Адвентизмът и седемте църкви

Публикувана Апр 23, 2018 от Ейдриън Ибънс в Адвентната църква Намерени: 175
Преведено от Деян Делчев

Принципът на повтарящата се история е изложен ясно в Библията. Преживяването на Авраам, когато отива, а след това излиза от Египет, било повторено от Израил няколко столетия по-късно. Самото преживяване на Израил осигурява пример за Божия народ в последните дни. Обърнете внимание на това което казва Елън Уайт:

Сатанинските примки са заложени за нас, също така сигурно, както бяха заложени за израилтяните, точно преди влизането им в Ханаанската земя. Ние повтаряме историята на този народ. Свидетелства към църквата, том 5-ти, с. 160

Още едно важно изявление:

"Това което е било до сега: и това което ще бъде, вече е било; и Бог изисква това което е минало." В милост Бог повтаря отношенията си от миналото. Дал ни е един запис на отношенията си в миналото. Трябва да изучаваме внимателно това; защото историята се повтаря. Имаме по-голяма отговорност от онези, чиято опитност е записана в Стария завет; защото техните грешки и резултатите от тези грешки са били хронифицирани за наша полза. Ривю енд Херълд, 20-ти април, 1897 г.

Една от историческите ери, която ме е интересувала, е периодът на седемте църкви. Материалът който ни даден в Откр. 2-ра и 3-та глави, очертава историята на църквата в един общ смисъл, но по-конкретно тя прави това в един организационен смисъл. Казвам това, защото седемте звезди, които са в ръцете на Христос, са ръководителите на седемте църкви (Откр. 1:20). Ръководителите са свързани директно с организация.

Интересно е, че дадената в Откровение 12-та глава история се отнася за това как истината на Библията е оцеляла всред Божия народ. Тя отива в забвение и е скрита за един период от 1260 години чрез Келтската църква, Валдензите и други. Историята в Откр. 2-ра и 3-та глави е по-широка, заради конкретните й послания към църковното ръководство и неговите успехи и провали в организацията. Разликата между Откр. 2-3 глави и Откр. 12 е жизненоважна по много причини, но този проблем отива отвъд обхвата на тази статия.

За мен е било интересно как историята на седемте църкви може да бъде използвана, за да покаже едно типологично развитие на дадена църква във всяка епоха. В таблицата която следва, бих желал да очертая организационните принципи, които виждам в тези седем църкви.

Църква (г. сл. Хр.)

Значение

Организационни принципи

Преживяване

Ефес
(31-100)

Желателен

Установяване на основа

Загуба на първата любов.
Откр. 2:4

Смирна
(100-313)

Сладко ухание след като е смазана

Напредък всред преследване

Ти си богат.
Откр. 2:9

Пергам
(313-538)

Въздигната чрез брак

Напредък чрез компромис

Появата на Валаам и Николаитите
(Откр. 2:14,15)

Тиатир
(538-1517)

Да изтощиш

Разширяване чрез институционално господство

Толерира Езавел
(Откр. 2:20)

Сардис
(1517-1798)

Останалите неща

Раздробена чрез духа на съпротива и независимост

Име което живее, но е мъртво. Малцина са неосквернени (Откр. 3:1, 4)

Филаделфия (1798-1844)

Братска любов

Пресята чрез любовта към истината

Не си се отрекъл от моето име, имаш малко сила. Подготвен за преживяването на Най-святото място. (Откр. 3:7, 8)

Лаодикия (1844-2ро пришествие)

Съд на народа

Отделени чрез съд. Мъдрите и глупавите девици.

Казваш, че си богат, но си беден, сляп и гол. Покай се!

Ако следваме тази последователност, виждаме че Божията църква първо е установена, а след това преследвана. Преследването води до компромис, който позволява на врага да влезе в църквата, за да потвърди своето господство. Духът на господство в кобинация с духа на бунта, води до едно движение на съпротива, което след това фрагментира църквата. От този процес се пресява една малка група, която е привлечена към истината, докато останалите, които са подхранвани, или от духа на господство, или от духа на съпротивата, съставляват неразумните девици в съда, защото нямат маслото на Христос, което е един дух на любов и нежност.

Бих желал да кажа, че това преживяване се случва в историята на Църквата на Адвентистите от Седмия Ден, и то съдържа много поуки за нас.

Организационе принцип

Преживяване

Адвентизъм

Установяване на основа

Загуба на първата любов. Откр. 2:4

1840-1863 г.. Преживяване на първата любов 1840-1844 г., Полагане на доктринална платформа 1847-1848 г. Загуба на първата любов. Пример в 1856 г., провал на Ендрюс и Лафбъроу в Уаукон Айова.

Напредък всред преследване

Богат си. Откр. 2:9

1863-1895 г. Богати чрез вестта от 1888 г. Атакувани от другите църкви, неделни закони, фалшиви твърдения за отричане божествеността на Христос.

Напредък чрез компромис

Появата на Валаам и Николаитите (Откр. 2:14,15)

1895-1931 г. Царска власт, Келлог, Белинджър, Библейска конференция в 1919 г.. Започва пасторската асоциация. Връзка с фундаменталните протестанти. Въвеждане на Триединството.

Разширяване чрез институционално господство

Толериране на Езавел (Откр. 2:20)

1931-1980 г. Въвеждане на Триединството, Църковен наръчник и Църковни политики. Въпроси върху Доктрината, разширяване на институциите.

Фрагментиране чрез духа на съпротива и независимост

Име което живее, но е мъртво. Малцина неосквернени. (Откр. 3:1, 4)

1981 г. – настояще. Издигане на независими движения. Война по въпроса за светилището, Праведност чрез вяра, Победа над греха, Елън Уайт, Ръкополагане на жените, Триединстовто и много други.

Пресяти чрез любовта към истината

Не си се отрекъл от моето име, имаш малко сила (Откр. 3:8)

Точно пред нас. Придържат се към името на Божия Син и поддържат нежния Дух на Христос. Възстановяват достъпа до преживяването в Светая Светих. Една врата се отваря и се затваря.

Отделени чрез съд; Мъдри и глупави девици.

Казваш че си богат, но си беден, сляп и гол. Покай се! (Откр. 3:17, 19)

Заключителни сцени. Духът на филаделфийците се захваща с едно дело на покаяние и получава печата, докато останалите са избълвани или посечени с оръжията на заколението (Ез. 9-та гл. Откр. 3:18, 19).

Горната таблица е доста обобщена и биха могли да се добавят още много други идеи, но смятам че последователността е установена и че това дава възможност да се направи увещателен апел.

В момента нашата църква е в преживаването на Сардис. Това е една реакция спрямо институционалното господство на църквата и нейното толериране на Езавел. За съжаление духът на Езавел също подхранва духа на независимост и съпротива у консервативните адвентисти, докато същевременно запалва и движението за социална справедливост в лицето на ръкополагането на жените и човешките права. Същият дух поддържа и двете движения в църквата. Нетринитаното движение до голяма степен е било закърмено с този дух и също допринася за по-нататъшното фрагментиране, разделяне и за духът на съпротивата. 

Ако погледнем към събитията в края на Сардис, виждаме, че политическите сили слагат край на видимото ръководство на Тиатир в 1798 г. Това привлякло Божия народ обратно към Данаил и Откровение, за да намери пророчески контекст за представянето на Трите ангелски вести. Политическите сили ще причинят ли края на адвентната църква в нейната настояща форма? Дали това ще привлече хората обратно към пророческите книги, за да ги подготви за повтарянето на Тройната ангелска вест подсилена от четвъртия ангел? Този ангел ще въведе в Най-святото място, онези които следват Исус и не са се отрекли от името на Божия Син, и са запазили Неговия сладък Дух. За нас има поуки в края на Сардийския период.

Църквата среща предизвикателства, както от консервативния дух на независимите, така и от либералния дух на социалната справедливост. Тези сили ще раздробят напълно църквата и само онези, които са изледвали щателно Писанията, придържали са се към дадените в началото основи и са намерили отворената врата към Най-святото място, ще чуят призива за събиране на 4я ангел. 

Онези които са мотивирани и привличани от провалите на църквата през 1895-1980 г. ще изиграят своята роля в ускоравяне фрагментацията на църквата и ще имат име, че са живи, но ще бъдат мъртви. Няколко имена не са опетнили дрехите си с един такъв дух и ще получат духа на 4я ангел, и ще разкажат на света за прекрасния Исус, с един дух на любов, мир и радост, които идват от Най-святото място.

Почувствах духа на Сардис в собствената си душа, когато обмислях ситуацията на нашата църква. Имам нужда всеки ден да се моля за благодат, за да не бъда завлечен към един такъв начин на мислене. Искам да положа своите чувства в нещата които са горе, чрез отворената врата, и да поддържам радостта си пред лицето на голямата скръб, която е в, и около църквата.

Откр. 3:22:  Който има ухо да слуша, нека чуе какво казва Духът към църквите.

 

Оригинално статията е публикувана на 07.09.2012 г.