Пътят към Светая Светих

Историята в Данаил 5-та глава, която описва падането на Вавилон, очертва контекста на великата борба, за да може да се оцени жертвата на нашия небесен Баща.

Раздирането на завесата между Светая и Светая Светих отваря пътя за осъзнаването на истинския характер на небесния ни Баща. Това на практика е камбаненият звън предвестяващ падането на Вавилон, защото силата на мрака зависи изцяло от погрешното представяне на Божия характер.

Тази тема очертава фона за представянето на отношението между двата аспекта на Божието царство: организацията и силата. Разглеждайки възникването на Вавилон и мисленето на неговите основатели, ние виждаме по-отчетливо характеристиките на царството, което воюва срещу Божието. Виждаме как Каин, а по-късно и Нимрод, подхранвани от горчивите плодове на греховното си мислене, от страх, неверие и чувство за малоценност, основават градове и царства, чийто водещ принцип е не семейството, а организацията.

"За нас има само един Бог — Отец, ОТ КОГОТО е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, ЧРЕЗ КОГОТО е всичко, и ние чрез Него." (1 Кор. 8:6)Както Бог - Бащата на Господ Исус Христос е източникът, така и семейният аспект е източникът на Божието царство: "Поради това аз прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Иисус Христос, от когото носи името си всеки род на небесата и на земята" (Еф. 3:14, 15), Следователно организационният ред в Божието царство произтича от семейния принцип, а не е нещо независимо и съравно на него както е в тринитарния модел и в царството на Нимрод. Топлината в Божието царство на земята се поддържа от синовния Дух на Божия Син в сърцата ни.

Старият и Новият завет са паралелни преживявания в индивидуалния живот на всеки човек, но като колективни преживявания те могат да се превърнат на цели епохи заради липсата на готовност един народ да последва "Агнето, където отива."

"Истина ви казвам: между родените от жени не се е издигнал по-велик от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него." Мат. 11:11

"Пророк Йоан бе свързващата брънка между две епохи. Като Божи представител той застана, за да покаже връзката на закона и пророците с християнската епоха. Той беше по-малката светлина, която трябваше да бъде последвана от една по-голяма...." Копнежът на вековете, Гл. 22 - Параграф 24

Картината за Бога в Светая Светих отговаря на следното описание:
"Защото Моите помисли не са като вашите помисли и вашите пътища не са като Моите пътища, заявява ГОСПОД. 9 Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли." (Исая 55:8, 9)

"Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: НЕ СИ ДАЛЕЧЕ ОТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО. И никой вече не смееше да Му задава въпроси." (Марко 12:34)
Пътуването към Светая Светих е едно разкриване на характера на нашия небесен Баща, а това означава, че това е и единствения начин да опознаем себе си.

Доколко нашите тела са храм на Светия Дух? "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен". (2 Кор. 5:1) Пътуването към Светая Светих е пътуване към седалището на разума където Бог идава да общува с нас.

Пътят към чистия характер на нашия небесен Баща минава през огледалото на закона, който отразява мисленето на плътския човек:

"Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,..." (Яков 1:23)

В тази презентация са разгледани примери за действието на това огледало в Йоан 5:1-4, в Бит. 3:22, 23 и в Бит. 11:5-7. Осъзнаването на реалността на това огледало и разграничаването му от истинския характер на Бога хармонизира привидните противоречия между Стария и Новия завет на Библията, давайки ни възможност да отразяваме чистотата на Божия характер, така както тя е разкрита от Неговия Син на земята и такава каквато можем да я видим само в Най-святото място.

Периодите на седемте църкви се прилагат не само за християнската история, но и за тази на адвентния народ.
Повече по темата виж тук: http://maranathamedia.bg/article/view...
Днес живеем в средата на периода на финалното изграждане на Божия храм според божествения модел на Отец и Неговия единороден Син. Някои от онези които не обичат Бог и Неговия ще ни кажат: "Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?" (Неемия 4:2) Ние обаче решаваме да продължим с Исусовата вяра напред.

Периодът на Най-святото място е завършителен в процеса на отразяването на Божията слава (характер). Затова Божиите хора там са представени като преумножени звезди или ангели, които вече не живеят на земята, тъй като с вяра те са се издигнали над земното. Пълнотата на закона и на съботата предизвиква страх у грешника, но, когато й се позволи да ни доведе при Христос, тази пълнота прави закона истински детеводител. Логичното библейско и адвентно прдължение на съботата е пълнотата на съботата в определените времена, така както е представена в Лев. 23:1-3, където съботата е принципът на всички празници. Приемането на тези постановления на закона като обещания, чрез вярата Исусова ни помага да получим пълнотата на Христовия Дух, който се дава в двойна мярка в събота и в другите определени времена за освежение. Така ще се осъществи финалното запечатване, което е едно пълно отразяване на характера на нашия небесен Баща в нас, чрез Неговия Син.

Каква е целта на съдебната обстановка и книгите описани в Данаил 7-ма глава?