Петдесятница - 2017 г.

Публикувана Юни 09, 2017 от Деян Делчев в Постановления и съдби Намерени: 215

А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена.  1 Кор. 10:11

С вяра приехме за наше пътуването на Израил от Пасхата до Петдесятница (Изх. 12-19 глави). Отхвърляйки онази рамка за отношенията на Стария и Новия завет и закона и евангелието, която ги представя като конфликтни едно спрямо друго, ние се осмелихме да влезем с вяра и благодарност в определените времена, за да вкусим колко благ е Господ. Преживяното надмина очакванията ни и голяма част от него не може да се сподели с думи:

Благодарение на връщането ни към основите на нашата вяра, които свидетелстват за истинските отношения на Бог и Неговия единороден Син, бяхме направени способни да виждаме хармоничната връзка между закона и евангелието:

Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня.   18 Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.   19 И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство. Мат. 5:17-19

  От тогава специално усилие на Сатана е било да отделя Отец и Сина. Той накара юдеите да викат: “Законът, законът! Отец, Отец! Махнете Сина! Няма да признаем Сина и няма да имаме нищо общо с Него. Няма да признаем силата на Бога в могъщите, които Той извършва, защото Той върши тези дела чрез Сатана.”

Но когато множествата започнаха да вярват на Сина и да приемат божествена истина от устата на учениците на Иисус, Сатана видя, че трябва да направи нещо друго, за да се противопостави на делото извършвано от учениците. Така той реши да поведе хората към отхвърляне на Отец и Неговия закон, така както юдеите бяха отхвърлили Христос. Както беше заслепил очите на юдейския народ, за да не могат да разпознаят и приемат Иисус, единственият който имаше сила да им даде живот, така той щеше да заслепи очите на християнския свят за твърденията на закона, карайки изповядващите се за християни да викат: “Христос, Христос! Махнете закона!” Поради измамите му, хората нямаше да успеят да прославят Бога, чрез послушание на Неговия закон, основата на Неговото управление на небето и на земята.

Старият завет, съдържащ пророчествата за идването на Христос, сега е омаловажен. Сега викът е: “Христос, Христос! Евангелието, евангелието!” Но евангелието е проповядвано в цялата Библия, от Битие до Откровение. Евангелието се разкрива във всички пророчества относно първото идване на Христос като Спасител на хората. Всеки акт на старата диспенсация за обръщане на хората от греховете им и за довеждането на прощение за тях бе извършен с референция към Спасителя, който трябваше да дойде. Той беше камъкът за стъпване, чрез който човекът трябваше да бъде възвишен.

Когато Мойсей видя как този камък за стъпване бе презиран, и видя как заслепените от Сатана юдеи обръщат гръб на единствената си надежда за спасение, викайки: “Махнете Христос!” и когато чу християнският свят в новата диспенсация да вика: “Махнете Отец! Махнете закона!” той се изпълни с удивление. Дали хората почитат Бога, презирайки Неговия закон?

Тъй като специалното дело на Сатана бе да раздели Отец и Сина, той така заслепи очите на християнския свят, че сега те се обърнаха от Отец и Неговия закон и пребивават единствено върху Христос.

Христос дойде да умре, защото нито едно правило от закона на Неговия Баща не би могло да бъде променено, за да извини човека в падналото му състояние. Когато тази картина беше представена пред Мойсей, върху изражението му отново се появиха белезите на скръб и тъга. Елън Уайт - Ръкопис 10 – с.155-157

Писанието ни уведомява, че пълната реформа в последните дни от човешката история, не би могла да се осъществи без позволяването на Божия закон да влезе в цялата му пълнота в живота ни, така че на мястото на нашата греховност да можем да получим преизобилната благодат:

Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му заповядах на Хорив за целия Израил, постановления и съдби.  5 Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на ГОСПОДА. Мал. 4:4, 5

А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта; Римл. 5:20

  А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: Йоан 16:8

Точно по тази причина Сатана се е постарал толкова много да обърка водачите на народа на остатъка по отношението на хармонията на двата завета, в годините, когато е била представяна вестта за оправдание чрез вяра. Но в своята вярност и милост, нашият небесен Баща отново ни връща към принципите на тези вести, за да можем да преживеем съботата в нейната пълнота:

Видях, че Бог имаше деца, които не виждат и не пазят съботата. Те не са отхвърлили светлината за нея. И при началото на времето на скръбта, ние се изпълнихме със Светия Дух, когато излязохме и прогласихме по-пълно съботата. Това разгневи църквите и номиналните адвентисти, тъй като те не можеха да отхвърлят съботната истина. И по това време всички Божии избрани ясно видяха, че имаме истината, и излязоха и претърпяха преследването заедно с нас... Елън Уайт - Ранни писания – с. 33, Параграф 2

Ние вярваме, че тази пълнота се изразява в изливането на Христовия Дух в определените времена (моедим), които са разширение на съботния принцип, така както останалите постановления от книгата на закона са разширение на принципите на 10-те заповеди:

И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена (моедим), и дни, и години; Бит. 1:14

И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:  2 Говори на израилевите синове и им кажи: ГОСПОДНИТЕ празници (моедим), в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са тези:  3 Шест дни да се върши работа, а седмият ден е събота (шабат) за почивка, за свято събрание; в нея да не вършите никаква работа; във всичките ви жилища е събота на ГОСПОДА.  4 Това са ГОСПОДНИТЕ празници (моедим), свети събрания, които ще свиквате на времената им (моедим):  5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха на ГОСПОДА.  6 И на петнадесетия ден от същия месец е ГОСПОДНИЯТ празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове.  7 На първия ден да имате свято събрание и да не вършите никаква работа.  8 И седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на ГОСПОДА; на седмия ден е свято събрание, и да не вършите никаква работа.  9 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:  10 Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си.  11 И той да подвижи снопа пред ГОСПОДА, за да ви бъде за благоволение; свещеникът да го подвижи на другия ден след съботата (шабат)...  15 От другия ден след съботата (шабат), от деня в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;  16 до следващия ден след седмата събота (шабат) да изброите петдесет дни, и тогава да принесете нов хлебен принос на ГОСПОДА.  17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа пшенично брашно, изпечени с квас, като първи плодове на ГОСПОДА. Левит 23:1-11, 15-17

Но Бог не спря дотук - да им даде заповедите на Декалога. Народът бе показал, че много лесно се отклонява, и за да не остави възможност за изкушение, Бог нареди на Мойсей да напише точно това, което Той заповядва - съдби и закони, даващи и най-малките подробности за Неговите изисквания към народа. Тези указания се отнасяха до задълженията на хората към Бога, до задълженията им един към друг и към чужденците и бяха просто принципите на десетте заповеди, приложени по такъв специален начин, че никой да не може да сгреши. Те бяха предназначени да пазят светостта на написаните върху каменните плочи десет заповеди. Елън Уайт - Патриарси и пророци - Гл. 32 Закоът и заветите - Параграф 3

Вярваме че празниците са част от тези постановления като разширение на съботния принцип и затова техния пълен списък в Левит 23-та глава започва със седмичната събота. Смисълът на увеличаващото се количество приноси и жертви в тези времена, така както това е показано в Числа 28-ма глава, намира своето най-дълбоко приложение едва когато приемем, че тези приноси и жертви говорят за едно увеличаващо се благословение от изливането на Божия Дух. По този начин, съботата в нейната пълнота наистина се превръща в запечатваща вест:

Също и съботите Си им дадох да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, ГОСПОД, ги освещавам... и освещавайте съботите Ми, и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. Езекиил 20:12 ,20

За съжаление, подобно на евреите и юдеите от дните на Исус, които се осланяха само на външните прояви, без да виждат духовното благословение на Божия Дух, и днес тези съботи на Господ се възприемат от мнозина като средство за затвърждаване в себеправедността и оттук в лиценз за осъждане на другите, че не ги спазват:

  В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.   27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.   28 Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?   29 Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.   30 Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?   31 Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“   32 На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.   33 Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света. Йоан 6:26-33

Ето затова е било необходимо "юдейските празници" да си отидат:

Христос стоеше на преходната точка между две религии и техните два велики празника. Той, неопетненият и безгрешен Божи Агнец, трябваше да представи Себе Си като жертва за грях и с това да прекрати системата от сянкови символи и церемонии, които в продължение на хиляда години бяха посочвали Неговата смърт. Като яде пасхата заедно с учениците Си, Той установи на нейно място службата, която възпоменава Неговата велика жертва. Народният празник на евреите трябваше да се прекрати завинаги. Службата, която Христос установи, трябваше да се съблюдава от Неговите последователи във всички страни и през всички векове. Копнежът на вековете - Гл. 72 За мое възпоменание - Параграф 2

Превръщайки "Господните празници" в "свои празници", евреите загубиха от погледа си духовния смисъл на тези времена, и затова Божият Син трябваше да ги върне на вярната им основа, където те отново можеха да бъдат времена в които Божият народ приема повече от Неговия Дух. Евреите толкова много се съсредоточаваха върху церемониалния аспект на празниците (Исая 1:11-14), че дори когато Божият Син бе принасян чрез тяхната (и нашата) закоравялост като Агне на Голгота, те се бояха да не би да се осквернят и да не могат да пазят Пасхата:

Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата. Йоан 18:28

Всъщност освен церемониален аспект, празниците имат и времеви аспект, както става ясно от двете думи за празник:

  А Мойсей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овцете си и с говедата си ще отидем, защото имаме празник (каг - празнична жертва) на ГОСПОДА. Изход 10:9

Това са ГОСПОДНИТЕ празници (моедим - определено време), свети събрания, които ще свиквате на времената им: Левит 23:4

Премахнатият от Исус аспект на празниците бе този, който бе свързан с жертвата. Жертви се принасяха и в съботата (Числа 28:9-10), това не означава, че съботата бе премахната. Времевият аспект на празника остава и затова Исус направи Пасхата по същото време и затова учениците получиха пълнотата на Духа Му в определеното време на Петдесятница. Писанията ни учат, че определените времена на Господ имат значение за цялата вечност:

  Защото, както новото небе и новата земя, които ще направя, ще пребъдат пред Мен, заявява ГОСПОД, така ще пребъде потомството ви и името ви.  23 И от новолуние до новолуние, и от събота до събота, ще идва всяка плът да се покланя пред Мен, казва ГОСПОД. Исая 66:22, 23

Сега в тези последни времена, точно преди окончателния изход от духовния Египет, тези определени времена имат още по-голямо значение за нас:

След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята!... Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му? Идете на определените си работи! И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави (шабат) определените си работи. Изхад 5:1

И ще дойде ГОСПОД, моят Бог, и всичките светии с Теб... И в онзи ден живи води ще излязат от Ерусалим:... И всеки, който остане от всичките народи, дошли против Ерусалим, ще се изкачва от година на година да се покланя на Царя, ГОСПОДА на Войнствата, и да празнува празника на колибите.  17 И ако някои от родовете на земята не се изкачат в Ерусалим да се поклонят на Царя, ГОСПОДА на Войнствата, на тях няма да има дъжд.  18 И египетският род ако не се изкачи и не дойде, на тях няма да има дъжд. Това ще бъде язвата, с която ГОСПОД ще порази народите, които не се изкачват да празнуват празника на колибите.  19 Това ще бъде наказанието на Египет и наказанието на всичките народи, които не се изкачват да празнуват празника на колибите. Зах. 14:5

Виждаме, че приемането на определените времена на Господ е средството чрез което Бог ще запази народа си в края от язвите на погубителя. Съботата в нейната пълнота наистина ще затвори пролома издълбан в защитата (закона) на Божия народ, за да може той да бъде скрит в тайното място на Всевишния:

И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините (перез - проломи), възобновител на пътища за живеене.  13 Ако въздържиш крака си за съботата, да не вършиш делата си в светия Ми ден; и наречеш съботата наслада, светия ден на ГОСПОДА — почитаем; и го почиташ, като не следваш своите пътища и не търсиш своите дела, и не говориш своите думи. Исая 58:12 ,13

Нека се върнем при Господ, защото Той ще излекува раните ни от греха и ще ни напои със сладкия Дух на Своя Син. Нека приемем Божиите заповеди и постановления като обещания на Господ към нас, които Той е силен да изпълни чрез Христос в нас - надеждата на славата.