Силният вик на Содом и Гомор

Силният вик на Содом и Гомор - първа част (аудио)

Силният вик на Содом и Гомор - втора част (аудио)

При първи прочит изглежда недвусмислено, че Господ директно е излял огън от небето над Содом и Гомор:

Бит 19:24: "Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето."

"Внезапно и неочаквано като гръм от безоблачно небе избухна бурята. Господ наваля сяра и огън от небето върху градовете и плодородната долина; нейните дворци и храмове, скъпи обиталища, градини и лозя и веселите търсещи удоволствия множества, които само една нощ по-рано бяха оскърбявали вестителите на небето - всички бяха погълнати." Патриарси и пророци, с. 162, гл. 14, Параграф 18

"Колко лесно зарядът на Бога успя да превърне тази красива обстановка в едно неугледно място." Триумфиращият Христос, с. 80

Но ние трябва да следваме правилата за тълкуване на Библията, които Бог е дал на адвентното движение:

„За да се разбере една доктрина, съберете всички текстове от Писанието по темата, която искате да разберете; след това нека всяка дума има своето подходящо влияние, и ако можете да съставите теорията си без противоречие, не може да сте в грешка.“ Уилям Милър, правило IV

Преди да разгледаме подробната история, нека се запитаме, има ли случаи в Библията, за които се казва, че Бог директно е поразил някого, но въпреки това е показано, че поразяването не е дошло директно от Него?

Йов 1:16: "Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя."

Йов 2:3: "После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина."

В този случай, не само слугата на Йов си мисли, че огънят пада директно от Бога, но и самият Бог говори така сякаш Той директно е поразил Йов. Наистина нищо не става без съгласието на Бога, но това не означава, че наказанието или ударът идва директно от Него. Нека сега разгледаме подробно какво се е случило в Содом и Гомор:

Вт. 29:23: "Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването (Евр. Стронг 4114 – унищожаване) на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа (Евр. Стронг 2015 афак – да обърна, да преобърна, да се обърна, да се променя, да се обърна срещу, да се преобразя) в гнева Си и в яростта Си."

Нека си спомним, че когато Библията говори за Божия гняв, тя говори това „по човешки“, т. е. според нашите представи:

(Римляни 3:5) Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.

Ако Божият гняв не е едно директно поразяване от Бога, какво тогава се случва в действителност, когато се говори за Божи гняв?

За онези, които идват да воюват против халдейците и да пълнят къщите с труповете на хората, които поразих в гнева Си и в яростта Си, и поради които скрих лицето Си от този град заради цялата им злина. Ер. 33:5

Гневът на Бога е равнозначен на скриване на лицето Му. Ето това е обръщането за което говори и Мойсей във Вт. 29:23.

Ос 11:8: "Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали."

Давайки като пример тези градове, Господ казва че ги е изоставил. Тези градове, заедно със Содом и Гомор, били оставени на унищожаващото дело на собствените им злини:

Ис 3:9: "Изгледът на лицето им свидетелствува против тях; И те, като Содом, вършат греха си явно, не го крият. Горко на душата им! защото сами на себе си въздадоха зло."

Естественият човек не вярва, че грехът има унищожаваща същност и затова той смята, че Бог трябва да се намеси лично, и директно, за да накаже престъплението. Понеже не вярват, че заплатата на греха е смърт, те смятат, че Бог е Този, който трябва директно да накаже престъпника. Но Исая ни казва ясно, че жителите на Содом сами са си въздали злото върху себе си. Как става това? Как да разгадаем тайната на този процес при който злините на тези 5 града са се върнали върху тях:

"Тайната на кръста обяснява всички други тайни. В светлината, струяща от Голгота, Божиите качества, които са ни изпълвали със страх и благоговение, изглеждат красиви и привлекателни. Виждат се милост, нежност и бащинска любов, смесени със святост, справедливост и мощ. Чрез славата на Божия престол, велик и превъзвишен, ние виждаме характера Му в милостивите откровения и разбираме, както никога преди това, значението на скъпото име „Татко наш“." Великата борба – с. 652, гл. 40 - Параграф 43

Божият син не бил убит от своя Баща заради нашите беззакония, а поел върху Себе Си тези беззакония и те смазали душата Му до смърт. Естественият човек обаче смята, че Христос е бил „поразен от Бога, ударен и наскърбен“ (Ис. 53:4). Преживяването от понасянето на нашите грехове накарало Божия Син да се чувства изоставен от Бога – сякаш Отец бил обърнал или скрил лицето Си, докато всъщност Бог бил там и страдал заедно със Своя Син.

Бог позволява на Своя Син да бъде предаден за нашите престъпления. Той Самият възприема характера на съдия спрямо Носителя на греха, събличайки себе си от миловидните качества на Баща. Свидетелства до служителите и евангелските работници – с. 245, Параграф 2

Като носител на греха, Христос не вижда вече Своя Баща в Неговия мил облик, а Го вижда като Съдия, който е съблечен от милите качества на Баща. Грехът е причината за това възприятие и само Христос е можел да погледне отвъд този непрогледен мрачен облак и да се хване с вяра за невидимата реалност за истинския характер на Неговия Баща. Плътският човек няма такава вяра и когато Божиите присъди идват над него, той не е в състояние да се хване за Божият милост. При такива случаи Христос преживява отново кръста в страданията и смъртта на загиващите осъдени.

Откр 11:8: "И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат."

Разкриването на тази тайна на кръста, ще ни обясни и кръста в Содом и Гомор. Жителите на Содом и Гомор не са били изтребени лично от нашия Баща, но концентрацията на техните грехове е създала цяла огнена буря, която е можела да се развихри само, когато Отец най-накрая обърне лицето Си от тези градове.

В разрушаването на Содом и Гомор виждаме, че Господ ще се намеси; огън слезе от небето и унищожи тези нечестиви градове. От време на време Господ е изявявал начина, по който работи. Той си дава сметка какво минава по земята. И когато кризата настъпи, Той се разкрива и се намесва, за да възпрепятства изработването на плановете на Сатана. Той често е разрешавал въпроси с нации, със семейства и с индивиди да стигнат до криза, за да може Неговата намеса да стане забележителна. {Свидетелства към Южна Африка, с. 52, 53}

Когато Исус говори за потопа и наказанието над Содом и Гомор, Той не споменава Своя Баща или Себе Си като техен причинител:

Лука 17:26-30: "И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, - подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви."

Елън Уайт разкрива какво е докарало тези стихии:

"Чрез угаждане на греха, светът става така покварен, както беше и в дните на Содом и Гомор, и както беше в дните преди потопа. Исус казал че това състояние на обществото щяло да бъде знак за неговото идване (цитират се думите на Исус)... Самите грехове които докараха върху Содом огънят на унищожението се практикуват и днес, и правят света бързо да узрее за деня на последното осъждение. Угаждането с упояващ ликьор и разпуснати страсти е разпространено във всичките ни градове и села, и последният велик ден бърза да дойде върху света. Ривю енд Херълд, 1-ви май, 1894 г., Параграф 3

Тук ни се казва че самите тези конкретни грехове са причинили унищожението на Содом и Гомор, а също и на предпотопния свят, но как е възможен един такъв процес?

Ис 24:4-9: "Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели. Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет. Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха. Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат. Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата. Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият."

Този текст ни казва че самата земя се осквернява под жителите си когато те практикуват такива грехове като употребата на спиртно питие и вино. Елън Уайт прилага това оскверняване на земята директно за случая със Содом и Гомор.

"Когато погледнахме към запустяването на Уилямспорт ние си помислихме за времето когато светът беше наводнен от потопа. Във въображението си едва можехме да видим сцените на ужасно унищожение в дните на Ной. Помислихме си за изгарянето на нечестивия Содом, когато земята беше осквернена под своите жители, и си спомнихме че живеем в едно подобно време като това което предшестваше присъдите които сполетяха стария свят. Духът на Бога сега се оттегля от хората по земята...." Ривю енд Херълд, 13-ти август, 1889 г., Параграф 8

Господ ни уведомява че земята се осквернява също и чрез сексуалната поквара, която изобилствала в Содом и Гомор. Ето какви са последиците върху нея и ответната й реакция спрямо сексуалните извращения на Ханаанците.

Лев 18:25-29: "Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си. Вие, прочее, пазете повеленията Ми и съдбите Ми, и не правете ни една от тия гнусоти, ни туземец, ни заселен между вас пришелец, (защото всички тия гнусоти вършеха човеците, които са били преди вас на тая земя, та се оскверни земята) за да не избълва и вас земята, когато я осквернявате, както избълва населението, което беше преди вас. Защото, всеки който върши коя да е от тия гнусоти, човеците, които ги вършат, ще се изтребят изсред людете си."

Самата земя се напоява с нечестията на жителите си и складира техния бунт. Законите на земята, които Бог е дал за добро, така се превръщат в инструмент за самоунищожението на престъпниците.

Под предполагаемата мъдрост на хората, природата е поставена там, където се превръща в унищожително средство. Добрите неща, които са били дадени на човека единствено за негово благословение, са превърнати в проклятие. Чрез употребата на вино и ликьор, хората стават роби на апетита. Бог не се намесва и не извършва чудо, за да превърне злото в добро; защото Той е поставил цялата природа под Неговите вечни закони. Нека няма мир за нечестивия, казва Той. Нека всичко бъде във война с него. И природата отговаря, "Няма да има." Ако човекът поема себе си в собствените си ръце, да прави каквото желае със себе си, ако действа против Бога и природата, неговите угаждания ще се превърнат в инструменти за смъртта му. Издание на ръкописи (MR), Том 3, с. 344, Параграф 2

Под ръката на Бога, природата служи против престъпниците на Божиите закони. Тя държи в лоното си унищожителните елементи до времето, когато те ще избухнат, за да унищожат човека и да очистят земята. Когато фараонът предизвика с непослушание Бога, чрез отношението си към Мойсей и Аарон, казвайки: "Кой е Господ, че да послушам гласа Му. . . ? Не познавам Господ, нито ще пусна Израил," природата изрази своето съчувствие към наранения й Създател (подобно описание като това на Голгота), и сътрудничеше с Бога в отмъщението за обидата към Йехова. Целият Египет беше запустен заради упоритата съпротива на фараона. Писмо 209, 1899 г.

Бог усещал трептенията на осквернената земя и това обяснява защо Той е чул вик, който идвал от земята на Содом и Гомор и околните градове:

Бит 18:20-21: "И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная."

Трептенията от беззаконието на Содом и Гомор се превърнали в силен вик. Посредством драстично променените трептения на земята под тези градове, Бог е усетил, че става нещо много тревожно и че тези хора са на път да си докарат своя край, чрез беззаконията си, без ни най-малко да подозират това, и резонансът от този вик е наранил жестоко сърцето на Отец:

Делото на Сатана е да изпълва човешките сърца със съмнение. Той ги води до заключението, че Бог е строг съдия. Изкушава ги да съгрешават и после да се смятат твърде недостойни, за да се приближат до своя небесен Баща или да Го молят за милост. Господ разбира всичко това. Исус уверява учениците Си в доброто отношение на Бога към тях в техните нужди и слабости. Няма нито една въздишка, нито една болка, нито едно душевно страдание, които да не отекват в сърцето на Отец. Копнежът на вековете, Гл. 37, Параграф 23

Колко ли ужасен е бил този вик от покварата и беззаконието на Содом и Гомор за чувствителното сърце на нашия Баща, щом като убийството на единия праведник Авел, предизвика екота на земята, е накарал Бог да каже това на Каин:

(Битие 4:10-12) И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята. И сега, проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка! Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

Усещаме ли страданието на Отец и Неговия Син в тези думи? Трептенията от беззаконието на един човек болезнено достигат до техните сърца, а каква ли буря могат да причинят акумулираните и концентрирани нечестия на населението на пет града. Посредством интимната връзка на човека и земята, буря могат да причинят дори само неспокойните мисли и чувства на няколко души. Учениците на Исус се разочаровали, че Той не се съгласил да Го направят цар. Ето какво се случило след това:

"Техните мисли бяха бурни и неразумни и Господ им даде нещо друго, което да нападне душите им и да обземе умовете им. Бог често прави това, когато хората си създават бремена и проблеми. Не беше нужно учениците да се безпокоят. Опасността вече бързо настъпваше. Една жестока буря ги връхлиташе и те бяха неподготвени за нея." Копнежът на вековете, с. 380, Гл. 40, Параграф 10, 11

Бурните мисли и чувства на учениците предизвикали видима изява в природата около тях и Господ позволил развитието на този процес, за да ги научи на урока на доверието в Него. А каква буря могат да предизвикат нечестията на стотиците, а може би и дори хилядите жители на онези покварени градове, когато Бог най-накрая престанал да задържа естествените последици от техния грях?

Отново бе дадена тържествената заповед да се бърза, защото огнената буря щеше само още малко да бъде забавяна. Патриарси и пророци, с. 161, Гл. 14, Параграф 17

Бурята на божествения съд само чакаше да се осъществи бягството на тези бедни бегълци. {Патриарси и пророци, с. 160, Гл. 14, Параграф 14}

Това се случва, защото чрез Духа Си, Христос, който е сплотяващото елементите Божие Слово, бива напълно разпънато чрез греховете на тези хора и вече няма какво да възпрепятства мощта на създадения от беззаконниците хаос. Христос най-накрая ще позволи огъня на техните подигравателни и покварени страсти да се изяви, чрез природните елементи:

Това беше огромна компания, младежи и възрастни хора, възпламенени от най-порочни страсти... {Патриарси и пророци, с. 159, Гл. 14, Параграф 10}

Но думите му бяха като масло върху пламъците. Яростта им стана като бучене на буря. {Патриарси и пророци, с. 159, Гл. 14, Параграф 11}

(2 Петрово 3:3-7) Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели с подигравки, които ще ходят по своите собствени страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото, откакто са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от началото е имало небеса и земя, сплотена от водата и сред водата, но пак посредством нея/тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така, със същото слово, са съхранени и днешните небе и земя, пазени за огън до деня на съда и погибелта на нечестивите хора.

Библията дава подробно описание на бедствието, което сполетяло Градовете на равнината. В това описание са две еврейски фрази и еврейска дума, които трябва да бъдат разгледани, за да се разбере събитието: гоприт вас, материалът, който падна върху градовете (Бит. 19:24), хапак, какво се е случило с градовете. (ст. 25), и kqitor hakkibsan, това, което Авраам наблюдавал (Бит. 19:28). Думата goprit е чуждестранна заемна дума, най-вероятно произлизаща от акадски ки / ubritu, което означава сулфурно масло (черна сяра) (Gentry 1999). Думата, придружаваща гоприт, wcc es, просто означава "и огън". С други думи, материалът, който е паднал върху Содом и Гомор и градовете на равнината (с изключение на Зоар), е изгарящ петролен продукт. Терминът хапак означава да се преобърне или свали. Когато Авраам погледнал надолу към мястото на опустошението, той видял, че димът се издига от земята на равнината, кехитор хакибсан, „като дим от пещ“. Кибсан е керамична пещ (Wood 1992). Въздухът, преминава през керамична пещ, и това става чрез принудителна тяга, която се получава при нагряване на въздуха. Димът, излизащ от пещта, се изтласква от изходната тръба и се избутва нагоре във въздуха. Ето какво наблюдавал Авраам - дим от земята на равнината, избутван нагоре. Думата, използвана за дим, qitor, не е думата, използвана за дим от обикновен огън. По-скоро това е гъст дим, дим, който идва от жертви. Ясно е, че тук се записва нещо неестествено или извънредно. http://www.biblearchaeology.org/post/2008/04/The-Discovery-of-the-Sin-Cities-of-Sodom-and-Gomorrah.aspx

Това обяснява защо Амос и Петър казват, че Господ е разорил земята на Содом и Гомор.

(Амос 4:11) Разорих градове между вас, както Бог разори Содом и Гомора, и вие станахте като главня, изтръгната от огън. Но пак не се обърнахте към Мен, заявява ГОСПОД.

(2 Петрово 2:6) така също, ако Той осъди на разорение градовете Содом и Гомора, като ги обърна на пепел и ги постави за пример на онези, които след това щяха да вършат нечестие.

Самата земя е била разорена от избухващия от нея катран. А как да си обясним това, което ангелите казали на Лот:

(Битие 19:13) защото ние (двамата ангели) ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.

Ангелите разкриха пред Лот обекта на тяхната мисия: “Ще унищожим това място, защото викът им се възвеличи пред Господното лице; И Господ ни прати да го погубим.... {Патриарси и пророци, с. 159, Гл. 14, Параграф 12}

Тук ангелите ги оставиха и се обърнаха към Содом, за да извършат делото си на унищожение. Патриарси и пророци, Гл. 14, Параграф 14

Лот влезе в богатия Содом; той си тръгна без нищо, воден от ръката на ангел, докато пратеници на гнева чакаха да излеят огнения заряд, който да погълне всичките содомски жители и да изличи завладяващата красота на този силно облагодетелстван град и неговите предградия, правейки мрачно, голо и безинтересно мястото, което Бог някога бе направил много красиво. {Издание на ръкописи, том 10, с. 236, Параграф 1}

Преди да проследим цялата история във връзка с поведението на ангелите, нека имаме предвид следното обяснение от Духа на пророчеството за това как бива унищожавана една душа:

Всички трябва да бъдат наясно по отношение на начина, по който душата е унищожена. Не е заради указ, който Бог е изпратил срещу човека. Той не прави човека духовно сляп. Бог дава достатъчно светлина и доказателства, за да може човек да различи истината от заблудата. Но Той не принуждава човека да приеме истината. Той го оставя свободен да избере доброто или да избере злото. Ако човек веднъж се противопостави на доказателства, които са достатъчни, за да насочат преценката му в правилната посока и избере злото, той ще направи това по-лесно втория път. Третият път той още повече ще се оттегли от Бога и ще избере да застане на страната на Сатана. И в този курс той ще продължи, докато не се утвърди в злото и не повярва, че лъжата, която е възлюбил е истина. Неговата съпротива е произвела реколтата си. Чрез неговия пример той кара другите да следват същия курс на съпротива срещу Бога. {Ръкопис 126 – 1901 г., Параграф 26}

Този текст ни показва, че унищожението на душата винаги идва като резултат от отхвърлянето на навременна светлина. Светлината, която Господ даваше на Содомските жители чрез Лот беше до голяма засенчвана заради компромисното му приспособяване към културата на тези хора (например в опита си да спаси своите гости, той беше готов да даде дъщерите си на тези нечестиви хора). Дори Лот се е повлиял от тяхното мислене за един Бог на когото не може да се има доверие.

Но Лот, объркан и ужасен, умоляваше, защото не можел да направи така, както се изисквало, понеже щяло да го настигне злото и да умре. Живеейки в този нечестив град, всред неверие, вярата му се замъгли. Небесният княз беше до него, но той настояваше за собствения си живот, сякаш Бог, който проявяваше такава грижа и любов към него, нямаше да го запази... {Патриарси и пророци, с. 161, Гл. 14, Параграф 15}

Ангелите трябваше да довършат делото, което Лот не можа да довърши в едно по-пълно представяне на Божията правда, святост и изобличаваща любов. Това свидетелство щеше да действа като огън за душите им, и ако те се покаяха пред лицето на това откровение за Божията слава, присъдата над тези градове щеше да бъде отменена.

Те (двата ангела) сякаш отхвърлиха гостоприемството му (на Лот), казвайки: „Не; но ние ще стоим на улицата. Целта на този отговор беше двойна - да изпита искреността на Лот и да изглеждат невежи относно характера на содомските мъже, сякаш смятат, че е безопасно да останат на улицата през нощта. Техният отговор направи Лот по-решителен да не ги оставя на милостта на тълпата. Патриарси и пророци, Гл. 14, Параграф 9

В полумрака двама непознати се приближиха до градската порта. Очевидно бяха пътници, които идваха да се забавляват през нощта. Никой не можеше да разпознае в тези скромни пътници могъщите предвестници на божествения съд развеселеното и безгрижно множество си даваше малко сметка, че в тяхното отношение към тези небесни посланици тази нощ те ще достигнат кулминацията на вината, която обрече гордия им град. Но имаше един човек, който прояви любезно внимание към непознатите и ги покани в дома си. Лот не знаеше техния истински характер, но учтивостта и гостоприемството бяха обичайни с него; те са част от неговата религия - уроци, които е научил от примера на Авраам. Ако не беше развил дух на учтивост, той би могъл да бъде оставен да загине с останалата част от Содом. Много домакинства, затваряйки вратите си срещу непознат, са изключили Божия пратеник, който би донесъл благословение, надежда и мир. {Патриарси и пророци, с. 158, Гл. 14, Параграф 7}

„(Двата ангела) Поразиха хората, които бяха при вратата на къщата, със слепота, както млади, така и стари, така че те се умориха да търсят.” Ако не бяха посетени с двойна слепота, бивайки предадени на закоравяло сърце, Божият удар върху тях щеше да ги накара да се страхуват и да се откажат от злото си дело.{Патриарси и пророци, с. 158, Гл. 14, Параграф 11}

Те (предпотопните жители) са изпълнени с разкаяние, но не и с покаяние,...{Ръкопис 17 – 1885.9}

Когато Божиите деца проявяват милост, доброта и любов към всички хора, и особено към тези на домочадието на вярата, те свидетелстват за факта, че “Господният закон е съвършен, преобразявайки душата”. Понеже Божият закон е стъпкан, престъпен и унищожен, светът става като Содом и подобен на света преди потопа. В средата на един отстъпнически свят трябва да има такива, които представляват верността към Божия закон. Между онези, които нарушават Божия закон, ще се формира отчаяна конфедерация, която учи другите да престъпват неговите заповеди. Те ще издават укази, за да се противопоставят на хората, които държат Божиите заповеди. И светлината на Израил ще бъде за огън, а Светият за пламък; и ще изгори и ще пояде тръните му и глоговете му в един ден; и ще погълне славата на гората му; и от плодоносното му поле, душата и тялото; {Ривю енд Херълд, 20-ти август, 1895 г., Параграф 1}

Ангелите знаели, че тяхната милостива покана за покаяние към жителите на Содом и Гомор щяла да ги закорави напълно и по този начин да доведе до тяхното унищожение, но в този последен критичен момент те трябвало да им дадат и този последен шанс за покаяние. Представените текстове показват, че не ангелите, а жителите на Содом решили да приемат благоуханието на ангелите като смъртоносно ухание за душите си:

(2 Коринтяни 2:14-16) Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват. За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?

По този начин приключва и благодатното им време, защото те сами си затварят вратата като отказват да се покаят:

(2 Петрово 3:9) Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние.

В нощта преди унищожаването им, градовете на равнината избухнаха в удоволствие. Лот бе подиграван за страховете и предупрежденията си. Но тези подигравачи загинаха в пламъците. Същата нощ вратата на милостта завинаги бе затворена за нечестивите, безгрижни жители на Содом. {Свидетелства към църквата, том 5, с. 233, Гл. 24, Параграф 61}

Последната нощ не бе белязана от по-големи грехове, отколкото много други преди нея; но милостта, толкова дълго пренебрегвана, най-сетне спря да умолява. Жителите на Содом преминаха границите на божественото търпение - „скритата граница между Божието търпение и Неговия гняв“. {Патриарси и пророци, с. 158, Гл. 14, Параграф 11}

Преживяването със затворената врата има приложение и за адвентното движение, където отхърлилите вестта на милост (Трите ангелски вести представяни от адвентния народ) сами поставят себе там, където не могат да се възползват от Божията благодат. Така трябва да се разбира и попълването на информацията в небесните книги по време на съда - хората с техния избор спрямо изпратените вести определят съдбата си, а не Бог.

„По времето на Ной имаше затворена врата. Имаше затворена врата за невярващите в разрушаването на Содом, но отворена врата за Лот. Имаше затворена врата за жителите на Тир, затворена врата за жителите на Ерусалим, които не вярваха, но отворена врата към смирените, вярващите, които се покориха на Бога. Така ще бъде и в края на времето. Онези, които са готови, влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.“ {Ръкопис 17 – 1885 г., Параграф 10}

Дълготърпението на Бога бе преустановено, цифрите в Божиите книги бяха натрупани, чашата на неправедните беше пълна. Тогава милостта престана и правосъдието взе меча на отмъщението.... По времето на Ной имаше затворена врата. Имаше затворена врата за невярващите в разрушаването на Содом, но отворена врата за Лот. Имаше затворена врата за жителите на Тир, затворена врата за жителите на Ерусалим... които не повярваха, а отворена врата за смирените, вярващите, които се покориха на Бога. Така ще бъде и в края на времето. (Ръкопис 17, 14-ти август 1885 г., „Корабни размисли“.) (Този ден с Бога, с. 235)

Те са тези, които не чуват вече гласа на милостта, защото Бог не би могъл да им изпрати повече светлина, която да им помогне. Този процес в Содом и Гомор е поставен като образец за начина по който ще дойдат присъдите след хилядата години.

(Юда 1:7) както и Содом и Гомора, и околните на тях градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и тръгнаха след чужда плът, са поставени за пример, като търпят наказанието на вечния огън.

„Разрушаването на Содом и Гомор символизира за нас как този свят ще бъде унищожен с огън.“ {Триумфиращият Христос, с. 80, Параграф 2}

Унищожението на Содом и Гомор е пример за унищожението в края. Тогава възможно ли е огънят от небето след хилядата години да идва в следствие на изхвърления от земята огън – резултат от акумулираното нечестие на милиардите нечестивци:

(Откровението на Йоан 20:9) И те се разпростряха по цялата ширина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; и огън падна (от Бога) от небето и ги погълна.

„...Огън пада от небето. Земята се разцепва. Скритите в нейните дълбини оръжия излизат. От всички зейнали бездни избухват пояждащи пламъци.“ Великата борба, Гл. 42, Параграф 29