Христовата мисия на земята беше да разкрие напълно Отец

Превод на статия с ориганалното заглавие "Christ's Mission on Earth was to Fully Reveal the Father"

[Бележка на редактора: Каня ви да прочетете с молитва тези цитати от Духа на пророчеството и да се запитате дали Христос е разкрил пълния характер на Отец докато е бил на земята. Ако сте в състояние да видите това отразено в цитатите, тогава можем да бъдем сигурни, че понеже Божият Син не е убил никой докато е бил тук на земята, то това е едно съвършено отражение на Отец. Присъдите на Бога са точно така както Той се разкрива в заповедите: Въздава (посещава) нечестията на бащите върху децата, които продължават да практикуват тези грехове.]

Христос дойде на този свят, за да разкрие точния образ на Бога. Неговата мисия била да разкрие Отец

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, та който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот." Бог е любов. Това беше великата истина, която Христос дойде да разкрие на света. Сатана беше представил на света така погрешно характера на Бога, че човекът се намираше далече от Бога; но Христос дойде покаже на света качествата на Отец, да представи точния образ на неговата личност. "Както Отец ми даде заповед, така правя." "Тази заповед получих от моя Баща." Целта на Христовата мисия в света беше да разкрие Отец. {Знамения на времето, 11-ти април, 1895 г., параграф 2}

Христос въздигна характера на Бога, приписвайки му славата, и отдавайки му признанието за цялата цел на собствената си мисия на земята,—да поправи хората чрез разкриването на Бога. В Христос пред хората бяха подредени родителската благодат и безподобните съвършенства на Отец. В молитвата си, точно преди разпятието, той заяви, “Изявих името ти.” “Прославих те на земята; Завърших делото което ти ми даде да върша.” Когато целта на неговата мисия беше постигната,—разкриването на Бога пред света,—Синът на Бога провъзгласи, че делото му е осъществено, и че характерът на Отец е бил изявен пред хората. {Знамения на времето – 20-ти януари, 1890 г., параграф 9}

Чрез Исус, Синът на Бога, Отец е разкрит по-пълно пред света. Исус каза на своите ученици: “Ако ме познавахте, щяха да познавате и моя Баща; и отсега нататък го познавате и сте го видели. Филип му казва, Господи, покажи ни Отец и ни е достатъчно. Исус му казва, Толкова време съм с вас, и не ме ли познаваш още Филипе? Този който ме е видял е видял Отец.” Душите на хиляди викат днес, “Покажи ни Отец и ще бъдем доволни. Не можем да твърдим, че Бог е наш Баща докато не го видим.” Исус казва на всяка такава душа, както каза и на Филип: “‘Толкова време съм с вас, и още ли не ме познаваш?’ Видял ли си делата ми, чул ли си ученията ми, бил ли си свидетел на делата, които съм извършил в името на Отец и все още не си разбрал природата на Бога? Аз се молих с вас и за вас, и още ли не можете да схванете, че Аз съм пътят, истината и животът и че в моя живот пред вас се разкрива характерът на моя Баща? Аз съм сиянието на славата на моя Баща, Аз съм точният образ на неговата личност. ‘Не вярваш ли, че Аз съм в Отец и Отец в мен? Думите, които ви говоря, не ги говоря от себе си; но пребъдващия в мен Отец извършва делата. Вярвайте ми, че Аз съм в Отец и Отец е в мен; или пък вярвайте ми заради самите дела. Истина, истина ви казвам, този който вярва в мен, делата които аз върша и той ще ги върши; и по-велики дела от тези ще върши; защото отивам при моя Баща.’” {Знамения на времето - 9-ти юни, 1890 г., параграф 1}

Поглеждайки надолу и виждайки заблудите в които били водени хората, небето знаеше, че на земята трябва да дойде един божествен Инструктор. Чрез погрешните представяния на врага, мнозина бяха толкова заблудени, че се кланяха на един фалшив бог, облечен с атрибутите на сатанинския характер. Онези които бяха в невежество и в морална тъмнина, трябваше да имат светлина, духовна светлина; защото светът не позна Бога, и Той трябваше да бъде разкрит за разбирането им. Истината погледна от небето и не видя отражението на нейния образ; защото гъсти облаци на духовна тъмнина и мрак обгръщаха света. Единствено Господ Исус можеше да отдръпне облаците; защото Той е светлината на света. Чрез своето присъствие Той можеше да разпръсне мрачната сянка, която Сатана беше хвърлил между човека и Бога.{Съвети към родители, учители и ученици – с. 28, параграф 1}

Синът на Бога дойде на тази земя, за да разкрие на хората характера на Отец, за да може те да се научат да Му се покланят в дух и истина. Той дойде да засее света с истина. Той държеше ключовете за всичките съкровища на мъдростта и можеше да отвори вратите на науката и да покаже неразкрити складове на знанието, ако това би било от съществено значение за спасението. Светлината която осветлява всеки човек, който идва в света – всяка фаза на истината беше явна за Него.{Съвети към родители, учители и ученици – с. 28, параграф 2}

Всичко което човек има нужда да знае, или може да знае за Бога беше разкрито в живота и характера на Неговия Син. {Свидетелства към църквата, т. 8, с. 286, параграф 1}

"Никой, кога да е, не е видял Бога; единородният Син, който е в лоното на Отец, Той Го изяви." Йоан 1:18. {Свидетелства към църквата, т. 8, с. 286, параграф 2}

Вземайки човечеството върху Себе Си, Христос дойде, за да бъде едно с човечеството и в същото време да разкрие нашия небесен Баща на едни грешни човешки същества. Във всичко Той беше направен като Своите братя. Той стана плът, както сме ние. Той беше гладен и жаден и се уморяваше. Той беше поддържан чрез храна и освежаван чрез сън. Той сподели жребия на хората, но Той беше непорочният Син на Бога. Беше странник и чужденец на земята—в света, но не от света; изкушен и изпитван както мъжете и жените са изпитвани и изкушавани днес, но живеейки един свободен от грях живот. {Свидетелства към църквата, т. 8, с. 286, параграф 3}

Нежен, милостив, състрадателен и винаги загрижен за другите, Той представяше характера на Бога, и беше постоянно ангажиран в служба към Бога и човека. Свидетелства към църквата, т. 8, с. 286, параграф 4}

"Словото беше направено плът, и живя между нас, . . . пълно с благодат и истина." Стих 14. {Свидетелства към църквата, т. 8, с. 286, параграф 5} "Към човеците, които ти ми даде от света,'' Той казал, "Аз изявих името Ти," "та любовта, с която Ти си ме възлюбил да може да бъде в тях." Йоан 17:6, Амер. Рев. Версия., 26. {Свидетелства към църквата, 8, с. 286, параграф 6}

"Обичайте враговете си," поучаваше ги Той; "благославяйте онези, които ви кълнат, правете добро на онези, които ви мразят и молете се за онези, които се отнасят зле към вас и ви преследват, за да може да бъдете деца на вашия Баща, който е в небето;" "защото Той добър към неблагодарните и към злите." "Той прави слънцето си да изгрева и над злите и над добрите, и изпраща дъжда над праведните и над неправедните." "Затова бъдете милостиви, както е милостив вашият Баща." Матей 5:44, 45; Лука 6:35, 36. {Свидетелства към църквата, т. 8, с. 286, параграф 7}

Каква част от характера на Бога е бил разкрит в Сина?

Целият характер на Бога беше разкрит в неговия Син, цялата поредица от възможностите на небето е изявена заради приемането на човека в Сина на Безкрайния. Пътят за завръщането на човека към Бога и небето няма бариери. Безподобните дълбочини на любовта на Спасителя бяха демонстрирани; и, ако тази изява на Божията любов към човешките деца не надмогне в привличането на човека към него, няма да има нищо друго, което да го направи. — [Знамения на времето, 3-ти декември, 1889 г., параграф 6]

Бог не е оставил нищо ненаправено, което да е можел да направи за нас. Той даде един съвършен пример за Своя характер в характера на Своя Син; и работата на Христовите последователи е като наблюдават несравнимото превъзходство на Неговия живот и характер, да израстват в Неговото подобие. Когато гледат към Исус и откликват на любовта Му, те ще отразяват образа на Христос. (Ривю енд Херълд, 15-ти февруари, 1898 г.).

Сатана обвиняваше Бог, че притежава качествата, които той самият притежава. Христос дойде на този свят, за да разкрие какъв действително е Божият характер. Той представя съвършено Отец. Неговият живот и безгрешност, изживени на тази земя в човешко естество, са едно пълно опровержение на сатанинското обвинение срещу характера на Бога. Библейско обучаващо училище, 1-ви октомври, 1902 г.

Христос е нашият модел, съвършеният и свят пример, който ни е бил даден, за да го следваме. Ръкопис 65, 1894 г.

Йоан 14:9 Исус му каза, Толкова време съм с вас, и още ли не ме познаваш, Филипе? Този, който е видял мен е видял Отец; как казваш тогава, Покажи ни Отец? Само Христос би могъл да представи Отец на човечеството, и това представяне, учениците бяха привилегировани да наблюдават в продължение на повече от три години. Копнежът на вековете – с. 664

Небесният Учител, не по-малък персонаж от Божият Син, дойде на земята, за да разкрие на хората характера на Отец, за да може да му се покланят в дух и истина. Христос разкрил на хората факта, че най-стриктното придържане към церемонията и формата не би ги спасило; защото царството на Бога е духовно в своето естество. Христос дойде на света, за да го насее с истина. Той държеше ключовете за всички съкровища на мъдростта, и можеше да отвори вратите на науката, и да разкрие неразкритите складове на знанието, ако това беше от съществено значение за спасението. Той представи на хората, онова което беше в пълно противоречие с представянията на врага по отношение на Божия характер, и се стремеше да отпечата в умовете на хората родителската любов на Отец, който “толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, та който вярва в него да не погине, но да има вечен живот.” [Йоан 3:16.] Той показваше на хората необходимостта от молитва, покаяние, изповед и изоставяне на греха. Той ги учеше на честност, търпение, милост и състрадание, изисквайки от тях да обичат не само онези, които обичаха тях, а и онези, които ги мразеха и които се отнасяха зле с тях. В това той им разкриваше характера на Отец, който е дълготърпелив, милостив и благодатен, бавен да се гневи и пълен с доброта и истина. Онези които приемаха Неговото учение бяха под защитната грижа на ангели, които имаха мисията да ги подсилват и просветляват, за да може истината да обнови и освети душите им. {Съвети към родители, учители и ученици – с. 74, параграф 1}

Описвайки земната Си мисия Исус казал: Господ "Ме помаза да проповядвам евангелието на бедните; изпрати Ме да изцеля сърцесъкрушените, да проповядвам освобождение на пленниците, и възстановяване зрението на слепите, да освободя онези, които са наранени." Лука 4:18. Това беше делото Му. Той излизаше да върши добро и да изцелява всички угнетявани от дявола. Имаше цели села, където не се чуваше жалеене на болен в никоя къща, защото Той беше минал през тях и беше излекувал всичките им болни. Делото Му доказваше Неговото божествено помазване. Любов, милост и състрадание се разкриваха във всеки акт на [12] Неговия живот; сърцето Му се изливаше с нежно състрадание към човешките деца. Той взе човешкото естество, за да може да достигне нуждите на хората. Най-бедните и най-скромните не се страхуваха да дойдат при Него. Дори малките деца бяха привлечени от Него. Те обичаха да се катерят по коленете Му и да се взират в замисленото му и излъчващо любов лице.

Исус не скриваше нито дума от истината, но я изговаряше винаги с любов. В Своите отношения с хората проявяваше най-голям такт и деликатност. Никога не се показваше груб, никога без нужда не изговаряше дори и една строга дума, никога не причиняваше ненужна болка на някоя чувствителна душа. Не осъждаше човешките слабости. Говореше истината, но винаги с любов. Порицаваше лицемерието, неверието и нечестието; но сълзи задавяха гласа Му, когато изговаряше съдбоносните укори. Той плака над Ерусалим града, който тъй много обичаше и който отказа да приеме Него “Пътя, Истината и Живота”. Евреите бяха отхвърлили Спасителя, но Той се отнасяше към тях със съчувствителна нежност. Целият Му живот бе живот на себеотрицание и внимателна грижа за другите. Всяка душа бе скъпа в очите Му. Макар винаги да се държеше с Божествено достойнство, Той се снишаваше до всяко човешко същество и се отнасяше с нежно съчувствие към всеки член на Божието семейство. В лицето на всички хора Той виждаше паднали същества, чието спасение беше целта на Неговата земна мисия. Пак там – с. 12.1

Такъв е характерът на Христос, който се разкрива в живота Му. Такъв е характерът и на Бога. От сърцето на Отец изтичат към човешките чеда потоците на Божествено състрадание, което се разкри и изяви чрез Христос. Исус, нежният, съчувствителен Спасител, беше Бог, “изявен в плът” 1 Тим. 3:16. Пак там - Пътят към Христос, Гл. 1 – с. 11, 12

Христос дойде на този свят и облече своята божественост с човечеството, взимайки върху Себе Си естеството на човека. Той дойде, за да премине през преживяванията на човечеството, да премине през почвата, където Адам беше паднал, да изкупи неговото падение, да посрещне и да победи врага на Бога и човека, та чрез неговата благодат, човекът да стане победител, и накрая да има място с Него на трона му. Той зае бойното поле и в този свят като атом трябваше да се води борбата между Христос, Князът на живота, и Сатана, князът на тъмнината. Чрез престъпление, човекът беше станал дете на злото, пленник на Сатана, врагът на Бога. Сатана представи погрешно характера на Бога, и човекът, който беше направен в божествения образ, се усъмни в любовта на своя небесен Баща, показа недоверие в неговото слово, и се установи в едно упорито неверие и бунт срещу неговите изисквания. Библейско ехо, 1-ви ноември, 1892 г., параграф 2

Христос дойде да представи характера на своя Баща, да спечели човека обратно за верността му към Бога, да помири човека с Бога. Да предложи да се срещне с врага и да демаскира неговите хитрости, за да може човекът да бъде способен да избира на кого ще служи. Сатана е бил Луцифер, носителят на светлина, споделящият славата на Бога в небето, и втори след Исус по власт и величие. С думите на вдъхновението, той е описан като такъв, който е "печат на съвършенство, пълен с мъдрост и съвършен по красота." Но Луцифер извратил красотата и силата с които бил надарен от Създателя, и светлината му станала тъмнина. Когато бил изхвърлен от небето чрез бунта си, той решил да направи човека своя жертва, и земята свое царство. Той хвърлил обвинението за своя бунт върху Христос, и с решителна омраза към Бога, се опитал да Го нарани чрез грехопадението на човека. В щастието и мира на Едем, той видял едно видение на блаженството, което той бил загубил завинаги, и той твърдо решил да разпали в сърцата на Божиите творения същата горчивина, която той самият изпитвал, за да може техните песни на прослава и благодарност да се превърнат на упрек срещу техния Създател. Библейско ехо, 1-ви ноември, 1892 г., параграф 3

Великият Лекар сътрудничи на всяко положено усилие в полза на страдащото човечество, давайки светлина на тялото, и живот и възстановяване на душата. И защо е това? Сатана дойде в нашия свят, и поведе хората към изкушение. С греха дойдоха и болестите и страданието, защото ние жънем това което сме посели. След това Сатана накара човека да обвинява Бога за страданията, които са просто сигурния резултат от престъпването на физическия закон. По този начин е обвиняван фалшиво, и неговия характер е представен неправилно. Той е обвиняван, че върши, онова, което е извършил самият Сатана. Бог би искал неговия народ да изобличи този фалш на врага. На него, той е дал светлината на евангелието на здравето, и като негов представител, той трябва да даде светлина на другите. {Християнски възпитател, 1-ви октомври, 1898 г. параграф 9}

Цялото небе се интересува от спасението на човека, и делото може да бъде извършено бързо, царството на Бога може да дойде, и земята да бъде изпълнена със знанието за Бога както водите покриват морето. Големият копнеж на небесните същества е Божият характер, който толкова дълго е бил представян и тълкуван погрешно, да може да бъде представен правилно пред онези, които са били измамени от способите на врага. Сатана е приписал на Бога своите собствени качества, и не ели сега времето името на Христос да бъде възвеличено между езичниците? Бог призовава онези, които са били просветени да се синхронизират, и да започнат агресивна борба срещу крепостите на злия. {Мисионер в дома, 1-ви септември, 1892 г. параграф 6}

Единствената надежда за падналата раса можеше да се намери в помиряването с Бога. Сатана беше представил толкова погрешно Бога, че човекът нямаше правилно схващане за божествения характер. Христос дойде на света и, с провеждането на спасителния план, разкри на човека, че "Бог е любов." {Вестител, 7-ми юни, 1893 г., параграф 2}

Христос дойде да представи на човека Отец. Той разкри на света природата на Бога. Сатана беше представил Отец погрешно. Той Го беше обрисувал като едно същество пълно с отмъстителност, което няма въздържание, милост, търпение и любов. Той Го облече със собствените си качества; но Христос дойде и взе човечеството върху себе си, за да може да разкрие на човечеството истинския характер на Отец; и ние трябва да представяме на света Христос, така както Христос представи Отец. {Ривю енд Херълд, 30-ти април, 1889 г., параграф 8}

Сатана представи погрешно Божия характер. Той го облече със собствените си качества. Представи го като едно същество с непреклонна строгост. Той беше затворил света за възможността да наблюдава истинския характер на Бога, като хвърли сянка между човека и Божествения. Христос дойде в нашия свят, за да премахне тази сянка. Той дойде да представи Отец. Той каза, "Този който е видял мен е видял Отец." Молеше се учениците му да бъдат едно с него, точно както той беше едно с Отец. Хората заявиха, че това единство с Христос е невъзможно, но Христос го направи възможно като ни доведе в хармония със себе си, чрез заслугите на неговата жертва и живот. Защо трябва да се съмняваме в любовта и силата на Бога? Защо да не се поставим на страната на вярата по този въпрос? Виждате ли очарованията и всички привличащи неща в Исус? Тогава се стремете да следвате неговите стъпки. Той дойде да разкрие на света Отец, и повери на нас делото по представянето на неговата любов, чистота, доброта и нежно съчувствие към човешките деца. {Знамения на времето, 15-ти април, 1889 г. параграф 6}

Исус дойде на тази земя да представи на света характера на Отец. Той каза, "Който е видял мен, видял е Отец." Сатана беше представил погрешно характера на Бога и го беше поставил във фалшива светлина. Но Исус дойде да разкрие любовта на Отец и неговата състрадание към падналите човешки деца. Когато онези, които изповядват, че са Божии слуги помрачават изражението на лицето си и винаги се оплакват, те представят погрешно техния небесен Баща. Те потвърждават създаденото от Сатана впечатление относно неговия характер. Казват на света: "Службата към Бога е една тежка служба. Спазването на Божия закон е робство." Всичко това е невярно. Кое е това, което слага окови около ръцете на човека? Послушанието на закона ли? Със сигурност не. Онези които пазят законите, ходят в свобода. Престъпникът е този който е в робство. Проклятието на закона не е върху онези, които се опитват да изпълнят Божиите святи предписания чрез вяра в Изкупителя. Те са покрити с неговата правда. Те са в мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос. {Знамения на времето, 30-ти септември, 1889 г., параграф 7}

Исус беше гонен от място на място по време на своето служене. Свещеници и управители бяха по петите му. Те представяха погрешно неговата мисия и дело. Той дойде при своите си, но своите му не го приеха. Ангели наблюдаваха конфликта при всяка стъпка. Те видяха духа и делото на врага. Гледаха с удивление на хитрините на Сатана срещу божествения Син на Бога. Видяха че този, който беше едва втори след Исус по сила и слава, бе паднал толкова низко, че бе в състояние да повлияе на хора да преследват стъпките на Исус от град на град. Когато Христос потърси за убежище Гетсиманската градина, врагът хвърляше мрак върху душата му. Дори учениците му не бдяха с него в този час на изпитание. Те чуха агонизиращата молитва, която се отрони от неговите бледи и треперещи устни, но бързо позволиха да бъдат победени от съня, и оставиха своя страдащ Учител да се бори сам със силите на мрака. {Знамения на времето, 25-ти ноември, 1889 г. параграф 1}

Докато хората не познаят Бога, така както го е разкрил Христос, те никога няма да оформят характер според божественото подобие, и затова и никога няма да видят Бога. За ангелите в небето е удивително как такъв, който някога е познавал Бога, би станал безгрижен, и би позволил на своя ум да бъде обзет от някаква временна цел, и да позволи на неговото внимание да бъде отклонено от небесния Бог, така, че доброволно и с желание да забрави своя Създател, и да го замести с други господари и други богове. Дойде денят, когато има много господари и много богове, и Сатана е имал за цел да постави себе си между Бога и човешката душа, така че хората да не отдадат почит на Бога, спазвайки неговия закон. Сатана е обгърнал дрехите си с ангелски блясък, и идва при хората като ангел на светлината. Той кара виновната душа да вижда нещата по един извратен начин, така че да намрази онова което трябва да обича, и да заобича онова което трябва да мрази и презира. Бог й е представен толкова погрешно, че тя няма грижата да задържи истинския и жив Баща в своето познание, но се обръща към поклонението на фалшиви богове. Тя не знае, че любовта на Бога няма паралел, но Христос е разкрил тази любов на един паднал свят. Йоан призовава света да гледа към чудната любов на Бога, казвайки, "Вижте каква любов ни е дарил Отец, да се наречем синове на Бога; затова светът не ни познава, защото не позна него." {Ривю енд Херълд, 9-ти март, 1897 г. параграф 10}

Сатана е представил погрешно пред света Божия характер и е изкушил човека към бунт; но Исус дойде да изяви в собствения си живот и характер, какво е истинското естество на Отец. Навсякъде където ходеше, той разкриваше Отец като Бог на една безкрайна любов и неограничено състрадание. {Знамения на времето, 18-ти май, 1891 г. параграф 2}

Христос казва: "Изявих името ти, и ще го изявя; та любовта с която си ме възлюбил да бъде в тях, и Аз в тях." Чрез познанието за Христос, ние можем да бъдем доведени до единство с Отец. О, да може да бъде разширено притъпеното ни схващане, за да осъзнаем какво има в тази мисъл за единството с Христос! На падналия човек е предложено съвършенство на характера чрез правдата на Христос. Покаяният грешник може да бъде облечен в робата на правдата, и в него Бог ще вижда само неопетнената чистота на неговия син. Тогава ще бъдем възлюбени от Отец, както той обича своя Син. Исус заявява, че нищо по-малко от единство с него и неговия Баща никога не би задоволило божественото изискване; но когато сме обединени с Христос, животът ни е скрит с Христос в Бога, и ние сме представени като членове на Христовото тяло. {Знамения на времето, 18-ти май, 1891 г. параграф 3}

В личността и делото на Христос се разкрива святостта на Бога; защото Христос дойде да разкрие Отец. Сатана беше хвърлил своята сянка през пътя на човечеството и представи погрешно характера на Бога. Борбата на Сатана не приключи, когато той беше изгонен от небесните дворове. Той мразеше Христос за позицията му в Божиите дворове, и го намрази още повече, когато самият той беше детрониран. Намрази го, когато дойде в един рухнал свят, за да покаже милост и да изяви състраданието си към една раса от грешници. Чрез главните свещеници и фарисеите, омразата на Сатана проявена към Божия Агнец, който отнема греховете на света. {Знамения на времето, 11-ти декември, 1893 г. параграф 8}

Христовата мисия към света, разкрива какво би направил Отец във ВСИЧКИ спешни случаи

Делото на добрия самарянин представя мисията на Христос към света. Нашият Спасител дойде да разкрие Божия характер, да представи любовта му към човека. Той действаше точно както Отец би направил при ВСИЧКИ спешни случаи. Христос ни изяви една любов с която човешката любов никога не би могла да се сравни. Той умря, за да спаси онези, които бяха негови врагове; той се молеше за своите убийци. Когато бяхме наранени и умиращи, той се смили за нас. Той не подмина, минавайки от другата страна, и оставяйки ни да загинем без помощ и без надежда. Той не остана в своя свят и щастлив дом, където беше почитан от цялото небесно множество, което обичаше да следва неговото нареждане. Той видя нашата болезнена нужда; натовари се с нашия случай, и идентифицира своите интереси с човечеството. Стана „човек на скърби, и навикнал на печал . . . . Беше наранен за нашите престъпления, бит заради нашите нечестия: наказанието за нашия мир беше върху него, и с неговите рани ние се изцелихме." {Списание Домашен Мисионер, 1-ви октомври, 1897 г., параграф 7}