Причини за забавянето на третия ангел

Публикувана Яну 06, 2019 от Деян Делчев в Трета ангелска вест Намерени: 119

Третият ангел не бил приет напълно и единодушно:

Историята на древния Израил е поразителен пример за сегашните преживявания на адвентистите. Бог водеше Своя народ в адвентното движение, така както водеше израилтяните при излизането им от Египет. Вярата им бе изпитана по време на “голямото разочарование”, така както и евреите бяха изпитани край Червено море. Ако бяха продължили да се облягат на водещата ги и в миналото ръка, щяха да видят Божието спасение. Ако всички, които работеха заедно в движението от 1844 г., бяха приели и разгласили третата ангелска вест със силата на Светия Дух, Господ щеше да действа мощно чрез техните усилия. Поток светлина щеше да се излее над света. Жителите на земята щяха да бъдат предупредени още преди години, последното дело можеше да бъде завършено и Христос да е дошъл, за да избави народа Си. {Великата борба, с. 457, Гл. 26, Параграф 18}

Тук са посочени причините за отхвърлянето:

След като Исус отвори вратата на Светая Светих, светлината върху съботата бе видяна и Божият народ бе изпитан, както израилевите чеда бяха изпитани в древността, за да се види дали те желаят да пазят Божия закон. Видях третият ангел да посочва на разочарованите нагоре пътя за Светая Светих на небесното светилище. Когато те чрез вяра влизат в Светая Светих, намират Исус и надежда и радост бликват отново. Аз ги видях да поглеждат назад, изследвайки си отново миналото, когато бе прогласено второто пришествие на Исус чак до тяхното духовно преживяване, когато в 1844 г. времето изтече. Те виждат своето разочарование обяснено и радост и сигурност още веднъж ги въодушевяват. Третият ангел е осветлил миналото, сегашното и бъдещето и те знаят че Бог наистина ги е ръководил чрез чудното Си провидение. Представено ми бе, че останалите от Божия народ последваха Исус в Светая Светих, видяха ковчега и умилостивилището и бяха пленени от тяхната слава. Тогава Исус повдигна капака на ковчега и ето - там бяха каменните плочи с написаните десет заповеди. Те проследяват живите слова, но потрепват, когато виждат четвъртата заповед между десетте осветена от по-блестяща и по-силна светлина в сравнение с другите девет и ореол от слава. Не намират никакво съобщение, че съботата е била отменена или променена в първия ден на седмицата. Заповедите гласят точно така, както бяха произнесени на планината от Божия глас в тържествено и страшно величие, докато бляскаха светкавиците и тътнеха гръмотевиците. Четвъртата заповед е същата, както бе написана на каменните плочи от Божия пръст: “Шест дни ще работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог...” Те са удивени като виждат грижата към десетте заповеди. Виждат ги поставени близо до Йехова, осенени и закриляни от Неговата святост. Виждат, че са погазвали четвъртата заповед на закона и са съблюдавали ден, препоръчан им от езичници и паписти, вместо дадения и осветен от Йехова ден. Смиряват се пред Бога и съжаляват за извършените в миналото престъпления. Видях тамяна в кадилницата да дими, когато Исус поднасяше изповедите и молитвите им на Своя Отец. И когато димът се издигаше блестяща светлина почиваше върху Исус и умилостивилището. И сериозните молещи се човешки души, които бяха смутени поради това, че бяха открили себе си като престъпници на Божия закон, бяха благословени и лицата им просияха от надежда и радост. Те се присъединиха към делото на третия ангел и издигнаха гласовете си за тържественото предупреждение. Но отначало малцина го приеха; и все пак верните продължаваха със сила да оповестяват вестта. Тогава видях как мнозина прегърнаха вестта на третия ангел и присъединиха гласовете си към онези, които първи бяха дали предупреждението и почетоха Бога, като започнаха да пазят Неговия свят почивен ден. Много, които приемаха третата вест, нямаха никакъв опит, що се отнася до двете предишни вести. Сатана разбираше това и неговото зло око бдеше над тях, за да ги събори, но третият ангел им посочи Светая Светих. А на онези, които имаха опит в миналите вести, им посочи пътя към небесното светилище. Мнозина видяха в ангелските вести съвършената верига на истината, радостно ги приеха в техния ред и последваха Исус чрез вяра в небесното светилище. Тези вести ми бяха представени като котва за Божия народ. Онези, които ги разбират и приемат, ще бъдат пазени срещу многото измами на Сатана. След голямото разочарование в 1844 г. Сатана и не­говите ангели бяха много заети с приготвянето на примки, с които да разклатят вярата на църковното тяло. Лукавият повлия умовете на личности, които бяха преживели вестите и имаха вид на смирение. Докато някои посочваха изпълнението на първата и втората вест в бъдещето, други сочеха далеч назад в миналото, заявявайки, че те са се изпълнили още тогава. Тези хора спечелваха влияние над умовете на неопитните и разклащаха вярата им. Някои изследваха Библията, за да си изградят собствена вяра независимо от църквата. Сатана ликуваше за всичко това, защото знаеше, че на онези, които се пуснат от котвата, той може да повлияе чрез различни заблуди на учения и да ги влачи. Мнозина, които бяха ръководил и първата и втората вест, сега ги отричаха и в църквата настана разцепление и бъркотия. {Ранни писания с. 255, 256, Гл. Третата ангелска вест – Параграф 2-6}

Четвъртият ангел, който щял да направи силен вика на третия ангел е показан в типологията на Илия и Елисей и Мойсей и Исус Навин (Тази тема сме развили в статията: (Четири истории за естеството на двете последни движения):

Брат Уайт проповядваше следобед за делото – успеха на трите вести. Беше ясен и свободен в изказа си. Господ ми даде свобода да говоря, за да посоча тежкия труд на Илия. Елисей щял да следва Божия човек. Илия казал: Върни се, Елисей, но той казал „Не“, заклевам се в душата на Господ и в душата ти, няма да те напусна.” [4 Царе 2: 2, 4, 6.] Той искал да види края на нещата. Продължил да следва и видял огнената колесница, и славата и наметалото на Илия паднали върху Елисей. Така и онези, които ще продължат да следват Божия народ, търпят изпитания с тях, притискат се до тях, когато могъщият ангел слезе от небето, облечен с небесните доспехи и даде сила на третия ангел, силата на вестта ще бъде почувствана от тях. Небесните дъждове падат върху тях. Късният дъжд капе в съдовете им. {Ръкопис 8-1859.24}
Третата ангелска вест ще измете всичкия „боклук“ и ще изкара на светло всеки скъпоценен камък.” Бедните деца, които са били“блъскани с гръб и рамене,” и тикани с роговете на овчарите, скоро ще бъдат събрани в едно стадо, и ще бъдат едно сърце и един ум, и всички ще говорят същите неща, и ще хвалят Бога с едни уста. Господ ще ги избави от ръцете на жестоките овчари и ще постави печата си върху тях, и ще ги покрие с покритието си, за да са способни “да устоят в битката в деня на Господ.” Слабият между тях скоро ще бъде като Давид; да, те ще сияят “ясни като слънцето, и ужасни като армия със знамена.” “Заповедите на Бога и вярата на Исус,” ще надмогне. Водите на Йордан ще се отдръпнат и Израил ще премине [Исус Навин завзема Ханаан]. {Адвентист Ривю енд Сабат Херълд, декември 1850, с. 15.13}

Джоунс и Уагонър представят Исус Навин и Халев. В тяхната вест се съдържал призив за завземане на небесния Ханаан чрез характера на Бога – Оправдание чрез вяра. Семената на цялата настояща истина се съдържа в тяхната вест.

Той им бе дал привилегията и дълга да влязат в земята в определеното от Него време, но поради самоволното им неподчинение тази привилегия им бе отнета. Сатана постигна целта си, като им попречи да влязат в Ханаан, а сега ги подтикваше да направят това пред лицето на Божествената забрана, въпреки че отказаха да го сторят тогава, когато Бог го изискваше от тях.... Така ужасно ги бе заслепило престъплението им. Господ никога не им бе заповядал да “тръгнат на бой”. Неговата цел не беше да придобият земята чрез война, а чрез пълно послушание към Неговите заповеди. Патриарси и пророци, Гл. 34, Параграф 20

Не-насилственият характер на нашия Баща:

А сега забележете: Силата на правото като сила срещу мощта никога не може да използва каквато и да е мощ. Виждате ли това? Не виждате ли, че в това е положен самият дух, към който са призовани християните, това е самият Дух на Исус Христос, който е Дух на несъпротива? Христос би ли могъл да използва мощ, когато демонстрира силата на правото срещу мощта? Не. За да се поддържа силата на мощта срещу правото, мощта трябва да бъде използвана при всяка възможност, защото това е единственото нещо, което може да използва, за да спечели. В тази кауза правото е само от второстепенно значение, ако въобще има някакво значение. Но от друга страна, силата на правото срещу мощта, е в правото, не в силата. Мощта е в самото право. И който е посветен на принципа на правото срещу силата и в когото то трябва да бъде демонстрирано, никога не може да апелира към какъвто и да е вид мощ. Той никога не може да използва каквато и да е сила в защита на силата на правото. Той зависи от силата на самото право, за да спечели, и да победи цялата сила на мощта, която може да бъде насочена срещу него. Това е тайната. Тогава не виждате ли, че това обяснява само с една дума защо Христос беше като агне в присъствието на онези сили и мощта, която беше насочена срещу Него? Той нямаше нищо общо с използването на каквато и да е мощ, за да им се противопостави. Когато Петър извади меча, за да Го защитава, Той каза, Прибери меча: този, който вади меч ще загине от меч. Джоунс, А. Т. - Бюлетин на Генералната конференция - том 1 (1895 г.), с. 437, параграф 7-9, с. 438, параграф 1, 2

Истинското значение на съботата е възстановено като подготовка за приемането на по-пълната събота в празниците:

Следователно, Той е направил деня свят. Но кое е това, което прави деня свят? Няма нужда сега да минавам през текстовете по този въпрос; вие направихте това по време на разговора с брат Прескът по-миналата събота. Какво беше това, което правеше деня свят? [Събранието: "Присъствието на Бога."] Присъствието на Бога прави нещата святи. То прави дадено място свято. То прави човека свят. Присъствието на Бога направи деня свят. Значи светостта на Бога е прикрепена към този ден. Присъствието на Бога, святото присъствие на Бога, е прикрепено към седмия или съботния ден. Е, добре тогава, когато човекът дойде при този ден по единствения начин, по който човек може да дойде, с духовен ум—с ума на Духа на Бога—и приеме духовната почивка, духовното освежаване, което е в него, духовното благословение, което е в него, не получава ли той също онова присъствие, не става ли участник в това присъствие, в което Божията святост го преобразява? Да, наистина това се случва с него. И това е спазване на съботата. {Ежедневен Бюлетин на Генералната Конференция, 2-ри март, 1893 г., с. 451, Параграф 3}

Ако вестта на Джоунс и Уагонър била приета, тогава адвентният народ щял да бъде доведен до по-пълната събота; без оправдания чрез вяра това би било само едно увеличено законничество.

На народа отново бе напомнена святата задължителност на съботата. Бяха посочени годишните празници, когато всички мъже от народа трябваше да се събират пред Господа, донасяйки Му своите благодарствени приноси и първите плодове от Неговите щедри дарове. Патриарси и пророци, с. 311, Гл. 27, Параграф 41