Аз съм грешен човек

Превод от английски на оригиналната статия: I am a Sinful Man

Викът на Петър към учителя “Иди си от мен, аз съм грешен човек” докато в същото време се придържаше към Своя Спасител, беше кулминацията на много работа на Божия Дух в ума на Петър. Вдъхновението заявява:

В Иисус той видя Един, който държи цялата природа под своята власт. Присъствието на божеството разкри собствената му липса на святост. Това, което го завладя бе любов към Учителя му, срам от неверието му, благодарност за снизхождението на Христос, и над всичко, чувството за нечистотата му в присъствието на безкрайната чистота. Копнежът на вековете – с. 248

Преди някой да бъде оторизиран с божествена вест, той трябва да извърви пътя на Петър и на всички Божии хора, които в един момент са станали свидетели на величието и святостта на Христос и в контраст с това на собствената си покварата, греховност и порок. Както Елън Уайт заявява:

Първото нещо, което трябва да се научи от всички, които искат да бъдат съработници на Бога е урока на недоверието в себе си; тогава те са подготвени да им бъде предоставен характера на Христос. Това не трябва а бъде постигнато чрез образование в най-научните училища. Това е плодът на мъдростта, който се добива единствено от божествения Учител. Копнежът на вековете – с. 249

Преди второто идване на Христос, една вест с изключителна сила ще бъде дадена на света; едно откровение за личността на Христос, което е толкова поразително, че светлината му ще просвети цялата земя със славата си. Обърнете отново внимание на думите на вдъхновението:

Великото дело на евангелието няма да приключи с по-малка изява на Божията сила, от тази, която бе изявена при неговото начало. Пророчествата, които бяха изпълнени при изливането на ранния дъжд, при откриването на евангелието трябва да се изпълня отново в късния дъжд при неговия завършек. Това са „времената на освежението“, които апостол Петър видял предварително, когато казал: "Затова покайте се, и обърнете се, та да се заличат греховете ви, когато дойдат освежителните времена от присъствието на Господ; и Той ви изпрати Иисус." Деян 3:19, 20. Слугите на Бога, с осветени лица и сияещи със свято посвещение, ще бързат от място на място да прогласят вестта от небето. Предупреждението по целия свят ще бъде дадено от хиляди гласове. Чудеса ще бъдат извършени, болните ще бъдат излекувани, и знамения и чудеса ще следват вярващите. Великата борба – с. 611, 612

Онези, които са призовани да дадат една такава вест, първо ще са извървели пътеката на Петър и ще са извикали “Аз съм грешен човек!” Такива ще бъдат квалифицирани от от недоверието в себе си и отчаяно ще се вкопчат в Иисус.

Както Петър идваше по-близо и по-близо до Сина на Бога; когато той си позволяваше да бъде привлечен към едно разбиране на това кой бе Иисус, нямаше друг път за него освен да да стигне дотам, че да извика “Аз съм грешен човек”.

Онези от нас, които сме били привлечени към истинско познаване на родения Син виждаме, че сърцата ни започват да потреперват пред дължината, широчината и височината на Сина на Бога. Привлечени сме към присъствието на най-върховния характер, по който можем да бъдем моделирани. Когато гледаме към него, трябва да има повторение на съответното усещане за нашата собствена вътрешна поквара, опороченост и греховност. Да се възприеме Синът на Бога в истина, означава да се възприеме реалността, че сме окаяни, бедни, слепи и голи.

Ако възприемем с устните си вярата в Сина на Бога и след това сме водени да прогласим на нашите братя “Ти си грешен човек, ти си в отстъпничество.” Ако се чувстваме принудени да се отвърнем с отвращение от нашите братя, забравяйки, че ние самите сме се покланяли в краката на Ваал; на такива трябва да се каже, че те не познават Сина на Бога в истина, но само в слово. От такива странете.

Изпитвайте духовете, братя мои, защото много гласове прогласяват Христос е тук и Христос е там, както в адвентизма така и извън него, но Христос може да бъде намерен само в сърцата на онези, които викат “Аз съм грешен човек” с плодовете на такова покаяние, които се виждат в техния живот. Не може да познавате Сина без да познавате собствената си вътрешна безпомощно, греховно състояние; това е невъзможно.

Нека нашата постоянна молитва бъде:

Фил. 3:10 За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт.