Роденият Син в писанията на Елън Уайт

Публикувана Юли 01, 2010 от Ейдриън Ибънс в Синът на Бога Намерена: 451

Превод от английски на оригиналната статия: The Beggoten Son in the Writings of Ellen White

Основно това представлява извадка от Теос, том 2, стр. 7-9 от Гари Хълкуист. Особено насърчавам читателя да прочете целия 2-ри том, който съдържа няколко важни размисли.

Съвременният възглед за Христологията на Елън Уайт е, че тя е преживяла основен обрат в теологията си през последните години от живота й, от първоначална вяра в един роден Син на Бога, силно повлияна от доминиращия й съпруг, до абсолютна съвечна втора личност на един триединен Бог.

Ще разгледаме доказателството в нейните собствени думи за една последователна, непроменлива позиция, и продължаващата вяра в буквално родения Син на Бога, който е произлязъл и дошъл от вечния Отец преди ангелите или нещо друго да е било създадено, притежавайки същия самосъществуващ живот, и споделящ същия вечен Дух, на който е дадена същата власт, достойнство, сила и божественото съвършенство на Отец.

“Верният Свидетел казва, Единородният на Отец, ‘Блажени са онези, които извършват неговите [на Отец][1] заповеди, за да може да имат право на дървото на живота, и да могат да влязат през вратите на града.’ Откр. xxii, 14.” Елън Уайт, Ривю енд Херълд, 10-ти юни, 1852 г.
“А Синът на Бога заявява за Себе Си: “Господ Ме имаше като начало на пътя Си, преди делата Си от древността. Бях помазана от вечността... Когато определяше основите на земята: тогава бях при Него, като една родена при Него: и всеки ден бях Негова наслада, радваща се винаги пред него.” Притчи 8:22-30.” Патриарси и пророци – с. 34, 1890 г.

Както Уагонър и Смит преди нея, Елън Уайт също прилагала Притчи 8-ма глава за пред-съществуващия Христос. Въпреки че първоначално тя поставяла в скоби препратките за това че той е роден, през следващите години тя цитира свободно целия пасаж.

“‘Господ Ме имаше като начало на пътя Си, преди Неговите дела от древността,’казва Христос. ‘Когато постави указа си за морето, та водите му да не престъпват Неговата заповед; когато определяше основите на земята; тогава Аз бях при Него като една родена с Него; и аз бях Негова наслада, веселяща се винаги пред Него.’ ”Знамения на времето, 22-ри февруари, 1899 г.

“Чрез Соломон Христос заяви: ‘Господ Ме имаше като начало на пътя Си, преди делата Си от древността. От вечността бях поставена, от началото, от както бе земята. Когато ги нямаше бездните, бях родена; когато нямаше извори изобилстващи с вода. Преди да бяха поставени планините, преди хълмовете Аз се родих.’” Знамения на времето – 29-ти август, 1900 г.

“Господ Иисус Христос, божественият Син на Бога, съществуваше от вечността, отделна личност, но едно с Отец. Той бе ненадминатата слава на небето. Той беше водачът на небесните разумни същества, и обожаващата почит на ангелите бе приемана от него като негово право. Това не беше ограбване на Бога. ‘Господ ме имаше в началото на пътя си,’ заявява той, ‘преди делата си от древността. От вечността бях помазана, от началото, или откакто я имаше земята. Когато ги нямаше бездните, Аз бях родена; когато нямаше извори изобилстващи с вода. Преди поставянето на планините, преди хълмовете Аз се родих; докато той още не беше направил земята, нито полетата, нито най-високите части от пръстта в света. Когато той подготвяше небесата, аз бях там: когато поставяше кръг върху лицето на земята."” Е. Г. Уайт, Ривю енд Херълд, 5-ти април, 1906 г.

Обърнете внимание, че във всеки случай тя твърди, че „Христос казва“ “Христос заявява,” “Господ Иисус Христос, божественият Син на Бога ... заявява” че той е бил роден. Дори в 1906 г. тя все още прилага Мъдростта на Притчи 8-ма глава за Христос.

Употребата на „роден“ от Елън Уайт, обаче не престава с божествените откровения към нея през 1888 г. в Минеаполис.

“Пред събраните обитатели на небето Царят заяви, че никой освен Христос, Единородният на Бога, не можеше да има пълен достъп в Неговите цели…” Патриарси и пророци – с. 36, 1890 г.

той беше единородният Син на ОтецЗнамения на времето, 23-ти ноември, 1891 г.

Величието на небето, единородният на Отец, отговори на твърденията на Сатана.” Ривю енд Херълд, 20-ти юни, 1893 г.

“Той беше единородният Син на Бога, който беше едно с Отец от началото.” - Знамения на времето, 28-ми май, 1894 г.

Кой е Христос? Той е единородният Син на живия Бог.” Младежки инструктор, 28-ми юни, 1894 г.

По времето, когато Прескът бил в Австралия, тя писала за родения Син „направен“ по образа на Отец.

Вечният Отец, непроменимият, даде своя единороден Син, откъсна от лоното Си Този,  който бе направен по изразения образ на неговата личност и го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството.” Ривю енд Херълд, 9-ти юли, 1895 г.

“Христос трябва да бъде въздигната като първият велик учител, единородният Син на Бога, който беше с Отец от вечни векове.” Специални свидетелства за Образованието - с. 230, 1895 г.

“Но планът на Господ, изработен в съвет с неговия единороден Син, трябваше да остави хората като свободни морални деятели за един определен период на изпитание.” Ривю енд Херълд, 21-ви декември, 1897 г.

Христос, единородният Син на Бога, бе делегираният вестител… И с този дар Отец даде цялото небе на света.” Ривю енд Херълд, 15-ти февруари, 1898 г.

“Посвещението на първородните имаше произхода си от най-ранни времена. Бог беше обещал да даде Първородния на небето, за да спаси грешника.Копнежът на вековете, с. 51, 1898 г.

“Апостол Павел говори за нашия Посредник, единородния Син на Бога, който в състоянието си на слава беше в образа на Бог, Водачът на цялото небесно множество, и който, когато облече Своята божественост с човешко естество, взе на себе Си образа на слуга.” Младежки инструктор, 13-ти октомври, 1898 г.

Христос, единородният Син на Бога, напусна царските дворове и дойде на този свят, и чрез него Бог изля изцелителния потоп на своята благодат.” Младежки инструктор, 30-ти март, 1899 г.

Преди да се положат основите на света, Христос, Единородният на Бога, се врече да стане Изкупител на човешката раса, ако Адам съгреши.” Знамения на времето, 2-ри август, 1905 г.

“За да може напълно да проведе плана си, бе решено Христос, единородният Син на Бога, да даде себе си в принос за грях.” Ривю енд Херълд, 2-ри май, 1912 г.

Ако Елън Уайт е сменила позицията си към един Христос, който не е повече роден от Отец, можем да сме сигурни, че в някакъв момент тя би споделила това със синовете си и би ги насърчила да възприемат новото разбиране, но изглежда, че синът й Едсън не е знаел за такава промяна през 1909 г., когато писал:

“Христос е единственото същество родено от Отец.” Джеймс Едсън Уайт, Минало, Настояще и Бъдеще, с. 52. 1909 г.

В съгласие с Уагонър и Джоунс, Смит, Ундърууд и Прескът, тя също описва Отец като източникът на целия живот, дори за Сина. “Защото както Отец има живот в себе си, така също е дал и на Сина да има живот в себе си” Йоан 5:26. Тя цитира Йоан 8:28; 6:57; 8:50; 7:18 и след това казва:

“С тези думи е представен великият принцип, който е законът на живота за вселената. Всички неща Христос е получил от Бога, но Той е приел, за да дава. Така и в небесните дворове, в Своето служене за всички сътворени същества: чрез възлюбения Син, животът на Отец протича към всички; чрез Сина той се връща, в прослава и радостна служба, една вълна на любов, към великия Източник на всичко. И така чрез Христос цикълът на благотворителността е завършен, представящ характера на великия Дарител, законът на живота.” Копнежът на вековете – с. 21, 1898 г.

Този цитат от първата глава на Копнежът на вековете, описва това, което Елън Уайт нарича “цикълът на благотворителността.” Отец е източникът на всичкия живот; той протича от него през Сина, който е бил роден от Отец, който произлязъл (Йоан 8:42) заради самата цел да Го разкрие на творенията в Неговата вселена. Духът на Бога протича подобно, или произлиза (Йоан 15:26) от Отец, чрез Сина, за да носи живота на Отец до всичките Му творения. Нашето общение е с Отец и Сина (1 Йоан 1:3) посредством техния Дух, който се връща чрез Сина обратно към Отец.

Елън също поддържа през целия си живот едно твърдо убеждение в отделните, индивидуални личности на Отец и Сина.

“Аз често виждах прекрасния Иисус, че Той е личност. Питах Го дали Неговият Отец беше личност и имаше ли образ като Него Самия. Иисус каза, "Аз съм в изразения образ на личността на Моя Отец." Ранни писания, с. 77, 1851 г.

“От вечността е имало пълно единство между Отец и Сина. Те бяха двама, но малко по-малко от това да бъдат идентични; двама в индивидуалност, но един в дух, сърце и характер.Младежки инструктор16-ти декември, 1897 г.

“В дълбините на всемогъщата мъдрост и милост, Отец пое делото на спасението в Своята собствена ръка. Той изпрати Своя единороден Син в света да живее закона на Йехова.” Библейско ехо, 20-ти ноември, 1899 г.

Отец и Синът не са идентични. По този начин те не са абсолютно съравни във всички аспекти. Но в Йоан 10:15, Иисус казал, че „познава Отец“ също както Отец познава него. В пълна хармония със своя съпруг, тя настоява, че тяхното единство не е физическо но в характер, сърце и ум, защото те споделят същия Дух. Тя прилага Захария 6:12 за Отец и Сина, Божество от двама.

“Отношението между Отец и Сина, и персоналността на двамата, също са изяснени в писанието: ‘Така говори Йехова на силите, казвайки, Ето, човекът чието име е Отрасъл: И Той ще израсте от мястото Си; И Той ще построи храма на Йехова… И Той ще носи славата, И той ще седне и ще управлява на трона Си; И Той ще бъде и свещеник на трона Си; И съветът на мир ще бъде между Тях двамата.’" Свидетелства към Църквата - Том. 8, с. 269, 1904 г; Ривю енд Херълд – 3-ти март, 1904 г.

Това все още била нейната позиция през 1905 г.

Христос е едно с Отец, но Христос и Бог са два отделни персонажа. Прочетете молитвата на Христос в седемнадесетата глава на Йоан, и ще намерите тази идея ясно представена.” 1905 г., Генерална Конференция на Адвентистите от Седмия ден, Тахома Парк, Вашингтон, 19-ти май, 1905 г., Ривю енд Херълд, 1-ви юни, 1905 г.

Съществува ясна и последователна продължителност на вярата в родения Син на Бога в целия курс на служенето на Елън. Синът е приел всички неща от Отец: Неговия вечен живот и дух, божествения характер, Неговото собствено име, творческа сила, власт, слава и почит. Той не е син по сътворение или осиновление, но роден Син. Сатана би желал да се опита да скрие и замъгли.

Ангелите бяха изгонени от небето, защото те не желаеха да работят в хармония с Бога. Те отпаднаха от високото си имение, защото искаха да бъдат въздигнати. Те стигнаха до там да превъзнасят себе си и забравиха, че красотата на тяхната личност и характер дойде от Господ Иисус. Този факт ангелите щяха да затъмнят, че Христос беше единородният Син на Бога, и започнаха да смятат, че не трябваше да се консултират с Христос.” Писмо 42-ро, 29-ти април, 1910 г., до Старейшината Д. А. Парсонс, в Този ден с Богас. 128

Елън казала, че е факт това, че Христос е единородният Син на Бога. Дълго преди човешкото му раждането във Витлеем, бунтовните ангели в небето заговорничили да замъглят този факт. Важно е, че Елън Уайт използва думата замъглят вместо да отрекат, че Христос е единородният Син. Католици, протестанти и адвентисти, всички те признават в някаква степен, Христос като роден, но не в простичкия процес на раждане/унаследяване представен в Писанието. Твърдението, че Иисус е единороден при въплъщението е по-скоро едно замъгляване, отколкото отричане на истинската позиция на Христос. Това е всичко, което му трябва на сатана. Едно открито отричане не служи на целта му така добре както объркване чрез замъгляване на фактите.

Каним читателя да обмисли с молитва твърденията на Елън Уайт относно родения Син и да види, че съществува изобилно доказателство, за нейната вяра, че Христос действително е бил Син по наследтво в хармония с всички водачи пионери около нея.