Типология на остатъка
Remnant Typology
...и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди....
...И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога,
за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни....
Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса;...
(Откр. 12:4, 6, 17)
Типологията се развива в три фази:
- Животът на Исус от Египет до Вавилон.
- Историята на църквата от възнесението на Исус до края на времето (1798г.).
- Историята на остатъка (1798-Пришествие).
Тази типология ще ни помогне да видим къде в своята история се намира днес народът на остатъка. Както ще видим в живота на Исус на земята и при християнската църква се проявява една и съща закономерност, едно и също пътуване между Египет и Вавилон. Откр. 12 глава включва и трите истории. Първата история е представена в 4-ти стих:
...и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди....
Змеят е Сатана (ст.9), но силата, която той използва, за да се опита да унищожи Исус още при раждането Му като човек е езическият Рим (Матей 2 гл.). Още в началото на живота Си на земята Исус е трябвало да отиде в Египет и то по повод избиването на малките деца от Ирод, подобно както Мойсей е спасен от Бога в Египет. Подобно на Мойсей извлечен от водата и прекарал 40 години в пустощта при дома на Йотор и Исус след кръщението Си в Йордан прекарва 40 дни в пустинята. Подобно и Израил след Изхода си от Египет минава през Червеното море (преживяване сравнено с кръщение - 1 Кор. 10:2), а после прекарва четиридесет години в пустинята.
Следват трите и половина години служене на Исус, когато Той проповядва Божието царство придружено със знамения; това съответства на цялата историята на Израил като "царство и свещеници" на Бога, които трябва да представят превъзходствата на Божието управление пред останалите народи по земята.
В края на земната Си мисия Исус е "заловен в плен" подобно както Израил е отведен от Асирия и Вавилон. Това накратко е историята на детето, което жената от Откр. 12 гл. (църквата) ражда.
Следва историята на самата жена представена в 6 ст.:
...И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога,
за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни....
След като Исус се жертва на кръста в деня на Пасхата духовният Израил (християнската църква) излиза от духовния Египет. Какво представлява Египет в духовен смисъл? Представлява света бе Бога (Ис. 31:3). Петдесет дни след възкресението на Исус идва и кръщението с Духа на петдесятница подобно на минаването на Израил през Червеното море (Деяния на апостолите 2 глава). Няколко столетия след това църквата се озовава и в пустинята за един период от 42 пророчески месеца или 1260 години (538-1798 г.). През този период действат двамата свидетели (Библията - Стар и Нов завет), чието действие в 11 гл. на Откровение е сравнено с това на Мойсей и Илия. Както по времето на Илия не валял дъжд 3,5 години, така и през 1260 пророчески дни на Средновековието духовният дъжд бил задържан, заради отстъплението на официалното християнство. След края на този период хрисиянските църкви навлизат във духовен вавилонски плен и затова Божиите вестители заявяват, че Вавилон е паднал (Откр. 14:8). Това е историята на жената в Откр. 12 глава.
След това Сатана насочва усилията си към остатъка:
Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса;...
(Откр. 12:17)
Историята на остатъка повтаря тази на Исус и на жената. Адвентистите излизат от духовния Египет водени от пророк, Бог им дава истините за небесното светилище, Божият закон, съботата и т. н. Самият пророк пише:
"Историята на древния Израил е поразителна илюстрация на миналото преживяване на адвентното тяло. Бог води своя народ в адвентното движение, точно както е извел Израил от Египет. През време на голямото разочарование тяхната вяра била изпитана както и тази на евреите при Червеното море. Ако те все още се уповаваха на ръководещата ги ръка, която е била с тях през време на техния минал опит, те щяха да са видели спасението на Бога. Ако всички, които работиха единно в делото през 1844г. бяха приели третата ангелска вест и я прогласяха със силата на Святия Дух, Бог щеше да работи мощно с техните усилия. Огромна светлина щеше да бъде излята върху света. Още преди години жителите на земята щяха да бъдат предупредени, финалното дело щеше да бъде завършено и Христос щеше да е дошъл за изкуплението на Своя народ.
Не беше по волята на Бога Израил да странства 40 години в пустинята; Той копнееше да ги заведе директно в ханаанската земя и да ги установи там като свят и щастлив народ. Но "те не можаха да влезнат заради неверие“ (Евр. 3:19). Заради тяхното отмятане и отстъпничество те загинаха в пустинята и други бяха издигнати да влязат в обещаната земя. По подобен начин не беше волята на Бога идването на Христос да бъде толкова дълго отлагано и Неговият народ да остане толкова години в този свят на грях и скръб. Но неверието ги отдели от Бог. Когато те отказаха да вършат делото, което Той им беше поверил, други бяха издигнати да прогласят вестта..." (Великата борба - 457.2 - 458.1, ориг.).
Народът на остатъка повтаря историята на Израил. Когато Бог извиква в съществуване адвентното движение в годините преди 1844 г. и при самата година на разочарованието, когато адвентистите са принуден да напуснат протестантските си църкви, това е изход от духовния Египет. Този остатък е призован да проповядва последователно първата, втората и третата ангелски вести, но когато започва проповядването на третата малцина са тези, които се хармонизират със светлината на този ангел и това докарва 40 годишен период на скитане за остатъка подобно на Израил в пустинята. В милостта Си Бог дава още един шанс на остатъка, който вече се е сформирал като Църква на Адвентистите от Седмия Ден. През 1888г. на конференцията в Минеаполис, старейшините А. Джоунс и Е. Уагонър представят нови основания за приемането на Тройната Ангелска Вест и ако тези основания бяха приети с вяра късният дъжд щеше да се е излял и делото отдавна щеше да е приключило и Христос да е дошъл. За съжаление вестите не са приети и народът на остатъка продължава да стои в своето лаодикийско състояние. През това време на дълго отлагане отстъплението е неизбежно, навлизат и заблуди, които отричат принципите на бащите на остатъка; подобно на Израил и остатъка изгражда административна структура, която поставя "земен цар" на мястото на директното Божие управление. Подобно на Израил и остатъка пожелава да прилича на другите народи (икуменизъм).
От 1888 г. до днес има почти 130 г. - време, през което "стените и улиците на Ерусалим" остават недовършени подобно както по времето на Неемия (13 г. Виж Ездра 7:7 срв. Неемия 1:1-3; 2:1). Народът отдавна е влязъл в забранени отношения с Вавилон. Народът престава да вярва на обещанията на вечния завет подобно както Авраам в продължение отново на 13 г. живее с надеждите, че Исмаил е обещаният потомък (Бит. 16:16; 17:1, 17, 18, 24, 25; 18:10). Но 6000 години на робската човешката история изтичат скоро и времето Бог да подейства заради Името Си наближава. Време е за Илия да приготви народ за последното прогласяване на четвъртия ангел.
Четири години преди вестта за оправдание чрез вяра от 1888 г., Духът на пророчеството дава следното свидетелство относно готовността на водачите да следват духа на Неемия:
Господ е в противоречие с изповядващите се за негов народ в тези последни дни. В това противоречие хората на отговорни позиции ще поемат един курс, който е напълно противоположен на следвания от Неемия. Те самите не само, че ще пренепрегват и презират съботата, но ще се опитат да я държат настрана от другите, закопавайки я под боклука на обичая и традицията. В църквите и на големите събрания на открито, служителите ще настояват за необходимостта от спазването на първия ден на седмицата. Има бедствия по море и суша и тези бедствия ще увеличат честотата на природните катаклизми; а малката група съзнателни пазители на съботата ще бъдат сочени като такива, които докаравт Божия гняв върху света чрез тяхното незачитане на неделята. {Ривю енд Херълд - 18-ти март, 1884 г., пар. 8}
Изоставянето на делото на настоящата истина от страна на ръководството довело до необходимостта Бог да използва малцина хора тук и там, за да запазват делото от пълна развала.
Времето на възстановяването при Ездра и Неемия е образец за историята на адвентизма. Трите ангелски вести са представени чрез последователните укази на Кир, Дарий и Артаксеркс, които са представени като един указ (Ездра 6:14). Забавянето от тринадесет години представя времето от 1893 г. до днес - време в което възстановяването е стопирано поради приспособяване към Вавилон. Делото на Неемия представя подновеното дело на четвъртия ангел. Но това дело не е прието по времето на Джоунс и Уагонър (1888-1893 г.), не е прието и по времето на Робърт Уилънд и Донал Шорт (1950-55). Третото появяване на четвъртия ангел е окончателно и то ще завърши делото:
"Ще си отида, ще се върна на мястото Си, докато признаят вината си и потърсят лицето Ми. В бедата си ще Ме потърсят ревностно. Елате, и нека се върнем при ГОСПОДА, защото Той разкъса, и Той ще ни изцели; Той удари, и Той ще ни превърже. 2 След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни издигне и ще живеем пред Него. 3 Нека познаваме, нека се стремим към познаването на ГОСПОДА! Явяването Му е сигурно както зората, ще дойде при нас като дъжд, както късният дъжд напоява земята." Осия 5:15; 6:1-3
"Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. 38 И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери така, блажени са онези слуги." Лука 12:37, 38
Какво е характерно за възстановяващото дело на Неемия? Той е трябвало да възстанови стената с портите на града и улиците му (Неемия 1:3; Дан. 9:25). Стената е защитата на града (Божият закон чрез Божия Дух), портите и улиците са неговата инфраструктура, която осигурява лесен достъп. Връщането към постановленията на Божия закон и по-специално празника на Шатроразпъването (Неемия 8 гл.). Изповед на греховете в следствие на отстъплението, в това чилсо и изповядване на греховете на духовните бащи (Неемия 9 гл.). Скъсване на интимните връзки (семейни) със Вавилон и възстановяване на истинската служба на левитите и десятъка (Неемия 10-12 гл.). Окончателно скъсване със незаконните семейни връзки, изгонване на Товия от храма и възстановяване на съботата (Неемия 13 гл.)
Последното и пълно идване на четвъртия ангел се случва от 2001 до днес:
"От къде е дошъл слухът, за мое твърдение, че Ню Йорк щял бъде пометен от приливна вълна. Никога не съм казвала това. Казах, че докато наблюдавах издигащите се нагоре големи сгради, етаж след етаж, 'Какви ужасни сцени ще се появят, когато Господ стане да разтърси ужасно земята! Тогава ще се изпълнят думите от Откровение 18:1-3.' Цялата осемнадесета глава на Откровение е едно предупреждение за това, което идва скоро на земята. Но аз нямам специална светлина относно това, което ще сполети Ню Йорк, освен, знанието, че един ден големите сгради ще бъдат съборени чрез обръщане и преобръщане на Божията сила. От светлината, която ми се даде, знам, че унищожението е в света. Една дума от Господ, едно докосване на могъщата му сила и тези масивни структури ще паднат. Сцените ще докарат страхотия, която не можем да си представим. (Ривю енд Херълд, 5-ти юли, 1906 г.)
