Maranatha Media - Bulgaria

Един и същ ден - пасхата и съветът на мир

Публикувана Яну 21, 2016 от Ейдриън Ибънс в Съботата
1,134 Намерена

Превод от оригиналната статия на английски: The same day: Passover and the Councel of peace

Тази сутрин размишлявах за значимостта на следните стихове от Изход 12-та глава:

Изх. 12:41 И в края на четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден, всичките ГОСПОДНИ войнства излязоха от египетската земя.
Изх. 12:51 И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилевите синове от египетската земя според войнствата им.

Защо Писанието посочва времето два пъти, за да установи въпроса? Израил напуснал Египет в същия ден. Очевидно въпросът е - кой е този същият ден?

Но както звездите в огромните кръговрати на определения им път, Божиите цели не познават избързване или забавяне. Чрез символите на големия мрак и димящата пещ, Бог бе разкрил на Авраам робството на Израил в Египет, и бе обявил, че времето на тяхното странстване щеше да бъде четиристотин години. "След това," казал Той, "ще излязат с голям имот." Битие 15:14. Напразно воюваха срещу този указ цялата власт на фараоновата горда империя. В "същия този ден" определен с божествено обещание, "всички Господни множества излязоха от египетската земя." Така и часът за идването на Христос бе определен в небесен съвет. Когато големият часовник на времето посочи този час, Иисус се роди във Витлеем. {Марко 9.3} Изход 12:41. {Копнежът на вековете – с. 32, параграф 1}

И така, четиристотин години по-късно, на същия този ден от годината, в който Бог направил завет с Авраам, израилевите деца били освободени от тяхното робство след смъртта на първородните в Египет.

Господ установил празника пасха на същия ден, в който Той направил завет с Авраам. Това бил същият ден, в който Авраам се хванал за правдата на Бога чрез вяра.

Изх. 12:14 Онзи ден да ви бъде за спомен и да го пазите като празник на ГОСПОДА във всичките си поколения; вечна наредба да ви бъде да го празнувате.
Изх. 12:42 Това е нощ, която трябва да се пази за ГОСПОДА, защото ги изведе от египетската земя; това е онази нощ на ГОСПОДА, която трябва да се пази от всичките израилеви синове във всичките им поколения.

Не е ли смислено да се постави датата на пасхата на същия ден в годината, когато Бог обещал на Авраам, че щял да избави децата му?

Бит. 15:13-14 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14 Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.

В този ден се случили няколко неща:

  1. Авраам повярвал Божието обещание за потомъка. Бит. 15:6

  2. На Авраам било обещано да наследи земята. Бит. 15:7

  3. Била принесена жертва, като били разполовени. Бит. 15:9,10

  4. Ужас от голям мрак дошъл върху Авраам и той изпаднал в дълбок сън. Бит. 15:12

Принасянето на жертвата по времето на Авраам било символ на жертвата на Христос, която също щяла да се случи в този същия ден, когато Месия бил разпънат на кръста. Ако Бог бил толкова прецизен с времето, когато:

  1. Бог направил завет с Авраам

  2. Бог избавил Израил от Египет и установил пасхата

  3. Бог предал Своя Син на кръста за нас

тогава би ли могло точно същото време да е свързано с времето, когато Христос станал агнето заклано от основаването на света? Ако Бог е желал да помни 430 години по-късно, заветът, който Той бил направил с Авраам, би ли желал Бог да си спомня заветът на мир, който Той направил със Своя Син от основаването на света? Знаем, че нашият Баща прави всичко точно и с ред (1 Кор. 14:40). Той определя времената на народите и границата на обиталищата им (Деян. 17:26). Възможно ли би било тогава Бог да желае да създаде мемориал за времето, когато Той и Неговият Син са направили завет, както Той направил с Авраам? Когато димящата пещ (Отец) и горящото светило (Синът) преминали през разполовената жертва, не влезли ли те в общение в памет на онзи първи път, когато те решили да направят тази жертва?

Помислете още за това, че ако онези, които вярват в Христос са деца на Авраам, не би ли било добре да се помни денят, когато бащата на вярата всъщност изрази тази вяра. Със сигурност това би бил един достоен за запомняне ден. И така, ако институирането на пасхата се е случило на същия ден, когато Авраам изповядал вярата си в Божието обещание, то тогава пасхата не би ли включила тази идея при нейното празнуване? Би ли могло тя също да включва един осезаем мемориал за съвета на мир между Отец и Сина?

Зах. 6:13 Да, той ще съгради храма ГОСПОДЕН и той ще носи величие и ще седне на престола си, и ще владее, и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата.

В този съвет Христос бе даден на човешката раса. Бъдещето Му бе обвързано с нас.

Чрез Своя живот и чрез смъртта си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото, ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове. “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син” (Йоан 3:16). Той Го даде не само за да понесе нашите грехове и да умре като наша жертва за нас. Даде Го на падналото човечество, за да ни увери в неизменния Си съвет на мир, Бог даде единородния Си Син да стане член на човешкото семейство и завинаги да запази човешкото си естество. Това е обещанието, че Бог ще изпълни Своето Слово. “Защото ни се роди дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му.” Бог прие човешко естество в лицето на Своя Син и занесе това естество в най-висшето небе. “Човешкият Син” споделя трона на всемира. “Човешкият Син” ще бъде наричан “Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). Копнежът на вековете – с. 25, параграф 3

Това не е ли едно достойно за запомняне събитие? Спомняйки си този случай в определено време в годината, тогава дори слънцето, луната и звездите се вижда как се събират в небесата заради това събитие. Разбирал ли е това псалмистът, когато писал:

Пс. 148:3 Хвалете Го, слънце и луна, хвалете Го, всички светещи звезди!

Виждаме ли и други доказателства за един времеви мемориал, който е бил разширен, за да даде по-голям смисъл? Обърнете внимание на паметника събота. Първоначално този ден бил даден, за да се помни сътворяването на небето и земята.

Изх. 20:11 защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети.

Но същото това време било разширено, за да включи спомен за избавлението на Израил от Египет:

Вт. 5:15 И помни, че беше роб в египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изведе оттам с мощна ръка и с издигната мишца; затова ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.

Когато Израил загубил своя специален статут като народ в края на 490-те години, дали съботата е загубила значимостта поради това, че споменът за избавлението от Египет не било повече от значение за християнството? Да не бъде! Оригиналният мемориал на сътворението не бил премахнат чрез премахването на този национален аспект на съботния ден от Вт. 5:15.

Така също и когато:

националният празник на юдеите отминал завинаги, Копнежът на вековете – с. 652

мемориалът на заветът с Авраам на същия този ден не бил премахнат, защото ако сме Христови, тогава сме и Авраамово потомство и наследници според обещанието (Гал. 3:29). Не би ли било прекрасно нещо, когато слънце, луна и звезди се подредят на мястото , където те свидетелстват за завета с Авраам, да се съберем заедно и да хвалим Бог за този завет на мир? Това не би ли ни предоставило точното време за припомняне на завета на мир, когато Синът на Бога бе даден на човечеството, за да бъде завинаги едно с нас? Аз определено желая да помня това време. Със сигурност можем да мислим за този дар по всяко време, но за да може тази мисъл да бъде увеличена в множеството от човешки сърца, трябва да има определено време, за да идваме заедно и да празнуваме. За да правим това заедно, ние трябва да идваме на планината на събранието, не към северните страни, както се опитвал Сатана, но в подножието на планината, гледайки нагоре с възхищение към Отец и Сина.

И така, въпреки че пасхата на юдеите не е повече от значение за нас като национален празник, събитието относно Божия завет с Авраам е все още много важно за нас, защото това е мемориал на вечния завет.


 

Завет между Отец и Син

Завет

между

Бог и Авраам

Пасхална

жертва и

избавление

Жертва

на Голгота

                                                             ^— вътрешна връзка —^

                   ^-————————————— външна връзка ——–———————^

Бихте ли обмислили събирането заедно на същия ден, когато Авраам е говорил с Бог и е приел вечния завет? Дали практикуването на това би могло да е за благословение? Аз определено очаквам 14я ден на месец Авив, за да си припомня това време, а също очаквам да участвам в това събитие, когато Христос ще пие виното и ще яде хляба в царството на нашия Баща.

Марко 14:25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

Възможно ли е този ден да бъде същият? Вярвам, че ще бъде така.