Българският ден на Умилостивението

Тази година Денят на Умилостивението посрещнахме с много различна визия за съда. Истината за изпълненият с мир характер на нашия Баща отвори нови хоризонти пред нас проникновения в неизчерпаемата тема за Божието спасително дело. Сутринта нашият скъп брат Деян Георгиев коментира случай от живота на цар Давид, който разкриваше желанието на Бога за всеобщо прощение, там където естественият човек не би допуснал такова. 

Идеята че Давид и хетеецът Урия се срещат в небето, за да преживеят прощението е един отрезвяващ факт по отношение на истината, че милостта на нашия Баща действително трае до века и Той очаква Неговите деца да отразяват славата на този Негов характер. 

Следобяд се придвижихме към самата сърцевина в смисъла на умилостивителния ден - темата за съда. 

Ситемата на истината, която сме били подготвяни да приемем от 2001 г. насам, достига своята поанта в учението за съда. Най-силното изобличение е това на един лиспващ Съдия.
 

"Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина," (Йоан 5:22)
 

"И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. [48] Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." 
(Йоан 12:47-48)

Тук прилагам и основните текстовете на тази презентация за допълнително изучаване. 

(Лука 19:44) защото ти не позна времето, когато беше посетен.

(Матей 11:20-25) Но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

Изричаха присъди против езичниците, без да осъзнават, че собствената им вина е дори по-голяма от тяхната. Те самите, които имаха най-голяма нужда от милост, бяха готови да я откажат на езичниците. Копнежът на вековете, Гл. 24, Параграф 21

(Лука 11:31-32) [31] Южната царица ще се яви на съда с мъжете от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон.

Как стоим пред Бога - това зависи не от количеството на светлината, която сме получили, а от това как употребяваме онова, което имаме. Така дори езичниците, които избират правото, доколкото могат да го различат, са в по-благоприятно положение от тези, които имат голяма светлина и твърдят, че служат на Бога, но я пренебрегват и във всекидневния си живот противоречат на това, което изповядват. Копнежът на вековете, Гл. 24, Параграф 15

(Римляни 2:15-27) за което свидетелства и тяхната съвест, а помислите им или ги осъждат или ги оправдават – [16] в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие. ... [27] И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? (БЛБ 2001)

Похвалените в съда от Христос може да са имали малки богословски познания, но са обичали Неговите принципи. Чрез влиянието на Божия Дух те са били благословение за намиращите се наоколо. Даже и езичници са подхранвали този дух на доброта. Преди думите на живота да са стигнали до ушите им, те са се отнасяли приятелски с мисионерите, дори са им услужвали с риск на живота си. Сред езичниците има такива, които се покланят несъзнателно на Бога, такива, на които светлината никога не е била занасяна чрез посредничеството на човек; и все пак те няма да загинат. Макар и да не познават написания Божи закон, те са чули Божия глас да им говори чрез природата и са вършили нещата, които законът изисква. Техните дела са доказателство, че Светият Дух е докоснал сърцата им и те ще бъдат признати за чада на Бога. Копнежът на вековете, Гл. 70, Параграф 5

(Йоан 16:8-11) [8] А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:

Цялото небе страдаше с Христовата агония; но това страдание не започна, нито свърши с Неговото явяване в човешки образ. За нашите притъпени чувства кръстът е разкриване на онази болка, която още от начало грехът причини на Божието сърце. Възпитание, Гл. 31 – Параграф 3

В символичната служба в Деня на умилостивението участваха само дошлите при Бога с изповед и покаяние, чиито грехове бяха пренесени върху светилището чрез кръвта на жертвата за грях. Така и във великия ден на приключване на изкуплението и на изследователния съд се разглежда само животът на изповядалите, че принадлежат към Божия народ. Съдът над безбожните е специален и се извършва отделно в по-късен период. “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” (1 Петрово 4:17). Великата борба, Гл. 28, Параграф 4

(Псалми 56:8) сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

Божият закон е образецът, според който се сравняват характерите и животът на хората в съда. Великата борба, Гл. 28 – Параграф 10

Както чертите на лицето се възпроизвеждат с непогрешима точност върху гладката плака на фотографа, така и характерът бива описан вярно в небесните книги. Великата борба, Гл. 28 - Параграф 24

Божият закон е огледалото, представящо едно пълно отражение на човека, такъв какъвто е, издигайки пред него правилното подобие. Гл. 2, Подзаглавие - Какво е греха, Параграф 3

(Римляни 5:13) защото грехът беше в света и преди закона, но когато няма закон, грях не се счита;

(Йоан 8:3-6) А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш? ...Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

(Йеремия 17:13) ГОСПОДИ, надеждо на Израил, всички, които Те оставят, ще се посрамят. И отстъпниците от Мен ще бъдат на земя записани, защото оставиха извора на живата вода — ГОСПОДА.

(2 Коринтяни 5:18-20) [18] А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение,

(1 Йоаново 4:15-18) [17] В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден,... [18] В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, но който се страхува, не е станал съвършен в любовта.

(Левит 25:8-9) на десетия ден от седмия месец, да направиш да се затръби с тръба; в деня на умилостивението...

(Даниил 7:13-14) Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син 

Мисълта че сме разбирали неправилно съда поради това, че сме приписвали на Бога собствените си осъдителни качества отваря перспектива за преживяване на по-дълбокото покаяние, което трябва да предшества изливането на късния дъжд. Моят личен списък от обществени грехове, за които трябва да помоля прошка от всички, които са слушали темите ми в миналото изглежда така:

1. Учението в един триличностен бог, който не се намира в Писанието

2. Категоризирането на празниците като церемонии, които са приковани на кръста

3. Поддържането с идеи и дела на вярата, че нашият небесен Баща директно убива онези, които преливат чашата на търпението Му.

4. Едно регулярно осъждане на другите под различна форма, подкрепяно от вярата, че Древният по дни е един взискателен Съдия, който педантично и собственоръчно отбелязва виновниците в своите книги, за да ги лиши от вечен живот.

Като част от процеса на освобождение, който желая истината да извърши в моя живот, аз моля прошка за поддържането на тези заблуди, чрез думи и дела, от всички хора, които съм повлиявал особено от обществото на вярата в Църквата на Адвентистите от Седмия Ден.