Вечният завет - Димитровград
Записки по темата:
Учението за Бог и Неговия Син е част от "старите гранични камъни" на адвентизма:
“Онези, които се опитват да премахнат старите гранични камъни, не държат здраво; те не помнят как са приели и чули. Онези, които се опитват да докарат теории, които биха премахнали стълбовете на нашата вяра относно светилището или относно персоналността на Бога, или на Христос, работят като слепци. Те се опитват да докарат несигурности и да оставят Божия народ без котва” {Е. Г. Уайт, Ръкопис № 760, с. 9} 1905 г.
Адвентната платформа е боила изградена чрез един буквален прочит на Писанието:
Трябва да внимаваме да не тълкуваме погрешно Писанията. Обикновените учения на Божието Слово не трябва да бъдат толкова одухотворени, че реалността да е изгубена. Не насилвайте смисъла на изреченията в Библията, за да изработите нещо странно, за да задоволите фантазията. Вземете Писанията, така както са. Избягвайте безделни спекулации относно това какво ще бъде в небесното царство (Ръкопис 30, 1904)
Този буквален прочит се отнася и за термина "единороден". Спиритуалистичният подход за четене на Писанието би ни довел до отхвърляне на това, че Христос е истински Син на Бога:
Бях насочена към следния текст като прилагащ се специално за съвременния Спиритуализъм. Кол. 2:8: "Внимавайте да не ви заплени някой с философия и с празна измама, според човешки предания и първоначалните неща на света, а не според Христос." Беше ми показано, че хиляди са били запленени чрез философията на френологията и животинския магнетизъм, и са били водени към неверие. Ако умът започне да се движи в този канал, почти е сигурно, че ще загуби своето равновесие, и ще бъде под контрола на демон. "Празна измама" изпълва умовете на бедните смъртни. Мислят си, че в себе си имат една сила с която могат да извършват велики дела и затова не осъзнават необходимостта от по-висша сила. Техните принципи и вяра са "по първоначалните човешки традиции, по първоначалните учения на света, а не по Христос." Исус не ги е учил на тази философия. Нищо от този род не се намира в Неговите учения. Той не е насочвал умовете на бедните смъртни към тях самите, към сила, която те притежават. Той винаги е насочвал умовете им към Бога, Създателят на вселената, като Източник на тяхната сила и мъдрост. Специално предупреждение е дадено в стих 18. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, "Учителите спиритисти ще се представят по приятен и заблуждаващ начин, за да ви измамят и ако слушате техните басни вие сте заблудени от врага на правдата, и със сигурност ще изгубите наградата си. Щом като веднъж очарователното влияние на архи-измамника ви победи, вие сте отровени, и неговото смъртоносно влияние подправя и унищожава вярата ви в Христос като Син на Бога, и вие преставате да разчитате на заслугите на Неговата кръв.... (Духовни дарби (1864 г.), т. 4, част Б, с. 81, Параграф 1)
Спиритуализмът продължава да бъде развиван от Сатана като философия, за да може да заблуди и самия адвентен народ:
“Сатана дълго се е подготвял за своя последен опит да заблуди света. Основата на делото му е била положена с уверението дадено на Ева в Едем: "Никак няма да умрете." "В деня, в който ядете ще ви се отворят очите и ще бъдете като боговете, познаващи доброто и злото." Бит. 3:4, 5. Малко по малко той е подготвял пътя за своя шедьовър на измамата, чрез развитието на спиритизма. Още не е достигнал пълното осъществяване на плановете си; но ще го достигне в последния остатък на времето. … С изключение на онези, които са пазени от Божията сила, чрез вяра в Неговото Слово, целият свят ще бъде завлечен в редиците на тази измама.” (Великата борба с. 561, Гл. 34, Параграф 26)
В контекста на на опияняването с виното на Вавилон Исая пише това:
Понеже казахте: Сключихме завет със смъртта и направихме договор с Шеол — когато заливащото бедствие минава, да не дойде до нас, защото си направихме лъжата прибежище и се скрихме в измамата. Затова, така казва Господ БОГ: Ето, Аз полагам в Сион камък за основа, избран камък, скъпоценен крайъгълен камък, здрава основа; който вярва в Него, няма да бърза страхливо. Ще направя правосъдието мерителна връв и правдата — везна; и градушка ще помете прибежището при лъжата и води ще залеят скривалището. Заветът ви със смъртта ще бъде унищожен и договорът ви с Шеол няма да устои. Когато заливащото бедствие минава, ще бъдете стъпкани от него. (Исая 28:15-18)
И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. (Матей 7:24-25)
Тези които са направили договор със смъртта са хора, които приемат лъжата на змията "Никак няма да умрете". Такива не приемат положения от Отец крайъгълен камък като такъв на Когото Той е дал всичко и така отхвърлят предназначената за младенците (новородените) Божия мъдрост:
В онова време Иисус заговори, като каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие.
(Матей 11:25-27)
Вечният завет на Бога е с Неговия Син, а не между трима члена на Божеството и в този завет Отец свидетелства за Своя Син, че Го е родил през вечността:
Ще каже: Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм! Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища. (Псалми 2:6-8)
Когато божественият Страдалец висеше на кръста, ангели се събраха около Него и като го погледнаха и чуха вика Му, те с напрегнато чувство попитаха: „Няма ли Господ Йехова да Го спаси?“… Тогава бяха изговорени думите: “Господ се закле, и няма да се разкае. Отец и Син са посветени да изпълнят условията на вечния завет. "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Христос не беше единственият, който направи своята голяма жертва. Това беше изпълнението на завета, сключен между Него и Неговия Отец преди основаването на света. Със стиснати ръце те влязоха в тържественото обещание, че Христос ще стане поръчител на човешката раса, ако бъдат победени от сатанинската софистика. {Нашият Баща се грижи, с. 67 - Параграф 9 (Утринно бдение 6-ти март)}