Отровата на змията и личността на Божия Син

Публикувана Май 30, 2017 от Деян Делчев в Синът на Бога Намерени: 390

Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете. А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Богада познавате доброто и злото. Битие 3:2-5.

Според Сатана, хората можели да продължат да живеят след като нарушат Божията заповед. Но ако отделянето от Бога не води до смърт, тогава излиза, че човекът може да притежава независим от Бога източник на живот. Следователно човекът е безсмъртен независимо от нарушението на Божия закон. На тази основа по-късно дяволът развил теорията за задгробния живот, представена подробно във философиите на древен Египет и Гърция. Това учение отворило широко вратата за общуване между хора и демони, като първите били заблуждавани, че по този начин се свързват с починалите си близки (1 Царе 28 гл.). Подобни практики обезсмислят моралната отговорност на хората, щом като и злите продължават да живеят след гроба. Също така малцина от идолопоклонниците са съзнавали, че в действителност жертвите им са били посвещавани на падналите ангели (Псалм. 106:37, 38). Пантеистичната религия на Египет се основава на лъжата на змията за вродения живот и божественост. През времето на язвите, истинският Бог ясно изявил фалша на тази философия, допускайки поразяването на обектите на нейното поклонение(Изх. 12:12). Заключенията на сатанинската лъжа отиват една стъпка напред като внушават, че човекът не само може да продължи да живее без Бога, но и може да има своя собствена праведност, независимо от своя Изкупител. Този начин на мислене е широко разпространен, но малцина виждат неговия произход в „отровата на змията“.

 

Отровата повлиява представите за Бог и неговия Син

Много пъти не забелязваме как същата философска „отрова“ води до погрешно разбиране за персоналността, характера и естеството на Божеството. За далеч достигащото влияние на тази лъжа, положила основите на спиритуализма, можем да разберем от следния разговор на Иисус с Петър:

От тогава Иисус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Матей 16:21-23.

Докато Иисус се старае да подготви учениците си за предстоящата Му смърт, Петър не само възразява на това, но и се опитва да разубеди Спасителя. Думите му „Това никак няма да стане с Тебе“ са ехо от лъжата изречена някога в едемската градина.

Но философията на спиритуализма не се ограничава само с вярата, че „духовете на мъртвите имат способност и склонност да общуват с живите“. Христос веднага разпознава кой стои зад думите на Петър тъй като Петър реагирал под сатанинското внушението, че Христос не би могъл да умре, защото е Божи Син.

Петър бе прям и импулсивен по природа, и Сатана се възползва от тези характеристики, за да го отклони. Когато Иисус бе открил пред учениците си факта, че трябва да отиде в Ерусалим, да пострада и умре от ръцете на главните свещеници и книжниците, Петър самонадеяно застана в опозиция на своя Учител, казвайки, “Далече от тебе, Господи; това няма да ти се случи.” Той не можеше да приеме, че е възможно Божият Син да бъде умъртвен. Сатана внуши на ума му, че щом Иисус е Божият Син, той не можеше да умре. Уайт, Елън – Духът на пророчеството – том 3, с. 231, Параграф 1

Всъщност малко преди Христос да разкрие за предстоящата Му смърт, Той запитал учениците си за кого Го смятат:

Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Матей 16:16

Иисус не само се съгласил с тази изповед, но тържествено заявил:

Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Матей 16:17, 18.

Петър трябва да се е почувствал добре от изявлението на Своя Учител, а Сатана използвал този момент, за да му внуши, че щом като Христос е Божи Син, Той не би могъл да умре, защото е безсмъртен. Нека отново видим този момент отблизо:

Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. 22 Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб! 23 А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Мат. 16:21-23

Ако Христос не е бил роден от Бога и е притежавал независимо от Него безсмъртието, случаят наистина би бил такъв какъвто го представял Сатана чрез Петър. Това обаче би означавало, че Христос не е Син на Бога и тогава бихме имали не един, а два Бога, което е в противоречие с първата заповед (Изх. 20:3; Вт. 4:6; Марко 12:29). Писанията обаче ни казват, че Той е Син на Бога, т. е. роден от Него, и като такъв е получил безсмъртието от Своя Баща (Йоан 5:26; Мат. 11:27 срв. 1 Тим. 6:13, 16). Ставайки човек, Божият Син действително можел да умре и по този начин да плати цената за нарушаване на Божия закон

Иисус Христос остави царската Си дреха, царската Си корона, и облече Своята божественост с човешко естество, за да стане заместник и гарант за човечеството, така че умирайки в човешкото естество да може чрез смъртта Си да унищожи онзи, който имаше власт над смъртта. Той не би могъл да направи това като Бог, но идвайки като човек, Христос можеше да умре. Чрез смъртта Той победи смъртта. Уайт, Елън, Писмо № 97 – 1898 г., Параграф 11

Стойността на тази цена не можела да бъде покрита с нещо по-малко от живота на самия Бог, но Отец като изначален източник на живота не би могъл да умре. Така Синът на Бога бил единственият в цялата вселена, който можел да дари живота на Бога в полза на виновната раса:

Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си. Йоан 10:17, 18

Божият Син, славният небесен Предводител, бе обзет от състрадание към падналата раса. Сърцето Му се развълнува от безкрайна милост, когато пред очите Му изплуваха нещастията, които предстоеше да връхлетят изгубения свят. Но Божествената Любов бе сътворила план, чрез който човекът да бъде изкупен. Нарушеният Божи закон изискваше живота на грешника. В цялата Вселена имаше само един, който можеше да задоволи Неговите изисквания. Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог, единствено същество, равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъплението. Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе до хармония с небето. Той пожела да поеме вината и срама на греха - грях така оскърбителен за святия Бог, че трябваше да отдели Отца от Неговият Син. Христос трябваше да стигне до дълбините на нещастието, за да спаси обречения на гибел човешки род. Уайт, Елън, Патриарси и пророци Гл. 4 Планът на изкуплението – Параграф 2

Христос е единственото същество родено от Бога - част от Неговото естество. По този начин дори, когато бил ограничен в човешкото естество, Той притежавал естеството на Своя Баща. След като тялото Му било тяло на истински човек, тогава кое било Неговото божествено естество? Това бил Духът на Бога, който Той притежавал по наследство, чрез раждането Му от Неговия Баща във вечността:

Човешкото естество на Христос беше обединено с божественото; Той беше подготвен за конфликта чрез пребъдването на Светия Дух.... Уайт, Елън, Копнежът на вековете, Гл. 12 Изкушението - Параграф 30

И ще израсте пръчка от Есеевия пън и издънка от корените му ще носи плод. 2 И Духът на ГОСПОДА ще почива на Него — Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и сила, Дух на знание и страх от ГОСПОДА. Исая 11:1, 2

Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мерка. Йоан 3:34 ЦП

И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син. Лука 1:35

За Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид 4 и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ. Римл. 1:3, 4

Това божествено естество не е подвластно на смъртта, защото Духът на Бога не може да престане да съществува:

Беше ли човешкото естество на Сина на Мария променено в божественото естество на Сина на Бога? Не; двете естества бяха слети по един тайнствен начин в една личност—човекът Христос Иисус. В Него обитаваше цялата пълнота на Божеството телесно. Когато Христос беше възкресен, Неговото човешко естество беше това, което умря. Божественото не потъна и не умря; това би било невъзможно. Христос, Безгрешният, ще спаси всеки син и дъщеря на Адам, които приемат предложеното им спасение, съгласявайки се да станат деца на Бога. Спасителят изкупи падналата раса със собствената Си кръв. Уайт, Елън, Издигнете Го – с. 76, Параграф 2

Колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог! Евр. 9:14

Именно по силата на този безконечен живот на Божия Дух, който Христос притежавал още от раждането Си от Бога в небето и продължил да притежава като човек на земята, Христос можел да възкръсне от гроба, понеже не бил извършил грях.

Когато гласът на мощния ангел се чу при Христовия гроб да казва: „Твоят Отец Те вика!”, Спасителят излезе от гроба чрез живота, който бе в Него. Тогава се доказа истинността на думите Му: „Аз давам живота Си, за да го взема пак... Имам право да го дам и имам право пак да го взема.” Тогава се изпълни пророчеството, за което бе говорил на свещениците и управниците: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна” (Йоан 10:17,18, 2:19). Над току-що отворената гробница на Йосиф, Христос провъзгласи тържествено: „Аз Съм възкресението и животът!” Тези думи можеха да бъдат изговорени само от Божеството. Всички сътворени същества живеят по волята и силата на Бога. Животът им е зависим от Бога. От най-висшия серафим до най-скромното одушевено същество - всички се поддържат от Източника на живота. Само Този, Който е едно с Бога, можеше да каже:Имам власт да положа живота Си, имам власт и да го взема отново.” В своята Божественост Христос притежаваше властта и силата да разкъса веригите на смъртта. Уайт, Елън, Копнежът на вековете Гл. 81 Той възкръсна! - Параграф 13, 14

Това обаче не означава, че Той се е самовъзкресил, защото тогава ще излезе, че никога не е умирал истински и това би потвърдило лъжата на спиритизма. Както видяхме, макар божественото естество на Исус (Божият свят Дух) да не може да умре, то Неговата личност наистина престанала да съществува докато Той бил в гроба. Христос възкръснал по силата на живота, който приел като наследство от Своя Баща още от самото начало, но само Бог бил този, който можел да Го възкреси:

Възкресявайки Христос от мъртвите, Отец прослави Своя Син пред римската стража, пред сатанинското множество, и пред небесната вселена. Един могъщ ангел, облечен с доспехите на небето, слезе, разпръсквайки тъмнината по пътя си, и, разбивайки Римския печат, претърколи камъка от гробницата сякаш бе малко камъче, поправяйки за един кратък момент делото, което бе извършил врагът. Гласът на Бога се чу, призоваващ Христос от Неговия затвор. Римската стража видя как небесните ангели се прекланят с почитание пред Този, който те бяха разпънали, и как Той прогласява пред празната гробница на Йосиф: “Аз съм възкресението и живота.” Изненадваме ли се, че войниците паднаха на земята като мъртви? Уайт, Елън, Знамения на времето - 10-ти май, 1899 г., Параграф 14

Нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав. Деян 4:10

Имаше само един вход към гробницата, и нито човешка измама, нито сила биха могли да подправят камъка, който пазеше входа. Тук Иисус си почиваше по време на съботата. Една силна стража ангели бдеше над гробницата, и ако се издигнеше ръка, която да премести тялото, отблясъка на славата им щеше да го остави безсилен на земята. Този който умря за греховете на света трябваше да остане в гробницата за определеното време. Той бе в този каменен затвор като затворник на божествената справедливост, и бе отговорен пред Съдията на вселената. Той носеше греховете на света, и само неговият Баща можеше да го освободи. Уайт, Елън, Младежки инструктор – 2-ри май, 1901 г., Параграф 8

Бог и Неговият Син действително поели риск от вечна загуба, която ние не бихме могли да надценим, а сатанинската лъжа на спиритуализма замъглява стойността на тяхната жертва, за да я лиши от спасителната й сила.

Помнете че Христос рискува всичко; “изкушен като нас,” той постави на риск дори собственото си вечно съществуване заради проблема в конфликта. Самото Небе беше застрашено заради изкуплението ни. В подножието на кръста, помнейки, че за един грешник Иисус би предал живота си, можем да оценим стойността на една душа. Уайт, Елън, Бюлетин на Генералната конференция – 1-ви декември, 1895 г., Статия Б, Параграф 23

Цената за нашето изкупление никога не може да бъде осъзната докато изкупените не застанат заедно с Изкупителя пред трона на Бога. И когато славите на вечния дом избухнат върху нашите очаровани сетива, ще си спомним, че Иисус напусна всичко това заради нас, че Той не само се превърна на изгнаник от небесните дворове, но заради нас пое риска от неуспех и вечна загуба. Уайт, Елън, Копнежът на вековете – с. 131 / бълг. Гл. 13 Победата - Параграф 19

Сатана убеждавал Ева, че може да има живот и божественост от самосебеси; а сега чрез Петър се опитвал да внуши, че и самият Син на Бога има безсмъртието, независимо от Своя Баща. Виждаме че спиритуализмът (лъжата в Едем) се опитва да разруши самата основа на истинската религиясиновността на Христос (Мат. 16:16-18). Въпреки, че Бог ясно засвидетелствал отношенията Си със Своя Син по време на кръщението Му на река Йордан, Сатана изисквал от Иисус да докаже, че е Божият Син като превърне камъните на хлябове (Мат. 4:3).

 

Квасът на фарисеите почива на същия принцип

По-късно, подобни външни изпълнения и демонстрации изисквали от Него и фарисеите (Мат. 16:1; Йоан 6:30). Иисус обаче не желаел да се доказва чрез външни прояви на сила, защото Неговият характер бил достатъчно доказателство за това кой бил Той. Христос също искал да предпази учениците си от този начин на мислене, който гради идентичност на основата на външни изпълнения вместо на истински отношения с Бога. Същият ден, когато отказал да задоволи изискванията на фарисеите за чудо, Той предупредил учениците си да се пазят от „кваса на фарисеите“ (Мат. 16:1, 6). Първоначално учениците Му си помислили, че им казва това, понеже не били взели хляб със себе си. Тогава Иисус им разкрил ясно какво имал предвид:

Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите. Матей 16:12.

Христос виждал опасността, в която се намирали неговите ученици, повлияни от мисленето основаващо се на демонстрациите като средство за доказване на идентичността. През цялото време, докато бил с тях, Той се стараел да им помогне да оценяват себе си на основа принципите на Божието царство, според които стойността на човека се определя от отношенията му с Бога, а не от външни демонстрации. Точно преди техният Учител да бъде предаден на римската власт те спорели кой от тях е по-велик (Лука 22:24). Малко си давали сметка, че това на което съвсем скоро щели да станат свидетели, завинаги ще промени представите им за властта и човешката стойност.

 

Новозаветни предупреждения срещу отровата

Неправилното представяне на Христос е проблем с който били свързани и опасенията на апостол Павел, когато пише към църквите в Коринт и Колос:

Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи... Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството. Колосяни 2:4, 8, 9.

Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите. 2 Коринтяни 11:3, 4.

Бях насочена към този текст като особено приложим за съвременния Спиритуализъм. Колосяни 2:8. “Внимавайте да не ви заплени някой чрез философия и празна измама, по човешка традиция, по първоначалните на света, а не по Христос.” … “Празна измама” изпълва умовете на бедните смъртни. Те смятат, че имат такава сила в себе си, да извършват велики дела, че не осъзнават никаква нужда от по-висша сила. Техните принципи и вяра са “според традициите на хора, по първоначалните на света, а не по Христос.” Исус не ги е учил на тази философия. Нищо от този сорт не може да се намери в неговите учения. Той не насочваше умовете на бедните смъртни към тях самите, към сила която те притежават. Той винаги насочваше умовете им към Бога, Създателят на цялата вселена, като източникът на тяхната сила и мъдрост. Особено предупреждение е дадено в ст. 18. “Никой с измама да не ви лиши от наградата със самоволно смиреномъдрие и поклонение на ангели, като се вглъбява в неща, които не е видял, и напразно се надува с плътския си ум.” Учителите на спиритуализма ще идват по един приятен заблуждаващ начин, за да ви измамят, и ако слушате техните басни, вие сте подвеждани от врага на правдата и със сигурност ще загубите вашата награда. Щом веднъж ви победи запленяващото влияние на архиизмамника, вие сте отровени, и неговото смъртоносно влияние опорочава и унищожава вярата, че Христос е Син на Бога, и вие преставате да разчитате на заслугите на неговата кръв...” Уайт, Елън, Духовни дарбиТом 4Б, Глава 6 – с. 87, Параграф 1

Дали тези предупреждения са от значение за християните в края на времето? Интересно е, че пишейки до вярващите в Колос, Павел бил загрижен също и за онези в Лаодикия и по тази причина поръчал посланието му да бъде изпратено и до тях (Колосяни 2:1; 4:16). Освен църквата в град Лаодикия, съществува и период на църквата, представен на апостол Йоан в Откровението и този период е последният от християнската история. Следователно опасността от философии, които представят Христос по неправилен начин ще надвисне особено в наши дни.

Когато змията казала на жената „Никак няма да умрете“, по същество тя учела, че може да се разчита на собствения потенциал за живот и праведност, независимо от Бога. Когато човечеството било „ухапано“ и „отровено“ от старовременната „змия“ то възприело мисленето основаващо се на външни доказателства. Този начин на мислене е проникнал дълбоко в нас и много от действията ни са мотивирани несъзнателно от него.

Сатанинската лъжа за вроденото безсмъртие (“Никак няма да умрете“) е основата на учението за вечните мъки в пъкъла, защото душата не умира. Божието Слово ясно учи, че човекът не е безсмъртен и че неговата надежда не е в задгробен живот, а във възкресението в края на човешката история (Екл. 9:4-6, 10 срв. 1 Сол. 4:14-18). Онези които са отхвърлили милостивите умолявания на небесния Баща няма да бъдат мъчени вечно, а „ще пият, и ще сърбат и ще бъдат като че не са били." (Авдий 1:16) Учението за вечния пъкъл подхранвано от спиритизма (лъжата на змията) представя Бог и Неговия Син като изключително жестоки личности. Ето как старата лъжа облича нашия грижовен небесния Баща с атрибутите на самия Сатана.