От антитринитаризъм към фонтаниаризъм

Последователите на Христос били наречени християни, защото така хората знаели, че центърът на тяхната вяра била личността Исус Христос:

И като го намери, го доведе в Антиохия. И цяла година те се събираха в църквата и научиха голямо множество. И първо в Антиохия учениците бяха наречени християни. Деян 11:26

 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! Деян 26:28

Те станали известни с Истината в която вярвали - Господ Исус Христос. Ако искаме да бъдем последователи на Христос днес, и ние трябва да се стремим към усвояване на принципите на истината, вместо да основаваме вярата и идентичността си върху отричане на нещата, които не можем да приемем. Ако сме известни като антитринитаристи, това би показало, че най-високият ни стандарт не е самата истина, а отричането на някаква заблуда. Бях подтикнат отново да мисля за значението на това, когато един приятел вчера ми изпрати ново видео на Сидоренко.

  Наскоро Сидоренко беше изключен от Църквата на Адвентистите от Седмия Ден затова че отстоява убеждението си, че Христос напълно е умрял на кръста. По това време, в своите теми Сидоренко не асоциираше вярата си с антитринитарни разбирания. За изясняването на връзката между заключението, че Христос не е умрял на кръста и възприемането на постановките на Триединството, имаме сведения още от времето на ранните адвентисти - проблем който обсъждах в статиите Триединството заличава жертвата на Божия Син и Отровата на змията и Личността на Божия Син.В първата статия, под видеото на Сидоренко във връзка с неговото изключване, бях написал следния коментар: 

    Сидоренко е имал много библейски изследвания по различни въпроси, но една от основните причини заради която е изключен е несъгласието му с учението, че цялата личност на Христос не е умряла на Голгота. Той бил толкова учуден от това, че ръководителите изисквали от него да приеме това вярване като доказателство за принадлежност към ортодоксалната адвентна вяра. Сидоренко навярно все още не осъзнава, че е станал жертва на формулировките за Триединството във връзка с персоналността на Божия Син относно които основателите на адвентизма са предупреждавали и дори са причислявали към спиритуализма:

Новото видео на Сидоренко потвърди моите предположения:

В него той споделя, че противоречието което съществува в църквата по въпроса за Божеството, го е подтикнало да изследва този предмет за себе си. Той бил изключително учуден, когато осъзнал, че официалната мисионска книга на ЦАСД за тази година ("История на спасението" в България известна като История на надеждата) е книга на Елън Уайт от която недвусмислено става ясно, че убежденията на Господната служителка по този въпрос не са тринитарни. Сидоренко не може да си обясни как църквата предлага на хората в света книга, която съдържа учение за Божеството, заради което понастоящем църквата изключва свои членове. Гледайки това видео, аз бях загрижен за нещо отвъд тази проблематика; и това ме накара да напиша тези редове. Когато наши братя и сестри от ЦАСД разберат, че пионерите и Елън Уайт не са вярвали в Триединството, това лесно може да ги настрои срещу църквата, тъй като те разбират, че това което сега се представя като адвентизъм, не е автентичната вяра на адвентния народ. Точно тук Сатана се опитва да подхлъзне всички нас, които сме приели истината за единородния Син на Бога, като ни подведе да заемем една антитринитарна позиция и да основем цялата си вяра на едно отричане. Не случайно, в това видео Сидоренко вижда само две класи вярващи в църквата: тринитаристи и антитринитаристи. Но втората класа не показва, че вярва в нещо, а се центрира към това в което не вярва. Загрижен съм и се моля за всички братя и сестри, които след като веднъж са разбрали, че Триединството е фалшив бог, остават заключени в една позиция на отрицанието. Но в една такава позиция, християнинът никога не може да изгради своята истинска идентичност. 

Бог ни показва фалшивото само за да ни привлече към истината, а не за да ни направи "анти" личности. Скъпоценната истина за единородния Божи Син е удивително средство на нашия небесен Баща чрез което Той предлага лекарство за Лаодикийското ни състояние. Но ако ние използваме тази истина, за да доказваме на другите, че сме по-добри от тях, то тогава ние повече от всички останали сме адресатът на вестта към Лаодикия:

 "Наставена съм да кажа сега на нашите братя: Смирете се и изповядайте греховете си, за да  не би Бог да ви смири. ВЕСТТА КЪМ ЛАОДИКИЙСКАТА ЦЪРКВА СЕ ОТНАСЯ ТОЧНО  ЗА ОНЕЗИ КОИТО НЕ Я ПРИЛАГАТ ЗА СЕБЕ СИ. Те не са нито студени, нито горещи, а хладки” {Съвети до писатели и редактори CW - с. 99, Параграф 3}"

Скъпоценната истина за единородния Син на Бога ни разкрива, че Бог Отец е Фонтанът на благодатта и живота, а Неговият възлюбен Син е великият Канал на този вечен живот:

за нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него. 1 Кор. 8:6

Гледайки Исус, откриваме, че славата на нашия Бог е да дава. “От Себе Си нищо не върша - каза Христос, - живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца.” “Аз не търся слава за Себе Си, но славата на Онзи, Който Ме е изпратил” (Йоан 8:28, 6:57, 8:50, 7:18). С тези думи е изразен великият принцип, който е закон на живота за всемира. Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества животът на Отец протича към всички чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота. Копнежът на вековете - гл. 1 Бог с нас - Параграф 6

Тази истина е толкова славна и аз вярвам, че тя може да открие пред нашия народ бекрайните хоризонти на Божието царство, но ако ние решим да се затворим в антитринитаризма, тогава всичко това остава недостъпно за нас. Моля се за брат Сидоренко и за всички братя и сестри от църквата, когато все повече става ясно, че сме следвали заблуда, да не останем в капана на отричането, а да дойдем в славната светлина на Божието семейно царство. Едно такова отношение ще помогне и на църквата на остатъка да се върне към вечните си основи, за да прогласи последната вест на милост към този загиващ свят. Не знам за вас, но аз и моят дом избрахме фонтаниаризма.