Реакция основана на силата

Уошбърн, Лонгакър и Андреасен са представители на онази влиятелна прослойка в църквата, която искала да се придържа към историческите корени на адвентното учение, но в един силов контекст, който бил резултат от отхвърлянето на вестта за оправдание чрез вяра, дадена през 1888-1895 г. При това положение, тяхното звънко алармиране можело само да осигури сигнал или диагноза, че църквата се е отклонила от автентичните учения дадени на народа на остатъка, но не и да предостави лекарството за отстъплението. Така макар да не бил съгласен с промените по отношение на разбирането за човешкото естество на Христос, намиращи се във "Въпроси върху доктрината"  Андреасен, в своето настояване за връщане към разбирането за паднало естество на Христос в един силов контекст, подхранван от човешките представи за стойност, дествително създавал впечатлението, че Христос е служител на греха.