Готови ли сте за идването на Христос? Истинско освещение в евангелието
Превод от английски на оригиналната статия: Are you ready for the coming of Christ. True Sanctification in the Gospel
Това е простичък въпрос, който ви кани да изпълните заповедта на Павел.
Изпитвайте себе си дали сте във вярата, опитвайте себе си. Или самите вие не познавате, че Христос е във вас, освен ако не сте негодни? 2 Кор. 13:5
Този въпрос е покана да се види дали сме намерили надежда в евангелието на Христос. Не една фалшива надежда, която обещава цялото небе докато продължаваме злите си дела срещу другите без чувство на отговорност, защото уверяваме себе си, че сме простени. Вместо това, той говори за една надежда, която ни прави способни да повярваме, че творческият Дух на Бога чрез Христос може да ни преобрази, за да бъдем като Христос.
Така че, когато позволяваме на Духа на Бога да ни изпитва като със свещ дълбоко в душата ни, имаме ли дръзновение в този ден на съд или виждаме много неща в нашия характер, които ни карат да извикаме,
О, окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Римл. 7:24
Желаем ли да преминаваме през това преживяване? Желаем ли да бъден направени бедни по дух и след това да жалеем, за да можем да приемем първите две благословения на планинската проповед? (Мат. 5:3,4)
Вместо да позволят да бъдат изобличени мнозина казват, че ще си ядат своя хляб и ще носят своето си облекло и ще искат само да бъдат наричани християни, за да бъде премахнат упрекът от тях. Такива ще бъдат вързани за краката и ръцете и изхвърлени във външната тъмнина, защото те не са търсили сватбената дреха със сълзи и със смирена душа. Не живеем ли във времето на последното омилостивение?
„Ще ви бъде събота за почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер да празнувате съботата си.“ Лев. 23:32
И така, желаете ли да бъдете изследвани от Словото на Бога? Желаете ли да бъдете снимани и снимката ви да бъде сравнена с огледалото на царския закон на свободата?
Както художникът пренася чертите на лицето на платното, така и чертите на характера на всяка личност са пренасяни в небесните книги. Бог има съвършена снимка на характера на всеки човек, и Той сравнява тази снимка с Неговия закон. Той разкрива на човека дефектите, опетняващи неговия живот, и го призовава да се покае и да се обърне от греха (Знамения на времето – 31-ви юли, 1901 г.).
Благодарете на Господ за закона на Бога! Законът на Господ е съвършен, обръща душата, той е нашият съвършен детеводител, който ни кара да извикаме:
Боже, бъди милостив към мен грешника. Лука 18:13
Когато гледаме жалкото си състояние, виждаме, че няма абсолютно никаква човешка надежда за нас да станем някога прави пред Бога, бремето тежи върху гърбове както при Пътешественика и мислите за сигурния съд изпълват умовете ни. Законът ни затваря и по никакъв начин не позволява на онези, които приемат законните изисквания на Писанието да избягат и така устата ни се затварят.
А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога. Римл. 3:19
Но точно в този критичен момент, Духът, след като веднъж ни е убедил в грях, ни убеждава в праведност. Във разпънатия и възкръснал Спасител се предлага безплатно праведност, изтъкана без нито един конец на човешка направа. Двамата разбойника на кръста разкриват избора, който имаме. Или приемаме третото благословение от проповедта на планината, позволявайки на кротостта да се излее в душите ни и след това изгревът на надеждата да ни накара да гладуваме и жадуваме за правдата, или отказваме да приемем нашата отговорност и започваме да ругаем Спасителя като казваме “ако си Христос, тогава спаси ни.” (Лука 23:39). Желанието за спасение без смърт; желанието да се спаси живота без да се изгуби действително ще доведе душата до погибел.
Така че пътят на покаянието е пътят на евангелието. Както Иисус каза в началото на Своето служене:
Марк 1:15 … покайте се и вярвайте в евангелието.
Духът на Бога е който го убеждава в грях и безнадеждното му състояние го води към евангелието. Когато се покаем чрез благодатта на Христос, за нас се отваря вратата, за да повярваме в евангелието. Дали това е еднократно събитие в живота? Дали делото на покаянието престава след като евангелието е повярвано веднъж? Да не бъде!
Бог е дал на човека едно пълно правило за живота в лицето на своя закон. Ако то бъде послушано, той ще живее чрез него, чрез заслугите на Христос. Ако бъде престъпено, то има силата да осъжда. Законът изпраща хората при Христос, а Христос им посочва отново закона. Ривю енд Херълд – 27-ми септември, 1881 г.
Ако характерите ни се откриеха в цялост в един миг, отчаяни бихме се отказали напълно, но нашият скъпоценен Спасител не ни затрупва с изобличения, но ни кани стъпка по стъпка да ходим с Него към Голгота, да умрем и да възкръснем. Трябва да превземем земята малко по малко.
Малко по малко ще ги изгонвам отпред теб, докато се умножиш и завладееш земята. Изх. 23:30
И така, Духът на Бога ни разкрива чрез закона доколкото е нужно малко от нашия характер. Тогава ние сме доведени при Христос в евангелието, за да приемем лекарството за дефекта на нашия характер. Радостта от прощението ни кара да извикаме заедно с Христос „О колко обичам аз твоя закон” и така Христос ни сочи отново закона, за да научим за следващото малко парче земя, което Той желае да победи за нас. Не трябва да се страхуваме от великаните в земята, защото пред лицето на евангелието те са като хартиени дракони.
Старият живот на отчуждение от Бога е приключил; новият живот на помирение, на вяра и любов е започнал. Тогава „правдата на закона“ ще „се изпълни в нас, които ходим не по плът, а по Дух." Римляни 8:4. И езикът на душата ще бъде: "О, колко обичам аз Твоя закон! Върху него размишлявам през целия ден." Псалом 119:97
"Законът на Господ е съвършен, обръща душата." Псалом 19:7. Без закона, хората нямат правилно разбиране за Божията чистота и святост или за своята собствена вина и нечистота. Те нямат истинско убеждение за грях и не чувстват нужда от покаяние. Като не виждат изгубеното си състояние като престъпници на Божия закон, те не осъзнават нуждата си от изкупващата кръв на Христос. Надеждата за спасението е приета без радикална промяна на сърцето или реформация на живота. По тази причина, повърхностните обръщания са в изобилие и към църквата се присъединяват множества, които никога не са били съединени с Христос. {Великата борба – с. 468, параграф 1}
Така законът и евангелието работят заедно за задълбочаване на чувството ни на пълна зависимост само от Христос за спасени. Този процес на закона, който ни води при Христос и Христос, сочещ към закона е делото на Освещението – усъвършенстването на човешките характери. Това дело е прогресивно, защото ние не можем да завземем земята с една стъпка, ние трябва да я завземем малко по малко така както ни води Господ.
Погрешни теории за освещението, също, извират от пренебрегване или отхвърляне на божествения закон, и имат изтъкнато място в религиозните движения днес. Тези теории са едновременно фалшиви като учение и опасни като практически резултат; и фактът, че като цяло намират прием, несъмнено показва, че всички трябва да имат ясно разбиране за това, което учи Писанието по този въпрос.
Истинското освещение е библейско учение. Апостол Павел, в писмото си към солунската църква, заявява: "Това е волята на Бога, а именно, вашето освещение." И той се моли: "Бог на мира да ви освети цялостно." 1 Солунци 4:3; 5:23. Библията учи ясно какво е освещението и как трябва да бъде постигнато. Спасителят се моли за Своите ученици: "Освети ги чрез истината Си: Твоето слово е истина." Йоан 17:17. А Павел учи, че вярващите трябва да бъдат "осветени чрез Святия Дух." Римляни 15:16. Какво е делото на Святия Дух? Иисус казал на учениците Си: "Когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви ръководи на всяка истина." Йоан 16:13. А псалмистът заявява: "Твоят закон е истината." Чрез словото и Духът на Бога, на хората са откривани великите принципи на правдата, въплътени в Неговия закон. И тъй като законът на Бога е "свят, праведен и добър," запис на божественото съвършенство, следователно характерът, който е оформен чрез послушание на този закон ще бъде свят. Христос е съвършен пример за такъв характер. Той казва: "Аз опазих заповедите на Моя Отец." "Аз винаги върша онова, което Му е угодно." Йоан 15:10; 8:29. Последователите на Христос трябва да станат като Него - чрез благодатта на Бога, да оформят характери, които са в хармония с принципите на Неговия свят закон. Това е библейско освещение. Това дело може да бъде осъществено само чрез вяра в Христос, чрез силата на пребъдващият Дух на Бога. Павел увещава вярващите: "Изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, който работи във вас и да го желаете и да го извършвате според Неговото благоволение." Филипяни 2:12, 13. Християнинът ще чувства подтиците на греха, но той ще [470] поддържа постоянна война срещу него. Ето къде е необходима помощта на Христос. Човешката слава се обединява с божествената сила, и вярата възкликва: "Благодарение на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос." 1 Коринтяни 15:57.
Писанията ясно показват, че делото на освещението е прогресивно. Когато грешникът намира мир с Бога, чрез кръвта на изкуплението, християнският живот едва е започнал. Сега той трябва „да отива към съвършенство;" да израства "в мярката на ръста на Христовата пълнота." Апостол Павел казва: "Аз това правя, забравям задното, и се простирам към предното, Целя се към наградата за високото призвание на Бога в Иисус Христос." Филипяни 3:13, 14. А Петър поставя пред нас стъпките, чрез които трябва да бъде постигнато библейското освещение: "Полагайки всяко старание, добавете на вярата си добродетел; на добродетелта знание; на знанието въздържание; на въздържанието търпение; на търпението благочестие; а на благочестието братска любезност, а на братската любезност любов. . . . Ако правите тези неща, никога няма да изпаднете." 2 Петр. 1:5-10. {Великата борба – с. 469, 470}
Когато четем Словото на Бога и главно когато прочитаме свещеното естество на Божия закон, единствената част в Библията, изговорена и написана чрез самия пръст на Бога, ние постоянно сме водени при Христос. Постоянно намираме себе си в ситуацията да казваме: “Господи, имай милост към мен грешника.”
На всяка стъпка от християнската ни опитност, нашето покаяние ще се задълбочава. Ще знаем, че нашата достатъчност е само в Христос и ще направим изповедта на апостола наша: "Зная, че в мен (че в плътта ми) не живее добро." "Бог забранява да се хваля, освен чрез кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез когото светът е разпънат за мен и аз за света." Римляни 7:18; Галатяни 6:14. {Деяния на апостолите – с. 561, параграф 2}
Тесен е пътят, по който трябва да вървим. Има ями и от двете страни на този път. Едното отклонение е да продължаваме в греха, за да изобилва благодатта, а другото е понеже свидетелстваме, че обичаме Божия закон, то в един момент да кажем в глупостта си: “всичко, което Господ е казал ще направим.” Всеки човек, който се хвали със закона и сравнява себе си с другите хора, които не поддържат закона както него, са отпаднали от благодатта.
Римл. 2:17 Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога, и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона; … 23 Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона? 24 Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано. 25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.
Законът няма сила извън Христос да промени нещо в човека. Има едно нещо, което законът е усъвършенствал. Премахнал съм добавената дума, за да може да бъде прочетено правилно.
Защото законът не усъвършенства нищо, освен докарването на една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. Евр. 7:19
Законът усъвършенства докарването на една по-добра надежда, чрез която се доближаваме до Бога. Детеводителят е, който обръща душата, за да види безнадеждното си състояние, а след това ни подтиква да станем и да отидем в дома на нашия Баща, където получаваме дрехите на спасението и сме обути с подготовката на евангелието на мира. Еф. 6:15
Така че, когато чуваме закона да гърми в душата ни, каращ ни да треперим от страх, нека не се молим за други посредници, но да дойдем при единствения посредник между Бога и човека и да не се страхуваме. Нека законът ви доведе при Христос, за да може да бъдете завършени в Него. Нека това дело продължава и нека то се задълбочава в душата ви, за да може да продължите да виждате както пълното окаянство на душата си и същевременно чудесата на Божията благодат. Когато виждаме с каква милост сме обдарени, ще бъдем милостиви и ще се сдобием със следващото благословение от планинската проповед. (Мат. 5:7). Чистотата на Иисусовата правда ще бъде изявена в нас и ние действително ще бъдем средство за мира, миротворци, които прогласяват на хората помирението им с Бога, че Бог не е срещу нас и че средната стена на разделението е съборена, за да можем да станем част от общността на Израил и Авраамови деца.
Онези, които ходят по този път несъмнено ще бъдат преследвани заради правдата. Има път, който изглежда прав на човека, но краищата му са смърт. Сатана желае да унищожи отношенията между закона и евангелието, които са същите като отношенията между Отец и Неговия Син. Протестантският свят казва, че е забравил за закона, влизайки в напразната надежда, където или освещението е мигновено или просто не се изисква. Те викат махнете Отец и Неговия закон. Юдеите, мюсюлманите и онези християни, които следват подхода „заслугите от закона” казват махнете Христос, дайте ни закона! Такива ще навлекат проклятие върху себе си, защото е казано, “Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона.“ Гал. 3:10. Този, който желае да бъде спасен чрез закона ще умре под неговото проклятие, защото никой човек, никога не може да спази закона без Христос.
Изповядващите се за християни сега викат, Христос! Христос е нашата правда, но законът да се маха. Те говорят и действат така сякаш мисията на Христос към падналия свят е била най-вече да се анулира закона на Неговия Отец. Това дело не би ли могло да се извърши също така добре без единородният на Отец да идва на този свят и да търпи скръб, лишение и срамната смърт на кръста? Служителите проповядват, че изкуплението давало свобода на хората да нарушават Божия закон, и да извършват грях, и след това прославят свободната благодат и милост разкрита чрез Христос в евангелието, докато презират закона на Бога.
Те отхвърлят въздържащата сила на закона, и разхлабват юздите на покварените страсти и подтиците на естественото сърце, а след това триумфират в милостта и благодатта на евангелието. Христос казва на такива: "Не всеки, който ми казва, Господи, Господи, ще влезе в небесното царство; но който върши волята на Отца ми, който е на небето." Каква е волята на Отец? Да пазим неговите заповеди. Христос, за да подсили волята на своя Баща, стана авторът на постановленията и правилата, дадени чрез Мойсей на Божия народ. Християните, които въздигат Христос, но се поставят срещу закона, управлявал Юдейската църква, поставят Христос срещу Христос. {Ривю енд Херълд, 6-ти май, 1875 г.}
И така, когато днес изследвате себе си в светлината на святия Божий закон, виждате ли своите несъвършенства и слабости? Има балсам в Галаад! Виждате ли, че колкото повече вървите, толкова по-лош изглежда характерът ви? Има прощение в кръвта на Христос! Приемете присъдата на закона. Не използвайте евангелието, за да прескочите стената. Влезте през тясната порта. Минете през вратата на покаянието и тогава евангелието ще ви облече със сила. Не поставяйте Христос срещу Христос, казвайки му: “Не ме е грижа за греховете ми, Иисус ми прощава всичко и няма нужда да се безпокоя за това.” Това е измама. Само чрез покаяние можете да кажете, че няма защо повече да се притеснявате за греховете си. Пътят на истината и заблудата стоят един до друг. Единият води към Замъка на Съмнението, а другият към Планината Сион.
Когато някой, с дълбоко убеждение от закона, намира утеха и изцеление за душата в ръцете на Иисус, радостта на прощението се измерва със скръбта заради греховете. Този на когото е малко простено, малко обича. (Лука 7:47). Увеличавайки греха ни, законът ни посочва място, където има увеличено прощение и очистване.
Днес мислили ли сте за неща, които са против семейството и приятелите ви? Имали ли сте чувства на самосъжаление и неприязън към онези, които умишлено или неумишлено са ви наранили? Задоволявали ли сте себе си чрез самосъжаление и награждавали ли сте се с угощение от нездравословна храна, музика или филми, които са ви предложили коктейл от мисли и действия, които опетняват душата? Нека законът извърши делото си във вас. Позволете на Духа на Бога да ви доведе при Христос, където може да се намери изцеление от тези неща и може да ходите в обещанието на Иисус. Повярвайте Словото:
Нито аз те осъждам: Иди и не съгрешавай повече. Йоан 8:11
За да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. Римл. 8:4
