Умилостивението

Стената между Божия народ и небесния Баща се изразява в стена, която Божият народ създава между себе си и околните народи. Този процес се поражда от враждата срещу Бога, която проявява в една церемониалност. Божият Син "е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта си унищожи враждата," (Еф. 2:14, 15 а) и ни призовава да служим на същият този примирителе (умилостивителен) процес, отразявайки Неговия себеотрицателен характер. "А всичко е от Бога, който ни примири (гр. умилостиви) със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение (умилостивение), тоест, че Бог беше в Христос и примири (умилостиви) света със Себе Си, като НЕ СЧЕТЕ НА ХОРАТА ПРЕГРЕШЕНИЯТА ИМ, и че вложи в нас словото на примирението (умилостивението) (2 Кор. 5:18, 19). Когато това стане, Божият народ ще бъде запечатан.

Базисният за християнството факт на разпятието се оказва погрешен. Библейският календар разкрива неговия истински смисъл- Отец никога не е планирал убиването на Сина Си.

Трябва да знаем какво е истинското значение на Умилостивението, иначе как ще можем да служим в службата за помирението. Всъщност помирението и Умилостивението са много сходни думи в гръцкия оригинал на този текст: "А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Иисус) Христос и ни даде служение на примирение," (2 Кор. 5:18). Финалното Умилостивение тогава или така нареченият изследователен съд в символичния Ден на Умилостивението е изявата на Христовият нераздразнителен характер в плът - 144 000. 

Какъв е произходът на теорията, че всеки грях трябва да бъде наказан и то със смърт? Дали на кръста Бог е убил Своя Син, или е принесъл самия Себе Си в жертва? Какво ни учат Божието Слово и Духът на пророчеството за смисъла на Умилостивението? Как да бъдем наистина подготвени за Якововата скръб?

Разбирането на библейското умилостивение е от изключително значение за победоносен християнски живот. Какво в действителност се е случило на кръста? Трябва ли да прибегнем до учението за Триединството, за да избегнем идеята, че жертвата на кръста представлява жертване на дете от страна на Бога? Какъв е произходът на концепцията според която  справедливостта изисква смъртно наказание?

Преди 120 години адвентният служител Джорж Файфийлд пише книгата "Бог е любов". В нея е представена концепция за Умилостивението, която се основава на отношенията в противовес на едно законническо разбиране. Адвентният народ е поканен в четвъртото поколение отново да оцени своето уникално наследство по отношение на Умилостивението, за да може най-накрая да бъде облечен със сила от небето.

Бог смята всички хора за Негови скъпоценни деца. Платил е безкрайна цена за всяко човешко същество. Когато съдим другите и имаме гневни чувства към тях, и желаем да се отделим от тях, ние предизвикваме Божия съд над тази личност. Отричаме това, което Той е решил за тях. Заемаме Неговото място на съдебния престол и прилагаме фалшивата справедливост на Сатана, която в карайна сметка ще се отрази обратно към тези, които сядат там. 

Когато осъждаме другите това неутрализира Неговата любов към тях, и понеже сме същите като тях по естетство, ние неутрализираме Неговата любов към нас и отсъждаме себе си като недостойни за любовта Му. В тъмницата сме, защото сме хванали човека за гушата и му казваме да си плати.