Пасха 2018-та година

Скъпи приятели на Медия Мараната,

Бихме желали да споделим накратко с Вас преживяванията ни по време на пролетните определени времена, познати като Пасха и Безквасни хлябове..

Нашата група в България, която се стреми да следва светлината разгръщаща се от основата на истината за Божия единороден Син, през 2017 г. за първи път осъзна.как тази светлина хармонизира Стария и Новия завет посредством Божествения модел в отношенията на Бог и Неговия Син. Разбрахме че даването на вестта за оправдание чрез вяра в периода 1888-1893 г. е божествен опит за възстановяване на вечното евангелие, при което единствено може Старият и Новият завет да бъдат в хармоничните отношения на източник и канал. Внимателното анализиране на кореспонденцията между Е. Дж. Уагонър и Дж. A. Бътлър показва, че същинската трудност в припознаването на тази най-скъпоценна вест дошла към нашия народ като библейска се намира в отровното наследство за заветите, което имаме от католицизма, чрез протестантизма. 

Когато консервативната класа през 1888 г. е настоявала да се стои край граничните камъни, за да не се приема нищо ново, пророческият Дух засвидетелствал, че тази класа е ослепяла за истинското значение на ученията, които са гранични камъни за адвентизма. Критериите за това кое може да пресече отвъд церемониалната линия в адвентната теология остават неясни и до днес, когато ключът на божествения модел в отношенията на Отец и Сина остава дълбоко заровен в архивите на ранния адвентизъм. Платформата на истината, такава каквато е в Исус, поддържала своята стабилност едва тогава, когато народът ни е виждал ясно лицето на Божия Син до 1856 г., когато вестта към Лаодикия била за първи път приложена към него. Поради великата милост на нашия небесен Баща, светлината на четвъртия ангел от Откровение 18-та глава ни връща към тази светлина, но в един увеличен порядък:

След това видях друг ангел, който слизаше от небето
и имаше голяма власт; и земята се осветли
от неговата слава.
Откровение 18:1

Видяхме, че призивът на този ангел включва една покана за преоткриване на цялата широта на принципите на семейното царството на нашия небесен Баща и Неговия скъпоценен Син:

Помнете закона на слугата Ми Мойсей,
който му заповядах на Хорив за целия Израил,
наредби и правила.
Ето, Аз ви изпращам пророк Илия,
преди да дойде великият и страшен Ден на ГОСПОДА.
И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им,
за да не дойда и да поразя земята с проклятие.
Малахия 4:6

Така законът с цялата му пълнота надвисна осъдително над нас, за да се "умножи" величината на греха ни, и ние да отидем при Христос, за да получим "преумножена благодат. Осъзнавайки невероятната благотворността на този процес, ние прославихме нашия Баща за Неговите милостиви и мъдри цели към човешките деца и Го молехме да отвори очите на нашите братя и сестри и ръководителите на народа ни, за да откликнат на една такава благодат. Видяхме, че подобно на прокажените в дните на пророк Елисей, и ние бяхме излезли от лагера, виждайки, че няма какво да изгубим, ако ни нападне враг, за да открием, че навън Бог е приготвил богата плячка за народа си (4 Царе 7 гл.).

Беше ни позволено на видим, че част от наредбите и правилата, които са разширение на принципите на Божия закон, са определените времена от Левит 23-та глава, където съботата от седмия ден е представена като принцип за всички празници. С една законническа нагласа на ума това откритие би било проклятие за народа ни, защото то само би ескалирало старанията ни да придобием святост чрез следването на буквата на закона. Това би ни закопало още повече в Лаодокийското ни състояние, давайки ни усещането, че сме по-праведни от другите понеже пазим нещо повече от тях, докато всъщност ние сме "окаяни, слепи и голи". Но в контекста на вестта от 1888 г., където съботата е схващана като време в което се излива двойна мярка от Христовия Дух, ние можехме да подходим към определените времена като "нищи по дух" и като "жадна земя", за да получим освежение от лицето на нашия мил Господ (Мат. 5:3; Деян 3:19; Ис. 44:3).

Така през 2017 г. ние имахме нашето първо напояващо преживяване във времето на Петдесятницата. По-късно разбрахме, че дялът на Христовия Дух се увеличава многократно според броя на жертвите и количеството на възлиянията описани в Числа 28-ма и 29-та глава. Зарадвахме се на милостта на нашия небесен Баща, който предварително ни е определил времена за срещи, в които можем да си припомняме Неговата доброта и да се изпълваме с Духа Му, чрез Неговия благодарен и покорен Син. Сега виждаме това като развитие на светлината на Среднощния вик, която е разкрила библейския календар при определяне на датата за начало на Деня на Умилостивението. Убедени сме, че благодарение на тази светлина, разумните девици ще бъдат в състояние да напълнят светилниците си с маслото на Христовия Дух. Казано ни е, че светлината на Среднощния вик ще осветлява пътя на адвентния народ чак до златния град:

Докато се молех на семейния олтар, Светият Дух ме осени и ми се струваше, че се издигам все по-нагоре и по-нагоре, високо над тъмния свят. Обърнах се да видя къде е адвентният народ в този свят, но не можах да го намеря. Тогава чух глас да ми казва: “Погледни пак, но гледай малко по-високо”. Повдигнах очите си и видях една права и тясна пътека, простираща се високо над света. Адвентният народ пътуваше по тази пътека към святия град, който се намираше на другия край на пътеката. Зад пътуващите адвентисти, в началото на пътеката, имаше блестяща светлина, за която един ангел ми каза, че представлявала “среднощният вик”. Тази светлина огряваше цялата пътека и беше светилник за нозете им, за да не се спъват. Докато продължаваха да гледат към Исус, Който вървеше точно пред тях, водейки ги към града, те бяха сигурни. Но скоро някои се умориха, говореха, че градът бил много далече, противно на очакванията им отдавна вече да са влезли в него. Тогава Исус ги окуражаваше, като издигаше славната си дясна ръка, от която се изливаше светлина над тях и те извикваха: “Алилуя!”. Други прибързано отричаха светлината зад себе си и казваха, че не Бог ги е довел толкова далече. Зад тях светлината изгасваше и оставаше нозете им в пълнен мрак; те се препъваха, изгубваха от погледа си целта и Исус и падаха от пътеката долу в тъмния и неправеден свят. Ранни писания, Гл. 1. Моето първо видение - Параграф 2.

Тази година, по време на Пасхата и Безквасните хлябове, направихме един обзор на вестите, които ни бяха разкрити до сега, проследявайки още веднъж с наслада разгръщането на светлината на вечното евангелие от самото и начало в завета сключен между Бог и Неговия Син до времето на края, когато четиримата последни вестители имат това вечно евангелие, разобличавайки окончателно Вавилон и подготвяйки народ, който да може да устои по време на Якововата скръб. Видяхме че тази подготовка се разкрива, чрез кулминацията на нашето пътуване - откровението за  характера на нашия небесен Баща. В тази връзка, днес (13. 04. 2018 г.) публикуваме в електронна версия за българските читатели книгата Агапе. За да ви улесним в проследяването на последователността на нашето пътуване сме изготвили за вас Предложен ред за четене на нашите литературни заглавия и Предложен ред за гледане на презентациите ни.

Ако имате някакви коментари или въпроси, или желаете лично да споделите преживяването на нашето пътуване, не се колебайте да ни пишете на:

dejandodo@abv.bg
maranathamedia@abv.bg