Седмата тръба, северният цар и източният въпрос

Превод от оригиналната статия на английски: Seventh trumpet, king of the north and the Eastern question

[В светлината на настоящите събития в Турция и Сирия, а тъка също и в контекста на спора между Китай, Япония и САЩ за териториални води, този пророчески очерк на А. Т. Джоунс от 1901 г. предоставя информативен контекст, който вярвам, че има актуално значение за настоящите събития. Това е глава 10 (стр. 85-104) от книгата Великите нации днес от A. T. Джоунс - Ейдриън Ибънс]

 

10. ИЗТОЧНИЯТ ВЪПРОС – ПРОЗВУЧАВАНЕТО НА СЕДМАТА ТРЪБА – ТРЕТОТО ГОРКО.

Седмата тръба трябваше да затръби, третото горко трябваше “бързо” да дойде след края на прозвучаването на шестата тръба; а шестата тръба приключи на 11-ти август, 1840 г. Обърнете особено внимание на израза за идването на третото горко - то "идва бързо" след края на затръбяването на шестата тръба. То не дойде веднага след приключването на шестата, както шестата дойде веднага след приключването на петата; имаше малко разстояние между приключването на шестата тръба и началото на седмата; за това разстояние е съобщено, и краткостта му е отбелязана, чрез тази думата “бързо.” И в това кратко разстояние между шестата и седмата тръба, онзи могъщ ангел от Откровение 10 глава дошъл с вестта си, която трябвало да прозвучи над море и земя.

 

Че това е мястото на този ангел, ставя ясно от факта, че той се позовава на началото на тръбата на седмия ангел, като за нещо което предстои. Защото този ангел, който застана:

 

“На морето и на земята, издигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в Този, който живее за вечни векове, който е създал небето и това, което е в него; земята и това, което е на нея; и морето и това, което е в него, че няма вече да има бавене, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато той се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.” Откр. 10:5-7.

 

А когато този седми ангел затръби и се изпълни тайната на Бога, царствата на този свят “стават царства на нашия Господ и на Неговия Христос." Защото е писано: -

"И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове. 16 И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, и казаха: 17 Благодарим Ти, Господи Боже Всемогъщи, който си и който си бил, затова че си взел голямата Си власт и си се възцарил. 18 Нациите се разгневиха, и дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на Своите слуги, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето Име, малки и големи, и да унищожиш онези, които унищожават земята. 19 И Божият храм на небето се отвори, и в храма се видя ковчегът на Неговия завет; и настанаха светкавици и гласове, и гръмове, и земетресение, и силен град." Откр. 11:15-19.

Забележете, че, при прозвучаването на седмата тръба, вниманието на пророка е привлечено първо към небето, а след това към земята: и обърнете внимание, че той първо чува в небето “силни гласове” обявяващи идващото царство и царуването на Господ в Неговата велика сила, и че когато вниманието му е насочено към земята най-първото от всичките неща, които се споменават е: "Народите се разгневиха." Отрезвяващата истина на съвременната история, е че от едно кратко време - "бързо" – след 1840 г. до настоящия час, нравът и поведението на народите бяха такива, че съответстват точно на този израз: "Народите се разгневиха." През цялото време, което измина от тази дата, бе вярно, че управителите на великите нации трябваше да бъдат постоянно нащрек, за да избегнат генерална война. И турската сила – която е последната, остава в своя упадък, на това което първоначално бе Източна Римска империя: това правителство, за което, на 11-ти август, 1840 г., Великите сили на Европа станаха отговорни – критичната точка от която зависи мирът на света през всичките тези години. В предишната глава ние представихме авторитетни изявления, показващи, че ако не бяха Великите сили на Европа, Турската сила отдавна би изчезнала.

Но най-значимото в тази важна истина не се състои просто във факта, че съществуването на Турция през цялото това време е било поддържано от тези Велики сили; но в това, че то е било извършвано с определена цел. Както самите тези Сили признават, Турското правителство е било поддържано умишлено по този начин от Силите, за да се избегне универсална война. Това е било съобщено и от Британския Премиер, Лорд Салисбъри, на 5-ти ноември, 1895 г., в една реч към света, който искал да научи какво ще се каже по тогавашния горещ Турско-Арменски въпрос. Говорейки за Великите Сили той казал: -

"Турция е в това забележително състояние, в което се намира в момента, в продължение на половин столетие, главно понеже Великите сили на света са решили така; Отоманската империя е необходимо да остане заради мира на християнския свят. Те стигнали до това заключение преди около половин век. Не мисля, че сега са го променили. Опасността, в случай че падне Отоманската империя, не би била опасност, която заплашва единствено териториите на които е разположена тази империя; опасността би била запаленият там огън да се разпространи към останалите народи, и да въвлече всички най-силни и цивилизовани страни в Европа в едно опасно и разрушително съперничество. Това била опасността, която имали в предвид бащите ни, когато решили да направят целостта и независимостта на Отоманската империя въпрос на договор и това е една опасност, КОЯТО НЕ Е ОТМИНАЛА."

 

Но какъв трябва да е истинският дух на тези Велики сили, когато в продължение на повече от половин столетие, те могат да са съгласни да поддържат съществуването на Турската сила, въздържайки се от воюване помежду си, при липсва на съгласие да не воюват? Защо те не могат да се съгласят да не се бият помежду си, така лесно както могат да се съгласят да запазят тази Сила там, като превенция срещу воюването им помежду им? Какво е това, което би могло по-подходящо да изрази истинското състояние на нещата между тези Сили, ако не изречението, "Народите се разгневиха?"

 

Ситуацията разкрива ясно, че тези Сили са подчинени на един дух, който, веднъж отпуснат, ще ги заведе напълно отвъд себе си; и те самите признават, че това е така. И като осъзнават, че това е истината за ситуацията, всичко което претендират, че могат да направят е чрез поддържането на Турската сила колкото е възможно по-дълго, да въздържат доколкото може този неуправляем дух, който веднъж изпуснат, трябва да ги помете напълно отвъд тях самите в един страшен и ужасен водовъртеж, въвличащ "всичко най-мощно и цивилизовано в Европа в едно опасно и унищожително съперничество."

А кои са тези “Велики сили на света", които са така сложно забъркани, и които са “решили” така?" - Те са Великите сили на Европа, онези основните, които излязоха на сцената с приключването на тръбенето на шестата тръба на 11-ти август, 1840 г.: Силите, които тогава бяха отговорни за Турция и по този начин станаха органически свързани с изначалния Източен Въпрос. Първоначално те бяха Русия, Прусия, Австрия и Британия. Преди това Русия се е явавала повече от веднъж в историята на Източната римска империя.

За първи път през 865 г. сл. Хр., "в рамките на един период от сто и деветдесет години, руснаците направили четири опита да плячкосат съкровищата на Константинопол." Всички тези експедиции били по море: 865 г., 904 г., 941 г., и 1043 сл. Хр. "Споменът за тези арктически щурмове, които изглежда са тръгвали от полярния кръг, са оставили дълбоко впечатление на ужас върху имперския град. Много хора от народа твърдят и вярват, че на една статуя на конник в квадрата на Телеца имало надпис с тайно пророчество за това как в последните дни руснаците ще станат господари на Константинопол.¹ Може би настоящото поколение все още може да види изпълнението на едно рядко предсказание, чийто стил е недвусмислен и датировката му несъмнена." - "Упадък и разгром," Глава LV, параграф. 12, 13.

 

Но не само според това пророчество Русия има място в последните дни: тя има място също и според пророчествата на Божието Слово. В Езекиил, глава тридесет и осма и тридесет и девета, е описана една велика сила, която в “последните дни” ще има надмощие "в северните части" на Азия. Първите стихове на всяка от тези глави говорят за "Гог, в земята на Магог, главният княз на Мосох и Тувал." Например, "Сине човешки, насочи лицето си към Гог, към земята на Магог, княза на Рош, Мосох и Тувал и пророкувай срещу него" Езекиил 38:2. Ревизирана версия

Мосох бил един от внуците на Ной, който преминал през страната на Ефрат нагоре към Месопотамия към това, което сега е Русия, и станал родоначалник на народът, който обитава тези места и построили града, който сега е наречен Москва - Мусковитите – "и които все още дават името на Русия в целия Изток."

 

Магог бил друг правнук на Ной, който населил цяла северна Азия – земята, която в древността се наричала Скития, но сега Сибир.

 

Тувал е друг син на Ной, който се установил в региона на северна Азия, който все още носи по него името Тоболск. Ето че чрез словото на Езекиил, главният от всички тези е “князът на Рош" и думата “Рош” е корен на думата Руснаци – Рошианци – и от тук Русия е страната на руснаците. Записаното по-нататък за тази сила, в Езекиил, говори специално за нея и мястото й в “последните години," и в “последните дни.” Езекиил 38:8, 16. В същата връзка е споменато (Езекиил 39:17, 18) великото угощение на небесните птици описани в Откр. 19:17, 18, което се случва при идването на Господ в края на света. Има препратка към шестте язви от Откровение 16 глава в Езекиил 39:2, (в полето); и препратка към седмата язва от Откр. 16:18-21 във връзка с княза на Рош в Езекиил 38:19, 22.

В целия текст на Езекиил 38 и 39 глави се казва, че силата на Рош, Магог, Мосoх и Тувал обитава "северните части," а за този княз на Рош се говори като за идващ “от мястото си в северните части." И просто поглеждайки към картата, всеки може лесно да забележи, че Русия наистина обитава в северните части, в по-голямата част от целия свят на Изтока. И така, независимо дали има или няма надпис на онази статуя с конника в Константинопол, загатващ, че в последните дни руснаците ще станат господари на Константинопол, било е съвършено лесно всички да научат от тези библейски текстове мястото в света, което ще бъде обитавано от Руснаците в последните дни; и от това да извлекат още тогава идеята за това, което сега се очаква от целия свят - че "руснаците ще станат господари на Константинопол в последните дни."

 

От 1840 г. Австрия слиза до нивото на второстепенна или третостепенна сила; но Франция застава напълно на нейно място като една от Великите сили, контролираща работите свързани с Турция, макар че Австрия все още е включена във въпроса. Франция действително се свързала с онзи Източен въпрос през 1798 г., когато Наполеон извършил амбициозната си експедиция до Египет и Изтока, за да превземе Константинопол, и "да промени лицето на света," така че и тя да бъде числена между другите.

От 1840 г. Прусия е формирала една коалиция, която включва цяла Германия със себе си за глава, и нейният крал за Германски император; и така все още стои като една от първите сили на света.

 

Така, с изключение на Австрия, Силите включени в първоначалния Източен Въпрос са главните измежду великите нации днес – Русия, Британия, Германия, Франция. А три от включените в Източния Въпрос – Британия, Германия, Франция, който е резултат от падането на Източната Римска империя, са трите най-силни от народите на запада, което е резултат пък от падането на Западната римска империя. Казано другояче, тези три велики сили – Британия, Германия, Франция – включени в Източния Въпрос, който е резултат от петата и шестата от седемте тръби, са трите най-велики Сили между онези, които са се заселили в територията на Западната римска империя, която била унищожена от събитията на първите четири от седемте тръби.

Тук идва ред за една друга важна мисъл: Защо тези Сили са толкова сигурни, че ако Турската сила бъде оставена да падне, ще воюват помежду си? Защо ще изразходват цялото си време заедно, ден и нощ, в продължение на повече от половин столетие, за да не допуснат тази Сила да падне? - Ето какъв е отговорът: Когато властта на Турция падне, ще се появи най-ценна територия за притежание от някоя Сила. Лондонски Икономист наскоро писа, че тази територия "може и трябва да е един от най-процъфтяващите региони по лицето на земята." И тъй като всяка една от тези сили е решена да има всичко, което може да се докопа от тези територии, невъзможно е те да се съгласят на подялба. И следователно те знаят със сигурност, че между всички тях неизбежно ще има война, в случай, че бъде позволено падането на Турската власт. Това е универсано признавано състояие на нещата. И тези сили се страхуват от неизбежната война, която със сигурност ще дойде при едно разделяне на въпросната територия.

 

Затова те поддържат живота на Турското правителство, за да отлагат това време на разделение, което ще докара война; и в същото време всяка една сила работи по всевъзможен начин, на самия предел на война, за да повишат властта си и собствеността си над Изтока, така че, когато настъпващият неизбежен момент дойде, тя да притежава най-голяма възможна основа, на която да настоява за своите изисквания, в действителното последно разделяне на плячката.

Съответно, това е накарало всяка една от тези Сили да разпростре властта си над колкото се може повече от целия Изток, докато сега, в този настоящ час на нашия ден, тези Сили, в своето заграбване на власт и влияние в Изтока, толкова надалеч са погълнали цялото, че те всички се срещат лице в лице с факта за предела на Изтока, в столицата на Китай. По този начин е точна истината че китайската бъркотия, такава каквато е днес, е пряк резултат от първоначалния Източен Въпрос, който е започнал на 11-ти август, 1840 г.. И този по-голям Източен въпрос, какъвто е днес, е само един разширен резултат от първоначалния Източен Въпрос, като един, който има за свой център Константинопол от 11-ти август 1840 г. А в естеството на този случай, не може да има разрешение на по-големия Източен Въпрос, с център Китай, ако той не включи първоначалния Източен Въпрос, с център Турция. Това е така, защото по-големият Източен Въпрос, съсредоточен в Пекин, е пряк резултат от първоначалния Източен Въпрос, съсредоточен в Константинопол; а също и защото всички Сили свързани понастоящем с по-големия Източен Въпрос, съсредоточен в Пекин (с изключение единствено на Съединените Щати и Япония) са идентичните Сили на първоначалния Източен Въпрос, съсредоточен в Константинопол.

И въпреки че тези Сили, с изключение на Русия и Австрия, бяха първоначално, и все още са главните Сили на Запада; то, тъй като Източният Въпрос, с който те са се свързали през 1840 г. е продължил да нараства докато е погълнал целия Изток, тези Сили на Запада, в естествения ход на нещата, са станали също и Сили на Изтока.

 

Сега трябва да се помисли за две Сили, които са считани за основните от по-големия Източен Въпрос и не са били свързани с този въпрос първоначално, но са станали част от него едва наскоро. Това са Япония и Съединените Щати.

През 1895 г. избухва война между Китай и Япония. Япония побеждавала бързо и навсякъде. Когато бил установен мир, една значителна територия на китайците била дадена на Япония; а било постигнато и съгласие за обещетение в брой. Но Русия, Франция и Германия се обединили в протест срещу отстъпването на въпросната територия. Понеже заплашителният протест на тези три Сили бил подкрепен от "съвета" на Великобритания към японското правителство да се предаде, Япония се съгласила на изискванията на трите Сили, за да избегне нова война – и въпросната територия попаднала веднага под руско “влияние.”

 

По-нататък: за да направят китайското правителство способно да плати първата вноска от обещетението в брой, парижките банкери и онези от Санкт Петербург отпуснали на Китай около осемдесет милиона, под поръчителството на руското правителство. По-късно, Китай си подсигурил още един заем, от банкерите на Англия и Германия, гарантиран от митническите приходи на Китай; и чрез това Британия си запазила собственост върху военоморската крепостна станция Уей Хай Уей.

Тези транзакции отнели от Япония цялата територия, отстъпена й от Китай, с изключение на остров Формоза и островите Пескадор, и всадили в сърцата на Японците решителност за отмъщение на Русия при евентуален най-ранен възможен момент. По този начин Япония става, и продължава да бъде, неизменна част от Източния Въпрос, такъв какъвто е днес.

През 1898 г., Съединените Щати влезли във война с Испания. В далечните води на Изтока, при Манила, американската флота, намерила и унищожила, испанската; и чрез тази операция, Съединените Щати станали притежатели на филипинските острови, и по този начин тя станала Източна сила. Като Източна Сила, Съединените щати изискали и осигурили за себе си и за всички народи “отворена врата” към китайския пазар.

През юни, 1900 г., правителствените легации на Китай били нападнати – тези на Съединените щати както и останалите. За да спасят своите министри, всяка една от тези Сили се задължила да изпрати армия, наравно със Съединените Щати. Това направило Съединените Щати сила в Китай, и ги свързали в алианс с другите Велики сили, които от началото били материална част от Източния Въпрос. В едно известие към всички въпросни Сили от 3-ти юли, 1900 г., Съединените Щати заявили пред света, че "политиката на правителството на Съединените щати трябва да търси разрешение, което да може да докара постоянна безопасност и мир в Китай, да запази китайското териториално и административно СЪЩЕСТВУВАНЕ, да съхрани всички права, гарантирани на приятелските Сили чрез договор и международен закон, и да запази принципа на равноправната и безпристрастна търговия за света във всички части на китайската империя." Това показва, че Съединените Щати не само са станали, но и възнамеряват да останат, една от Силите на Изтока, и една от най-главните загрижени за Източния Въпрос. До часа на излизането в печат на този памфлет, влиянието на Съединените Щати се е доказало като господстващо по отношение на всеки осъществен напредък към едно реално съгласие с Властите в Китай.

Беше изяснено, че този Източен Въпрос, съсредоточен в Пекин, е само разширение и оголемяване на първоначалния Източен Въпрос, съсредоточен в Константинопол. Кризата от 1900 г., която направи факт срещата на всички тези Сили в Китай, е само логически резултат от стъпките предприети през 1840 г., по време на кризата, довела първоначалните Сили в позицията на поддръжници на турското управление. По този начин въпросът, като такъв, който се отнася до Турция, е ключът на същия въпрос в неговата разширена форма, така както той сега се отнася за Китай. Следователно пророчествата, които се отнасят за турската сила в това време, са ключът за разбирането на въпроса, който включва Китай и световните сили: великите нации днес.

Кои са тогава текстовете, които се отнасят за Турция в това време? - Последните стихове на Данаил 11 глава се отнасят за Турция, която като “севереният цар" със свой център Константинопол, обитава, като директен наследник, мястото на първоначалния “северен цар” при разделението на империята на Александър Велики, както е показано в стихове 4-15 на Данаил 11 глава. За тази сила е писано: "Ще постави шатрите на палата си между моретата в славната свята планина; но ще стигне до края си, и никой няма да му помогне." Данаил 11:45.

В това изследване видяхме, че през последните шестдесет години Турското правителство много пъти би стигнало до края си ако не му се е “помагало” специално." Действително, видяхме, че през тези повече от шестдесет години, правителството на Турция не би могло въобще да съществува, ако не е било специално “подпомогнато” от Силите, чиито отношения са общия състав на целия Източен Въпрос. От всички се очаква, че турското правителство трябва най-накрая да напусне Константинопол. Много пъти през тези години се е очаквало, че турското правителство трябва със сигурност и веднага да напусне Константинопол. От всички се очаква, че когато турското правителство наистина напусне Константинопол, то трябва скоро да падне. Но се очаква, че след като това правителство напусне Константинопол, преди да падне, шатрите на палата му ще бъдат поставени в Ерусалим, "между моретата в славната свята планина." И когато този момент дойде, което неизбежно трябва да стане скоро, е записано, че: "В това време Михаил, великият княз, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне: и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто съществува народ." Данаил 12:1.

Това последно събитие на Източния Въпрос, с придружаващите го неща, е описано в Откр. 16:12:

"Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат, и водите й пресъхнаха, за да се приготви пътя на царете, които идат от Изток."

Колкото до буквалната река Ефрат, от началото на историята, тя е била пресичана отново и отново, дори и по време на наводнения, без някакви особени затруднения, от царе и техните армии. Тогава тук не може да се говори за буквалната река. Но тъй като водите означават "народи, множества, нации, и езици" (Откр. 17:15), тогава “водата” тук обозначава Силата, която господства над народите, обитаващи територита на Ефрат; а това е Турската сила, която трябва да дойде до края си, когато никой няма да й помогне.

Това се случва, за да се “приготви пътя на царете, които идват от ИЗТОК." Но с изключение на Съединените Щати и Япония, тези “царе на Изток” са същите царе, които са били основната причина и съставът на Източния Въпрос, от прозхода му на 11-ти август 1840 г., до настоящи час.

 

Как тогава, турското правителство може да стигне до края си? Как тогава може тази “вода” на “голямата река Ефрат" да бъде “пресушена,” ако не чрез действието на тези Велики Сили? Тези “царе на Изтока," чийто “път” трябва да бъде приготвен чрез падането на Турция, са самите сили, които заедно са отговорни за Турция.

Как тогава, Турция може да стигне до края си, ако не чрез директното действие на тези Сили, които сега са “царете на Изтока”? - Ясно е, че това е единственият начин чрез който Турция може да стигне до края си – единственият начин, чрез който водите на реката Ефрат могат да бъдат пресушени.

 

Ясно е, следователно, че тези Сили, които сега са “царете на Изтока" и които са във “водовъртеж”, с непосредствен център Китай, но с първоначален и краен център Турция, ще достигнат точката където ще премахнат турското управление от Константинопол, и ще й позволят да се насади в Ерусалим. А скоро след това, ще позволят на Турската сила да “стигне до края си.”

 

И когато това е направено, каквото и да възнамеряват Силите чрез него, краят на всичко това е, че те ще се съберат при Армагедон, за битката във великия ден на Всемогъщия Бог. Защото е писано: "И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби; 14 защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог.... 16 И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

 

Забележете поразителното твърдение във връзка с двата израза на тези стихове на Откровение 16 гл.: Турската сила достига края си, - водите на Ефрат са пресъхнали, - "за да се приготви пътя на царете, които идват от изток;" и тези “царе на Изтока” се казва, че са "царете на земята и света." Вярно е че три от тези Сили, които създадоха Източния Въпрос през 1840 г., с Германия и Съединените Щати, всъщност контролират на практика целия свят. И към тези пет Сили - Британия, Русия, Германия, Франция, и Съединените Щати – са присиединени или близко свързани всички по-малки Сили. Затова е напълно вярно, че царете на Запада са "царете на Изтока," и че царете на Изтока са в действителност "царете на земята и на целия свят."

И тези сили, фокусират своите интереси в Изтока, поставят армиите си там; нареждат армиите си и маршируват с готовност, само за да се насочат към битката във великия ден на Всемогъщия Бог. Това ще бъде, когато в своето бедствие и объркване, турското правителство бъде оставено да падне от тези Сили и така "пътят" да бъде подготвен за тях като "царете на Изтока", за да бъдат "събрани" на онова място, "наречено на еврейски език Армагедон."

Така намерихме произхода, мястото, настоящата ситуация, делото, и съдбата на великите народи днес, които в действителност включват всички народи днес, защото великите народи днес са "царете на земята и целия свят." Техният произход се открива, чрез знанието за първите пет от седемте тръби; тяхното място е целият свят; настоящата им ситуация е безкрайното усложняване на Източния Въпрос, тъй като той сега включва и Китай. Китай е техен непосредствен център, а Турция първоначален и краен център. Делото им се подрежда от самосебе си със струпването на силите им в подготовка за "битката в този ден на Всемогъщия Бог;" а тяхната съдба е АРМАГЕДОН.

Първите четири тръби бележат падането на Западната римска империя; петата и шестата тръби отбелязват унищожаването на Източната римска империя; седмата тръба отбелязва падането на всички империи, всички царства и всички народи, защото когато Богът на небето установи Своето царство, "то ще строши на парчета и ще погълне всички тези царства." Данаил. 2:44.

Горкото на петата тръба било наречено от Гибън “корабокрушението на народите”, но Горкото на седмата тръба няма да бъде само корабокрушението на народите, но на цялата планета. Защото в Откр. 11:19, между събитията на седмата тръба – третото Горко – се намира земетресение каквото никога не е имало по земята, толкова мощно и голямо земетресение, чрез което планините и островите са преместени от местата си; и онзи голям град падащ от небето: и двете неща идват по времето на седмата язва, когато Бог “става да разстърси ужасно земята;" когато великият глас се чува от храма в небето, от трона, обявяващ, "Свърши се;" и когато небесата се отдръпват и навиват като свитък, "и царете на земята и великите мъже, и богатите мъже, и управителите, и могъщите и всеки роб и всеки свободен, се скриват в пещерите и в скалите на планините и казват на планините и на скалите, Паднете върху нас, и скрийте ни от лицето на Седящия на престола, и от гнева на Агнето: защото великият ден на неговия гняв дойде; и кой ще може да устои?" Откр. 16:17-21; 6:14-17.

 

И щом като ситуацията, делото и съдбата на великите нации днес е такава; и щом объркванията, в които те са въвлечени ще стигнат своята кулминация едва в онова време на скръб “каквато никога не била откакто народ съществува до това време," когато ще бъдат избавени само онези, които "бъдат намерени написани в книгата;" това подтиква всеки ум да си зададе тежкия въпрос, който е бил зададен преди кризата на народите: "Мъже и братя, какво да направим?" А отговорът на този въпрос е пълен и съвършен: и от същия източник – Божието Слово, Библията – от където идва истинското знание за великите народи днес.

1Статуята била унищожена от Латините по времето на кръстоносните походи.