Теологични размисли

Публикувана Март 16, 2018 от Борис Стойков в Поклонение на истинския Бог Намерена: 365

Искам да споделя онова, което ми е направило впечатление. Не считам, че всичко разбирам и съм напълно отворен за корекции. (1Кор.8:2-3 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.) Библията и Духа на пророчеството приемам за Божествено откровение, без които можем да бъдем заблудени относно дълбоките духовни въпроси. (Великата Борба, глава 37, Нашата единствена защита) [Но Бог желае да има на земята народ, поддържащ Библията и само Библията като мерило за всички учения и основа за всяка реформа.]

Ще започна с небесното трио, за което говори Елена Вайт. Три живи персоналности, както се изразява тя, и го вярвам точно така, както го е записала. Библията обаче набляга, че от спасително значение е да познаваме Отец и Сина, Kогото Той е пратил.

Книгата „Евангелизъм“ излиза 31 години след смъртта на Ел. Уайт и е компилация. За да се докаже триединството се използват основно цитати от нея. За жалост тези цитати са извадени от контекста. Елън Уайт никога не учи, че Бог се състои от три равни личности. В случаите, когато тя пише за три сили или трета личност използва думата „Божество“ и не случайно. На английски думата Godhead е съставена от God – Бог, и head - глава, оглавявам. Например същият корен на думата Head се използва за да се означи щаб, управление - headquarter. Елена Вайт вярва, че Богът е Отец. А когато пише за Божеството визира институцията, управлението, щаб квартирата в бойно време. И тази институция наистина е представена от три сили: Бог Отец, Неговият Син Исус и Духът на Бога. Божеството като институция се представя по три начина (има три лица) - Бог, Неговият Син и Святия Дух - две личности, два индивида и необяснимият за нас Свят Дух. За Духът в „Деяния на апостолите“ тя предупреждава, че е с неизвестно за нас естество и че не е добре да се дискутира или да се правят опити да се определя неговата същност. Подобни опити могат само да доведат до разцепление и спорове.

Първата точка от моето разглеждане е какви са Бог Отец и Неговият Син.

Йоан 17:3 – „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил. Йоан 3:16-18. Защото Бог толкова Възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син“.

Отново фокусът е върху Отец и Неговия Син, и това познание е от спасително значение. Тук идва проблемът с гръцкото мислене, каквото имаме ние. Какъв е конфликта между гръцкото и еврейското мислене? Според гърците, не е имало време, когато да е нямало време. Когато се връщат назад, те стигат до безкрайността. За евреите обаче, времето има начало и началото е, когато Бог почва да твори. Господ казва чрез Исая 43:13 „Да, преди да е имало време, Аз съм“. Именно преди това начало на времето, Бог е родил Своя Единороден Син. За нашите умове е трудно да си представим как Бог е извън времето. Нашето мислене прави следното заключение: щом Отец е родил Христос, то първо е Отец, след това (второ) се е появил Христос. Но не така стоят нещата, когато няма време, пространство и материя. Когато времето не тече, не можем да кажем - първо, второ - няма хронология. Именно затова Христос няма начало. .

(Патриарси и пророци глава 1 Защо грехът бе допуснат)

Владетелят на вселената[Отец] не бе сам в Своето дело на благоволение. Той имаше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос - Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога [Колко същества?]. “И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “Чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Пр. 8:22-30 - ЦП). При сътворяването на всички небесни същества Отец действаше чрез Сина Си. “...чрез Него бе създадено всичко... престоли било или господства, или началства, или власти, всичкото чрез Него и заради Него се създаде” (Кол. 1:16 - ЦП)

Тези стихове говорят за Христос, Който е преди всяко сътворено нещо, преди времето, материята и пространството. Факта, че Христос Е роден, а не сътворен, Го прави напълно Бог. Йоан 5:26 „Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“. Още едно доказателство, че Христос е напълно Бог - има живот в Себе Си. Последното Го прави способен да даде живота Си в откуп за мнозина.

В обобщение по първата точка: Вярата в Единородния Син, пратен от Отец, е от спасително значение. Отричането на тази истина, разкрита ни чрез небесно откровение е много опасно и може да доведе до объркване, състояние на измама и погубление. 1Йоан 2:22-23 „Кой е лъжец освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца“.

Йоан е силно обезпокоен и доводът му е: 1Йоан 2:26 „Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят“.

Може ли синовността на Христос да означава нещо друго, освен смисъла, който се влага в думата СИН? Поставям този въпрос защото има мнение че думата СИН в библията има метафорично значение. Следните стихове ще ни помогнат: Гал. 4:4 „а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена“ (коментар: Той е Божий Син преди да се въплъти, чрез раждане като човек). Йоан 16:27 „защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох“. Мат. 14:33 „А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син“. Мат.16:16 „Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог“. Йоан 10:36 „то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулстваш, защото рекох, Аз съм Божий Син? 37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва“. Могат да се приведат и още стихове и за мен това изобилие от стихове прави отговорът на Библията ясен и категоричен.

Следващата точка, която искам да засегна е въпросът за равенството на Христос с Отец. Пс. 45:7 и Евр. 1:9. Тук говори Отец на Своя Син: „Възлюбил си правда и намразил си беззаконие; затова Боже, твоят Бог Те е помазал…“. Отец нарича Своя Син – Боже, защото Той има Божествена природа. Но стихът след това отбелязва, че Христос има Бог над Него, Който Го е помазал. Не така стоят нещата с Отец, над Когото няма никой и от Когото произлиза всичко – Както Сина, така и Духа. 1Кор.8:6 „но за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“.

Прави ми впечатление, че Отец има всезнание - Мат.24:36 „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“.

Откр 1:1 „Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог,.... [отново виждаме, че ИЗТОЧНИКЪТ е Бог-Отец, и това е след възнесението на Исус].

1Кор 11:3 ..,а глава пък на Христос Е Бог“; Фил.2:9 Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, 11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. [както Баща се гордее със своя син така и Отец се слави със Своя Син, но забележете че Отец не Му се покланя.] Откр.1:6 „...Който[става дума за Христос] ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец“; 1Кор.15:28 „...когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко“.

Библията, а и Духът на пророчеството недвусмислено показват, че не можем да поставим знак на равенство между двамата.

История на изкуплението, Цялото небесно войнство беше повикано да се яви и представи пред Отец, за да може всеки да изкаже мнението си. Тогава сатана започна безсрамно да говори на всичките небесни жители, че Бог не възвеличил него, а Исус Христос. Заставайки гордо отпред, той настояваше да го почитат като равен на Бога и да бъде посвещаван в съкровените Божии намерения. Тогава Бог съобщи на сатана, че тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син. [Коментар: Ако Бог-Отец открива плановете си на своя Син, значи последният няма всезнанието и предузнанието на Отец.] Деяния 2:23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; 24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. Римл 8:29 Защото, които предузна, [Кой ги предузна?] тях и предопредели [Кой ги предопредели?] да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 1Петр.1: 2 избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа.[Коментар: Навсякъде в библията предузнанието принадлежи единствено на Отец.]

История на изкуплението, стр.30 „Великият Създател [препратка към Отец] събра всички жители на небето, за да окаже особена чест на Своя Син в тяхното присъствие. Той издигна Сина Си на Своя престол и небесните ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че от тук нататък, по Негова воля, Христос се явява равен с Него“.

Все пак в какви отношения са равни: сп. „Младежки наставник“ от 16.12.1897 г.-

“…Две личности, но единни в Дух, сърце и характер“; Йоан 10:15 „също както Отец познава Мене и Аз познавам Отца“ [Отец и Син се познават един друг напълно и в това са равни, имат идентични намерения и цел].

Извод по втора точка: Ако се чете с непредубедено сърце, ще се види нещо различно от онова в което ни насилва да вярваме триединството(съ-равни).

Третата точка, която искам да разгледам е относно личността на Святия Дух. Тя може да бъде обект на отделно разглеждане, защото е твърде обширна и най-неразбирана. Заради нуждите на разглеждания от мен въпрос ще се опитам само да я маркирам. Краткостта на изложението ме принуждава да дам избрани цитати от Живота на Исус Христос: глави 16 „В Своя храм“; 33 „Кои са Мои братя“; 73 „Да се не смущава сърцето ви!“.

(33 Кои са Мои братя ) “Светлината озарява душата чрез Словото на Бога, чрез Неговите служители или чрез пряката намеса на Светия Дух; но когато един-единствен лъч е пренебрегнат, настъпва частично притъпяване на духовните сетива и следващото разкриване на светлината може да бъде различено по-трудно. Така тъмнината се увеличава, докато в душата настъпи нощ. Точно това се случи с тези еврейски водачи. Те бяха убедени, че Божествена сила съпровожда Христос, но за да се противопоставят на истината, преписаха действието на Светия Дух на Сатана. По този начин те съзнателно избраха измамата; поддадоха се на Сатана и оттук нататък останаха под контрола на неговата сила.“

„Хората се влияят от собствените си думи. Често се случва под влиянието на моментен порив, предизвикан от Сатана, да изразят това, в което всъщност не вярват; думите обаче въздействат на мислите. Те биват измамвани чрез собствените си думи и започват да се убеждават, че изговореното под влиянието на Сатана е истина. След като са изразили веднъж някакво мнение или са взели решение, те често са твърде горди да го оттеглят и се опитват да докажат на себе си, че са прави... Когато душата се предаде на Христос, нова сила завладява сърцето. Извършва се промяна, която човек никога не може да постигне сам. Свръхестествената сила внася в човешкото естество свръхестествен елемент. Душата, отдала се на Христос, става Негова крепост, която Той защитава в един разбунтувал се свят. Желанието Му е там да не се признава друг авторитет освен Неговия. Всяка душа, пазена по този начин от небесните пратеници, е недостъпна за атаките на Сатана. Ако не се поставим под ръководството на Христос, ще бъдем завладени от Лукавия. Неизбежно е да сме под контрола на една от двете големи сили, които се борят за господство над света. Не е необходимо преднамерено да си изберем дали да служим в царството на тъмнината, за да влезем в територията му. Достатъчно е само да пренебрегнем съюзяването си с царството на светлината. Ако не си сътрудничим с небесните посредници, Сатана ще завладее сърцето и ще го направи свое убежище. Единствената защита срещу злото е Христос да се всели в сърцето чрез вяра в Неговата правда. Ако нямаме жива връзка с Бога, ние никога не ще можем да устоим на нездравото влияние на себелюбието, самодоволството и изкушението да съгрешаваме. Възможно е да изоставим множество лоши навици, за известно време можем да се разделим със Сатана, но без жива връзка с Бога, създадена чрез ежеминутно лично себепредаване, ще бъдем победени. Без да познаваме Христос лично и без да общуваме с Него постоянно, ние оставаме на милостта на противника и накрая ще се подчиним на волята му.“

(73 Да се не смущава сърцето ви!) „Утешителят е наречен “Духът на истината”. Неговата работа е да определя и поддържа истината. Най-напред Той започва да живее в сърцето като Дух на истината и така става Утешител. В истината има утеха и мир, а в лъжата не може да има истински мир или утеха. Точно чрез фалшиви теории и предания Сатана спечелва надмощие над ума. Като насочва хората към фалшиви образци, той обезобразява характера. Чрез писанията Светият Дух говори на ума и запечатва истината в сърцето. По този начин Той разкрива заблудата и я прогонва от душата. Христос покорява Своя избран народ именно чрез Духа на истината, Който действа посредством Божието слово.“

(16 В Своя храм.) „Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: "И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Матей 28:20).“

Само да вмъкна един друг цитат от Е.Вайт: „Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество [става дума за апостолите], че Той трябваше да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той [Кой?], съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той [Кой?] щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщият. “Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя” (Йоан 16:7)” (“Ръкописи”, том 14, стр. 23, пар. 3).

Ще завърша третата точка с цитат от Деяния на Апостолите, глава 5, Дарбата на Духа, стр. 24: „Не е важно да можем да определим точно какво е Светият Дух. Христос ни казва, че Духът е Утешителят - “Духът на истината, Който изхожда от Отца”. Ясно е заявено за Светия Дух, че като ръководи хората във всяка истина, “няма да говори от Себе Си” (Йоан 15:26, 16:13). Естеството на Светия Дух е тайна. Хората не могат да я обяснят, защото Господ не им я е открил. Чрез въображението си те могат да изтъкнат някои пасажи от писанията и да си създадат човешка представа, но с тези възгледи няма да укрепят църквата. Относно такива тайни, твърде дълбоки, за да бъдат разбрани от човек, мълчанието е злато.“

Това е отговор на писмото на брат Чапман, чиято идея е че Святият Дух е ангел Гавраил. {14MR 179.1} Твоите идеи за двете неща, които споменаваш, не се хармонизират със светлината, която Бог ми е дал. Природата на Святия Дух е мистерия, която не е ясно разкрита и никога няма да можеш да я обясниш на другите, защото Господ не я е разкрил. Можеш да събереш писанията и да наложиш върху тях твоята позиция, но тълкуването ти не е правилно. Изложенията, с които поддържаш позицията си, не е здрава. Можеш да накараш някои да приемат обясненията ти, но не е добро нито за теб нито за тях, да приемат на твоите виждания.

Не е важно да знаеш и да можеш да определиш точно какъв е Святият Дух. Христос ни казва, че Святият Дух е Утешител, а Утешителят е Светият Дух, "Духът на истината, който Отец ще изпрати в Мое име". "Аз ще се моля на Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да остане с вас до века; дори Духът на истината; когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито го познава, а вие Го познавате, защото Той пребивава с вас и ще бъде във вас "(Йоан 14:16, 17). Това се отнася до вездесъществото на Христовия Дух, наречен Утешител. Отново Исус казва: "Имам още много неща да ви кажа, но сега вие не можете да ги понесете. Но когато Той, Духът на истината дойде, Той ще ви води във всяка истина "[Йоан 16:12, 13]. {14MR 179.2}

Има много тайни, които не търся да разбера или да обясня; те са твърде високи за мен и твърде високи за вас. В някои от тези точки мълчанието е злато. Благочестие, преданост, освещение на душа, тяло и дух - това е от съществено значение за всички нас. "Това е вечен живот, за да те познаят Тебе, единственият истинен Бог и Исус Христос, когото си изпратил" [Йоан 17: 3]. "Това е волята на Онзи, който Ме е пратил, че всеки, който вижда Сина и вярва в Него, може да има вечен живот" [Йоан 6:40]. {14MR 179.3}

Надявам се, че ще се стремиш да бъдеш в хармония с тялото (църквата). Показано ми е, че няма да упражниш спасяващо влияние в преподаването на истината, защото умът ти е неспокоен, освен ако не пиеш по-дълбоко от извора на живота, ще направиш грешката, която много други са направили, да мислиш, че имаш нова светлина, когато това е само нов елемент на заблудата. {14MR 180.1}[Край на писмото]

(Знаменията на времето, 23 ноември 1891 г.)"Няма да ви оставя безпомощни; Аз ще дойда при вас "(Йоан 14:18). Божественият Дух, който Спасителят на света е обещал да изпрати, е Божието присъствие и сила. Той няма да остави Своя народ в света, лишен от Неговата благодат, да бъде подпален от Божия враг и да бъде накърнен от потисничеството на света; но Той [Кой?] ще дойде при тях.

В края и малко история. Ето каква дефиниция е имала църквата ни ДО 1931г. Тези истини са били открити на пионерите още в началото на нашето движение, и самата Елена Вайт казва, че това са стълбовете, които не трябва да бъдат премествани. Урия Смит ги публикува за първи път в 1872 г. Само за сравнение нека видим как се е развила дефиницията на вярата трети век, когато християнството става официално:

Годишник на Адвентната църква 1872 г.  {FP1872 4.1}

Никейския събор:325 г

Вярваме че:

1. Има един Бог, лично, духовно същество, Създател на всичко, Всемогъщ, Всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител Светия Дух.

2. Има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, чрез Когото Той създава всичко и чрез Когото всичко се сплотява; че Той поема върху Себе Си естеството на Авраамовото потомство, за да изкупи нашата греховна раса; че живее сред хората, пълен с благодат и истина, като пример за нас, умира в жертва за нас и е възкресен за нашето оправдание, възнася се в небето, за да бъде наш Посредник в Небесното светилище, където чрез заслугите на пролятата Си кръв осигурява прошка и опрощение на греховете на всички, които постоянно идват при Него; а в заключителната част на работата Си като Свещеник, преди да заеме престола Си като Цар, Той ще направи велико умилостивение за греховете на всички тях и греховете им ще бъдат заличени (Деян. 3:19) и изнесени от светилището, както показва службата на левитите, която е сянка и символ на служенето на нашия Господ в небето.

Вярваме:
в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;

и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Сина) всичко е станало, както на небето, така и на земята; заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек; страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви;

и в Духа Светаго.

 

Тук все още няма никакъв Бог в три лица. Не е дадено никакво определение за Святия Дух и е определено много ясно кой е Единия Бог. При апостолската църква Поклонението пред третия бог идва 56 години по-късно при втория вселенски събор през 381 г. При нас до 1914г. ученията ни за Божеството не се променят, може би защото до тогава имаме жив пророк. Веднага след смъртта на Елена Вайт през 1915г. Прескът изнася през 1919 г. презентация на тема Триединство, но е посрещнат остро и отхвърлен.

(Свидетелства към църквата т. 5 стр. 707). Бог ще събуди Своя народ. Ако другите средства пропаднат, сред тях ще дойдат фалшиви учения, които ще ги пресеят, отделяйки плявата от житото. [Коментар: Фалшивите учения не могат да дойдат рязко и изведнъж. Всичко трябва да стане постепенно и бавно. Граничните камъни се преместват милиметър по милиметър. Трябва да премине едно поколение и да дойде друго.]

Ето какво е прието 1931г., като за сравнение ви давам и дефиницията от Цариградския събор от 381г. .

Адвентна църква 1931г {FB1931 377}

Цариградския събор 381 г

Вярваме че:

2. Има Божество, или Троица, която се състои от: Вечния Отец, лично, духовно Същество, всемогъщо, вездесъщо, всезнаещо, безкрайно в мъдрост и любов; Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, чрез когото всичко е създадено и чрез когото ще бъде изпълнено спасението на изкупените; Святия Дух, третото лице на Божеството, великата възродителна сила в делото на изкуплението.

3. Исус Христос е също Бог, имащ същата природа и същност като Вечния Отец. Придържайки се към Неговата божествена природа, Той пое върху себе си природата на човешкото семейство, живя на земята като човек, илюстрира в живота си като наш пример принципите на праведността, потвърди връзката си с Бог чрез много мощни чудеса, умря за нашите грехове на кръста, беше възкресен от мъртвите и се възнесе при Отца, където живее, за да ходатайства за нас.

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

 

Виждате ли как в нашите учения през 1931г. само е въведен термина Троица, като все още нямаме дефиниция на Святия Дух. Задавам си въпроса: Защо Елена Вайт в цялото си творчество никога не е използвала думи като: „Trinity”(Троица);"triune"(триединен), "co-equal"(съ-равни), "co-eternal"(съ-вечни), или “God-Son“(Бог-Син), нито “God-Holy Spirit”(Бог-Святи Дух)." Повече от четиридесет години - до 1914 г. – църквата е поддържала същата позиция в доктрината за Божеството в нейните фундаментални "Принципи", но след смъртта на пророка нещо се е случило.

Дефиницията която имаме днес е развитие на дефиницията от 1931г.

{FB1981 5};https://egwwritings.org/?ref=en_FB1981.5.4&para=930.8

2. Троицата

Има един Бог: Отец, Син и Святи Дух, единство на трима съ-вечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, преди всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и отвъд човешкото разбиране, все още познат чрез Неговото откровение. Той е завинаги достоен за поклонение, обожание и служене на цялото творение.

3. Отецът

Бог, Вечният Баща, е Създателят, Източникът, Поддръжникът и Суверенът на всяко творение. Той е справедлив и свят, милостив и милостив, бавен на гняв и изобилстващ от постоянна любов и вярност. Качествата и правомощията, изложени в Син и Святия Дух, също са откровения на Отца.

4. Синът

Бог, вечният Син, се е въплътил в Исус Христос. Чрез Него всичко е създадено, чрез Него характерът на Бога се разкрива, чрез Него спасението на човечеството се осъществява и светът се съди. Завинаги Бог той стана истински човек, Исус Христос. Той е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария. Той живял и изпитвал изкушението като човешко същество, но напълно илюстрирал праведността и любовта на Бога…

5. Светият Дух

Бог, вечният Дух е бил активен с Отец и Син в сътворението, въплъщението и изкуплението. Той вдъхнови писателите на Писанието. Той изпълни Христовия живот със сила. Той привлича и осъжда човешки същества; и онези, които отговарят, се обновяват и преобразяват в Божия образ. Изпратен от Отца и Сина, за да бъде винаги с Неговите деца, Той разпространява духовни дарове на църквата, дава й право да свидетелства за Христос и в хармония с Писанията ги води във всяка истина

Ще си позволя да ви дам и още няколко цитата от боговдъхновеното перо:

(Свидетелства към църквата, т. 4, стр. 357) Най-голямата опасност за нас е да отклоним ума си от Христос. Името на Исус има силата да прогонва изкушенията на Сатаната и издига за нас знаме против него.

(Великата борба, глава 36, Предстоящата борба) В стремежа си да предизвика презрение към Божия закон и да го омаловажи, Сатана е изкривявал доктрините на Библията и така различни заблуди са ставали част от вярата на хиляди, изповядващи, че вярват в Писанията. Да се изгради идол от измамни учения и теории, може да бъде точно толкова лесно, както да се направи образ на идол от дърво или камък. Сатана представя погрешно Божиите качества и заблуждава хората в представата им за Божия характер. Много от тях на определения за Йехова трон са поставили някой философски идол, а живият Бог така, както е разкрит в Словото, в Христос и в делата на творението, е почитан от малцина.

(Патриарси и пророци, глава 19, Завръщането в Ханаан) Всяка душа, която ще изработи спасението си със страх и трепет, е одобрена. Одобрен е човекът, който ще облече Божието всеоръжие и ще се подвизава в доброто войнстване на вярата. Одобрен е този, който ще бди с молитва, който ще изследва Писанията и ще отбягва изкушенията. Одобрен е този, който ще има неотпадаща вяра и ще бъде послушен на всяко слово, излизащо от Божиите уста. Изкуплението е предвиденото средство за спасение и то се дава даром за всички. А на резултатите от изкуплението ще се наслаждават тези, които са се съобразили с условието - послушание чрез вяра.

(Великата борба глава 37 Нашата единствена защита.) Мненията на учени мъже, заключенията на науката, вярванията на църковните събори, многобройни и различни като църквите, които представляват, гласът на мнозинството - нито едно от тях не трябва да се взима като доказателство за или против коя да е точка от религиозната вяра. Преди да приемем някое учение или предписание трябва да го потвърдим с ясното: “Така казва Господ”. Духът, който движеше свещениците и управниците, се проявява и днес в мнозина, гордеещи се с благочестието си. Те отказват да изследват свидетелството на Писанието за особените и специални истини на днешното време. Посочват своята многочисленост, богатство и популярност и се отнасят с пренебрежение към защитниците на истината, защото са малко на брой, бедни и непопулярни, с вяра, отделяща ги от света.].

В заключение:

Силно ме притеснява Троицата, или триединството, така както е дефинирано в Основните ни учения! Защото, първо там се поставя знак на равенство, при това на три личности. Второ, там се определя, какво е естеството на Святия Дух. Всичко това създава объркване в слабия човешки мозък. Именно такава е целта на Сатана. Когато човек е объркан, той може да излее несвятото си влияние. В объркания мозък, повлиян от Сатана, се измества поклонението и славата, дължими на Бог Отец (Фил.2:9 „Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца). Затова, напоследък чувам молитви към Святия Дух, и отдаване на слава към Троицата.

Ето отговора на един много важен въпрос: Кой е моят Утешител (помощник)?

(Свидетелства т.8 стр, 49{8MR 49.3}) Спасителят е нашият Утешител. Като такъв съм го доказала.

(Утринни: Грижата на нашия Баща {OFC 26.6}) С вяра гледайки към Исус, нашата вяра прониква в сянката и ние благоговеем пред Бог за чудната Му любов в даването на Исус – Утешителя.

Много ми е мило за моята църква и за адвентния народ. Това, което наблюдавам днес, го оценявам като изливането на Късния дъжд. Защото виждам пресяване, съчетано с едно пробуждане и реформация, изразено във връщане към апостолските вярвания.

Искам да изясня, че никой не може да убеди противниковата страна.  Убеждението е нещо лично, което става насаме в тайната стаичка с Библия в ръка молитва и въздействие от страна на Святия Дух. Последно искам да отбележа три важни точки.  Първо не отричам Святия Дух. Той играе изключителна роля в последното време и запечатването. Второ считам триединството като опасна теология, за това го отхвърлям. Води до поклонение и молитви към Святия Дух както и неразбиране на Бог Отец като творец и вседържител. Трето не се считам за пророк нито за призван от Бога да променям църквата му. Предсказано ни е, че в последното време Бог ще допусне в неговата църква да има фалшиви учения което е метод и средството му за пресяване на искрените. (Свидетелства към църквата т. 5 стр. 707). Бог ще събуди Своя народ. Ако другите средства пропаднат, сред тях ще дойдат фалшиви учения, които ще ги пресеят, отделяйки плявата от житото.

Не желая да налагам моите убеждения на никого. Считам обаче за лицемерие човек да скрива онова в което е убеден от Святия Дух. Апелирам към съвестта на всички пастори и миряни да изследват вярванията ни в точки 2, 4, 5 за да имат своето становище, защото е от спасително значение.

Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога Отца и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин“ ( 2 Коринт. 13:14).