Индивидуални презентации

Песен на Песните 5:8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? — че съм ранена от любов. 9 Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?

Христос заявил, че последният белег преди второто пришествие щял бъде проповядването на благовестието на ЦАРСТВОТО (Мат. 24:14). Това вечно евангелие е било възпирано в продължение на много години, но нашият небесен Баща не желае да бъдем завинаги лишени от светлината на вечния завет, който Той сключил със Сина Си във вечността (Пс. 2:7,8). Представянето на вечния завет като оригиналната рамка на Тройната Ангелска Вест разкрива тайната за състоянието ни като народ на остатъка и създава предпоставка за прочистване на пътя за финалното съживително дело предсказано в Откр. 18:1-4.

Как се формира нашата идентичност? Каква е ролята на семейството в този процес? Винаги избираме един от двата модела за формиране на идентичност, които са представени в тази презентация. Модели, които са формирали идентичността на цели общества още от изгрева на човечеството.

Поканата на нашия небесен Баща, който ни обича с неизразима любов!

Критичната нужда от корпоративно покаяние - Из Семинар от 1-ви юни, 1984 г.

Как казвате сбогом завинаги? Как казвате сбогом на децата, които сте създали, обичали, обдарявали, благославяли и за които сте мечтали? Не е трябвало да бъде по този начин, но те все още вярват на казаните за вас лъжи. Нямаше ли да искате да ги вземете в обятията си за един последен път и да им кажете какво сте чувствали към тях? И когато усещат сърцето ви, осъзнаването им причинява невъобразимо мъчение. Това е мъчението на пъкъла, огнените въглени, мъчението на разбитите отношения, в сравнение с което болката от физическият огън напълно бледнее.

Въпросът "Докога се простира видението относно ежедневната и престъплението на запустението да се дава, както светилището, така и множеството да бъдат потъпквани?" ни разкрива факта, че светилището и множеството продължават да бъдат атакувани, както преди, така и след кръста. Това говори за реалността на действието на едно вечно евангелие и в двете диспенсации на времето. 

Тази презентация проучва процеса на прощението във връзка с разпределянето на прощението по отношение на Мелхиседековото и Аароновото свещенство, и как те си сътрудничат като източник и канал, за да докарат прощение и дара на почивката, която се намира в съботата, която е била завършена от основаването на света. Презентацията завършва с подробен анализ на Проповед #25 на А. Т. Джоунс от 1895 г., която показва вечното евангелие на Тройната Ангелска Вест.

Ноевите дни са пример за последното време и за това колко важно е да приемеш поканата за влизането в спасителният ковчег-кораб. Направата на този плавателен съд съдържа ценни поуки за подготовката на всички днес, които искат да устоят във времето, когато ще настане скръб каквато никога не е била от началото на света.

"Господ в Своята велика милост изпрати най-скъпоценна вест до Своя народ, чрез старейшините Уагонър и Джоунс. Тази вест трябваше да изтъкне пред света въздигнатия Спасител, жертвата за греховете на целия свят." (Елън Уайт - Свидетелства към проповедниците - с. 91, 92 в оригинал) "Христовото подобие на Бога, както е представено в първата глава на Евреи, е само въведение към установяването на Неговото подобие на хората, както е представено във втората глава на Евреи. Неговото подобие на Бога, както е представено в първата глава на Евреи, е единствената основа за истинското разбиране на Неговото подобие на хората, както е представено във втората глава на Евреите. (A. T. Джоунс, Пътят на посвещението - с. 17.) "А това име [Бог] "Той има по наследство." Това не е едно име, което му е било подарено, но е име, което е онаследил. (А. Т. Джоунс, Пътят на посвещението - с. 14.) "Това име не е било дадено на Христос в резултат на някакво велико посвещение, но то е Негово по наследствено право." (Е. Дж. Уагонър, Христос и Неговата правда - с. 11 в оригинал)

Записът за сътворението в Битие 1-ва глава съдържа красивата история на спасителния план. Борбата между доброто и злото, и светлината и тъмнината е борба за разкриване на Божия характер, което от своя страна разкрива  и характера на Сатана. Родилните мъки на Христос често са завършвали с аборт, но в настоящото време Той най-накрая ще има народ в пълния ръст на Христовата пълнота. Той кани всички да станат част от този народ, но за съжаление истински откликналите ще бъдат само 144 000.

Някъде от началото на 20-то столетие, Уагонър започнал да представя някои много нови идеи, които в края щели да унищожат учението за Светилището, а следователно и евангелието. Какви били причините за това падение? В тази презентация ние прилагаме принципите на Божествения модел на Отец и Сина към ученията на Уагонър за евангелието, както са представени жъж "Вечния завет". Също и по въпроса за светилището в 1901 г. и неговите възгледи за църквата. Подходът му към тези теми ни служи за урок, когато подхождаме към тях и също прочитаме неговите писания след 1894 г., когато Елън Уайт за първи път предупредила А. Т. Джоунс за неправилното учение на Уагонър относно организацията. Божественият модел предоставя един толкова полезен инструмент за разкриване на неправилната рамка, когато разсъждаваме върху библейската истина.

Пс. 40:6 "Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал."

Пророческата основа на адвентния народ има конкретни характеристики и тя е резултат от едно разкриване на принципа "ден=година" и неговото потвърждение чрез финалното изпълнение на времевите пророчества от петата и шестата тръба. Разпечатаната книга в Откровение 10-та глава очертава ясно мисията на този народ: да прогласи вечното евангелие на завета на Бог и Неговия Син от вечността. Пророческите периоди приключват в 1844 г. и повторението на събитията не включва пророческо време.

Историята на Йов има паралел с описанието на христосвите страдания в Исая 53-та глава. Този паралел потвърждава, че страданията на Христос нито са започнали нито са свършили с Голгота, а това разкрива Божия характер в такава пълнота и красота, която може да привлече дори и грешници като нас, за да бъдем преобразени по същи образ.

Божественият модел на отношенията на Отец и Сина разкрива хармонията на повтарящата се история. Как трябва да разбираме Данаил 11-та глава и какво още трябва да очакваме да се случи?

Данаил 8-ма глава съдържа централния стълб на адвентната вест. Въпросът на ангела: "Докога ще бъде видението относно Ежедневната и Престъплението на запустението та да се дават и светилището и множеството на потъпкване" ни донася един период, който обхваща времето, както преди, така и след кръста. Разбирането ни за това което всъщност се обхваща преди и след кръста съдържа загатвания за това как разбираме евангелието и как хората са спасявани преди и след кръста.

Каква е връзката между оправданието и освещението? Дали освещението е част от евангелието или дело на евангелието, което Христос извършва извън нас, както твърдят повечето протестанти. 

Пастор Уолтър Файт наскоро представи поредица, в която се показва, че евангелието е едно дело на Христос, което е изцяло извън нас. Има частична истина в това, но това не е цялата история, а без принципа на Божествения модел е трудно да се избегне тази идея, или противоположната на нея, която е Римската система на делата.

Какъв е фокусът на нашето поклокнение? Характерът или силата на Бога? С други думи, дали Божият характер ражда сила и живот, или силата и живота раждат характер?

Писанията ни казват, че:
Бог елюбов 1 Йоан 4:8
Бог има безсмъртие 1 Тим. 6:16

Любовта на Бога е източникът на Неговото битие и тя се изразяава чрез Неговата сила и безсмъртие. Това дава сигурност, че всичката Божия сила е израз на Неговата любов. 

Ако Божията любов и сила са съравни елементи, тогава силата и любовта са споделяни, а това би означавало, че не всички Божии действия имат за свой източник любовта. 

Ис.. 57:15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият:;

Божието име [характер] е свято
Бог населява [обитава във] вечността [безсмъртие]

Това е един обикновен въпрос за връзката на Божия характер на любов и Неговата сила, и тъй като, или любовта се изявява чрез силата, или силата и любовта работят заедно в едно напрежение, изключително важно е да се разбере кой е Бог и как живее.

Ер. 9:23-24Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, 24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД.

Датата за пасхата и за първите плодове на ечемичната жетва в Израил имат решаващо значение за определяне на автентичния библейки календар, но и повече от това

Чудото на дадената ни вест в светлината на наказанието на греха, умилостивението и изискванията на справедливостта и образеца за Съда, поставя евангелието на едно място, където то означава нещо, което мацина действително разбират, и където става ясно, че има по-голяма спеност да се достигат всеки народ, племе, език и люде, осъзнавайки, че то не е било проповядвано на много места. 

Наказанието на греха: http://maranathamedia.bg/book/view/izoblichavane-prisdata-na-grekha
Умилостивението и изискванията на Справедливостта: https://www.youtube.com/watch?v=fNtUgcV6Tmw&t=3313s
Шаблонът за съда: https://www.youtube.com/watch?v=CQTZHA6Hpuw

Разсъждаваме също за времето на Христос и трите действащи елемента: 
1. Църквата с нейните две консервативна и либерална фракции, които са отстъпили
2. Едно реформаторско движение надигнало се чрез Йоан Кръстител, който обаче не разбирал естеството на Христовото царство
3. Вестта на Христос, която започнала да се разпространява след като реформаторското движение на Йоан Кръстител било възпряно чрез преследване. 

Всички тези неща са писани за наше поучение