Завръщането на Илия

Ако Бог ни казва, че Неговите мисли не са като нашите (Ис. 55:8), как може да сме сигурни, че, когато четем Библията, приемаме Неговите мисли, а не ги изопачаваме за наша погибел? Мислите на човечеството се основават на първата заблуда към човека, че никак няма да умре, и, че притежава вроден живот или източник на сила. Когато тази лъжа остава незабелязано всадена в нашето мислене ще изопачава всичко, което ни казва Бог.

В тази първа част на поредицата се разкрива една библейска рамка, която поставя в контраст основополагащата лъжа “Никак няма да умрете” с библейската основа, че получаваме живот единствено, чрез една връзка с Бога. Реалността от съзнанието, че животът идва само от Бога има дълбоко въздействие върху начина по който възприемаме себе си и света.

Кое е това, което определя нашата стойност? Стандартите на този свят определят стойността на базата на постиженията или съответно на базата на тяхната липса. Съществува ли друга система, която определя човека по различен начин и която да предоставя надежда и тогава, когато човек се проваля и е загубил всичко, което се цени в този свят?

Когато законът бъде разбран в една релационна рамка на отношенията на Отец и Неговия Син, ролята му като протектор на източника на живота се откроява и ние започваме да го ценим много, подобно на Давид, който казвал:

Колко обичам Твоя закон! Цял ден той е размишлението ми. (Псалми 119:97)

Лъжата на змията "Никак няма да умрете" отделя човека от благославящата система на Бога (Източник-Канал) тъй като Адам вече не усеща, че е зависим от Бога за живот, стойност и идентичност. Това състояние е самата основа на егоцентризма, защото то ни кара да уповаваме на себе си вместо на Бога.

Личното преживяване на прехода от царството на този свят към Божието царство е свързан с промяна на основанията за ценностна система.

Какви са невидимите мисловни слоеве у нас, които определят начина по който четем Писанията?

Само като синове и дъщери можем да разбираме правилно Писанията и по този начин вярно да познаваме Бог - нашият небесен Баща.

Основаващото се на изпълнение мислене, което идва от лъжата на змията "Никак няма да умрете" повлиява на начина по който се формират доктрините.

Един от най-големите тестове за това чрез каква ценностна система функционираме е процесът, чрез който достигаме до нашите заключения или чрез който ги защитаваме. За много от нас, които сме били израснали в църковна среда, ученията на Библията са били възприемани безкритично, което означава, че ние не сме ги тествали цялостно за себе си. Ако безкритично сме поддържали едно вярване в продължение на много години, ставаме уязвими за употребата на Писанието с цел подсилване на вярванията ни, за да можем да продължим да се радваме на комфорта на ортодоксалността1 вместо да изпитваме всичко, което вярваме, чрез Писанието. Основаващото се на изпълнение мислене ще клони към подчиняване Писанието на нашето собствено мислене. Писанието става наш обект вместо ние негов.

Понеже избраните текстове изглежда сякаш предоставят непреодолимо „доказателство,“ на предпоставката се гледа като на самодоказваща се и логична; затова тя никога не е действително изпитана от един пълен спектър пасажи по въпроса. Същият процес може да се използва, за да се докаже и противоположното.

Свързаната с двете предпоставки опасност е концепцията за вродения в човека живот, който привлича заслуга за душата, която се базира на змийската лъжа “никак няма да умрете.”

Kогато поддържате предпоставка, която изглежда частично подкрепена от Писанието, но в същото време има няколко текста, които сякаш се противопоставят на вашата предпоставка, трябва да потърсите дали няма скрити или невидими допускания. Скритите допускания са основите върху, които създавате вашата предпоставка.

Как изглежда изследването на въпроса за Божеството, когато се базира на една предпоставка, която е в контекста на изпълнението.

До колко тринитарната предпоставка е в състояние да съгласува Писанието (и Духа на пророчеството) за едно непротичоречиво представяне на учението за Божеството.

Колкото и изненедаващо да е за много хора, както позицията на Атанасий за Божеството, така и тази на Арий се основават на предпоставка, която е подхранвана от лъжата на змията: "Никак няма да умрете" - ценността чрез вродена сила.

Доколко основаващото се на силата предположение, което моделира равенството между Отец и Сина, има подкрепа в Писанието.

Защо равенството на Отец и Сина не може да се основа на силата

Защо по естество ние не желаем един истински Син н Бога

Ако някой дойде при вас и каже: „аз съм достоен за поклонението ти“, предполагам, че учтивия въпрос, който бихме задали е: “Какво ти дава право да изискваш поклонение?” “На каква база искаш да ти се покланям?” “Какви са твоите акредитиви?” За нас би било естествено да извадим измерителната си пръчка и да започнем да измерваме тази личност, която прави такова дръзко твърдение, за да видим дали тя има такава квалификация. Въпросът е какъв вид измерителна пръчка ще използвате? 

Ако предположим, че Светият Дух е отделна личност, изявленията от Библията и Духа на пророчеството в действителност нямат смисъл. Би се предполагало, че Светият Дух е посредникът на общуването между Бога и човека; Светият Дух (като една отделна личност) би бил деятелят чрез който Бог извършва чудесата Си. Но вдъхновението не ни казва това. Казва ни, че Христос е посредникът, символизиран чрез стълбата, а ангелите са доброволни деятели, които действат чрез този посредник.

Ето с каква дилема се срещаме, когато подхранваме идеята за едно съравно и съвечно Триединство. Казвано ни е, че трите личности на Божеството са избрали да ни се изявят под формата на Отец, Син и Дух, за да можем да разберем характера на Бога. Както повечето хора, които четат Библията и срещат героите Отец и Син, ние развиваме една близка връзка с тези герои. Всичко това може да е хубаво, ако не дръзвахме да погледнем извън границите на библейския екран и просто си оставахме в една връзка с героите, които виждаме на екрана. Но други, които са любопитни, може да започнат да надничат и да се чудят, “кои са тези три съвечни същества, които се изявяват по този начин?” Простият отговор е, че това е една тайна и ние не можем да я разберем. Но Триединството създава в ума на човека една врата, която може да се отваря по всяко време и да се задава този въпрос.