За да бъде моята радост във вас

Наскоро разбрах нещо. Когато научавах сутрин за Божията любов, взимам обещания от Неговото слово, търся неща в Духа на пророчеството или в нашия материал от Медия Мараната, усещах радост в себе си, която ме следваше през целия ден . Но когато се ангажирах твърде много с неща като новини или заплашителна информация като тази за кризата с коронавируса, тази беше на път да започне да престава и в крайна сметка да изчезне.

Тогава една сутрин попаднах на следното слово на Христос:

"Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна." (Йоан 15:11)

Леле, това ме порази! Аз не изпитвах моята радост, а Неговата радост! Неговата радост в мен! Неговият Дух в мен се радва, когато размишлявам върху небесните неща. И тази радост престава, когато се занимавам с неща, които не ме възвисяват, а ме привличат в мръсотията на този грешен свят. Тези неща подхранват нещо в мен, което е привлечено от злото.

Исая казва за праведните:

"Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие, и затваря очите си, за да не гледа зло —" (Исая 33:15)

Ако се подчиня на плътското привличане, за да изучавам злото у други хора, индивиди или народи, бих могъл да наскърбя Святия Дух.

И не наскърбявайте светия Божи Дух, чрез който сте запечатани за деня на изкуплението. Еф 4:30

Думата за „скърбя“ тук е G3076:

λυπέω lypéō, loo-peh'-o; от G3077; да страда; рефлексивно или пасивно, да бъдете тъжни: —поради скръб, мъка, тежест, (съжаление).

Не е ли Святият Дух Божий, с който сме запечатани, всъщност Христос в нас, надеждата на славата? Чрез грешните си решения, с грешните си действия, с грешните си думи, ние можем да накараме Христос да бъде тъжен в нас, да се чувства натоварен в нас, да бъде притеснен в нас. Правейки това, ние добавяме към Неговата продължаваща болка както и към тази на Отец. И нараняваме себе си, губим радостта си, спокойствието и почивката си.

Когато решим да пребъдваме в Него, като винаги се подчиняваме на Неговия „тих и тънък глас“ (Господи, моля, отвори ми ухото за този тих глас. Исая 50:5), ние можем да облекчим Неговата болка и да изпитаме пълна радост. Тъй като ние сме същества на общуването, затова се казва: „Радостта, която се споделя, е двойна радост“. Когато Христос пребъдва в нас и Неговата радост остава в нас, ние имаме спътник с нас и винаги можем да изпитаме пълна и изобилна радост в единството си с Него.

Тези неща ви говорих, за да може радостта ми да остане във вас и радостта ви да бъде пълна. Йоан 15:11

Нека всички растем в това преживяване, възлюбени!