Скинията с която копнеем да се облечем

Бележки за едноименната проповед

Малката светлина

Подобно на Пасхата и празникът на шатрите бе възпоменателен. В памет на скитническия си живот в пустинята народът сега трябваше да остави своите домове и да живее в колиби или къщи от клони, направени от зелени вейки “от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби” (Лев. 23:40, 42, 43).

Първият ден бе ден на свято събрание и към седемте дни на празника бе прибавен осми ден, който се съблюдаваше по същия начин.

На тези годишни събирания сърцата на млади и стари трябваше да се поощряват в Божията служба, докато роднините от различни краища на страната укрепваха връзките си с Бога и помежду си. Би било добре Божият народ в наше време да има Празник на шатрите - радостно възпоменание на Божиите благословения към него. Както израилевите чада честваха избавлението, което Бог бе извършил за бащите им и чудния начин, по който ги бе опазил през пътуването им от Египет, така трябва и ние с благодарност да си припомняме различните начини, които Той е използвал, за да ни изведе от света и от тъмнината на заблудата в скъпоценната светлина на Своята благодат и истина.

Живеещите далеч от скинията трябваше да присъстват на годишните празници, траещи общо повече от месец всяка година. Този пример на посвещение към Бога подчертава важността на религиозното поклонение и нуждата да подчиняваме себелюбивите си светски интереси на духовните и вечните неща. Ние търпим загуба, когато пренебрегваме привилегията да се събираме, да се укрепваме и окуражаваме един друг в службата на Бога. Истините на Неговото Слово губят своята свежест и важност в умовете ни. Сърцата ни престават да се осветляват и събуждат от освещаващото влияние и ние западаме духовно. В общуването си като християни губим много от липсата на взаимно съчувствие. Затварящият се в себе си не изпълнява това, което Бог е определил той да прави. Всички ние сме деца на един Баща и нашето щастие зависи от общуването ни един с друг. И Бог, и човечеството се нуждаят от нас. Подходящото култивиране на общителност в нашето естество ни води да съчувстваме на братята си и ни прави щастливи, когато се стараем да благославяме други.

Празникът на шатрите бе не само възпоменателен, но и символичен. Той посочваше не само назад към пустинното пътуване, но като празник на жетвата честваше събирането на земните плодове и сочеше напред към великия ден на окончателното събиране, когато Господарят на жетвата ще изпрати жетварите Си да съберат плевелите на купове за огъня, а пшеницата - за Неговата житница. По това време всички неправедни ще бъдат унищожени. Те ще станат “като че не са били” (Авдий 16). И всеки глас в цялата вселена ще се присъедини към радостната възхвала на Бога. Писателят на “Откровение” казва: “И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, що има в тях, чух да казват: “На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове!” (Откр. 5:13).

Израилевият народ хвалеше Бога на празника Шатроразпъване, припомняйки си милостта Му, с която го избави от египетското робство и нежната Му грижа по време на скитническия му живот в пустинята. Людете се радваха и защото осъзнаваха прощението и приемането си от Бога чрез службата в Деня на омилостивението, която току-що бе свършила. Но когато изкупените на Господа се съберат в безопасност в небесния Ханаан, освободени завинаги от робството на проклятието, под което “цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега” (Римл. 8:22), те ще се зарадват с неописуема радост и сърцата им ще се изпълнят със славословие. Тогава Христовото велико дело за изкупление на човеците ще бъде завършено и греховете им ще бъдат заличени завинаги. {Патриарси и пророци, Гл. 52, Параграф 18-24}

(Цитира се Откр. 21:1-4) Това е групата, с която желаем да стоим. Тогава нека го покажем чрез нашите дела и да премахнем от сърцата си всичко, което изгонва Исус. Късният дъжд трябва да падне върху Божия народ. Един мощен ангел трябва да слезе от небето, и цялата земя трябва да бъде просветлена от неговата слава. Готови ли сме да участваме в славното дело на третия ангел? Готови ли са нашите съдове да получат небесната роса? Имаме ли сквернота и грях в сърцето си? Ако да, нека очистим храма на душата, и да се подготвим за изливанията на късния дъжд. Освежението от присъствието на Господ никога няма да дойде в сърца, които са пълни с нечистота. Нека Бог ни помогне да умрем за себе си, така че Христос – надеждата на славата да може да бъде оформен отвътре! Трябва да имам Духа на Бога в сърцето си. Никога не мога да изляза да върша великото Божие дело, докато Светият Дух не почива в душата ми. “Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми жадува за тебе, о, Боже.” Денят на съда е върху нас. О, да можем да изперем дрехите на характера ни и да ги направим бели в кръвта на Агнето! {Ривю енд Херълд, 21-ви април, 1891 г., Параграф 11}

Библейско изследване

Изх. 25:8 – Да ми направят светилище, за да обитавам между тях.

Изх. 30:6 – сърцето на светилището – законът

Изх. 32:16 – написани с Божия пръст

Изх. 38:21 – скинията ЗА плочите

Зах. 14:16-19 – Защо шатрите са свързани със запечатването?

Йоан 1:14 – пребиваваше (гр. Скенео) между нас

Йоан 14:1-3 – Приготвяне на място?

1 Кор. 3:16 – Не знаете ли, че сте храм на Бога..?

2 Кор. 5:1-4 – обличане с небесната скиния (оикитерион)?!!

Евр. 8:10 – изписани на сърцето

Юда 1:6 – напуснаха собственото си жилище (гр. Оикитерион)