Съдът в Светая Светих - финалният преход от слугинство към синовност

Публикувана Фев 24, 2019 от Деян Делчев в Съдът на Бога Намерени: 116

Аудио проповед

Когато блудният син се върнал в дома на баща си, бил ли е приел духа на синовността?

Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; [19] не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си

Затова е необходим изследователният съд, понеже в Божието царство няма слуги:

(Йоан 8:34-35) Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.  

Кое е наследството на Божия Син според Пс. 2:6, 7?

Пс. 2: 6-8  Ще каже: Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм! [7] Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.  [8] Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища.

А какво наследство е получил Синът при раждането Си във вечността?

Евр. 1:2, 4  в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,... [4] и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

Затова в процеса на нашето осиновяване и превръщането ни в наследство на Христос, трябва да получим Духа на един, който е истински единороден Син на Бога:

(Галатяни 4:1-7)  Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,  а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.   Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща на света;  но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!  Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.  

(Римляни 8:9-17)  Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.... Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.  Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!   Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.  

(Ефесяни 1:2-14) Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места;... като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Иисус Христос по благоволението на Своята воля, за похвала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си. В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на прегрешенията [възможост да повярваме, че Бог желае да ни прости] според богатството на Неговата благодат, която е направил да изобилства за нас във всяка мъдрост и разбиране, като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си,   за да се приложи, когато се изпълнят времената: да се обедини като цяло в Христос всичко – и това, което е на небесата, и това, което е на земята – в Него.   В Него и ние бяхме взети за наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога,... В Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието на вашето спасение – и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието, който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.  

Откъде знаем, че липсата на синовен дух и осъждането на закона са характерни за оставането в старозаветно състояние?

(Римляни 7:13-14) Тогава това ли, което е добро [законът], стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.  

(Галатяни 4:21-31)  Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?   Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание.  И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два заветаединият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар;   и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;  а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.... Обаче какво казва Писанието? "Изпъдй слугинята и сина й, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“   

По какъв начин изследователния съд, ползвайки старозаветното служение на смъртта (2 Кор. 3:7) ни тласка към прехода от слугинство към синовност?

Участвайки с Неговите ученици на хляба и виното, Христос се обрече като техен Изкупител. Той им възложи новия завет, с който всички, които Го приемат, стават Божии деца и сънаследници с Христос. Чрез този завет всяко тяхно благословение, което небето може да даде за този и предстоящия живот, беше тяхно. Това заветно дело трябваше да бъде ратифицирано с кръвта на Христос. А управлението на тайнството трябваше да поддържа пред учениците безкрайната жертва, направена за всеки от тях поотделно като част от голямото цяло на падналото човечество. {Съвети към църквата, с. 298, Параграф 6}

Бог позволява Неговият Син да бъде предаден за нашите престъпления. Самият Той възприема спрямо Носителя на греха характера на съдия, който се лишава от благородните качества на баща. {Свидетелства към служителите и евнагелските работници, с. 245, Параграф 2}

Какъв е резултатът от изследователният съд, ако съхраним вярата на Неговия Син в сърцата Си въпреки осъждането на старозаветното служение посредством фалшивата ни представа за справедливост?

 (Римляни 8:1-4) И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус. Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух [т. е. като синове и дъщери].  

Кои текстове показват, че картината на съда отразява деградацията (животинско ниво) на нашето мислене и връщат обратно към папството неговата съдебна система по принципа както съдиш, така ще бъдеш съден (Мат. 7:1, 2)?

(Даниил 7:7-11)  След това гледах в нощните видения [От 1-7 глави книгата Данаил е писана на арамейски; думата за видение тук е Стронг 2376 кезев, חֵזֶו изглед - т. е. така както нещата изглеждат], и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и изключително силен. И имаше големи железни зъби, ядеше и смазваше, и стъпкваше остатъка с краката си.... Докато разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг, малък рог, пред който три от първите рогове се изтръгнаха. И ето, на този рог имаше очи като човешки очи и уста, която говореше големи неща.  Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му — като чиста вълна, престолът Му — огнени пламъци и колелата Му — горящ огън.  Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги. Тогава гледах заради гласа на големите думи, които рогът говореше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му погубено и предадено на горящ огън.

Защо сме сигурни, че това не може да е реалната картина за Бога, а само начинът по който я вижда носителят на греха?

(Матей 27:46) А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? [Исус тук цитира Пс. 22:1] 

(Псалми 22:24) Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

И макар че са ни дадени всички доказателства, неприятелят на доброто до такава степен е заслепил умовете на хората, че те гледат към Бога със страх; считат, че е строг и не прощава. Сатана ги е подвел да Го възприемат като Същество, Чието главно качество е строгата справедливост като безпощаден съдия, като суров, взискателен кредитор. Описвал е Твореца като такъв, Който наблюдава човеците с ревниво око, само и само да зърне някоя тяхна слабост или грешка, за да може после да стовари наказанията Си върху тях. Точно затова Исус дойде да живее всред хората да премахне тази мрачна сянка, като разкрие пред света безпределната Божия любов. Пътят към Христос, Гл. 1, Параграф 6

По какъв начин Денят на Умилостивението е свързан с прехода към синовност и наследството на светиите?

(Даниил 7:13-28) Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син [наш представител] и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него.  И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици.... Тези големи зверове, които са четири, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.  Но светиите на Всевишния ще получат царството [наследство на базата на синовност] и ще владеят царството до века и до вечни векове.... Гледах този рог когато води война със светиите и ги победи, докато дойде Старият по дни, и съдът беше предаден на светиите на Всевишния [Божиите хора се оттърват от фалшивата система за справедливост, от фалшивата картина за набесния Баща и потвърждават своята синовност чрез вярата Исусова], и настана времето, когато светиите завладяха царството. И той [малкият рог] ще говори думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния [чрез изопачени представи за Бога и изкуплението] и ще замисли да промени времена и закон; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.  Но съдът ще седне и владичеството ще му се отнеме, за да се унищожи и погуби докрай.  А царството и владичеството, и величието на царствата под цялото небе ще се дадат на народа на светиите на Всевишния. 

Как 8-ма глава на Данаил разкрива допълнително, че представите за съда са повлияни от езическата и папска умилостиивителна система за задоволяване на едно разгневено божество:

(Даниил 8:5-14) А докато внимавах, ето, козел [езическа сила] дойде от запад над цялата земя, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.  Той дойде до овена [езическа сила] с двата рога, който бях видял да стои пред потока, и се спусна върху него с яростта на силата си.  И го видях да стига при овена и освирепя против него, и удари овена, и счупи двата му рога; и в овена нямаше сила да устои пред него. И той го хвърли на земята и го стъпка и нямаше кой да избави овена от силата му.  И козелът се възвеличи твърде много; а когато стана силен, големият му рог се счупи и четири бележити рога израснаха към четирите небесни ветрища.  И от единия от тях излезе един малък рог [езическият Рим], който порасна изключително много на юг, на изток и към славната земя.  И той се възвеличи до небесното войнство и свали на земята част от войнството [Израил] и от звездите [водачите] и ги стъпка.  Чак до началника на войнството се възвеличи и отне от него постоянната [езичестовото се трансформира в папство] жертва [думата жертва не съществува в оригинал]; и мястото на светилището му беше съборено [езическата столица Рим].  И войнството беше предадено заедно с постоянната жертва поради престъплението. И той хвърли на земята истината, действа и успя.  Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?  И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини — тогава светилището ще бъде отново в ред [тогава съдът в Светая Светих призовава християните да изоставят фалшивата концепция за умилостивение базирана на изпълнението, а не на синовността].

"Постоянните му усилия (на Сатана) са устремени към погрешно представяне на Божия характер, на естеството на греха и на истинския изход от великата борба. Неговите извъртания целят да намалят задължението спрямо Божествения закон и да дадат на човека свободата да греши. В същото време предразполага хората да поддържат фалшиви представи за Бога, да гледат на Него по-скоро със страх и омраза, отколкото с любов. Присъщата жестокост на собствения си характер приписва на Твореца. Тя е въплътена в религиозните системи и намира израз във формите на богослужение. По този начин умовете на хората биват заслепени и Сатана си ги осигурява като свои средства, воюващи срещу Бога. Чрез изопачени представи за Божествените качества езическите народи бяха научени да вярват, че за да осигурят благоволението на Божеството, са нужни човешки жертви; и под различните форми на идолопоклонството са били извършвани потресаващи жестокости. Римокатолическата църква, обединяваща формите на езичество и християнство и както езичеството, изопачаваща характера на Бога, е прибягнала до практикуването на не по-малко жестоки и възмутителни неща." Великата борба, го. 35, Параграф 21, 22

Как използването на друга дума за видение разкрива отразяващото естество на съда?

 (Даниил 8:16) И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението [тук книгата е вече на еврейски и думата за видение за първи път се различава от използваната в 8-ма глава - Евр. Стронг 4758 - מַרְאֶה - маре - изглед - т. е. както нещата изглеждат]!

(Изход 3:3) И Мойсей си каза: Да свърна и да видя това велико явление [Евр. Стронг 4758 - מַרְאֶה - маре - изглед], защо къпината не изгаря.

(Изход 38:8) Направи умивалника от бронз и подложката му от бронз, от огледалата  [Евр. 4759 Мара - дума със същия корен] на събиращите се жени, които се събираха при вратата на шатъра за срещане.

(Изход 24:17) И видът на ГОСПОДНАТА слава на върха на планината беше като огън пояждащ пред очите [Евр. Стронг 4758 - מַרְאֶה - маре - изглед] на израилевите синове.

Нека най-накрая като народ позволим на огледалото на закона да започне да отразява не нашия естествен образ, а характера на нашия милостив небесен Баща, който копнее да ни осинови, чрез процеса на изследователния съд.