Тъжната грешка на Авраам

Превод от английски на оригиналната статия: Abraham's Sad Mistake

Бит. 20:13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.

Това е един много тъжен стих и той се отразява на всички нас в канала на благословението. В хармония с Бит. 3:16, желанието на Сара било подчинено на нейния съпруг, той бил нейната сила, нейната радост, нейната хвалба – нейният мъж.

Само като си помислим, че той й е причинил това – на всяко място да отрича онова, което било най-скъпоценно за нея, отношенията със съпруга й. Защо й причинил това? Защо й причинил тази болка? Страхът – наследството от Адам в градината. Той се уплашил за живота си и след това започнал да практикува един обичай, който щял да носи смърт. Несигурността, която Сара преживяла, повишила усещането й за малоценност и я накарала да иска съпруга й да вземе слугиня, за да им дете.

Често съм се чудил как е могла да направи това! Но когато успеете да видите, че Авраам поискал от нея да отрича отношения им на всяко място, ще разберете, че Сара вероятно е започнала да се усеща толкова малоценна. Като прибавим и това, че по-късно тя не можела да има дете, сигурно е започнало да й изглежда сякаш Бог също я е проклел. Тя изглежда е слязла толкова надолу в чувството си за малоценност, че доброволно позволила друга жена да вземе съпруга й.

Трудно е да се опише целият спектър на чувствата, които изплуват. Как страхът в Авраам го накарал да нарани своя най-скъпоценен приятел и съдружник, което довело до създаването на целия юдео/мюсюлмански конфликт. Колко много скръб може да докара един „малък“ провал!

Как ми се иска Авраам да беше признал с гордост Сара и открито да говори за нея като за неговата съпруга. Колко различна би била историята!

Нека всички съпрузи се научат от тъжната грешка на Авраам, за да се изправят и да нарекат съругите си благословени.