Мойсей, aнгелът и пътят към противопоставянето на фараона
Превод от оригиналната статия на английски: Moses, the Angel and the path to confronting Pharaoh
Трета и четвърта глава на Изход ни представят подробно призоваването на Мойсей и търпението, което Господ показал, когато апелирал към Мойсей да се заеме с делото за извеждането на Израил от Египет.
Изх. 3:10 И така, върви и ще те изпратя при фараона, за да изведеш Моя народ, израилевите синове, от Египет.
Изх. 3:12 И Бог каза: Аз непременно ще бъда с теб и това ще ти бъде знамение, че Аз те изпращам: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.
Изх. 3:20 А като простра ръката Си, ще поразя Египет с всичките Си чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.
Господ се явява на Мойсей в горящия храст и му казва за Своята загриженост към Израил. Когато Мойсей се колебае дали да приеме мисията, Господ разкрива чудесата с жезъла превърнал се на змия и проказата. Мойсей все още проявява съмнението си и Господ предлага брат му Аарон да бъде негов говорител (негови уста). Най-накрая Мойсей се съгласява и поисква разрешение от тъста си да отиде в Египет.
След цялото усилие, Мойсей да бъде убеден да се заеме със задачата, когато Мойсей най-накрая се отправя към Египет, четем следният странен стих:
Изх. 4:24 А по пътя, в страноприемницата, ГОСПОД посрещна Мойсей и искаше да го убие.
При първо четене това изглежда много странно. Не знае ли Господ края от началото? Защо да да си прави целия този труд с чудесата и обсъжданията с Мойсей да го убеди да отиде в Египет, за да занесе една вест и след това изведнъж да реши да го убие? Без внимателно обмисляне на този стих, той би могъл да се използва, за да представи Господ като една капризна и отмъстителна личност и като такъв, който не показва много мъдрост в избора на хората, които ще провеждат мисиите Му.
Тази история е един съвършен тест, който разкрива какво е отношението в сърцето ни към Господ. Ако храним някакви съмнения за любовта Му към човешкото семейство, това е една от историите в Библията, която би могла да изяви това съмнение. Поканени сме да хармонизираме откровението за великата Божия любов с това тук, което изглежда като кратък момент на един насилствен и отмъстителен характер, който може да ни накара или да Го отхвърлим или да се опитваме да Му служим със страх, чудейки се дали един ден Той няма да реши да ни убие, защото внезапно е загубил интерес към нас.
Докато продължаваме да четем, открийте причината поради която се е случила тази конфронтация.
Изх. 4:25-26 Тогава Сепфора взе остър камък и обряза краекожието на сина си, хвърли го в краката му и каза: Наистина ти си ми кръвен младоженец. 26 След това ГОСПОД се оттегли от него. Тогава тя каза: Кръвен младоженец! -- поради обрязването.
Мойсей пренебрегнал обрязването на сина си според Господната заповед относно синовете на Авраам:
Бит. 17:10-11 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. 11 Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
Обрязването било белег на завета, който Бог направил с Авраам. Сега, с тази допълнителна информация можем да стигнем до още по-отрицателни заключения относно Господ. Дали тази история разкрива един Господ, който желае да убие онези, които не успяват да направят точно онова, което им заповядва? Но ако случаят е такъв, тогава защо не е убил Сатана в самото начало, когато той отказва да послуша Божиите заповеди и да спести цялата последвала скръб?
Тези въпроси са естествени, защото естественият ум е във вражда с Бога и естествено се опитва да Го представи в най-негативната светлина. Писанието казва:
Римл. 8:7 Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.
Чрез тази естествена враждебност, Сатана е успял да направи този свят мрачен; чрез мисълта, че Бог е насилник, отмъстителен и себичен.
Земята потъна в тъмнина от фалшиво разбиране за Бога. Лукавата власт на Сатана трябваше да бъде съкрушена, за да се разсее тъмнината и светът отново да се върне при Бога. Това не можеше да се извърши чрез сила. Насилието противоречи на принципите на Божието управление. Бог желае служба само от любов; а любовта не се налага със заповед; тя не се печели със сила или власт. Само любовта пробужда любов. Да познаваш Бога, означава да Го обичаш; Неговият характер трябваше да бъде разкрит в контраст с характера на Сатана. Копнежът на вековете – с. 22 / бълг. гл. 1 – Бог с нас, параграф 8
Бог не използва сила, за да доведе Своите деца в ред със заповедите Си. Тогава как да обясним тази история?
По пътя от Мадиам Мойсей получи едно стряскащо и ужасно предупреждение за Господнето неодобрение. Яви му се ангел със заплашителен вид, който сякаш желаеше веднага да го погуби. Не му бе дадено никакво обяснение, но Мойсей си спомни, че бе пренебрегнал едно Божие изискване. Поддал се бе на увещанието на съпругата си и бе пренебрегнал да извърши ритуалното обрязване на най-малкия им син. Не се бе съобразил с условието, при което на детето му можеше да се дадат благословенията на Божия завет, сключен с Израил. А такава небрежност от страна на избрания им водач можеше само да омаловажи дадените на народа Божествени предписания. Изплашена, че съпругът й ще бъде погубен, Сепфора сама извърши ритуала и тогава ангелът позволи на Мойсей да продължи пътуването си. В своята мисия пред фараона Мойсей щеше да бъде поставен в много голяма опасност и животът му можеше да бъде защитен единствено от святите ангели. Но ако живееше, пренебрегвайки познат, явен дълг, нямаше да бъде в безопасност, защото нямаше да бъде защитаван от Божиите ангели. Патриарси и пророци – с. 255, параграф 5 / бълг. гл. 22 – Мойсей - параграф 47
Мойсей отиваше навътре в територията на врага. Фараонът бе управляван от Сатана и неговите ангели. Единственият начин Бог да успее да защити Мойсей бе ако Мойсей ходеше в защитата на Божиите заповеди.
Бит. 18:19 Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.
Способността на Бог да защити и благослови Авраам се измерваше с доверието, че това което Бог му е заповядал е за негово добро и че самият Бог щеше да го направи способен да ходи в пътищата Му.
По това време, актът на обрязването беше знак на пълно упование в Бога за защита. Това бе доказателство, че човек е стигнал до благословението на Авраам, благословение изразяващо се в пълното доверие на човека за правда единствено в Господ, а не в себе си.
Римл. 4:9-11 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. 10 Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11 И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата.
Чрез естествената враждебност на човека към Бога, Сатана успяваше да измени значението на обстоятелствата като едно произволно изискване от един отмъстителен Бог. Това наистина се вижда от гневната реакция на Сепфора към Мойсей, която бе отражение на дълбоките й чувства към Бога. Този символ, замислен като благословение, бе променен на проклятие в дните на апостолите и хората, изпълнени със същите фалшиви идеи за характера на Бога, представиха символа по същия начин, по който го разбираше и Сепфора - кърваво действие, изисквано от един отмъстителен Бог; освен ако тези хора не се наслаждаваха на този възглед за Бога и не започнеха да се опитват да го прокарат в църквата, чрез акта на обрязването.
Е защо тогава ангелът се представи по един заплашителен начин пред Мойсей? Патриарси и пророци заявява: "Един ангел му се яви в заплашителен вид, сякаш щеше веднага да го унищожи." Думата „сякаш“ би могла да показва един ангел на Господ, който се движи по начин, разкриващ опасността, която би могла да дойде от врага. Това е както, когато синовете ми бяха малки и аз ги учех да избягват опасността от докосването на котлоните. Движех ръцете си към котлона сякаш щях да го докосна. След това отдръпвах бързо ръката си с болка изписана по цялото ми лице и започвах да викам изразявайки болка и да духам пръстите си, свършвайки добра работа, показвайки им какво се случва, когато поставиш ръцете си на горещия котлон. Възможно ли е ангелът на Господ да е разкрил какво ще се позволи на унищожаващия ангел ако продължава да ходи извън Божието слово? Освен това, Господ би могъл да е разкрил на Мойсей позицията на злия ангел, който се готви да го унищожи. Ако Бог отдръпнел защитата си, тогава този ангел със сигурност би могъл да отнеме живота на Мойсей и да му попречи да извърши Божието дело замислено за него.
Имайки тези светли думи и тази истина, как си позволяват хората да пренебрегнат един такъв ясен дълг? Как си позволяват да не се покоряват на Бога, след като послушанието към Неговите заповеди носи благословение както за земните, така и в духовните неща, а непослушанието носи Божието проклятие? Сатана е разрушителят. Бог не може да благослови онези, които отказват да бъдат верни настойници. Всичкото, което може да направи, е да позволи на Сатана да довърши разрушителното си дело. Свидетелства към църквата – том 6 – с. 388 / бълг. гл. 47 – Част 6 – Предупреждения и съвети – Подзаглавие - Благословението – параграф 2, с. 330
Мойсей трябваше да затвори всеки достъп за злите ангели, които носеха страдание и смърт за него и семейството му. Всяко отклонение от разкритата Божия воля би позволила на Сатана да обвинява Мойсей денем и нощем пред трона, изисквайки правото да го убие, понеже не разкрива в живота си пълното разчитане на Господ. Той позволяваше погрешните възгледи на съпругата му за характера на Бога да му попречат да разкрие знака на правдата чрез вяра към онова време. Неуспехът му да действа според заповедта разкрил също, че Мойсей не разбирал напълно благословенията, които идват чрез заповедите на Бога и тяхната важност като закрила.
В този момент, когато ангелът разкрил на Мойсей какво ще бъде позволено да му направи Сатана, Духът на Бога говорил на Мойсей за пренебрегнатото задължение, за да го спаси от примката на Сатана. Защо тази история е важна за нас? Следващият абзац в историята от Патриарси и пророци, който е в тази връзка, ни казва:
По времето на скръбта точно преди Христовото пришествие праведните ще бъдат опазени чрез службата на небесни ангели. Но престъпниците на Божия закон няма да са в безопасност. Ангелите не могат да закрилят онези, които са пренебрегнали едно от Божествените предписания. Патриарси и пророци – с. 256, параграф 6 / бълг. гл. 22 – Мойсей - параграф 48
Ако престъпваме някое от Божиите предписания, това ограничава защитата Му над нас от унищожителното дело на Сатана. Както казва Господ:
Вт. 4:40 Затова да пазиш наредбите Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да бъдеш добре, и ти и синовете ти след теб, и за да продължиш дните си в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава завинаги.
Пс. 78:41 Да, обърнаха се и изкушиха Бога и ограничиха Святия Израилев.
Спазването на заповедите никога не е било замислено като средство да бъде показано на Бог, че сме праведни, но е замислено така, че да разкрива една вяра, че Бог заповядва само добри за нас неща, и че всичките Му заповеди са за наше добро и че Той ще ни даде благодат, за да ги спазваме. Неговото изискване означава също, че Той ни прави способни чрез вяра:
Вт. 10:12-13 И сега, Израилю, какво иска от теб ГОСПОД, твоят Бог, освен да се боиш от ГОСПОДА, своя Бог, да ходиш във всичките Му пътища и да Го любиш, да служиш на ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, 13 и да спазваш заповедите на ГОСПОДА и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
Има още една последна идея, която трябва да се запомни тук. Когато Бог първоначално дал ритуала за обрязването, той бил свързан с вечния завет. Единственият завет, в който Бог встъпил с Авраам, бил вечен и заповедта за обрязването на плътта трябвало да бъде едно благословение за Авраам, напомняйки му неговата глупост при изфабрикуването на потомък чрез Агар. Символът бил замислен така, че да отразява свалянето на човешката слава в прахта и това че човек не би могъл да направи нищо, за да произведе обещаното потомство. Елън Уайт коментира тази история по следния начин:
Той не успя да спази условието при което детето му можеше да бъде определено за благословенията на Божия завет с Израил. Патриарси и пророци – с. 256, параграф 6 / бълг. гл. 22 – Мойсей - параграф 48
Единственият завет, който съществуваше официално при Израил по това време бе сключеният с Авраам. Единственият завет, който съдържаше благословения бе същият този завет. Със сигурност е вярно, че принципите на стария завет са съществували в делата на Авраам чрез Агар, но Бог никога не е приемал този завет в противен случай би приел Исмаил за обещания потомък.
Каква е идеята, която се опитваме да представим тук? Просто става въпрос за това, че повечето хора свързват акта на обрязването със стария завет. На това се гледа като на нещо, което е било изисквано от едно произволно и контролиращо божество. Когато характерът на Бога се разкрива като такъв, който никога не използва насилие, тогава този символ, даден като едно любящо напомняне на Авраам е бил за негово добро и е бил свързан с благословенията, намиращи се във вечния завет. Разбирането ни за Бога определя мислите ни по този въпрос. По времето, когато дойде Христос, Израил така бил извратил значението на обрязването, за да служи на стария завет като опит да се угоди на Бога чрез дела, че това изискване било отменено.
1 Кор. 7:19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.
Обрязването било заменено с кръщението като символ на смъртта на делата на плътта. Днес актът на кръщението е също толкова безполезен, колкото обрязването като средство за спасение, в случай, че се опитвате да бъдете смятани за праведни поради това, че сте направили тази стъпка. То е благословение само тогава, когато отразява онова знание на сърцето, че не можем да направим нищо, което да ни спаси извън вярата на Иисус. Актът на приемане на безквасен хляб и гроздов сок е също толкова безполезен като обрязването, когато гледаме на Бог като на такъв, който изисква от нас да правим тези неща просто, защото иска да ни контролира чрез тях. Така те биха представяли само един капризен и контролиращ характер. Тези емблеми са свързани с новия завет само когато ги виждаме като изрази на пълното ни разчитане на Иисус за спасение. Ако тези неща се извършват по друга причина това означава проповядване на едно фалшиво евангелие като това на мъжете от Деяния 15 гл., които казвали, че докато не се обрежете, не можете да бъдете спасени. Церемониалният акт на Господната вечеря сам по себе си никога няма да ви спаси. Церемониалният акт на кръщението никога няма да ви спаси сам по себе си. Ако го предлагаме на Бога като заслуга в спасителния план, това би било отхвърлено като предателство. Кръщението и Господната вечеря са благословение, само когато са извършвани с вярата, че Бог ги е замислил за наше добро, за да ни благослови, знаейки че цялата доброта винаги е идвала само от Него и от никъде другаде.
Затова нека ходим с радост в постановленията и заповедите на нашия Бог чрез вяра.
Когато познаваме Бога така, както имаме радостта да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха. Както Христос изпълняваше закона в човешкото Си естество, така можем да го изпълняваме и ние, ако поискаме сила от Силния. Не трябва да възлагаме на други отговорността за нашия дълг и да чакаме те да ни кажат какво да правим. Не трябва да сме зависими за съвет от човек. Господ ще ни научи на нашия дълг със същата готовност, с каквато би научил всеки друг. Ако се обръщаме към Него с вяра, Той лично ще ни разкрие Своите тайни. Често ще се случва сърцата ни да горят, когато чувстваме, че Бог се приближава, за да общува с нас както с Енох. Решилите да не вършат нищо, което би оскърбило Бога, ще знаят как да постъпват, след като са представили случая си пред Него. И ще получават не само мъдрост, но и сила. Ще им бъде дадена сила за послушание и за служба, както Христос е обещал. Всичко, което бе дадено на Христос - всички “неща”, за да снабдява нуждите на падналото човечество - Му бе дадено като на глава и представител на човечеството. “И каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него” (1 Йоаново 3:22). {Копнежът на вековете – с. 668, параграф 4 / бълг. гл. 73 – Да не се смущава сърцето ви – параграф 22}
Възможно ли е преди да можем да проповядваме тройната ангелска вест пред царете на земята, да се нуждаем от защитата идваща от ходенето в постановленията и правилата на Бога? Би ли било в интереса на Сатана да създаде една рамка за евангелието, която пречи на остатъка да пази всички Божии заповеди чрез вярата на Иисус? Той със сигурност знае, че ако Божият народ излезе срещу силата, която духовно се нарича Содом и Египет, без защитата от заповедите на нашия Баща, тогава действително ще може да ги унищожи в усилията им, така че да не остане един върху друг нито един жив камък в този храм на фалшивото евангелие. Както казвал Иисус:
...Внимавайте да не ви заблуди някой. (5) Защото мнозина ще дойдат в мое име, казвайки, Аз съм Христос; и ще заблудят мнозина. Мат. 24:4-5
Мат. 5:17-19 Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.
