Какво гледаме? Содом и жената на Лот
Превод от оригиналната статия на английски: What do we see? Sodom and Lot's wife
Наскоро Бог даде светлина в живота ми за Своя характер и за любовта Си; Усещам че семето на страха от един тираничен и отмъстителен Бог изчезва, понеже Бог не е въобще такъв. Каква радост е да знам, че Бог е сто процента любящ Бог! Цитатите, които следват от духа на пророчеството пръскат светлина върху това какво е Божият гняв и как той извършва своите присъди.
Беше ми показано, че съдбите на Бога нямаше да дойдат върху тях директно от Господ, но по следния начин: Те поставят себе си отвъд защитата Му. Той предупреждава, поправя, упреква и посочва единствения безопасен път; Разбира се, ако онези, които са били обекти на неговата специална грижа следват собствения си курс, независим от Духа на Бога, след повторени предупреждения, ако избират собствения си път, тогава той не заръчва повече на ангелите си да пречат на решителните атаки на Сатана. - {Събития на последните дни – с. 242, параграф 1/глава 17 – Седемте последни язви и нечестивите (Времето на голямата скръб, Част 1-ва; Присъдите идват, когато Бог премахне своята защита)}
Сатанинската сила е която действа по суша и море, докарвайки бедствия и скръб и помитайки множества, за да се увери в своята плячка. - Ръкопис 14 14: 3 (1883 г.). - {Събития на последните дни – с. 242, параграф 1/пак там}
Ето как старият враг облича Създателя и Благодетеля на човечеството със собствените си атрибути. Жестокостта е сатанинско нещо. Бог е любов и всичко, което е създал било чисто, свято и прекрасно, до момента когато грехът бил въведен от първия голям бунтовник. Самият Сатана е врагът, който се опитва да изкушава човека и ако може да го унищожи; и когато е хванал плячката си, той ликува над разрухата, която е причинил. Ако му бъде позволено, той би помел цялата човешка раса в мрежата си. Ако не е била намесата на божествената сила, нито един син и нито една дъщеря на Адам не биха се отървали. - {Великата борба – с. 534, параграф 2/бълг. гл. 33 – Първият измамник - параграф 10}
Не можем да оценим колко много дължим на Христос за мира и закрилата, на които се радваме. Обуздаващата сила на Бога - тя е, която не допуска човечеството да премине напълно под управлението на Сатана. Непокорните и неблагодарните имат голяма причина да благодарят за Божията милост и дълготърпение, които задържат жестоката, враждебна сила на злия. Но когато хората преминат границите на Божественото дълготърпение, ограничението се премахва. Бог не застава пред грешника като екзекутор на присъдата за извършеното престъпление, но оставя отхвърлилите Неговата милост на самите себе си, за да пожънат посятото. Всеки отхвърлен лъч светлина, всяко презряно или незачетено предупреждение, всяка страст, на която се отдава човек, всяко престъпване на Божия закон е семе, носещо сигурната си жетва. Отблъскван постоянно, Божият Дух най-после се оттегля от грешника и тогава той остава без каквато и да е сила, с която да владее злите страсти на душата си, и без никаква закрила от злобата и враждата на Сатана. Разрушаването на Ерусалим е страшно и тържествено предупреждение към всички, играещи си с предложенията на Божествената благодат и противящи се на умоляванията на Божествената милост. Никога не е било давано по-категорично свидетелство за омразата на Бога към греха и за сигурното наказание, което ще постигне виновния. – {Великата борба 36, параграф 1} – Великата борба – с. 35-36 /бълг .гл. 1 – Унищожението на Ерусалим/Предсказание за участта на света - Параграф 46
Неизбежно тогава се повдига въпросът във връзка с езика на Библията, който изглежда понякога казва, че самият Бог и то директно възприема отношение на екзекутор, а езикът на духа на пророчеството е ясен. Голгота в Египет, от Ейдриън Ибънс и Любящият гняв на Бога, от няколко други автори, са две малки книги по въпроса, които хвърлиха много светлина по тази тема и смятам, че това предоставя достатъчно информация, за да се разбере как действа Бог, въпреки че аз не мога да разбера всеки отделен случай, в който се изявяват съдбите на Бога. В светлината на тези твърдения на духа на пророчеството, аз се опитах да хармонизирам какво се случило в Содом и Гомор. Библията го казва по този начин:
Бит. 19:12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг — зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града — изведи ги от това място;
Бит. 19:13 защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.
Изглежда сякаш самите ангели, които спасили Лот са директно отговорни за унищожаването на Содом и Гомор. Но помислете за този текст във Второзаконие:
Вт. 29:23 “И че цялата земя е сяра и сол, пожарище, не се сее, нито ражда, нито никне на нея някаква трева, както след разорението на Содом и Гомора, Адма и Цевоим, които ГОСПОД разори в гнева Си и в яростта Си.”
Новият международен превод го казва така:
Вт. 29:23 “Всичко ще бъде горящо запустяло място със сол и сяра – не се сее, нищо не никне, никаква растителност не расте там. Ще бъде както, когато Господ в гнева си унищожи градовете на Содом и Гомор, Адма и Цевоим.
Този стих говори за унищожението на Содом и Гомор. Когато казва: "... Както при унищожението на Содом и Гомор ..." е използвана еврейската дума מַהְפֵּכַת (мажпéкет), а според речника на Стронг (H4115) тя означава жесток влекач. Не може да се отрече, че това се е случило с тези градове и определено те са били жестоко унищожени. Въпросът е дали Бог директно е извършил едно такова дело на насилие.
Следващият случай, когато е използван глаголът унищожавам, той се отнася за това, което Бог е направил директно. Когато стихът казва: "... които Господ преобърна в гнева си и в яростта си," думата използвана на еврейски за преобръщам (унищожение), този път е различна от предишната. Ако Мойсей искал да даде същото значение като с предишното понятие, защо не използва същата дума? Думата използвана този път във връзка с Бог е הָפַך, (а/яфак) и според речника на Стронг (H2015) може да означава обръщане, като да обърнеш гръб. Това е същата дума, която е използвана в Битие 19:25, в историята за унищожаването на Содом и Гомор. Придавайки едно такова значение излиза, че това, което в действителност се е случило било изоставяне на тези градове от Бога, а не че Бог в отвращението си от тях ги е унищожил директно. Това е в хармония с познанието, че Бог е любов и че Неговите съдби означават оставяне на упорития грешник на собствената му участ, макар и против желанието на Бога. С други думи, това което сполетяло Содом и Гомор от Бога, било подобно на случилото се при Бог и Христос на кръста; Отец обърнал лицето си и оставил живота на Неговия Син в ръцете на унищожителя, за да изпие чашата без никакъв примес на милост. Ето какво е Божият гняв.
От друга страна, Второзаконие 29:23 споменава, че Адма и Севоим са получили същата съдба като Содом и Гомор. Тези четири града са групирани заедно като получатели на Божия гняв по същия начин (според еврейската дума за гняв, אף (аф H639) – означава развълнувано дишане). Когато казва: ... както при унищожението на Содом и Гомор, Адма и Цевоим, това предполага, че тези четири града били унищожени по същия начин. Като имаме предвид това, ние знаем как били унищожени тези градове и каква е била ролята на Бог в унищожението им. Нека разгледаме Осия 11:8 “Как да те предам, Ефреме? Как да те предам Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те направя като Цевоим? Сърцето ми се обърна в мен, разкаянията ми се разпалиха.”
Този стих хвърля много светлина върху характера на Бога и ролята му при унищожението на градовете; в този случай това са Адма и Цевоим. Какво се е случило с тези градове? Този стих показва, че те са били изоставени и предадени от Бога; точно това, което Бог не искал да направи с Ефрем и Израил. Когато Бог казва: "Как да те предам Ефреме? Как да те предам Израилю? Как да те направя като Адма и Цевоим?" Той казва, че не иска да предаде Израил на унищожителя, точно както направил с Адма и Цевоим.
Може да зададем някои въпроси, които ще ни помогнат да разберем по-добре стиха и да изясним връзката му с унищожението на Содом и Гомор. Какво е това, което Бог не иска да направи на Ефрем? Да го остави и предаде. Кой е бил постигнат от една такава съдба? Адма и Цевоим. Ако прочетем стиха като твърдение, вместо като въпрос той може да гласи: Не искам да те предам Ефреме; Не искам да те предам Израилю. Не искам да загинеш като Адма и Цевоим. Така, стихът става по-ясен. Връщайки се към еврейския, думата използвана, за да се каже какво е станало с Адма е נְתַן (На/етан), и означава: напускам, предавам (Стронг - Еврейски 5415), същата дума използвана във връзка с това, което Бог не искал да направи на Ефрем. С такава мисъл стихът би могъл да се прочете както следва: Как мога да те предам, Ефреме? Как да те предам, Израилю? Как да те предам както Адма или както Цевоим? Сърцето ми се обърна в мен, състраданието ми се надигна.
Ясно е, че това което се е случило с Адма и Цевоим било, че те били напуснати и оставени от Бога. Обърнете внимание, че стихът не казва унищожи, но напусна, отново в съгласие с тълкуванието на Божия гняв като труден за извършване акт от негова страна за изоставяне обекта на Своята любов. Това последователно със значението на А/Яфак (да си обърне гърба) във Второзаконие 29:23 и е в съгласие с описанието, което духът на пророчеството дава за присъдите на Бога.
В обобщение, според Второзаконие 29:23, Содом и Гомор, и Адма и Цевоим били сполетени от същата съдба на оставяне и предаване на врага; това което се случило с първите два града, се случило и с другите два. Осия 11: 8 е още едно свидетелство, което ни показва какво се е случило със Содом и Гомор, понеже изяснява какво се е случило с Адма и Цевоим, които претърпели същите присъди на Бога като тях. Осия 11:8 ни казва, че Адма и Цевоим били изоставени. Ако Содом и Гомор са имали същата божествена присъда както тази на Адма и Цевоим, то тогава онова което се е случило на тези градове е, че и те са били оставени. Хората избират на кого ще служат и Бог уважава свободната ни воля да изберем царството на което да принадлежим. С голяма скръб, шок, с треперене и мъка и с учестено дишането на един развълнуван (Виж последната част на Осия 11:8) Бог извършва странното си дело на оставяне на грешника на неговата съдба, отстъпвайки настрани и оставяйки Унищожителя да извърши унищожителното си дело. За повече информация по този въпрос прочетет книжката Божият странен акт.
Лотовата жена
Разбирайки какво се е случило в Содом, можем да извлечем някои поуки за случилото се с Лотовата жена. В Битие 19:17 Лот и семейството му получили много ясни инструкции в тяхна полза.
Бит. 19:17 “И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш!”
Понякога си мислим, че Божиите инструкции са трудни за следване. Понеже сме във вражда с него и закона му, оценяваме заповедите му като несправедливи. Може би си мислим, че когато се чува силен шум, нормалната човешка реакция е да погледнеш, за да видиш какво се случва. Затова може да решим, че това е било случайно движение на тялото. Но в случая с дадената на Лот и семейството му инструкция, “не поглеждай” означава повече от това. Думата, която е използвана на еврейски тук е נָבַט (Набат) и според конкорданса на Стронг (H5027) тя означава: поглеждам, поглеждам преднамерено, обмислям с удоволствие, с благоволение или внимателно. Този ред на смисъла показва много повече от гледане или случайно виждане на случващото се с градовете в равнината; това включва внимателно и умишлено наблюдение, мислейки за града с доброта и наслада.
Разбирайки че Божиите заповеди не са произволни и себични, а са ни дадени за наша полза и са единственият сигурен път за защита от унищожителя, така по-добре схващаме какво се е случило с жената на Лот. В Бит. 19:26 ни е казано, че Лотовата жена е погледнала (Набат) към Содом и се е превърнала на стълб от сол (на еврейски текстът предполага да се превърне на материал, който се сдробява). Но както видяхме, действието не се състои само в гледане, но в едно преднамерено и внимателно мислене за града, който й е давал наслада. Според 2 Коринтяни 3: 17, 18, ние се преобразяваме по образа на това, което гледаме; Лотовата жена се била научила да съзерцава с наслада Содом и постепенно се преобразила по образа на това общество. Сърцето й, любовта й, насладата й, съкровището й било в Содом. Когато Бог издал нареждане да не се гледа, той искал да защити Лот и семейството му от унищожителя. Врагът е този, който ни изкушава, за да паднем, а когато успее ни обвинява, защото той е обвинител и тогава предявява претенция за нас като негова собственост. Така Бог се опитал да предпази семейството на Лот от унищожителя, но съпругата му, поглеждайки (Набат) към Содом показала ясно къде било съкровището й, на кое царство искала да принадлежи и на кого е предала суверенитета за живота си. Тя направила открито заявление, че насладата и удоволствието й били този град, който сега приемал присъдите на Бога; живеейки под властта на царството на врага, тя гледала на Бога като на несправедлив тиранин, Който унищожава това, което обичала най-много. Живота й, сърцето й, били във вражда с Бога, Неговия характер и закона Му. Тя не въздишала и не скърбяла за мерзостите, които се извършвали там.
Ез. 9:4 “И ГОСПОД му каза: Мини през града, през Ерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат заради всичките гнусотии, които стават сред него.”
Непокорството й било видима проява на бунта й срещу Бога. Тя пропуснала последния шанс, който имала, да бъде защитена от Бог, чрез закона Му. Подобно на Адам и тя избрала да загине с обекта на любовта си; тъй като нямало отричане на аза в живота й, тя не могла да се отрече от себе си, дори при последния си шанс. Тя станала Содомка по всякакъв начин, и като такава, тя принадлежала на унищожителя, който царувал там. Духът на прорчеството ни казва:
Докато тялом бе в равнината, духом тя бе свързана със Содом и погина с него. Разбунтува се против Бога, защото Неговите съдби повлякоха в руините и притежанията, и децата й. Въпреки че с призива да излезе от безбожния град й бе показана велика благосклонност, тя смяташе, че отношението към нея е жестоко, след като натрупаното с години богатство трябваше да бъде оставено за унищожение. Вместо да приеме избавлението си с благодарност, тя дръзко погледна назад, пожелавайки живота на онези, които бяха отхвърлили Божественото предупреждение. Грехът й показва, че бе недостойна за живота, чието опазване не събуди у нея никаква благодарност. {Патриарси и пророци – с. 161, параграф 2/бълг. гл. 14 – Унищожението на Содом - параграф 16}
Колко тъжно е, че до края Лотовата жена е имала шанса, но отхвърлила Божията милост! Накратко, Бог искал да пощади Лот и семейството му от унищожителя и им дал заповеди, с които да ги защити от унищожителя, дал им заповеди, за да ги защити от обвинителя и унищожителя; докато унищожителят вършил делото си, Лотовата жена, която се наслаждавала да гледа нечестието на Содом и чието сърце било станало като града, изявила съвсем определено на кого принадлежи, и гледайки любимия си град, тя показала непокорство към Божията заповед (единствената й защита). Унищожителят можел да я изисква за свое притежание, и Бог знаейки, че тя е затворила всички врати за Него, не можел повече да я защити.
Същинската причина за унищожението на Лотовата жена била съзерцаването на Содом във всекидневния си живот. Това довело нещата до там, че тя била оформена според този град. Нейното непокорство било само една изява на любовта към злото, към нещата от този свят. Подобно и ние поемаме огромен риск, когато инвестираме от времето си да съзерцаваме Вавилон; може да бъдем преобразени в същия образ, да обичаме и да принадлежим на онова царство, което е определено за унищожение.
1 Йоан 2:15 “Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него.”
1 Йоан 2:16 “Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и тщеславието на живота – не е от Отца, а е от света.”
1 Йоан 2:17 “И светът преминава, и неговите похоти, но който върши Божията воля, пребъдва до века.”
Всяка секунда, която губим, за да съзерцаваме света, е една секунда по-малко от времето ни за преобразяване по образа на Христос. Било то филми и цялата машина на Холивуд; спортни битки на егото и изявите на идолопоклонство от техните фенове; музика и всичко свързано с развлечението на света; всички тези неща са замислени така, че да ни отвличат и забавляват (коренът на думата развличам на английски [entertain] означава да бъдем държани в нещо) и служат на целта да ни удивляват, съблазняват и преобразяват като съвършени поданици на царството на врага.
Какво съзерцавате? Как прекарвате времето си? Къде е умът ви? Къде е съкровището ви?
Можем да изберем да отхвърлим земното, напълно погиващото и всичко, което представя принципите на себевъзвишаването, врага с цялото му царство; ако това е нещо, което няма да бъде в небето, започнете да го отхвърляте още сега. Нека се молим на Бог и да искаме от Него, в името на Иисус и той ще ни даде вярата на Иисус, която ще очисти живота ни, ще пречисти вкусовете ни и ще ни направи съвършени поданици на неговото царство още сега.
Фил. 4:8 “Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.”
