Илия и последното движение на земята

Публикувана Яну 16, 2019 от Деян Делчев в Трета ангелска вест Намерени: 37

Гласът на Илия отново се чува с изненадващите думи на заповедта към хората: "Хванете Вааловите пророци; не оставяйте никой от тях да избяга." Хората са готови да послушат думата му. Хващат фалшивите пророци, които са ги заблуждавали, и ги закарват при потока Кисон, и там Илия, със собствената си ръка заколва тези идолопоклоннически свещеници.

СЕГА КОГАТО ПРИСЪДИТЕ НА БОГА СА БИЛИ ИЗПЪЛНЕНИ НАД ФАЛШИВИТЕ СВЕЩЕНИЦИ, и народът е изповядал греховете си и е признал Бога на бащите си, пресушаващото проклятие на Бога сега трябва да се оттегли, и Той трябва да поднови Своите благословения към народа Си и отново да освежава земята с роса и дъжд. Свидетелства към църквата – том 3, с. 286 / бълг. Гл. 27 Лаодикийската църква; Подзаглавие: Жертвата на планината Кармил - Параграф 19

Вааловите свещеници се смаяха от чудната изява на силата на Йехова. Но въпреки неудобната ситуация, в която бяха изпаднали, и въпреки присъствието на Божествена слава, ТЕ ОТКАЗАХА ДА СЕ ПОКАЯТ от злите си дела. Все още желаеха да бъдат пророци на Ваал. Така показаха, че заслужават да бъдат унищожени. За да бъдат израилтяните предпазени от примките на онези, които са ги учили да се покланят на Ваал, ИЛИЯ Е НАСОЧЕН ОТ ГОСПОД ДА УНИЩОЖИ ФАЛШИВИТЕ УЧИТЕЛИ. Пророци и царе – с. 153, 154 / бълг. Гл. 11 Кармил - Параграф 29

Няколко години след призоваването Елисей и Илия работеха заедно, като всеки ден младежът напредваше в подготовката си за делото. ИЛИЯ БЕ БОЖИ ИНСТРУМЕНТ за премахването на големи злини. Поддържаното от Ахаав и от езичничката Езавел идолопоклонство бе прелъстило народа, но му бе противодействано решително. ПРОРОЦИТЕ НА ВААЛ БЯХА ИЗТРЕБЕНИ. Целият израилев народ бе силно развълнуван и мнозина започнаха да се връщат към поклонението на Бога. Като наследник на Илия Елисей трябваше с внимателни и търпеливи напътствия да се опита да насочи Израил по верния път. Връзката му с Илия, най-великия пророк след Мойсей, го подготви за делото, което скоро трябваше сам да поеме. Пророци и царе, Гл. 17, Параграф 20

БОГ ДЕЙСТВАШЕ ЧРЕЗ ИЛИЯ, КОГАТО УНИЩОЖАВАШЕ ПРОРОЦИТЕ НА ВААЛ, което разпали огньовете на пъкъла в сърцето на Езавел, за да отмъсти за кръвта на свещениците на Ваал. Такъв триумф е бил спечелен за Бога на Израил, че това раздвижи силите на тъмнината и тя решава, да, и се заклева в боговете си, че Илия ще умре, но не мисли за това, че над нея има Бог, който ще позволи на сатанинския агент да действа само за собственото й унищожение. Материали от 1888 г., с. 488, Параграф 1

...Какво видя Илия? Видя ли чрез вяра обещанията на Бога? Спомни ли си за своята вярност във всяка спешна ситуация в миналото? Не, мрачната сянка на Сатана в неговия агент Езавел изкривяваше пътя му, заплашвайки го с жестока смърт. Той не можа да погледне към небето през сянката. Човешки ужас го смая и парализира ума му, и той беше така ужасно разочарован заради Израил, че стана и побягна за живота си, със разочарование и скръб, насочвайки несигурните си стъпките [489], без да знае накъде отива.

Малко преди това, в силата и властта на Бога, той бе пълен с ревност и силен интерес към отстъпилия Израил, бягайки отпред или отстрани на Ахаавовата колесница. Той трябваше да защити славата на Бога. Трябваше да предизвика отстъпилия Израил, или да служи напълно на Бога, или напълно на Ваал. Но сега този човек изглеждаше, така слаб, както и другите хора. НЕ БЕШЕ ЧУЛ СПЕЦИАЛНО СЛОВО ОТ ГОСПОД, КОЕТО ДА ГО НАСОЧВА КЪМ ПОЕТИЯ ОТ НЕГО КУРС, и за неговите стъпки нямаше цел. Тласкан от съмнения, несигурен накъде водеше пътя му, той бягаше насам и натам и то за живота си, но Бог не забрави Илия. Той подейства за Своя служител, попита го: “Какво правиш тук Илия?”

ВНИМАТЕЛНОТО ИЗУЧАВАНЕ НА ТАЗИ ИСТОРИЯ С МОЛИТВА ЩЕ БЪДЕ В ПОМОЩ ЗА НАРОДА НА БОГА ПРИ ТРУДНОСТИ. НЕКА ЧОВЕК ВНИМАВА ДА НЕ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТИ, КОИТО БОГ НЕ ИЗИСКВА ОТ НЕГО, И ДА СЕ ПОСТАВЯ МЕЖДУ ГОСПОД И НЕГОВИТЕ ИЗКУШАВАНИ И ИЗПИТВАНИ, ТАКА ЧЕ БОЖИИТЕ ЦЕЛИ ДА НЕ БЪДАТ ОСЪЩЕСТВЕНИ В ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ. Материали от 1888-ма година – с. 489, Параграф 1, 2

Делата на Христос не само Го изявяваха като Месия, но ПОКАЗВАХА И ПО КАКЪВ НАЧИН ТРЯБВАШЕ ДА СЕ УСТАНОВИ НЕГОВОТО ЦАРСТВО. НА ЙОАН БЕ ОТКРИТА СЪЩАТА ИСТИНА, КАКТО И НА ИЛИЯ В ПУСТИНЯТА, когато “голям и силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса. И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня” Бог говори на пророка с “тих и тънък глас” (3Царе 19:11,12). Така Исус трябваше да извърши Своето дело НЕ СЪС ЗВЪН НА ОРЪЖИЯ или чрез преобръщане на тронове и царства, А КАТО ГОВОРИ НА СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ЖИВОТ НА МИЛОСТ И САМОЖЕРТВА. Копнежът на вековете – с. 217 / Гл. 22 - Параграф 14

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ, КАКТО И УЧЕНИЦИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ, НЕ РАЗБИРАШЕ ЕСТЕСТВОТО НА ХРИСТОВОТО ЦАРСТВО. Той очакваше Исус да заеме Давидовия трон и тъй като минаваше времето, а Спасителят не предяви правата Си за царската власт, Йоан се обърка и разтревожи. Той бе заявил на народа, че за да приготвят пътя пред Господа, трябва да се изпълни пророчеството на Исая - планините и хълмовете трябва да се снишат, кривите пътища да се изправят и неравностите да се изравнят. Той бе очаквал високите места на човешката гордост и власт да бъдат съборени. Посочил бе Месия като Този, в Чиято ръка бе веялката и Който щеше внимателно да очисти Своето зърно, Който щеше да събере пшеницата в Своята житница и ДА ИЗГОРИ ПЛЕВЕЛИТЕ С НЕУГАСИМ ОГЪН. И Йоан, ПОДОБНО НА ПРОРОК ИЛИЯ, В ЧИЙТО ДУХ И СИЛА СЕ БЕ ЯВИЛ В ИЗРАИЛ, ОЧАКВАШЕ ГОСПОД ДА ОТКРИЕ СЕБЕ СИ КАТО БОГ, КОЙТО ОТГОВАРЯ С ОГЪН. Копнежът на вековете – с. 215 / Гл. 22 - Параграф 4

Учениците знаеха, че Христос възнамеряваше чрез присъствието Си да благослови самаряните и студенината, ревността и неуважението, демонстрирани към техния Учител, ги изненада и възмути. Яков и Йоан особено се разгневиха. Трябваше ли Този, Когото толкова високо почитаха, да бъде третиран така? Това им изглеждаше ТВЪРДЕ ГОЛЯМ ГРЯХ, ЗА ДА БЪДЕ ОТМИНАТ БЕЗ НЕЗАБАВНО НАКАЗАНИЕ. В привързаността си те казаха: “Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?”, КАТО ИМАХА ПРЕДВИД УНИЩОЖАВАНЕТО НА САМАРЯНСКИТЕ ПРЕДВОДИТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ВОЙНИЦИ, ИЗПРАТЕНИ ДА ДОВЕДАТ ПРОРОК ИЛИЯ. Бяха изненадани, че Исус се оскърби от думите им и още по-изненадани от укора Му. “Вие не знаете на какъв сте дух, защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси” (Лука 9:54-56). Деяния на апостолите, Гл. 53 - Параграф 5

“И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим. И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия? А Той се обърна и ги смъмри, и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси.”

След като Христос бе нахранил петте хиляди, хората решиха да го направят цар. Стотици бяха готови да се наредят под знамето му; и ентусиазмът се повиши толкова, че се оформи една цел той да бъде взет насила и да го поставят на трона. Но с една власт, която те не дръзнаха да оспорят, Исус напусна множеството.

ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК НЕГОВАТА ПОПУЛЯРНОСТ СЯКАШ НАМАЛЯВАШЕ, И УЧЕНИЦИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ИМАТ ПО-ЯСНО РАЗБИРАНЕ ЗА НЕГОВИЯ ТАЙНСТВЕН ХАРАКТЕР. ТОЙ ИМ БЕШЕ ДАЛ МНОГО УРОЦИ, КОИТО ПОКАЗВАХА ОТНОШЕНИЕТО, В КОЕТО ТОЙ СЕ НАМИРАШЕ СЪС СВОЯ БАЩА; И ТЕ ПРИВИДНО ПОБЕЖДАВАХА НАДЕЖДАТА, КОЯТО БЯХА ПОДХРАНВАЛИ ТОЛКОВА ТВЪРДО – ДА ЦАРУВА КАТО СВЕТСКИ КНЯЗ В ЕРУСАЛИМ. Христос им каза за изпитанията, които трябва да претърпи, за окончателното отхвърляне на делото му, и за неговото предаване, разпятие и възкресение. Каза им, че събитията узряваха бързо за заключителните сцени на неговия живот, и заяви, че отново трябва да отиде в Ерусалим, за да присъства на Пасхалния празник.

Той изпрати пред себе си вестители да подготвят идването му. Но хората отказаха да го приемат, защото беше тръгнал към Ерусалим. Те изтълкуваха това показване на предпочитание от страна на Христос към юдеите, които те мразеха с голяма горчивина. Бяха се надявали, че Христос ще признае храма и богослужението им; и когато го видяха да отива към Ерусалим, започнаха да бълват горчиви обвинения срещу него. Обидните им думи показваха открито презрение към Божия Син.

Христовите вестители Яков и Йоан бяха много раздразнени от тази обида. Те обичаха своя Господ и бяха изпълнени с възмущение, поради това, че бе третиран така грубо от самаряните, които той почете с присъствието си. Скоро те бяха с него на планината на преображението и го бяха видели прославен от Бога, и почетен от Мойсей и ИЛИЯ. Помислиха си, че тази безчестна проява от страна на самаряните НЕ ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ОТМИНАТА БЕЗ ЕДНО ДОСТА ГОЛЯМО НАКАЗАНИЕ.

Идвайки при Христос, те му докладваха думите на хората и му казаха, че те са му отказали дори подслон през нощта. Смятаха, че с него се е постъпило много неправилно и оскърбително; и ВИЖДАЙКИ В ДАЛЕЧИНАТА КАРМИЛ, КЪДЕТО ИЛИЯ ЗАКЛА ФАЛШИВИТЕ ПРОРОЦИ, казаха: “Искаш ли да заповядаме да слезе огън от небето да ги погълне, както направи Илия?” Изненадаха се като видяха, че Христос се чувстваше наранен от думите им и още повече се изненадаха, когато изобличението му стигна до ушите им: “Не знаете на какъв дух сте. Защото Човешкият син не е дошъл да унищожи човешки животи, но да ги спаси.” {Ривю енд Херълд, 7-ми февруари, 1899 г., Параграф 1-6}

Когато Господ в провидението Си сметне за необходимо да отдели от делото Си този, комуто е дал мъдрост, Той ще подпомага и ще укрепва неговите приемници, ако Го потърсят за помощ и ходят в пътищата Му. ТЕ МОЖЕ ДА СА ДОРИ ПО-МЪДРИ ОТ СВОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ, защото имат възможност да се обогатят от техния опит и да получат мъдрост от грешките им. Пророци и царе, Гл. 17, Параграф 31

Работата на Елисей като пророк бе В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ РАЗЛИЧНА от работата на Илия, комуто бяха поверени вести на изобличение и осъждане. Гласът му укоряваше без страх, като призоваваше царя и народа да изоставят злите си пътища. МИСИЯТА МУ БЕ МНОГО ПО-МИРОЛЮБИВА. ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ПОДПОМОГНЕ И УТВЪРДИ ЗАПОЧНАТОТО ОТ ИЛИЯ ДЕЛО И ДА НАУЧИ НАРОДА НА ГОСПОДНИЯ ПЪТ. БОГОВДЪХНОВЕНИЯТ ДОКЛАД ГО РИСУВА КАТО ЧОВЕК, ЛИЧНО ОБЩУВАЩ С НАРОДА. ПРИДРУЖЕН ОТ ПРОРОЧЕСКИТЕ СИНОВЕ, ТОЙ НОСЕШЕ ЛЕК И РАДОСТ ЧРЕЗ СВОИТЕ ЧУДЕСА И СЛУЖЕНЕ. Пророци и царе, гл. 19, Параграф 1

В СЛУЖБАТА СИ СРЕД ХОРАТА ЕЛИСЕЙ, ПОДОБНО НА СПАСИТЕЛЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ЧИЙТО СИМВОЛ БЕ, СЪЧЕТАВАШЕ ЛЕКУВАНЕТО С ПОУЧЕНИЕ. Във всичките си действия вярно и неуморно се стремеше да поддържа и укрепва важната образователна дейност на пророческите училища. Според Божието провидение думите на наставление към групите събрани младежи бяха потвърдени от неоспоримите доказателства за намесата на Светия Дух, а понякога и от други непогрешими свидетелства за авторитета му като служител на Йехова. Пророци и царе, Гл. 19, Параграф 16

Докато все още върлуваше глад в страната, Елисей пак нахрани в Галгал сто души с подарените му от “един човек от Ваалсалиса” “хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени”. При него имаше хора, които се нуждаеха от храна. Когато подаръкът бе направен, той каза на слугата си: “ДАЙ НА ЛЮДЕТЕ ДА ЯДАТ, ЗАЩОТО ТАКА КАЗВА ГОСПОД: ЩЕ СЕ НАХРАНЯТ И ЩЕ ОСТАНЕ ИЗЛИШЪК. ТОГАВА СЛОЖИ ПРЕД ТЯХ, ТА СЕ НАХРАНИХА И ОСТАНА ИЗЛИШЪК СПОРЕД ГОСПОДНЕТО СЛОВО”. В ДНИТЕ НА ЗЕМНАТА ХРИСТОВА СЛУЖБА, КОГАТО ТОЙ ИЗВЪРШИ ПОДОБНО ЧУДО, НАХРАНВАЙКИ МНОЖЕСТВАТА, БЕ ПРОЯВЕНО СЪЩОТО НЕВЕРИЕ, КАКВОТО ПРОЯВИХА ХОРАТА, ОБЩУВАЛИ С ДРЕВНИЯ ПРОРОК. “ЩО! - ВЪЗКЛИКНА СЛУГАТА НА ЕЛИСЕЙ. - ДА СЛОЖА ЛИ ТОВА ПРЕД СТОТИНА ЧОВЕКА?КОГАТО ИСУС НАРЕДИ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ ДА ДАДАТ НА МНОЖЕСТВОТО ДА ЯДЕ, ТЕ ОТГОВОРИХА: “НЯМАМЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ ХЛЯБА И ДВЕ РИБИ, ОСВЕН ДА ОТИДЕМ ЛИ И ДА КУПИМ ХРАНА ЗА ВСИЧКИ ТИЯ ЛЮДЕ?” Как ще стигне това за толкова много хора?Голямата нужда на съвременната църква е да разбере по-добре отношението на Бога към изкупените чрез жертвата на сина Му, както и да спечели по-голяма вяра в напредъка на Божието дело на земята... Пророци и царе, Гл. 19, Параграф 18, 21, 23

С трепет Милър започна да разкрива на хората тайните на Божието царство, водейки слушателите си чрез пророчествата до второто пришествие на Христос. С всяко усилие силата му растеше. КАКТО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ РАЗГЛАСИ ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ИСУС И ПОДГОТВИ ПЪТЯ ЗА ИДВАНЕТО МУ, ТАКА И УИЛЯМ МИЛЪР И ПРИСЪЕДИНИЛИТЕ СЕ КЪМ НЕГО ВЪЗВЕСТЯВАХА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА БОЖИЯ СИН. Ранни писания, Уилям Милър – Параграф 2

ХИЛЯДИ БЯХА ДОВЕДЕНИ ДО ТАМ, ДА ПРЕГЪРНАТ ПРОПОВЯДВАНАТА ОТ УИЛЯМ МИЛЪР ИСТИНА. БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ СЕ ПОВДИГАХА В ДУХА И СИЛАТА НА ИЛИЯ, за да проповядват вестта. Подобно на Йоан, предвестника на Исус, разгласяващите тази тържествена вест се чувстваха принудени да поставят брадвата върху корена на дървото и да призовават хората да принасят плодове на покаяние. Тяхното свидетелство бе предназначено да пробуди и мощно да повлияе църквите, и да ги накара да проявят истинския си характер. И когато се разпространяваше тържественото предупреждение за избавяне от бъдещия гняв, мнозина, които бяха свързани с църквите, приеха лекуващата вест. Те виждаха своето отстъпничество и с горчиви сълзи на разкаяние и дълбока душевна агония се смиряваха пред Бога. И когато Божият Дух ги осеняваше, те подпомагаха разгласяването на зова: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!” Ранни писания, Първата ангелска вест – Параграф 3

Тогава вниманието ми бе насочено към Уилям Милър. Той изглеждаше объркан и бе сломен от грижи и мъка за народа си. Групата, която в 1844 г. бе съединена с любов, губеше любовта си, вярващите се противопоставяха един на друг и изпадаха в състояние на студенина и отстъпничество. Когато той наблюдаваше това, скръб поглъщаше силата му. ВИДЯХ, ЧЕ РЪКОВОДЕЩИ МЪЖЕ ГО НАБЛЮДАВАХА И СЕ ОПАСЯВАХА ЗА НЕГО, ДА НЕ БИ ДА ПРИЕМЕ ТРЕТАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ. И ЩОМ ПОИСКАШЕ ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ НЕБЕСНАТА СВЕТЛИНА, ТЕЗИ МЪЖЕ СЪСТАВЯХА НЯКАКЪВ ПЛАН, ЗА ДА ОТКЛОНЯТ УМА МУ ОТ НЕЯ. ПРИЛОЖЕНО БЕ ЧОВЕШКО ВЛИЯНИЕ, ЗА ДА ОСТАНЕ ТОЙ В ТЪМНИНАТА И ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ВЛИЯНИЕТО МУ СРЕД ОНЕЗИ, КОИТО СЕ СЪПРОТИВЯВАХА НА ИСТИНАТА. НАКРАЯ УИЛЯМ МИЛЪР ИЗДИГНА ГЛАСА СИ СРЕЩУ НЕБЕСНАТА СВЕТЛИНА. ТОЙ ПРОПАДНА КАТО НЕ ПРИЕ ВЕСТТА, КОЯТО ЩЕШЕ НАПЪЛНО ДА ОБЯСНИ РАЗОЧАРОВАНИЕТО МУ И ДА ИЗЛЕЕ СВЕТЛИНА И СЛАВА НАД МИНАЛОТО. ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕШЕ ДА СЪЖИВИ ИЗЧЕРПАНИТЕ МУ СИЛИ, ДА ОСВЕТЛИ НАДЕЖДИТЕ МУ И ДА ГО НАКАРА ДА ПРОСЛАВИ БОГА. ТОЙ СЕ ОБЛЕГНА НА ЧОВЕШКА, ВМЕСТО НА БОЖЕСТВЕНА МЪДРОСТ, НО ТЪЙ КАТО БЕ ВЕЧЕ СТАР И СЪКРУШЕН ОТ ТЕЖКАТА РАБОТА, ЩО ПРЕДАНО БЕ ВЪРШИЛ В ДЕЛОТО НА СВОЯ УЧИТЕЛ, НЕ БЕ ТЪЙ ОТГОВОРЕН, КАКТО ОНЕЗИ, КОИТО ГО ОТКЛОНИХА ОТ ИСТИНАТА. ТЕ СА ОТГОВОРНИ; ГРЕХЪТ Е ТЕХЕН.

Ако Уилям Милър можеше да види светлината на третата вест, много неща, изглеждащи тъмни и тайнствени, биха му били обяснени. Но неговите братя изповядваха такава дълбока любов и такъв интерес към него, че той мислеше колко невъзможно би било да се откъсне от тях. Сърцето му се стремеше към истината, но щом погледнеше към братята си, виждаше тяхното противопоставяне. Можеше ли да се отклони от онези, които стояха рамо до рамо с него, когато се проповядваше идването на Исус? Той бе сигурен, че те не биха го заблудили.

Бог позволи той да дойде под властта на Сатана, под властта на смъртта и го скри в гроба от онези, които постоянно искаха да го отклоняват от истината. Мойсей направи грешка тъкмо преди да влезе в обещаната земя. Аз видях, че и Уилям Милър направи грешка точно когато щеше да влезе в небесния Ханаан, като позволи неговото влияние да действа против истината. Други го подведоха към това; други трябва да отговарят. Но ангели бдят над скъпия прах на този Божи служител и той ще възкръсне при звука на последната тръба. Ранни писания, Третата ангелска вест – Параграф 7-9