Благословения от съботата и новолунието

Публикувана Окт 23, 2017 от Деян Делчев в Семейство и общество Намерена: 421

Вчера (20--ти срещу 21-ви октомври), при началото на съботата и новолунието, почувствахме увеличеното присъствие на Господ между нас. Имахме редовната си Скайп конференция и много въпроси бяха повдигнати относно настоящата истина. Колкото повече изучавахме повдигнатите въпроси, толкова повече потвърждения откривахме. Един от нашите братя беше прочел от Великата борба относно смъртта на нечестивите след милениума. Беше показано как на закона е позволено напълно да разкрие тяхната нечестивост и как този процес води до смърт тъй като те не биха могли да се покаят за греховете си. Интересно е, че козелът за отпущане (Сатана) от Левит 16-та гл. не бил убиван от никого:

"ЗА ДА ПОНЕСЕ козелът на себе си всичките им беззакония в пуста земя; и да го прогони в пустинята." (стих 22)

Това показва ясно, че Сатана ще умре от своите нечестия, а няма да бъде убит от Господ.

Много се зарадвахме пред перспективата да служим на нашия Баща, който никога няма да използва насилие, за да защити Своята правда.

Тази сутрин продължихме изучаването си върху трите ангелски вести и особено частта "бойте се от Бога". Щом като страхът на Господ ни води към Неговите заповеди (Екл. 12:13), ние искаме да разберем повече за хармонията, която съществува между стария и новия завет. Осъзнахме че когато позволяваме на служението на смъртта (2 Кор. 3:6, 7) да постигне цалта си в нас, тогава бихме могли да възприемем Десетте заповеди като обещания:

"Десетте заповеди, “Ти ще,” и, “Ти няма да,” са ДЕСЕТ ОБЕЩАНИЯ, които са ни подсигурени, ако отдадем послушание на закона управляващ вселената..." Уайт, Елън, Библейско ехо – 17-ти юни, 1901 г., Параграф 3

Това новозаветно мислене отразява вярата (доверието) на Исус към Неговия Баща. Този вечен завет изисква един вечен Свещеник. Тогава някои от нашите сестри пожелаха да научат повече за свещенството на Христос. Знаем че в Евреи 5:5 това свещенство е по силата на Исусовата синовност. Но тогава открихме, че свещенството на Мелхиседек е установено на същия принцип. Вижте какво казва в тази връзка един от преводите:

"В деня на Твоята сила, народът ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е твоето рождение. Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки според чина Мелхиседеков." Пс. 110:3, 4 (Синодален превод 1924 г.)

И така, писателят на Евреи, разумно е свързвал Христовото раждане с властта за Неговото свещенство. Тогава ни беше напомнено за още един пасаж, който говори за раждането на Исус във вечността:

"Вие сте мои свидетели, казва Господ, и моят служител, когото избрах: за да може да знаете и да вярвате в мен и да разберете, че аз съм този: преди мен не е имало ОФОРМЕН Бог, нито ще има след мен." Исая 43:10 (KJV)

Само Христос може да е "оформеният" Бог, за който говори този стих и този пасаж е бил използван от Чарлз Лонгакър в неговия трактат "Божествеността на Христос".

След Скайп срещата имахме нашето семейно богослужение, което започна със следния стих:

"Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!" Лука 23:30

Знаем че това се прилага както за времето на обсадата на Ерусалим, така и за времето на края (Откр. 6:16), когато нечестивите ще възприемат Агнето и Неговия Баща като такива от които трябва да се скрият. Интересно е, че това за което се казва, че са "постановления, които не бяха добри" дадени от Господ поради нечестието на Израил (Ез. 20:24, 25) всъщност е било озаконяване на характера на самия Израил и всичко това е последица от идолопоклонството - т. е. погрешната представа за Бога. (убиването с камъни е едно такова постановление)

"А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове, и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и в наредбите, които Израилевите царе УЗАКОНИХА. 4 Царе 17:7, 8

Така че, както Израил в стари времена, така и съвременният са узаконили своя собствен характер. Тогава не е чудно, че, когато Христос се завръща отново, Той ще бъде приет с такава паника и ужас, че дори планините ще бъдат считани за по-добро прибежище, отколкото тайното място на Всевишния от Пс. 91-ви.

Нека не преставаме да изучаваме Божия характер, така както той е разкрит от Неговия Син, за да приемем пълната милост на нашия небесен Баща:

Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша... 6 Изявих Името Ти на хората, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово. Йоан 17:4, 6

Лицата, представени чрез неразумните девици, не са лицемери. Те уважават истината, застъпвали са се за нея, привлечени са към вярващите, но не са се предали на действието на Светия Дух. Не са паднали върху канарата Исус Христос и не са позволили да бъде съкрушено старото им естество. В тази група влизат също и слушателите с камениста почва. Те с готовност приемат словото, но пропускат да усвоят принципите му. Влиянието му не е трайно. Духът въздейства върху сърцето на човека, според желанието и съгласието, присаждайки в него ново естество, но групата на неразумните девици се е задоволила с едно повърхностно дело. Те не познават Бога. Не са изследвали характера Му; не са поддържали общение с Него; затова не знаят как да Му се доверят, какво да направят, за да гледат на Него и да живеят... Притчи Христови, Да посрещнат Младоженеца - Параграф 9

Поканени сме да напълним светилниците си с маслото на Христовия Дух - процес осъществяващ се чрез изследването и възприемането на Божия характер.