Не счете за ограбване

 Превод от английски на оригиналната статия:Thought it not Robbery

Коя е всепоглъщащата вест, която трябва да бъде прогласена на света в тези последни дни?

В един определен смисъл, Адвентистите от Седмия Ден са поставени като стражи в света и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение към един загиващ свят. Върху тях сияе чудната светлина от словото на Бога. На тях е била дадено дело с най-тържествена важност - прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести. Няма друго дело с такава важност. Те не трябва да позволяват нищо друго да обзема вниманието им. Свидетелства към църквата – т. 9, с. 19

А каква е основната тема на Тройната ангелска вест?

Някои ми писаха като ме питаха дали вестта за оправдание чрез вяра е третата ангелска вест, и аз отговорих, "Тя наистина е третата ангелска вест."-- Ривю енд Херълд, 1-ви април, 1890 г.

Кой е донесъл тази вест и за какво се отнася тя?

Господ в Своята велика милост, изпрати най-скъпоценна вест до Своя народ чрез старейшините Уагонър и Джоунс. Тази вест трябваше да изяви по-ясно пред света въздигнатия Спасител, жертвата за греховете на целия свят. Тя представи оправдание чрез вяра в Гаранта; тя покани хората да приемат правдата на Христос, която се изявява в послушание на всички Божии заповеди. Мнозина бяха изгубили Иисус от погледа си. Те трябваше да насочат очите си директно към Неговата божествена личност, Неговите заслуги и непроменимата Му любов към човешкото семейство. Цялата власт е дадена в ръцете Му, за да може да разпръсква богати дарове на човеците, предоставяйки безценния дар на Своята собствена праведност на безпомощния човешки инструмент. Това е вестта, която Бог заповяда да бъде дадена на света. Тя е третата ангелска вест, която трябва да бъде прогласена с висок глас, и придружена с изливането на Неговия Дух в голяма мярка. Свидетелства до служители и евангелски работници – с. 91, 92

Как темата за Единородният Син се отнася към вестта за оправдание чрез вяра? Забележете увода на книгата на Е. Дж. Уагонър Христос и Неговата правда:

В първия стих на трета глава на Евреи имаме увещание, което обхваща всички предписания, дадени на християнина. То е това: "Затова, святи братя, участници в небесното призвание, помислете за Апостола и Първосвещеника на нашата изповед, Христос Иисус." Да направим това както Библията го налага, да мислим за Христос постоянно и интелигентно, точно какъвто е Той, ще преобрази човека в съвършен християнин, защото "чрез гледане ние се променяме." Христос и неговата правда – с. 5.

А. Т. Джоунс ни представя този принцип, за гледането към Христос, до още по-остър фокус. Уводната глава на книгата му Посветеният път на християнското съвършенство започва с призив към нас да изследваме “Такъв” в твърденията на Павел “Такъв Първосвещеник” Евр. 8:1. Обърнете внимание какво казва той:

Снизхождението на Христос, позицията на Христос, и естеството на Христос, такъв какъвто Той беше в плътта в света, са дадени във втората глава на Евреи по-пълно отколкото на което и да е друго място в Писанията. Но това е във втората глава. Първата глава го предшества. Следователно, истината и мисълта представена в първата глава са съществен прецедент на втората глава. Първата глава трябва да бъде напълно разбрана, за да може да се следва мисълта и да се разбере истината във втората глава. В първата глава на Евреи, възвишаването, позицията и естеството на Христос, когато Той беше в небето, преди да дойде в света са дадени по-пълно от която и да е друга част на Писанията. Следователно е сигурно, че едно разбиране на позицията и естеството на Христос, такъв какъвто Той беше в небето, е от съществено значение за подходящото разбиране на Неговата позиция и естество, когато Той беше на земята. Посветеният път на християнското съвършенство – с. 11, 12

По същество, това което Джоунс и Уагонър ни казват е, че когато гледаме Христос „Точно какъвто Той е“, разкрит в Писанието и особено в Евреи първа и втора глава, ще бъдем преобразени в същия образ и ще приемем тази правда, която ще произведе спазване на всички заповеди в живота.

Следователно, ако ние бихме познали Синът на Бога “Точно какъвто Той е,” ако бихме познали истинската Му позиция и естество, докато Той беше на небето, тогава следва, че е от съществено значение да знаем кой точно е Синът на Бога. Трябва да знаем дали Той е роден или нероден; трябва да знаем дали Той е Син по Наследство или Син само по титла. Ако познавахме Иисус “Точно какъвто Той е” тогава е жизнено важно да знаем истината за Божия Син. Ако не знаем, тогава няма да можем да бъдем преобразени по подобието на Христос и нещо по-лошо, ако възприемем един погрешен възглед, със сигурност ще бъдем преобразени по образа на Сатана, бащата на всички фалшиви Христосовци и идоли на въображението.

Затова правилното познание за Сина на Бога е самото сърце на разбирането на правдата чрез вяра. Защо това е така? Как правим тази връзка? Помислете върху този текст:

Фил. 2:5-6 Нека този ум бъде у вас, който беше също и в Христос Иисус: (6) Който, бивайки в образа на Бога, не счете за обирджийство да бъде равен с Бога:

Библията ни казва ясно, че Христос не счете за обирджийство да бъде равен с Бога. Жизнено важният въпрос, който тук трябва да си зададем е на каква основа Христос смяташе, че не беше обирджийство да бъде равен на Бога? На какво почиваше Неговата увереност? Нека А. Т. Джоунс да говори по този въпрос:

Каква е тогава, мисълта относно Христос в първата глава на Евреи?

Преди всичко е представен "Бог" - Бог Отец - като говорител на човеците, който "в миналото е говорил на бащите чрез пророците" и който "в тези последни дни ни говори чрез Неговия Син."

Така е въведен и Христос Синът на Бога. След това за Него и за Отец е писано: "Който Той [Отец] постави наследник на всичко, чрез когото също Той [Отец] направи световете." По този начин, преди Неговото представяне и нашето мислене за Него като за Първосвещеник, Христос Синът на Бога е въведен като същество с Бога като Създател и като същество, активното, оживяващо Слово в сътворението--"чрез когото Той [Бог] също направи световете."

След това, за Самия Син на Бога четем: "Който бивайки блясък на Неговата [Божията] слава, и изразен образ на Неговата [Божията] личност ["самият отпечатък на Неговата субстанция," в полето на Ревизираната версия], и поддържащ всичко чрез словото на силата Си, когато очисти чрез Себе си греховете ни, седна от дясната страна на величието нависоко."

това ни казва, че в небето естеството на Христос беше естеството на Бога, че Той в Своята личност, в своето естество, е самият отпечатък, самият характер, на естеството на Бога. Това означава, че в небето, така както Той беше преди да дойде на света, естеството на христос беше в самата си същност естеството на Бога.

Затова, по-нататък е писано за Него, че Той беше „направен толкова по-добре от ангелите, тъй като по наследство е добил по-превъзходно име от тяхното." Това по-превъзходно име е името "Бог," което, в осми стих, е дадено то Отец на Сина: "На Сина Той [Бог] казва, Твоят престол, О, Боже, е до вечни векове."

Така, Той е "толкова" повече от ангелите, колкото Бог е повече от ангелите. И точно поради това Той има по-превъзходно име – името, което изразява само това, което е Той в самото Си естество.

А това име "Той има по наследство." Това не е име, което му е било предоставено, а име, което е наследено.

Ето това е в същината на нещата, като вечна истина, че единственото име, което някой може да наследи е бащиното си име. Тогава това име, на Христос, което е по-превъзходно от това на ангелите, е името на Неговия Отец, а името на Неговия отец е Бог. Името на Сина, следователно, което Той има по наследство, е Бог. Посветеният път на християнското съвършенство – с. 13, 14

Евреи първа глава, така както е обяснена от А. Т. Джоунс, не ни оставя в абсолютно никакво съмнение относно това защо Христос не е смятал за обирджийство да бъде равен на Бога. Но нещо повече, то също не ни оставя в съмнение относно основата на това защо Христос не смяташе за обирджийство равенството си с Бога. Силата, позицията, положението на Христос, всички те Му бяха дадени от Отец и Синът държи всички тези неща чрез вяра в Словото на Своя Отец. Когато Отец казва на Сина:

Евреи 1:5 Защото на кой от ангелите той е казал някога, Ти си мой Син, този ден аз те родих? И пак, Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син?

И пак:

Евреи 1:6 И отново, когато въвежда първородния в света, той казва, И нека всички Божии ангели да му се поклонят.

И отново:

Евреи 1:8 Но на Сина казва, Твоят престол, о Боже е до вечни векове, скиптърът на правдата ти е скиптърът на твоето царство.

Синът приема думите на Отец чрез вяра. Как така? За да се приеме наследство се изисква акт на вяра към дарителя. Когато Отец постави Христос за наследник на всичко, Синът прие това чрез вяра. И пак, защо Христос прие тези неща чрез вяра? Отговаряме, защото те Му бяха дадени от Отец.

Сега идваме до самата същина на проблема на това защо Христос не смяташе, че е обирджийство да бъде равен на Бога и да бъде наследник на всичко, да има титлата Бог и да му се покланят всички ангели? Неговото мислене беше акт на вяра. Това е вярата, която живее чрез всяко слово на Бога. Това е вечната вяра на Иисус – вяра, която Му позволи да вярва в това, което Отец му е казал, което беше да смята Себе си за равен на Бога и да Му се покланят като на Бог и да притежава цялата пълнота на божествеността на Отец. Иисус, нашият могъщ Княз, избра да приеме чрез вяра, всичко което Отец е казал и направил за Него. Когато Иисус сяда на трона на вселената, четем за Него:

Евреи 1:8 Но на Сина казва, Твоят престол, о Боже, е до вечни векове: скиптърът на правдата е скиптърът на твоето царство.

И как Христос е притежавал този скиптър на правдата? Чрез вяра в Словото на Отец към Него. Синът на Бога е праведен чрез вяра. Синът на Бога е сърцето и душата, ядката, крайъгълният камък на правдата чрез вяра, защото точно това е начинът по който Той е живял, живее и ще живее за вечни векове. Ето защо Той е вечен баща на всички онези, които живеят чрез вярата на Иисус в Словото на Отец.

Когато гледаме към Сина в тази ясна светлина ние сме преобразявани по образа на Неговата вяра. Вярата Му в Словото на Неговия Отец живее в нас чрез Духа и така и ние вярваме в Словото на Отец относно нас. Когато гледаме към Христос “точно както Той е” ние сме преобразявани в същия образ, чрез славата на Господ.

В контраст с тази картина на Иисус като такъв, който държи скиптъра на правдата чрез вяра, ние виждаме един друг Христос, Варава, който поставя себе си на трона на всички вероизповедания на християнството. Защо този обирджия не счита, че е обирджийство да бъде равен на Бога? На какво уповава този изманик, което го кара да смята, че това не е обирджийство? Защото той гледа към себе си и сочи към собствената си сила, собственото си знание, собствената си вечна възраст. Той не държи тези неща чрез вяра, но чрез своята вечна слава. Той не се осланя на Словото на Отец, а на себе си. Когато е призован да говори за своята увереност, той се надига и разкрива родството си с божеството не чрез вяра, но чрез самоувереност. Той сяда в Божия храм и прогласява себе си за Бог, защото е пожелал да се възкачи към най-крайните страни на север и да бъде като Всевишния.

Какъв е тогава ефектът от гледането към едно такова същество, тази втора личност на триединството? Той е съвършеният образ на самоувереността и самопритежанието. Но и повече от това, този хитър измамник, по време на своето въплъщението, си слага маската на един зависим Иисус. Маскира своята самоувереност с един уповаващ, подчиняващ се син. Той смесва истинското с фалшивото, за да може да не даде видимост на истинската си самоувереност. Посредством вечните си ресурси на самоувереността, той проецира един образ на подчинение. Ние питаме отново, какъв е резултатът от гледането на това самоуверено второ лице на Триединството? Ами самоувереност, разбира се! Чрез гледане, ние се променяме в същия образ. Ако възприемаме Иисус като Бог от собствените си ресурси, тогава и ние ще станем човек от собствените си ресурси. Но ако вярваме, че Иисус е Бог чрез вяра в Словото на Отец, тогава ще станем хора на вярата в Словото на Отец, оформени по същия образ.

Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога: защото мнозина фалшиви пророци излязоха в света. Мнозина ще дойдат в името на Христос с твърдението, че са Христос и ще заблудят мнозина.

Ние сме праведни чрез вяра, когато гледаме Иисус точно какъвто Той е – Праведност чрез вяра.