Персоналността на Бога
Превод от оригиналното произведение на английски: Personality of God
ПЕРСОНАЛНОСТТА НА БОГА
Джеймс Уайт (1861 г.?)
Човекът бе направен по образа на Бога. "И Бог каза, Нека направим човека по нашия образ, по наше подобие. "Така Бог създаде човека по своя собствен образ, по образа на Бога го създаде." Бит.1:26, 27. Виж също Бит. 9:6; 1 Кор. 11:7.
Тези които отхвърлят личността на Бог, казват че "образ" тук не означава физическа форма, но морален образ, и те превръщат това на основна начална точка, за да докажат безсмъртието на всички хора. Основанието е следното:
Първо, човек бе направен по Божия морален образ.
Второ, Бог е безсмъртно същество.
Трето, следователно всички хора са безсмъртни.
Но този начин на мислене би могъл да докаже, че човек е всемогъщ, всезнаещ, и всеприсъстващ, и така смъртният човек бива надарен с всичките качества на Божеството. Нека да подложим на тест това:
Първо, човек бе направен по Божия морален образ.
Второ, Бог е всемогъщ, всезнаещ, и всеприсъстващ.
Трето, следователно, човек е всемогъщ, всезнаещ, и всеприсъстващ.
Това което доказва твърде много всъщност не доказва нищо, следователно становището, че образът на Бога означава неговият морален образ, не може да бъде подкрепено. Като доказателство че Бог е личност, прочетете неговите собствени думи към Моисей: "И Господ каза, Ето място до мен , и ти ще застанеш върху скалата; и ще стане така, че докато моята слава премине покрай тебе, аз ще те поставя в пукнатината на скалата, и ще те покрия с моята ръка докато премина. И аз ще отдръпна ръката си и ти ще видиш моя гръб; но лицето ми няма да видиш". Изх.33:21-23. Виж също Изх. 24:9-11. Тук Бог казва на Моисей, че той ще види неговия образ (форма). Да се каже, че Бог се е явил на Моисей и той е видял неговата форма, когато Той няма форма, е обвинение към Бога, че подкрепя фалш чрез вид фокусничество и измамване на своя слуга Мойсей.
Но скептикът смята, че вижда противоречие между стих 11, който казва, че Господ говорил с Моисей лице с лице, и стих 20, който заявява, че Моисей не може да види лицето му. Но нека Числа 12:5-8 премахне това затруднение. „И Господ слезе в облачния стълб и застана пред входа на скинията, и извика Арон и Мариам, и те двамата пристъпиха напред. И той каза, чуйте моите думи. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му се явя във видение, и на сън ще му говоря. Моят слуга Моисей не е така, той е верен в целия ми дом. С него аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно.“ Великият и страшен Бог слезе облечен в облак от слава. Този облак можеше да бъде видян, но не и лицето му, което притежава ослепителна светлина по-силна от 1000 слънца. При тези обстоятелства на Моисей бе разрешено да се приближи и да разговаря с Бог лице с лице, или уста с уста, тоест явно.
Пророк Данаил казва: „Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло бе бяло като сняг и космите на главата му – като чиста вълна, престолът му- огнени пламъци, и колелата му - пламтящ огън”. Глава 7:9. „Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него. И на Него бе дадено владичество, слава и царство”. Стихове 13, 14.
Ето едно ясно описание на действията на два персонажа, Бог Отец и неговият Син Исус Христос. Отречете тяхната персоналност и не ще има никаква определена идея в тези цитати от Данаил. Във връзка с този цитат прочетете апостолската декларация, че Сина е съвършен образ на личността на неговия Отец. „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, в тези последни дни говори нам чрез своя Син, когото е направил наследник на всичко, чрез когото е създал световете, който е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице”. Евреи 1:1-3.
Ние тук добавяме свидетелството на Христос. „И Отец, който ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа му сте чули някога, нито образа Му сте видели.” Йоан 5:37. Вижте също Филипяни 2:6. Да кажем, че Отец няма лична форма, изглежда е в най-явно противоречие с ясните думи на писанието.
ВЪЗРАЖЕНИЕ. - „Бог е Дух.” Йоан 4:24.
ОТГОВОР. - Ангелите също са духове. Псалм 104:4. Все пак тези, които посетиха Аврам и Лот бяха видени, ядоха, и хванаха Лотовата ръка. Те бяха духовни същества. Така и Бог е Духовно същество.
ВЪЗРАЖЕНИЕ. Бог е навсякъде. Доказателство. Псалм 139:1-8. Той е толкова на всяко място, колкото на което и да е място.
ОТГ. – 1. Бог е навсякъде по силата на своето всезнание, както може да бъде видяно точно от същите думи на Давид посочени в предходния цитат. Стихове 1-6. „Господи, опитал си ме и си ме познал. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата. Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.”
2. Бог е навсякъде по силата на своя Дух, който е негов представител, и се изявява където пожелае, както може да се види точно от тези думи, които възражението представя, в горния текст. Стихове 7-10. „Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-отдалечените краища на морето, и там ще ме води ръката Ти.”
Бог е в небето. Така сме поучавани в Господната молитва. „Татко наш, Който си на небесата.” Матей 6:9; Лука 9:2. Но ако Бог е точно толкова на едно място, колкото е и на всяко едно място, тогава небето е толкова на всяко място, колкото и на едно определено място, и идеята за отиване в небето е грешна. Ние всички сме в небето; и Господната молитва, според мъгливата теория просто значи, Отче наш, който си навсякъде, да се свети твоето име. Да дойде твоето царство, да бъде твоята воля на земята, както е навсякъде.
Също така, читателите на Библията трябва да вярват, че Енох и Илия са взети при Бога в небето. Но ако Бог и небето са толкова на всяко едно място, колкото и на едно определено място, то всичко това е грешно. Те не са се възнесли. И всичко, което е казано за огнената колесница и за огнените коне, и за вихрушката в която е бил взет Илия в небето е една безполезна показност. Те просто са се изпарили, и са станали едно мистично изпарение, преминало през цялата вселена (4 Царе 2:11).
А за Енох е казано, че „Енох вървя по Бога и не се намираше вече защото Бог го взе.” (Битие 5:24). За Исус е казано, че е от дясната страна на Величието във висините (Евреи 1:3). „И така, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога”. Марк 16:19. Но, ако небето е навсякъде, и Бог е навсякъде, тогава Христовото възнесение в небето отдясно на Отец, означава просто, че той е отишъл навсякъде! Така че вместо любящият Исус, който е толкова красиво описан и в двата Завета, ние имаме една субстанция разпръсната в цялата вселена. И в хармония с тази езотерична теория, Христовото пришествие, или завръщане, би било една кондензация на тази субстанция на някое място, да речем, на Елеонския хълм!
Христос възкръсна от мъртвите с физична форма. „Няма го тука, каза ангелът, защото възкръсна, както и каза” (Матей 28:6). „И се завтекоха да известят на учениците Му. И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и се поклониха” (Стих 9). „Погледнете ръцете ми и нозете ми,” каза Исус на тези, които се съмняваха в неговото възкресение, Аз съм същия; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им каза: Имате ли тук нещо за ядене? И Му дадоха парче печена риба и меден сок. И взе та яде пред тях” (Лука 24:39-43).
След като Исус говори на своите ученици на Елеонския хълм, Той се възнесе отсред тях и облак го подхвана и скри от погледа им. „И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този същия Исус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето” (Деяния 1:9-11).
НЕМАТЕРИАЛНОСТТА
ТОВА е едно друго име за нищото. Това е отрицание на всички неща и същества - на цялото съществувание. Няма нито едно определено доказателство, което да бъде предоставено, за да се установи неговото съществуване. Няма начин да изяви себе си на някое разумно същество в небето или на земята. Нито Бог, ангелите, нито човек би било възможно да схване една такава субстанция, същество, или нещо. То не притежава нито собственост, нито сила чрез която да направи себе си познато на някое разумно същество във вселената. Причината и аналогията не могат никога да го изследват, или да се породят от него. Откровението никога не го открива, нито го долавят сетивата ни, за да могат да засвидетелстват неговото съществуване. То не може да бъде видяно, почувствано, чуто, опитано, или помирисано, дори и от най-силните органи, или от най – тънката чувствителност. То не е нито течно, нито твърдо, меко, или кораво - нито се разширява, нито се свива. Накратко, то не може да упражни никакво влияние – не може да въздейства, нито да му бъде въздействано. И дори да съществува, то би било напълно безполезно. То не притежава ни едно желателно свойство, способност, употреба, и все пак, колкото и странно да звучи, нематериалността е модерния християнски Бог, неговото очаквано небе, неговото безсмъртно аз – всичко негово! О, сектантство! О, атеизъм!! О, унищожение!!!
Кой може да възприеме хубавите нюанси между едното и другото? Те си приличат във всичко освен в името. Атеистът няма Бог. Сектантът има Бог без тяло и части. Кой може да определи разликата? Колкото за нас – ние не намираме и косъм разлика между тях. И двете претендират да са отрицание на всички неща, които съществуват – и двете са еднакво безсилни и непознати. Атеиста няма живот след смъртта, или съзнателно съществувание след гроба. Сектантът има, но той е нематериален, както неговият Бог; и без тяло или части. Тук отново и двамата са отричащи, и двамата достигат до една гледна точка. Тяхната вяра и надежда се свежда до едно и също, само дето е изразена по различен начин. Отново, атеистът няма небе във вечността. Сектантът има, но то е нематериално във всичките му характеристики, и следователно е отрицание на всичките богатства и неща. Тук отново те са еднакви и достигат същата гледна точка. Тъй както ние не пожелаваме, това за което те претендират, ние ще ги оставим тихо и необезспокоявано да се наслаждават на очакванията си, а ние ще преминем към изследване на онази част, която е останала за презрените материалисти, в която те се радват. Какво е Бог? Той е материална, организирана интелигентност, притежаваща както тяло, така и части. Човекът е направен по неговия образ.
Какво е Исус Христос? Той е Синът на Бога, и е като своя Отец, „бидейки сияние на Неговата слава, съвършен образ на неговото личност.” Той е една материална интелигентност, с тяло и части и със страсти; притежаващ безсмъртно тяло с безсмъртни кости.
Какво са хората? Те са наследници на Адам. Те са способни да получат интелигентност и да бъдат издигнати до такава степен, че да бъдат възкресени от мъртвите с тяло, като това на Исус Христос, и да притежават безсмъртно тяло и кости. Така съвършени, те ще притежават материалната вселена, т. е. земята, като тяхно „вечно наследство”.
С тези надежди и очаквания пред нас, ние казваме на християнския свят, който се придържа към нематериалността, че са приветствани от техния Бог- техния живот - тяхното небе - и всичко тяхно. Те претендират за това, което ние отхвърляме; а ние претендираме за това, което те отхвърлят. Следователно няма основа за кавга или раздор между нас.
Ние избираме всичко материално – което остава e
спечелено от мистичните сектанти;
Кой за каквото претендира, това ще притежава,
Не ще злобеем за щастието на другия.
Един нематериален Бог те избират,
От такъв Бог ние не се нуждаем;
Едно нематериално небе и ад,
В такова небе ние не ще пребиваваме.
Ние искаме земята, въздуха, и небето,
И всички звездни светове във висините;
Злато, сребро, благородни метали, и скъпоценни камъни,
И тела направени от плът и кости.
Такава е нашата надежда, нашето небе, и всичко наше,
Когато веднъж изкупени от Адамовото падение;
Всички неща са наши, и ние ще бъдем,
Господни през цялата вечност.
