Съботният извор – печатът на Духа
Превод от оригиналната статия на английски: Sabbath Fountain - the seal of the Spirit
Спазващият съботата е един, който вярва, че Бог е благословил и осветил съботния ден. Какво е благословението, което идва към нас по време на съботните часове? Почивка. Изх 31:15. Кой предоставя тази почивка? Иисус Христос (Мат. 11:28). Принципът на съботата е специално време на общение между Бог и Неговите деца чрез Христос. Съботата е знакът, паметникът, белегът, чудото или признак, че Бог ни освещава. Има потоци на целителна сила, които извират за Божия народ по време на съботата, когато те приемат дара на Единородния Син.
На нас, както и на Израил, съботата е дадена за "постоянен завет." За онези, които почитат Неговия свят ден, съботата е знак, че Бог ги признава за Свой избран народ. Тя е клетва, че Той ще изпълни Своя завет към тях. Всяка душа, която приема знака на Божието управление, се поставя под божествения, вечен завет. Тя привързва себе си със златна верижка на послушание, на която всяка халка е обещание. {Свидетелства към църквата – с. 350, параграф 2}
Когато дойдем при Бога чрез вяра по време на съботните часове, тогава ние влизаме директно във вечния завет. Съботата е портал, чрез който всяка заповед на Бога става за нас едно обещание вместо заплаха. Онзи, който бе прокълнат на дървото за нас, преобразява умовете ни, за да преживеем заповедите на нашия Баща като обещания за Неговия Дух.
Ако съботата е чудото, признакът или знакът на вечния завет и съдържа специален дар на Христовата почивка през този времеви период, тогава възможно ли е този дар да се случва за всяко място, където Библията прави препратка към съботата. Ако Божият народ дойде при Бога през време на седемте дни на безквасните хлябове, би ли могъл да приеме един празник на Духа по един специален начин? Ако дойдем при Бога в края на седемте седмици би ли имало обещание за вкусване на Духа на Христос на петдесетия ден? Ако дойдем при него след като изброим седем месеца и вкусим съботите на Тръбите, Омилостивението и Шатрите, възможно ли е да приемем повече от чудото, знака или признака на Христовия Дух?
Ако случаят е такъв, тогава Сатана би бил усърден да промени времето на свещените празници и Закона (Дан. 7:25). Не би ли искал той тогава да включи адвентистите в празнуване на неговия осем дневен празник от Коледа до Нова година, вместо да приемат обещаната почивка през осемте дни на Шатрите? Възможно ли е съботата да бъде стартова точка на една завършена съботна изворна система, основана напълно на числото седем?
Каня ви да обмислите тази възможност в следните презентации (скоро и на български):
Съботното благословение по-пълно
Само помислете:
7 седем дни всяка седмица
7 дни безквасни хлябове
7 седмици + 1 ден до Петдесятница
7 месеца до трите есенни празника, всички от които имат благословението „шабатон“
7 години за събота на земята
7x7 години + 1 за Юбилея
7-то хилядолетие на милениума
Бог или Сатана убеждава адвентистите днес да смятат, че когато Бог казва празник на Духа, това всъщност означава робство на глад? Боите ли се да дойдете по-дълбоко към чудото на вечния завет и да застанете под опръсканото с кръв знаме на Емануил, защото хората са решили да наричат съботите на Бога робство?
Излезте от Египет и участвайте в празника на Господ. Не оставяйте фараонът да ви държи роби на погрешното мислене. Ако наречете съботата наслада както е показано в Ис. 58, тогава ще видите, че всички съботи в Писанието са наслада и могат да бъдат скръб само за онези, които са във война със заповедите на нашия Баща. Законът е духовен и думите на Христос са дух и живот. Съботата е дух и живот и навсякъде където нашият Баща поставя Своя стандарт с името събота, на това същото място има оазис в пустинята на човешкото мнение.
"Видях, че Бог имаше деца, които не виждаха и не спазваха съботата. Те не бяха отхвърлили светлината за нея. И при началото на времето на скръбта, ние бяхме изпълнени със Святия Дух, когато излязохме и прогласихме съботата по-пълно. Това разгневи църквите и номиналните адвентисти, понеже те не можеха да отхвърлят съботната истина. И по това време всички Божиите избрани видяха ясно, че имаме истината, и излязоха и претърпяха преследване заедно с нас. Ранни писания – с. 33.
Братя, аз вкусих от небесния Ханаан в насладата от съботата на нашия Баща. Строшете всеки хомот, който ви кара да вярвате, че нашият Бог е поробил израилтяните, за да освободи християните. Ще се разгневите ли сега, когато съботата се прогласява по-пълно? Ще изразходвате ли енергията си, за да отхвърлите съботния извор на нашия Баща? Който е на Божия страна, нека дойде под чудния знак на съботата на нашия Баща и да приеме пълнотата на Неговия запечатващ Дух във вечния завет.
Презентации за постановленията и съдбите
Какво да кажем за празниците – Гари Хълкуист
Свещената история – Джон Ванденбург
Церемониалната разделителна линия в адвентната история – Ейдриън Ибънс
Приоритетност на Победите – Лорел Ибънс
Едно благословение получено на празника Шатри
(Скоро и на български)
