Maranatha Media - Bulgaria

Съвместно изявление за братска любов от Дейвид Клейтън и Ейдриън Ибънс

Публикувана Фев 10, 2020 от Ейдриън Ибънс в Адвентната църква
Преведено от Деян Делчев
261 Намерена

Статията е оригинално публикувана на 14-ти януари, 2014 г. 

Изказванията на Ейдриън Ибънс са с обикновен шрифт, а тези на Дейвид Клейтън в удебелен

9-ти януари, 2014 г.

През последните месеци стана очевидно, че има някои много ключови разлики в разбирането на Писанията между Дейвид и мен. Опитахме няколко пъти да видим дали можем да хармонизираме своето мислене. И двамата се молехме за тези различия и се надявахме да намерим път, който да доведе до единство. Към настоящия момент не успяхме да постигнем съгласие. В повечето случаи, когато братята имат сериозни различия, които не могат да се примирят, това обикновено води до разпад на приятелството. Нито Дейвид, нито аз вярвам, че това би искал Христос да направим. Докато и двамата се покланяме на Единия Бог и сме определени да проповядваме славното евангелие на Неговия Единороден Син, ние избираме да имаме вяра, че нашият Отец може да ни приведе в хармония по Свой начин, макар че понастоящем не можем да видим ясен път за това.

За да поддържаме приятелството си, почувствахме, че е най-добре да представим съвместно изявление, в което да посочим предизвикателствата, пред които сме изправени, така както ги виждаме и какви притеснения имаме, и след това да ги предаваме на Господа за Неговото ръководство.

На всички наши братя, които подкрепят и се молят за нашите служения, ние ви молим да се молите за нас, да бъдем подчинени на Христовия Дух и Той да разкрие на всеки от нас пътя, който трябва да извървим, за да влезем чрез Него в хармония помежду си.

 

Утвърждаване

Искам да използвам тази възможност, за да утвърдя своя брат Дейвид и да изразя благодарността си за неговото неуморно служение. Вярвам, че Бог издигна Дейвид и близкия му другар Хауърд Уилямс, за да насочи хората към Единия истински Бог и Неговия Единороден Син. Вярвам, че и двамата са призовани да споделят евангелието на Исус Христос и се моля нашият Отец да ги благослови и да укрепи ръцете им в тази критична работа. Спомням си с обич времето, когато и Дейвид, и Хауърд посещаваха моя дом. Общението, което споделяхме, беше истинско благословение и тяхното поведение и нрав бяха на най-висша християнска почтеност. Знам, че нашият Господ Исус обича моите братя и затова и аз ги обичам в Духа на нашия Учител.

Аз също искам да използвам възможността да изразя признателността си към моя брат Ейдриън за духа на истинска любов, загриженост и толерантност, които той прояви в нашите дискусии. Мога да кажа искрено, че от самото начало не открих нищо друго освен изключителна искреност в отношенията му с мен, дори и сред тревожните разногласия. Не съм имал причина да се съмнявам, че има предвид само най-доброто за мен. Оценявам и работата, която върши, и признавам, че има сърце на пастор. Вярвам, че Бог го е призовал в сегашното му служение и признавам, че той е способен да работи по начини, които не са възможни за мен.

 

Проблемни области

По отношение на нашите доктринални различия бих посочил няколко основни области. Важно е да повдигнем тези въпроси с откритост и благодат, за да можем да продължим да се молим един за друг конкретно и да позволим на онези, които ни подкрепят, да се молят за нас и да се свържат с нас, ако смятат, че имат светлина, която да ни е в помощ или да ни помогнат да видим къде говорим едни и същи неща по различни начини.

Открихме разлика в нашето разбиране за платформата на истината, дадена на нашите пионери. Разбирам, че на нашите пионери е било предоставено да поставят солидна неподвижна платформа. Критично важно за тази платформа е началото на Изследователния съд от 22-ри октомври 1844 г., където работата по окончателното изкупление започва със съда над мъртвите и ще завърши със съда и окончателното изкупление на живите. Моето разбиране е, че работата по освещаването е прогресивна там, където Божият Дух и Словото Божие променят живота по образа на Божия Син. Вярвам, че Исус буквално ходатайства пред Отца, молейки Го за прошка на нашите грехове и за благодат и сила, които да бъдат дадени на светиите. Вярвам, че това ходатайство не е едно искане, по причина на това, че Бог не желае да даде, а за да можем да имаме в Исус пример за пълната ни зависимост от Бога.

В разговорите си с Дейвид до момента разбирам (бързо ще призная грешки в разбирането от моя страна, ако съм разбрал неправилно), че той вижда, че пионерите са постигннали голям напредък в истината и са изминали дълъг път в разбирането си, но той смята, че те не са имали всичко както трябва. Точно това, което не са разбирали правилно, не ми е ясно, но аз разбирам, че Дейвид вярва, че пионерите са имали грешки в разбирането си за Изследователния съд, тъй като изпълнението на символа се е разширил до 170 години, което изглежда противоречи на символа, където ден е равен на година.

За да бъдем точни, проблемът ми не е в Изследователния съд, въпреки че вярвам, че има перспективи и идеи, свързани с него, които са грешни. Проблемът ми е с удължаването на Деня на умилостивението в 170 години. Знам, че в адвентизма Изследователния съд и Денят на умилостивението се разбират като неразривно свързани. Да, това е моето разбиране. Въпреки това, не съм убеден, че това е задължително правилно. Не намирам убедителна подкрепа в Писанията за това.

Вярвам, че има Изследователен съд преди Второто пришествие, защото намирам много доказателства за това в Библията, въпреки че не ми харесва разбирането, което много адвентисти имат за това, и причините за това. Приемам също, че този процес на съдебно решение е продължавал много десетилетия. Аз обаче вярвам, че в символа Денят на Умилостивението е бил един ден, и не повече от това и във всички празнични символи, които вече били изпълнени, един ден се е изпълнил в един и същ период - точно един ден. Намирам за непоследователно да се твърди, че символът е бил един ден, а неговото изпълнение е било 170 години и че времето му все още продължава.

Разбирам, че Дейвид вярва, че когато Христос обитава сърцето чрез вяра, освещаването поставя грешника в състояние, където той вече няма борба с греха. Но аз вярвам, че все още имаме борба с вярата. Вярвам, че нашата битка е законно „добрата борба на вярата.“ Когато почиваме в Христос, е вярно, че „мъртвият е освободен от греха“, но почива в Него чрез вяра, което е нашето законно предизвикателство. Не съм сигурен дали това е подобно на мигновеното освещаване, но това е смисълът на това как го разбирам. Разбирам, че Дейвид подчертава прекрасната истина, че Христос обитава в нас буквално чрез Своя Дух. Аз също се радвам на тази прекрасна истина и благодаря на Дейвид за това ударение. Моето ударение е върху поддържане в хармония на Божествения модел на Живото Слово и Писменото Слово. 

Разбрах, че Дейвид и аз имаме различие в разбирането на Закона и заветите. Въпреки че приемам, че има ясни промени в начина на достъп до благодат преди и след кръста, самото Евангелие остава непроменено и наистина е вечно евангелие. Разбирам Дейвид да учи, че евангелието не е започнало, докато не е дошъл Христос. Бих предпочел да кажа, че Евангелието не е станало реалност, докато не е дошъл Христос. Преди Той да дойде, то e било обещано; хората вярвали в спасението, което трябвало да дойде и умирали с очакването някой ден да го получат. След като Христос e дошъл, ние преживяваме това спасение, то вече не е обещание, а реалност. Вече притежаваме вечен живот, а преди Христос да дойде, това било само обещание. Те умирали с надежда, ние живеем в реалността на това, на което се надяваме. Разбрах, че той вярва, че християнството не е съществувало, докато Христос не е дошъл на земята и че израилтяните били поставени под законова система, за да бъде ограничен греха, докато не дойде Месия. Така че в обобщение разбирам, че заветите са предимно успоредни, както е представено с Агар и Сара, с признание, че е имало промяна на достъпа в Новия Завет или в диспенсацията. Разбирам, че Давид учи, че заветите са преди всичко диспенсационни, което означава, че Старият завет е бил по същество система от закони, дадени на Израил до Христос и че Йоан 1:7 поставя Закона и Благодатта в контрастно, а не в допълващо състояние. Виждам благодатта на Христос в отношения на Божествен модел със Закона. Христос е изразеният Закон и затова те се допълват, а не са в конфликтните отношения "закон срещу благодат". Ето защо считам, че всички морални принципи, съдържащи се в Моисеевия закон, не са сянкови символи, които са отминали с жертвите и приношенията, престанали при кръста, но тези принципи дават същите благословения и днес, както било обещано на Израил във Второзаконие 26-28 глави.  

Вярвам, че на небето има буквално Светилище с буквални предмети, буквални стени и че всички неща на земята са направени като копие на това, което е било на небето. Вярвам, че има буквално и оригинално копие на Закона Божий, изписан на камък в Пресветото място. В принципите на Божествения образец, където Исус е образът на Неговия Баща, вярвам, че земното светилище е образ на небесното. Въпреки че може да има малки разлики в детайлите, въпросът е, че Светилището е материално и буквално; толкова буквално и толкова материално, колкото Бог, който седи на трона. Разбрах, че Дейвид не е фокусиран върху това дали тези неща са буквални или не, но акцентът е върху духовното значение на тези неща. Не мога да приема, че буквален тамян се предлага на небето, нито че има буквален хляб върху маса на небето, нито буквален светилник със седем разклонения. Вярвам, че това представя духовни реалности, а не буквални копия. Вярвам в духовното, проявено чрез буквалното. На небето ще ядем от Дървото на живота като канал на Живота, който получаваме от Христос. Например свещникът представлявал Светия дух. Не вярвам, че Светият дух, който е присъствието на Христос, е представен от златни предмети на небето. Вярвам, че ритуализмът и формата били ограничени до символа, на небето се занимаваме с реалностите, а не със символите. Трябва да разберем духовната реалност на случващото се на небето.

Вярвам, че писанията на Духа на пророчеството са във връзка на Божествен модел със Словото Божие. Духът на пророчеството няма своя власт, освен тази, която произтича от Божието Слово. За вярващите във вестта на Третия ангел, Духът на пророчеството е безопасно ръководство, което винаги ни води към Божието Слово. Имам пълно доверие да го цитирам на моите колеги и каквито и учения да поддържам от Писанието, вярвам, че ще видим същите учения, разширени в Духа на пророчеството, което за последните дни възприемам, че са публикуваните писания на Елън Уайт. Разбирам желанието на Дейвид да урежда доктринални въпроси само върху Библията и оценявам това ударение, но не виждам дисхармония между Библията или Духа на пророчеството и не виждам в публикуваните й писания грешки, които да предизвикват потенциално съмнение относно авторитета на нейните съчинения. Моята гледна точка не е същата. Сблъсках се с няколко твърдения в писанията на Елън Уайт, които не мога нито да приема, нито да обясня. Трудно ми е да завися от нещо, което чувствам, че ме проваляло на моменти. Някои от тези твърдения са свързани с въпроса за Триединството, други - с въпроса за закона и благодатта, трети - с църковната организация и няколко други неща. Чувствам се напълно сигурен само когато стоя на Библията, така че това съм избрал да правя.

Въпреки че това не е обширно обсъдено или обсъждано много подробно, разбирам, че има разлика по въпроса за „Ежедневната в книгата на Даниил“. Тази разлика не е причина за конфликти, но подчертава различната методология, която не е лесно видима и има последствия за разбирането на учението за 22-ри октомври 1844 г. и Изследователния съд. Повдигам тази точка не в пряк отговор на Дейвид, а за всички братя, за да можем да се молим и да попитаме Господ каква е Неговата воля по тези въпроси. Искам да се ръководя от нашия Отец и вярвам, че обединяването в интелигентно разбиране на Ежедневната ще засегне редица други точки, но това е просто моето разбиране, което предлагам като бележка под линия, а не като основна точка. Вярвам, че брат Блеър Ендрю също повдигна тази точка в скорошно писмо до редица братя. Съгласен съм с това, което Блеър посочи и заедно с него го повдигам за по-нататъшно проучване.

 

Моята загриженост

Притесненията ми, които произтичат от тези различия, са, че има оттегляне от солидната платформа, дадена на нашите пионери и че това създава усещането, че платформата е поставена погрешно. Приемам загрижеността на Дейвид, че съм заседнал в адвентното мислене и затова не съм свободен да стоя сам върху Библията като индивид, свободен от всеки друг човек.

Също така съм загрижен за учението, че системата на закона, дадена на Израил, е система от дела, които ограничават греха, докато дойде Месия. Според мен това създава две евангелия и поставя под въпрос характера на Бог като справедлив и неизменен в отношенията Си с хората. Приемам загрижеността на Дейвид, че прекрасната светлина на Евангелието, разкрита в личността на Исус, може да бъде намалена чрез наблягане върху Евангелието в Стария Завет, но виждам Новия Завет като разширяване и израз на Стария, а не като негов заместител. Моето разбиране е, че Бог е поставил еврейската нация под системата на закона, Стария завет, а не под Новия завет, защото те били духовно непораснали деца. В това детско състояние те са били третирани като „слуги“, тоест те са били поставени под учители и управители (законът) като средство за обучение и контрол върху тях в подготовка за времето, когато Божият народ ще влезе в опита на зрялостта с идването на Месия. Не виждам това като показателно за промяна в Божия ум или в Неговите отношения. Виждам това като просто демонстрация на факта, че Бог работи с хората там, където са и според техните нужди, и според диктата на обстоятелствата. Когато Божиите хора били духовни деца, Бог работил с тях чрез система, създадена за незрели. Когато дошло време те да бъдат готови за етапа на зрялост, Бог ги посещава по един по-съвършен начин.

Притеснявам се, че акцентът върху диспенсационните завети работи в противоречие с толкова ценната вест, дадена на старейшините Джоунс и Уагонър и следователно противоречи на вестта за Опревдание чрез вяра, която трябва да създаде народ, който спазва всички Божии заповеди и вярата на Исус.

Също така съм загрижен за потенциалния облак, който се поставя върху Духа на пророчеството и че вероятно не можем да имаме пълно доверие в публикуваните писания на Елън Уайт.

Притеснен съм, че възгледът на Ейдриън за двата завета и мястото на закона, води към Стария завет и логично до мястото, където практиките на Стария Завет се интегрират в християнското богослужение. Притеснен съм от факта, че мнозина от нас в движението за Божеството вече са приели празниците заедно с други практики, свързани със закона на Мойсей. Вярвам, че това е логичен курс, ако се придържаме към разбирането, което Ейдриън поддържа и считам, че това разбиране не е това, което Новият Завет представя.

Притеснен съм също така, че ангажиментът на Ейдриън към ученията на адвентистите от седмия ден и неговата концепция, че ученията на Елън Уайт винаги са правилни, го е накарал да пренебрегне някои сериозни проблеми на адвентните интерпретации и ми се струва понякога, че той е по-отдаден на адвентизма, отколкото на Библията. Ейдриън казва, че има такова отношение, тъй като е тествал адвентизма с Библията и е установил, че той е изпитан по всякакъв начин. Аз не немирам това да е така.

 

Свобода на изразяването

Пиша тези неща като израз на това, което искрено разбирам и се моля в истина. Ако има грешки и опасности в това, което съм написал, давам пълно право на Дейвид да пише и изказва молитвените си предупреждения срещу тях без заплаха от загуба на приятелство или общение. Почитам основното право на всеки човек да следва собствената си съвест и да не бъде смълчаван заради някаква напразна надежда за единство, която се страхува открито да обсъжда различни разбирания. Приемам, че тази отворена дискусия може да причини болка за някои нови във вярата, но това е нещо, което трябва да се обсъжда не със заплаха за „изключване“, а със сериозното желание да се стигне до истината, като се поддържа дух на взаимна любов и доверие, че нашият Баща ще ни помогне, ако откажем да сеизоставяме един другиго. Избирам да вярвам, че Дейвид е възможно най-заинтересуван за мен и че всичко, което би написал в отговор към мен, ще бъде направено поради любовта му към мен като към неговия брат. Искам също така да дам на Дейвид пълна свобода да обсъжда с другите въпросите, които съм повдигнал, без да се страхува, че за него ще се смята, че говори зад гърба ми.

Подкрепям всичко, което се казва тук. Това изразява собствената ми позиция на сто процента.

 

Изповед

Мисля, че е важно да призная, че преди това бях стигнал дотам, че вярвах, че трябва да издигна гласа си срещу Дейвид и открито да предупредя хората срещу него. Докато се молех на колене, Господ ме убеди, че мислите ми не са Неговите мисли и че трябва да приличам повече на Исус. Напомняни си ми следните думи:

Лука 9:54-55 И когато учениците му Яков и Йоан видяха това, те рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме огън да слезе от небето и да ги пояде, както направи Илия? Но Той се обърна и ги смъмри и каза: Не знаете на какъв дух сте.

Признавам, че бях в опасност да тръгна по този път и благодаря на Господ, че ми помогна да видя тази грешка от моя страна. Братко Дейвид, съжалявам, че стигнах до мястото, където чувствах, че имам нужда да се дистанцирам от теб и да предупредя хората срещу теб. Погрешно допуснах тези мисли. Избирам да вярвам, че Господ може да ни помогне и искам бързо да призная грешките си там, където съм ги направил, и да ходя в цялата светлина на Божието Слово.

 

Заключение

Преди всичко искам всички, които четат това, да знаят, че считам Дейвид Клейтън за скъп брат и реших да остана негов приятел завинаги. Вярвам, че докато се покланяме на Единия Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Той може да обедини сърцата ни не само в любовта, но и в истината. Признавам, че в миналото съм вярвал много грешни неща и все още има неща, които трябва да се променят в живота ми. Никога не искам да съм на мястото, където просто приемам, че съм прав и брат ми греши. Господи, спаси ме от такова самочувствие. Това също е и моят пълен израз на това, което чувствам и какво съм решен да правя. Нека Бог да ни поддържа и двамата верни на тази цел.

Обръщам се към всички вярващи по света, които обичат Отец и Сина, отново ви моля да се молите за нас и да се присъедините към нас, като се молим заедно за Духа на любов, благодат и мъдрост, за да знаем как да се справяме с тази текущи различия в разбирането.

Господи Исусе, моля те, изпрати ни Духа Си, за да може да бъдем едно, както сте Ти и Отец. Нека тази декларация за братска любов триумфира над сегашните различия и ни доведе до мястото, където искаш да бъдем като изкупени с кръв деца на Бащата на светлините. Амин и амин!