Упадъкът след 1895 г.

Отхвърлянето на дадената през 1888-1895 г. вест, било равносилно на разпъване на Божия Син от народа на остатъка. Неизбежната последица от това отхвърляне била затвърждаването на Адвентния народ в Лаодокийското състояние на морална голота и слепота и неспособност да се вижда истинската идентичност и характер на Божия Син. Сред основните заблуди навлезли като естествен резултат от това са "Ежедневната"  като означаваща службата на Христис в небесното светилище, вместо такава, която означава езичеството - това довело до промяна в тълкуването на пророчествата от буквален към метафоричен подход, а в последствие подменило цялата пророческа рамка на адвентизма. Учението за триединен Бог като омега развитието на алфа ереста на Келог замъглило персоналностите на Отец и Сина като действителни Баща и Син. В последствие това подготвило пътя за едно силово превъзвишаване на човешкото естество на Христос, за да остави Божия народ на остатъка без Давидовия ключ, който държи чрез вяра отворена вратата към Най-святото място чрез стълбата на истинското човешко и божествено естество на Христос.