Триединството и загубата на идентичност

Публикувана Окт 25, 2010 от Ейдриън Ибънс в Изобличаване на Триединството Намерена: 431

Превод от английски на оригиналната статия: Trinity and the Loss of Identity

Прочетох няколко пъти за идеята, че, за да може Бог да бъде любов, трябва да има повече от една личност, за да може тази любов да съществува. Ключовият текст, който се използва в тази връзка е 1 Йоан 4:8, че Бог е любов.

Богът на Библията е триединно Същество, защото ТОЙ Е ЛЮБОВ. Любовта не може да се прилага в изолация. Не можеш да бъдеш все-любящ и в същото време сам. Любовта се изявява в отношения. Августин изразява красноречиво тази истина, като казва: “Ubi amor, ibi trinitas – Където има любов, там има триединство.” Чрез това той има предвид, че там където има любов, има и любим, един възлюбен, и един дух на любов." Самуеле Бакиоки, Важността на Доктрината за Триединството

Аргументът продължава с това, че поради триединната природа на Бога се произвежда една любов, която не е ориентирана към аза:

Ние бихме предложили, че Бог в Своето тринитарно себеразкриване, е заявил, че ни е сътворил, за да отразяваме любовта, която пребивава свръхестествено в самата Му същност като на един вечно обичащ Бог, който е един в три. Нещо повече, триединната любов, която се намира в Бога не е ориентирана към аза и по този начин това подчертано загатва, че ние намираме своята най-голяма радост и задоволство в живеенето и служенето за другите." Уидън, Муун и Рийв, Триединството – с. 247

Никога не бях откривал библейски пасаж, който да подкрепя тази идея. Открих такъв едва наскоро. Предложеният текст беше 1 Кор. 13:5, че любовта не търси своето и че за да е възможно това при Бога, трябва да съществува повече от една личност, за да може то да се случи.

И така, на основата на това определение, че любовта се центрира в другите, тези други трябва да съществуват, за да може любовта да бъде същината на тази личност.

Проблемът, който виждам е, че макар този логически аргумент основан на едно определение взето от избрани пасажи в Писанието, изглежда той пропуска непосредствения контекст на съответния пасаж, който Йоан представя. Моето разбиране за екзегетичната практика предполага изискването първо да се определи какво казва авторът в непосредствения контекст и щом това се направи, търсим други текстове, които да разширят разбирането ни. Също, ще бъде добре ако се съберат ВСИЧКИ текстове в Писанието по дадения въпрос, за да бъдат свързани в хармония с молитва. И така, първо ето това е непосредственият контекст на I Йоан 4:8:

1 Йоан 4:6-12 Ние сме от Бога. Който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме духа на истината и духа на заблудата. 7 Възлюбени, да се любим един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не познава Бога, защото Бог е любов. 9 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. 10 В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове. 11 Възлюбени, понеже Бог така ни възлюби, то и ние сме длъжни да любим един другиго. 12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог обитава в нас и Неговата любов е съвършена в нас.

Личността, която Йоан нарича Бог в този пасаж, която е любов в стих 8, разбирам чрез последователно приложение, че е същата личност, която е изпратила единородния си Син в стих 9, а също е онова Същество, което никой човек не е виждал когато и да е според стих 12.

Ако Богът, споменат в стих 8, който е любов, е същото онова същество, което Своя единороден Син според стих 9, тогава все още ли е възможно да се поддържа идеята, че когато Йоан твърди, че Бог е любов според стих 8, че всъщност той има предвид Отец, Сина и Святия Дух в единство и множество на любовта?

Ако случаят е такъв, тогава чрез последователно приложение за Бога от стих 8, което включва Сина и Духа, може да се настоява, че е дал “Своя” единороден Син според стих 9. Също ще трябва да обмислим и това, че никой не е видял Сина или Духа според стих 12. Да, със сигурност това е така за Духа, но можем ли да кажем това за Сина?

Идеята ми е, че непосредственият контекст на думата Бог в този пасаж се отнася за Отец.

Помислете също за значението на стих 7. Йоан апелира към нас да се обичаме едни други, чрез действие на любов. След това той говори за причината поради която можем да се обичаме едни други, защото „любовта е от Бога“, или по-директно: любовта идва от Бога, тя излиза от Бога, тя е родена от Бога. Идеята на стих 7 е, че любовта излиза от Бога към нас, за да можем и ние да бъдем обичащи. И в този контекст, споменатата любов идва от един Източник (Бог Отец, който изпрати Своя Син) за нас.

А какво би било ако в стих 8 Йоан не прави просто едно заявление, че Бог Отец е любов (тоест, че Той е Източникът на любовта)? Ако Йоан променя потока на мисълта си, за да направи изведнъж дълбокото заявление за естеството на Бога. И това твърдение би означавало, че Бог не е Отец, но съдържа в себе си Отец и Сина. Ако Йоан се опитва да обясни нещо такова, тогава потокът на това което има предвид Йоан, чрез думата Бог в 7-ми стих се загубва.

И така, потокът на мисълта от стих 7 към стих 8 се обърква, ако значението на думата Бог се променя в прехода от “любовта е от Бога” към “Бог е любов”. Следователно, Бог се променя от значението на един единствен Източник, от който протича любовта до една множествена природа на любящата същност изявена във вътрешната центрираност на Бога към другия.

По отношение на любовта, която не търси своето си, този аргумент би могъл да предложи, че докато не съществува Триединство, единният Бог по подразбиране би бил себичен. Всъщност точно това предлага д-р Бакиоки, когато коментира Аллах:

За разлика от това, богът на Корана е „ЕДИН,“ защото той е ЦЕНТРИРАН В СЕБЕ СИ и живее в самотна отчужденост, “там някъде далече горе” и отвъд всяко интимно взаимоотношение – Важността на Триединството – с. 6

Един от ключовите проблеми при целия този ред на мислене е, че за да може да се осъществи тази демонстрация на любов трябва да има лично жертване на идентичността. Индивидуалните членове на Божеството трябва да се потопят в големия океан на несебичната любов. Азът се загубва в този саможертвен фокус към другите. Обърнете внимание на персоналната идентичност в изявлението на Уидън, Муун и Рийв:

Бихме предложили това, че Бог в Своето тринитарно себе-разкриване, заявява че Той ни е създал, за да отразяваме любовта, която пребивава свръхестествено в собственото Му битие като вечно обичащ Бог, който е едно в три. Нещо повече, триединната любов, която се намира в Бога не е ориентирана към аза и това загатва по един силен начин, че ние намираме най-голямата си радост и удовлетворение в живеенето и служенето на другите. Уидън, Муун и Рийв, Триединството – с. 247

Обърнете внимание на израза "Своето тринитарно себе-разкриване" и "Той ни е създал" и „собственото Му битие“. Тези понятия представляват разтопяване на три личности така, че да можем да използваме понятията Той, Негов и Него като отнасящи се за три, които са едно. Тези понятия в единствено число се отнасят за три личности; тази характеристика се постига чрез жертване на личната идентичност.

Този процес е всъщност много подобен на Зен Будизма:

Буда е създал една нова система от йогистка медитация (випассана) и със сигурност това е довело до неговото последно прозрение. Повечето системи от неговото време причинявали транс като състояния познати като „самадхи“ при които се казва, че азът се слива с универсалното божество или Брахман – подобно на "росна капка падаща в океан". Въведение в Будизма

Наскоро четох в един форум, в който се обсъждаха някои аспекти на будизма и намерих следното твърдение за интересно:

"Всъщност аз никога не съм имал проблем с дихотомията единство/небитие. И двете идеи са така непонятни в своята значимост, че са абсолютно еднакви. Както собственият ти пример илюстрира, че чувството да бъдеш едно с всичко и да бъдеш нищо би се почувствало по един и същ начин, защото ... ами ... то е загуба на идентичност."

Започнах да си давам сметка за смисъла на жертването на идентичността в океана на любовта, някъде по времето когато споделях някои свои мисли за идентичността с един мой скъп приятел, който някога планирал да учи, за да стане свещеник в Зен Будизма. Той сподели с мен как разказаното от мен за идентичността било всъщност абсолютно противоположно на Зен Будизма, защото това, което аз споделях включваше намирането на идентичност като дете НА Бога, докато Будизмът включва загуба на идентичността чрез сливане С Бога.

Така че азът се жертва чрез потапяне в океана на универсалното Божество. Възможно ли е, триединството и Будизмът да черпят от сходните идеи, които произлизат от пантеизма? В светлината на това, което адвентистите знаят за Пантеизма и д-р Келлог, мога да ви предложа идеята, че те действително се движат по сходна плоскост. Будизмът използва противопоставящите се мисли за единство/небитие, за да замъглят ума, докато Триединството използва конфликтът три в едно, за да свърши същата работа. Крайният резултат и в двата случая е загуба на идентичността и въвеждане към „страхопочитанието“ пред мистерията.

Дали съвременното адвентно Триединство води до режими на мисълта, които обезценяват важността на идентичностите на Отец и Сина? Ами, на ум ми идва следният пример:

Но представете си една ситуация при която съществото, което познаваме като Бог Отец е дошло да умре за нас, а онова което познаваме като Иисус остане в небето (говорим по човешки, за да представим една идеята). Нищо не би се променило, с изключение на това, че щяхме да наричаме всеки един с името, което сега използваме за другия. Ето какво означава равенството в Божеството. Съботно училищен урок – 1-ви април, 2008 г.

Поддръжникът на Триединството е съблазнен от изкуството на взаимозаменяемите роли, чрез сливането на три самовъзникнали източници на живот в един любящ Бог, когото те наричат Той или Него. Това е наистина един процес на идентичността, който будистите използват, за да изгубят аза в океана на Божеството.

Адвентната вест е била основана на едно ясно и добре изразено разбиране за Отец и Сина. Основата на нашата вест, която произхожда от Данаил 7-ма и 8-ма глави, изисква различаване между Древния по дни и Неговия Син. Това е от жизнено важно значение за разбиране на системата на светилището и омилостивението. Обърнете внимание на силата на тези думи поддържащи идентичността на Отец и Сина от перото на вдъхновението, написани, за да оборят пантеистичните теории на Келог:

Писанията показват ясно отношението между Бог и Христос, и те извеждат пред погледа така ясно персоналността и индивидуалността и на двамата.
“Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, 3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. 5 Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: ?Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“? Евреи 1:1-5.

Бог е Бащата на христос; Христос е Синът на Бога. На Христос бе дадена възвишена позиция. Той бе направен равен с Отец. Всички съвети на Бога са открити за Неговия Син.

Иисус каза на юдеите: “Моят Отец работи досега, и аз работя. . . . Синът не може да извърши нищо от Себе Си, но каквото вижда, че върши Отец: защото каквито неща прави Той, такива прави също и Сина. Защото Отец обича Сина, и Му показва всички неща, които Той самият прави.” Йоан 5:17-20. Тук отново е представена пред погледа персоналността на Отец и Сина, показвайки единството, което съществува между тях. Това единство е изразено също и в седемнадесетата глава на Йоан, в молитвата на Христос за Неговите ученици: “Не се моля само за тях, но и за онези, които ще повярват в Мен, чрез тяхното слово; да може те всички да бъдат едно; както Ти Отче, си в Мен, и аз в Теб, така и те да могат да бъдат едно в нас, та да може светът да повярва, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, аз я дадох на тях; та да могат да бъдат едно, както Ние сме едно: Аз в тях, и Ти в Мен, та да могат да бъдат усъвършенствани в едно; и да може светът да познае, че Ти си Ме пратил, и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен.” Йоан 17:20-23. Чудно изявление! Единството, което съществува между Христос и Неговите ученици не унищожава персоналността на която и да е от двете страни. Те са едно в цел, в ум, в характер, но не и в личност. Ето така Бог и Христос са едно. Свидетелства към църквата – т. 8, с. 268,269

Нека тези думи звучат в ума ви. Запаметете Свидетелства към църквата, том 8-ми, с. 268 и 269 и знайте, че това е било написано, за да пантеизма, който унищожава персоналностите на Отец и Неговия Син. Прочетете нейните предупреждения по този предмет. Тази смъртоносна отрова ще ни накара да виждаме още размени на ролите и генерализация по отношение на идентичностите на Отец и Сина. Това винаги е бил план на Сатана.

Аз има лично отношение с моя Баща в небето чрез Неговия възлюбен Син. Моят Баща никога не е бил в опасност от това да бъде себичен, нито е имало нужда да се потапя в океана на загубата на аза, за да спаси Себе Си от аза. Моят Баща е Любов и тази любов протича чрез Неговия Син чрез Неговия Дух в сърцето ми.

Настоящите адвентни Триединства (има много, но в този контекст те говорят в един глас) са шедьовър на сатанинския гений, който ни засмуква надолу по пътя на източния мистицизъм и в ръцете на предсказаната омега.

Щом като Любовта не търси своето, обмислете от чие сърце изтича тази любов, когато четете този цитат:

Ще се види, че славата сияеща в лицето на Иисус е славата на себепожертвувателната любов. В светлината от Голгота ще се види, че законът на себеотричащата се любов е законът на живота за земята и небето; че любовта, която "не търси своето" има за свой източник сърцето на Бога; и че в Кроткия и Смирения е изявен характера на Онзи, който обитава в светлината, която никой човек не може да приближи. Копнежът на вековете – с. 19

Когато говорим за Божията любов, така както тя е изразена в I Йоан 4:8, 9 – мисля, че Елън Уайт увеличава това, което има предвид Йоан "В това се изяви любовта на Бога към нас", когато тя казва:

“Това не е само жертвата на Христос; то е също и жертвата на Отец. Отец, в единство и любящо съчувствие, с неговия Син, подчини себе си на страдание с неговия Син. Той не пожали своя единороден Син, но безплатно го предаде за всички нас. Този дар на Христос е коронната истина на Божията любов, и това Бащинство е за всички времена и за вечността. Ето това е любовта на Бога в неговото Бащинство.” Елън Уайт, Колекция на Сполдинг и Мейгън – с. 68. "Сънисайд, Коранбонг, Н. У. У., 12-ти март, 1897 г. Адресирано да „Скъпите братя Даниелс, Палмър и Колкорд.“

Най-трайната изява на Божията любов е не три личности сливащи идентичностите си в несебичност – тя е Отец, който дава Своя единствен Син за нас. Пред този Бог аз прекланям коленете си с Павел, защото по името на Отец, се именува цялото семейство на небето и на земята Еф. 3:14,15.