Съботата във времето на скръбта. Поуки от Изход 5-та глава
Превод от оригиналната статия на английски: Sabbath in the Time of trouble. Lessons from Exodus 5
За много от нас молбата на Мойсей към фараона във връзка със стартирането на процеса на освобождението от робството изглежда странна.
Изх. 5:1 След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята!
Мойсей пита фараона дали могат да отидат на тридневен път в пустинята, за да пазят празник. Но това, което е дори още по-интересно е причината, която Мойсей изтъква заради която те трябва да направят това.
Изх. 5:3 А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни порази с мор или с меч.
По какъв начин, спазването на този празник от израилтяните е свързано с избягването на мор или меч? Когато говорил по-късно на Израил, Бог ги предупредил за последиците от това ако откажат да ходят в Неговите постановления и съдби.
Лев. 26:25 И ще докарам върху вас меч, който ще извърши отмъщение за завета, и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на врага.
Спазването на този празник било свързано със завета, който Бог бил сключил в самото начало.
Заветът на благодат бе сключен за първи път с човека в Едем, когато, след грехопадението, бе дадено едно божествено обещание, че семето на жената ще смаже главата на змията. Патриарси и пророци – с. 370 /бълг. гл. 32 – Законът и заветите - параграф 25
Този беше заветът, който бе обновен при Авраам.
Същият този завет беше подновен с Авраам с обещанието, "В твоето потомство ще се благословят всички народи по земята." Битие 22:18. (пак там)
И точно същия този завет Бог се опитвал да поднови с Израил по времето на Мойсей. След като Мойсей говорил на фараона за желанието да пазят празника, Бог казал на Мойсей, че целият този процес е част от вечния завет, който бил подновен при Авраам.
Изх. 6:2-5 Бог говори още на Мойсей, като му каза: Аз съм ГОСПОД. 3 Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков като Бог Всемогъщият, но не им бях познат с Името Си ГОСПОД. 4 Поставих и завета Си с тях, да им дам ханаанската земя, земята на тяхното странстване, където бяха чужденци. 5 И чух стенанието на израилевите синове, които египтяните държат в робство, и си спомних завета.
Следователно, този празник бил катализатор за завръщането на Божия народ към завета. Важно е да се забележи, че жертвите и празниците винаги били извършвани заедно. Действително, цялата система на жертвите със съответните им празници била дадена на Адам.
Господ даде на Мойсей определени инструкции по отношение на церемониалните приношения, които трябваше да престанат при смъртта на Христос. Тази система, [дадената на Мойсей] установена за първи път при Адам след грехопадението му, и която той преподавал на потомците си, била развалена преди потопа. Знамения на времето – 17-ти юни, 1880 г.
Иисус донесъл евангелието си на Адам с обещанието за Изкупител, който щял да смаже главата на змията. Неговото евангелие било проповядвано на Авраам, на Яков и на Мойсей. Самата система на жертвите била замислена от Христос и дадена на Адам като предобраз на един идващ Спасител, който щял да понесе греховете на света и да умре за неговото изкупление. Чрез Мойсей, Христос дал определени насоки на израилтяните по отношение на жертвоприношенията. Знамения на времето, 15-ти юли, 1880 г.
Практиката за принасяне на жертва в специално време е разкрита в Битие 4:3, когато Каин и Авел дошли да се поклонят пред Господ.
Бит. 4:3,4 И при края на дните, Каин донесе от плодовете на земята подарък на Йехова; а Авел донесе, също, от женските първородни на стадото си, от угоените им; и Йехова погледна на Авел и подаръка му. – Младежки Буквален Превод
Бит. 4:3-4 И в процеса на времето, Каин донесе от земните плодове принос на ГОСПОД. (4) А Авел, той също донесе от първородните на стадото си и от угоените му. И ГОСПОД уважи Авел и приноса му: – версия на Крал Яков
Фразата в Процеса на времето означава буквално в края на дните при края на годината и така е преведено в един от ранните немски преводи. Адам Кларк предлага следния коментар на тази фраза.
Някои смятат, че тук се има предвид годишнина от сътворението; по-вероятно е това да означава Съботата, в която Адам и семейството му несъмнено са представяли приноси на Бога, както Божественото поклонение определено е било институирано, и несъмнено съботата е била правилно спазвана в това семейство. – Адам Кларк – Коментар на Битие 4:3.
Кларк казва, че макар някои да вярват, че това е била годишнина или някакво събитие веднъж в годината, той самият смята, че това е била Съботата. Когато включим думите от Духа на пророчеството, че самата система на жертвите замислена от Христос е била дадена на Адам, а по-късно и на Мойсей, тогава можем да оценим това, че Каин и Авел са дошли заедно за един празник. Този празник се е разбирал като край на годината. Има мнозина, които са съгласни, че не може да има празник без жертва, но също така е вярно, че повечето жертви се правят по време на празник. Щом като в Битие 4:3 е споменато време, това поддържа силно идеята, че действително е бил празник.
Когато четем внимателно книгата Битие, можем да видим доказателство за това, че патриарсите са издигали олтари и са принасяли жертви с огън и възлияния и са спазвали постановления и съдби.
Бит. 8:20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
Бит. 22:13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си.
Бит. 26:5 Понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
Бит. 35:14 И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.
Тази система на поклонение, дадена на Адам с жертви и приношения по време на Съботите, новолунията и празниците била почти напълно изгубена по време на престоя в Египет. Виждаме някакво доказателство, че Яков е знаел за това, а също, че и Йосиф е учил народа за новолунието докато е бил в Египет.
Пс. 81:3-5 Затръбете с тръбата при новолуние, в определеното време, в деня на нашия празник. 4 Защото това е наредба за Израил, закон на Бога на Яков. 5 Той го постанови като свидетелство в Йосиф, когато излезе против египетската земя, където чух език, който не познавах. (версия на Крал Яков)
Има мнозина, които се опитват да внушат, че употребата на имената Яков и Йосиф се отнасят само за Израил по времето на Мойсей, но това първо отрича правило за буквално тълкуване, а освен това Йосиф не е използван, за да представи всички израилтяни, но само Йосифовият дом.
Също както няма явно доказателство за Десетте заповеди в Битие, няма и явно доказателство за Постановленията и Съдбите в Битие. Но историята ви предоставя ясно доказателство за едно разбиране на тези неща. Когато разберем, че войната в небето е била свързана с постановленията и съдбите, можем по-добре да оценим усилията на Сатана да ги прикове на кръста.
Започналият на небето спор върху Божия закон продължи и на земята след изгонването на Сатана... Великата книга на постановлението е истина и само истина. С непогрешима точност очертава историята на сатанинската измама и падението на последователите му. Сатана твърдеше, че може да даде закони, които са по-добри от Божиите наредби и постановления и затова бе изгонен от небето. Той направи подобен опит и на земята. Още от падението си положи всички усилия да измами света и да доведе човека до разруха, за да си отмъсти на Бога за поражението и изхвърлянето от небето. Усилията му да застане там, където трябва да е Бог, са крайно упорити и неотслабващи. Той е пленил света с уловките си и мнозина дори сред Божия народ не знаят нищо за капаните му. Затова му дават исканите от него възможности за погубване на душите. Избрани вести – т. 1, с. 316 / бълг. гл. 47 – Истината такава каквато е в Иисус – Не бива да преставаме да вървим напред – параграф 5, 7
Сатана е воювал срещу постановленията и съдбите на Бога от началото, стараейки се винаги да променя времената и законите на нашия Бог.
Ис. 14:13 А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието, [моедим] в крайния север:
Сатана е искал да контролира времето още в началото, когато Божиите деца са искали да се покланят. Виждаме изявата на тази омраза във войната на папството срещу съботата и празниците.
Така, че виждаме как във времето на Мойсей, Бог се опитвал да насърчи Своите деца да пазят един празник, за да може да получат прекрасния Дух на Христос, който идва в тези времена. Това бил един призив към сезон на освежаване от присъствието на Господ. Забележете внимателно, че Мойсей не казал, че те тръгват, а по-скоро, че само желаят да пазят празник.
Ако фараонът ги бил оставил да пазят този празник и после те се върнели в Египет, тогава Египет щял да бъде благословен с Духа на Христос между тях чрез празника спазван от Израил и това щяло да даде още време на египтяните за покаяние. Бог искал да спаси египтяните, Той се опитвал по всякакъв възможен начин да ги благослови. Ако израилтяните успеели да пазят празник и да се върнат, това щяло да докара благословение на целия народ. Важно е също да се обърне внимание на това, че, когато Мойсей казал, че щели паднат меч и мор върху тях, няма нищо, което да показва, че това нас означавало само Израил. Фараонът имал възможността да дойде в контакт с Духът на Бога чрез спазващите празника израилтяни и след това да избере да изпрати Израил в обещаната земя по същия начин както направил фараонът, който бил над Йосиф.
Бит. 50:6 А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел.
Йосиф бил казал на децата си да закарат костите му обратно в Ханаан и фараонът по времето на Мойсей можел да ги изпрати с мир и да получи в замяна на това благословение. Гладът, който дошъл върху Ханаан и Египет по времето на Йосиф бил резултат от нарушаването на завета, който Бог сключил с Адам и всички патриарси. Бог изпратил Йосиф в Египет, за да спаси египтяните от глад. Чрез Йосиф, Египет не само оцелял, но процъфтявал чрез Духът, който се намирал в Йосиф, нещо което фараонът признал като го нарекъл съкровището на славната почивка.
Бит 41:45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах;
Браун-Драйвър-Бригс речник с еврейски дефиниции: Цафнат-панеах = “съкровище на славната почивка”
Чрез подчинението на Йосиф към фараона, Бог могъл да благослови фараона и египетската земя чрез него. Но Египет отказал да изостави фалшивите си богове и чашата на нечестието отново била почти пълна, 400 години след като на унищожителя щяло да бъде позволено да да докара унищожение в египетската земя. Когато Мойсей приближил фараона, той направил това с молба, което означава, че идвал с подчиняващ се дух и ако това е било прието, щяло да позволи на Мойсей да благослови фараона и египетската земя и да ги спаси от унищожение.
Изход пета глава разкрива, че Мойсей вече бил осъществил една реформация с израилтяните относно седмичната събота.
Изх. 5:5 И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи.
Съботата донася двойно количество от Духа в сравнение с духа даван по време на ежедневните всеизгаряния. Тази реформа подготвила пътя за следващата стъпка с празнуването на празник при който можело да се даде едно много по-голямо благословение на Духа. Числа 28-ма и 29-та глави разкриват в символични подробности различните нива на Духа на Христос, които идват в различните определени времена. Това може да бъде разбрано чрез различните мерки на маслото, брашното и виното. Причината поради която Израил имал нужда да отиде на тридневно пътуване била, за да не обиди поклонението на египтяните, които смятали биковете и други животни за свещени.
Изх. 8:25-26 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в земята. 26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни?
За съжаление, фараонът отказал да позволи на Израил да посети празника и така язвите започнали да падат върху Египет. Мор и болести поразили земята. Но Израил бил запазен от седемте последни язви в Египет.
Както Мойсей, и адвентният народ бил издигнат да призове вниманието на народа към съботата.
Ис. 58:12-13 И идващите от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще изправиш основите на много поколения; и ще се наречеш възстановител на развалините, възобновител на пътища за живеене. 13 Ако въздържиш крака си за съботата, да не вършиш делата си в светия Ми ден; и наречеш съботата наслада, светия ден на ГОСПОДА — почитаем; и го почиташ, като не следваш своите пътища и не търсиш своите дела, и не говориш своите думи.
Когато Мойсей отишъл при фараона във връзка с празника, той прогласил съботата по-пълно. Това била следващата стъпка за донасяне на благословение за Израил, а също и Египет. За нас, следващата стъпка за процеса на съботната реформа е да призовем хората към празниците, за да получим Духа на Христос в по-голяма мярка.
Изключително интересно е да се забележи как Елън Уайт обяснява представянето на съботата в последните дни.
В ковчега се намираше златната стомна с манна, Аароновият жезъл, който процъфтя, и каменните плочи, сгънати като книга. Исус ги разтвори и аз видях десетте заповеди, написани с Божия пръст. На едната от плочите се намираха четири, а на другата шест от заповедите. Четирите заповеди на първата плоча бяха по-светли от останалите шест. Но четвъртата - съботната заповед, блестеше повече от всички. Защото съботата бе отделена да бъде спазвана в чест на Божието свято име. Славна изглеждаше святата събота - около нея имаше ореол от слава. Видях, че съботната заповед не е прикована на кръста. Ако това бе така, то и другите девет заповеди са приковани и ние сме свободни да нарушаваме всичките, както нарушаваме четвъртата. Видях, че Бог не е променил съботата, защото Той е непроменим. Но папата я бе променил - от седмия на първия ден от седмицата. Защото трябваше да промени времена и закони.
Видях също, че ако Бог бе променил съботата от седмия на първия ден, Той трябваше да промени и съдържанието на съботната заповед, написана на каменните плочи, намиращи се сега в ковчега на Светая Светих на небесния храм, и тя би трябвало да гласи така: Първият ден е съботата на Господа, твоя Бог. Но аз видях, че тя гласи точно както бе записана с Божия пръст на каменните плочи връчени на Мойсей на планината Синай. “Но седмият ден е съботата на Господа, твоя Бог.” Видях, че святата събота е и ще бъде разделителната стена между истинския Божи Израил и невярващите; че тя е големият въпрос, който ще съедини сърцата на Божиите мили, очакващи Го светии.
Видях, че Бог има деца, които не познават и не пазят съботата. Те не са отхвърлили светлината за нея. И в началото на времето на скръбта, ние бяхме изпълнени със Светия Дух, когато излязохме да прогласим по-пълно съботата. Това разяри църквите и адвентистите по име, тъй като те не можеха да опровергаят истината за съботата. По това време всички от избрания Божи народ видяха ясно, че ние имаме истината и излязоха, и претърпяха преследването заедно с нас. Видях в страната меч, глад, мор и голямо смущение. Безбожните смятаха, че ние сме им причинили тези наказания и се повдигнаха, съветвайки се да избавят земята от нас с надеждата, че тогава злото ще престане. Ранни писания – с. 32, параграф 3, с. 33, параграф 1, с. 33, параграф 2 / бълг. Опитности и видения – Следващи видения – параграф 3-5
В събота през 1847 г., било разкрито на Елън Уайт за славната светлина на съботата. През времето на скръбта, Божият народ ще прогласи съботата по-пълно. Елън Уайт използва термина по-пълно, когато говори за излизане от заблуда и отиване към по-голяма светлина.
Учениците бяха живели с Исус и можеха да Го разберат; на тях Той не им говореше с притчи. Поправяше грешките им и им показваше правилния подход към хората. Разтваряше по пълно пред тях съкровищницата на Божествената истина. Те бяха съживявани от Божествената сила и в сърцата им се вливаха надежда и насърчение. Копнежът на вековете – с. 361, параграф 3 / бълг. гл. 38 - „Дойдете – починете си!“ - параграф 10
Когато децата на Бога възприемат заветната вест, дадена през 1888 г., тогава заблудите относно съботата, разкрита по-пълно в празниците, ще бъдат поправени. Както Мойсей бил насочен да призове народа към празника, така и в последните дни, Божият народ ще прогласява дара на Духа чрез определените времена на Бога. Това ще ни подготви да се събираме от новолуние до новолуние и от събота на събота. Мойсей показал, че ако не спазели този празник според вечния завет, тогава имало опасност от меч и мор. Най-интересното е, че Елън Уайт споменава, че точно тези неща ще дойдат, когато падналите църкви и номиналните адвентисти се разгневят на по-пълното прогласяване на съботата, така както е разкрита във всички определени времена на Бога.
... И в началото на времето на скръбта, ние бяхме изпълнени със Светия Дух, когато излязохме да прогласим по-пълно съботата. Това разяри църквите и адвентистите по име, тъй като те не можеха да опровергаят истината за съботата. По това време всички от избрания Божи народ видяха ясно, че ние имаме истината и излязоха, и претърпяха преследването заедно с нас. Видях в страната меч, глад, мор и голямо смущение. Безбожните смятаха, че ние сме им причинили тези наказания и се повдигнаха, съветвайки се да избавят земята от нас с надеждата, че тогава злото ще престане. Ранни писания – с. 33, параграф 2 / бълг. Опитности и видения – Следващи видения – параграф 5
Както израилтяните били пощадени от седемте последни язви над Египет, така и верният Божи народ ще бъде пощаден при седемте последни язви, когато те живеят и прогласяват съботата по-пълно чрез Божия моедим.
Когато въпросът за неделния закон започне да бъде налаган с голяма ревност, Божият народ ще посочва духовните благословения в съботата и празниците. Получените благословения ще разгневят църквите и номиналните адвентисти и те ще ни обвинят за бедствията, които идват върху земята.
Войната в небето започнала относно постановленията и съдбите на Бога и тази война ще завърши на тази земя върху същия въпрос. Определените времена на Христос, които включват съботата, новолунието и празниците, са каналът чрез който Неговият Дух протича към неговия народ. За да може да възпре слизането на този Дух на земята, Сатана се опитва да промени времена и закони и да донесе на хората неговия дух, за да им наложи белега на своята власт.
Нека застанем на луната и да се облечем със Слънцето, за да можем да бъдем благословени чрез славното съкровище на почивката, намиращо се в Христос. Онези, които търсят допълнително масло за девици (extra virgin oil), чрез среднощния вик, даден от Самуел Сноу ще разгневят църквите и номиналните адвентисти. В този среднощен вик, даден чрез Самуел Сноу, бил правилният календар за Божия народ, за да познаят техния Бог, който ги освещава.
Ще послушаш ли зова да дойдеш в по-пълната събота, за да може Святият Дух да слезе над нас в по-голяма мярка? Онези, които имат уши, умолявам ви да чуете какво казва Духът на църквите.
