Защо им говориш с притчи?

Бележки за презентация

Лозарят в притчата не противоречи на твърдението, че безплодното дърво би трябвало да се отсече; но знае и споделя интереса му. Нищо не би могло да му достави по-голяма радост от това да види неговия растеж и плодовитост. Той откликва на желанието на собственика с думите: "Остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор, и ако подир това даде плод, добре"... Така Отец и Синът бяха единни в любовта Си към избрания народ. Притчи Христови, Гл. 17 – Параграф 10-12

Мат. 13:10-17; Марк. 4:10-12 (изцеление=прощение) Защо им говориш с притчи?

По времето на Христос хората бяха забравили уроците на своя Учител. Те почти бяха престанали да разпознава Бога в творенията Му. Греховността на човешката природа бе затъмнила облика на творението и вместо да Го изявят, Божиите дела се превърнаха в преграда, която Го скриваше... Не само природата, но и жертвената служба, а и самото Писание, които бяха дадени, за да разкриват Бога - бяха толкова изопачени, че станаха средство за прикриването Му. Притчи Христови, Гл. 1 – Параграф 4

Марк. 12:32-34 – Когато се доближаваш до Божието царство, започваш да виждаш, че жертвите не умилостивяват Бог, а теб самия. Това ниво на възприемане е представено чрез медта – 1 Кор. 13:1 9-13. Дотогава в закона сме виждали само собственото си отражение, мислейки си, че такъв е Бог – Лука 16:23, 24

В тази притча Христос срещна народа на собствената му територия. Мнозина от слушателите на Христос поддържаха учението за съзнателното състояние на човека между смъртта и възкресението... Той изправи пред Своите слушатели огледало, в което, оглеждайки се, да преценят доколко връзката им с Бога е истинска. Христос използваше преобладаващото мнение, за да изясни една истина, която желаеше да извести на всички… Притчи Христови Гл. 21 – Параграф 12

Това означава, че те все още не са влезли в Светая – Изх. 38:8

Евреите, които Исус бе изгонил от храма... бяха ревностни да поддържат външна святост, но пренебрегнаха светостта на сърцето. Докато здраво държаха за буквата на закона, непрекъснато нарушаваха неговия дух. Голямата нужда на сърцето им беше точно тази промяна, която Христос обясни на Никодим - ново морално рождение, очистване от греха и обновяване в знание и святост. Копнежът на вековете, Гл. 17 - Параграф 20

Мат. 12:2-8 – пример за това как се държи буквата на закона, но се нарушава неговия дух; Има ли връзка между „милост искам, а не жертва“ и „Човешкият Син е Господар на съботата?“

Никодим беше чел тези писания с непросветлен ум, но сега започна да разбира значението им. Той видя, че и най-стриктното послушание към буквата на закона, свързано с външни прояви, не можеше да направи никого годен за небесното царство. Според оценката на хората неговият живот бе праведен и достоен за уважение, но в присъствието на Христос той почувства, че сърцето му е нечисто и животът му - несвят. Копнежът на вековете, Гл. 17 - Параграф 22

Хората добре знаеха, че сама по себе си змията нямаше никаква сила да им помогне. Тя бе символ на Христос. Както образът, направен по подобие на унищожителните змии, бе издигнат, за да бъдат излекувани хората, така Този, Който беше “в плът, подобна на греховната плът”, трябваше да бъде техен Изкупител (Римл. 8:3). Много израилтяни смятаха, че жертвената служба може да ги освободи от греха. Бог желаеше да ги научи, че самата служба няма стойност повече от медната змия. Но тя трябваше да насочва умовете към Спасителя. За лекуването на раните си и за прощението на греховете си те не можеха да направят нищо сами. Единственият начин бе да повярват в Божия дар. Трябваше да гледат и да живеят. Копнежът на вековете, Гл. 17 - Параграф 24

Буквата трябва да убие, за да може Духът да оживотвори – 2 Кор. 3:6-7, 14-18

Не чрез борби и спорове се просветлява душата. Ние трябва да погледнем и да живеем. Никодим разбра поуката и я отнесе със себе си. Той изследва Писанията по нов начин, не за да участва в спорове върху теорията, а за да получи живот за душата си. Той започна да разбира небесното царство, след като се поддаде на ръководството на Светия Дух. Копнежът на вековете, Гл. 17 - Параграф 26

Служението на смъртта все още не е изпълнило целта си докрай – Евр. 8:13

И днес хиляди имат нужда от същата истина, която бе дадена на Никодим чрез издигнатата змия. Те се надяват чрез послушание към Божия закон да получат Неговото одобрение. Когато са умолявани да погледнат към Исус и да повярват, че Той ги спасява единствено чрез благодатта Си, те възкликват: “Как може да стане това?” Копнежът на вековете, Гл. 17 - Параграф 27

Епохата на стария завет е създадена от отказа на Израил приеме, че в себе си убива Божия Син.

Като вестител за Месия Йоан беше “повече от пророк”, защото, докато пророците бяха видели Христовото идване отдалеч, на Йоан бе дадено да Го види, да чуе свидетелството от Небето за Неговото месианство и да Го представи на Израил като Изпратения от Бога. И въпреки това Исус каза: “- най-малкият в небесното царство е по-голям от него.” Пророк Йоан бе свързващата брънка между две епохи. Като Божи представител той застана, за да покаже връзката на закона и пророците с християнската епоха. Той беше по-малката светлина, която трябваше да бъде последвана от една по-голяма... Нямаше привилегията да бъде с Христос и да стане свидетел на изявите на Божествена сила, придружаваща по-голямата светлина. Не му бе отредено да види как слепи проглеждат, как болни оздравяват и мъртви възкръсват. Той не видя светлината, която излъчваше всяка дума на Христос, осветлявайки славата на пророческите обещания. В този смисъл най-малкият ученик, който видя Христовите могъщи дела и чу думите Му, бе по-привилегирован от Йоан Кръстител. Затова се казва, че е по-голям от него. Копнежът на вековете, Гл. 22 - Параграф 25-27

Мат. 12:41-42 Защо по времето на Исус има повече?

За учениците, които бяха тъй тясно свързани с Христос, беше дошло време да се заемат по-отблизо с Неговото дело, за да не остане това голямо множество така разпръснато като стадо без пастир. Някои от дванадесетте ученици още в началото на проповедническата мисия на Исуса се свързаха с Него и почти всички общуваха помежду си като членове на Исусовото семейство. Но и те, подведени от ученията на равините, споделяха всеобщите очаквания за едно земно царство. Не разбираха Исус в Неговото дело. Вече често се бяха учудвали, че Той не взема никакви мерки, за да подкрепи делото Си с помощта на равините и свещениците, че не вършеше нищо, за да наложи авторитета Си като земен цар. Учениците имаха да се справят с доста трудности, преди да бъдат готови за високото положение, което трябваше да заемат след възнесението на Христос. Но те отвърнаха на Исусовата любов, и макар да бяха мудни във вяра, все пак Исус гледаше на тях като на такива, които Той щеше да възпита за Своето велико дело. И сега, след като бяха вече достатъчно дълго с Него, за да бъдат до известна степен утвърдени във вярата на Божествения характер на Неговата мисия, а и народът беше видял доказателства за Неговата мощ, в която не можеше да има съмнение – беше вече подготвен пътят за изявяване принципите на Неговото царство, които можеха да им помогнат да разберат истинския характер на това царство. Мисли от планината на благословението – Гл. 1 - Параграф 6

Защо има отделяне на ученици и проповядване с притчи? Йоан 6:1-3; 13:23-25. Защо има стълба? 2 Петр. 1:3

Апостолът представя пред вярващите стълбата на християнското развитие, всяко стъпало от която представлява част от познанията за Бога и при изкачването на която не трябва да има застой. Вяра, добродетел, знание, въздържание, търпение, набожност, братска любов и милосърдие са стъпалата на стълбата. Ние се спасяваме, като се изкачваме все по-нагоре, стъпка по стъпка във висотата на Христовия идеал за нас. Така той става наша мъдрост и правда, и освещение, и изкупление. Деяния на апостолите, Гл. 52 - Параграф 4

Приеме ли евангелската вяра, следващото дело на вярващия е да прибави към своя характер добродетел и така да пречисти сърцето си и да приготви ума си за приемане на познанието за Бога. Това познание е основата на истинското възпитание и на всяка истинска служба. То е единствената в действителност сигурност срещу изкушението и само то може да направи характера на човека подобен на Божия. Чрез познанието за Бога и за Неговия Син Исус Христос на вярващия се дава “всичко, що е потребно за живота и за благочестието”. Искрено желаещите да придобият Божията правда не са лишени от никакъв добър дар. “Това е вечен живот - каза Христос, - да познаят Тебе - единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото Си изпратил” (Йоан 17:3). А пророк Еремия заяви: “Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали, нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че Съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това благоволя” (Еремия 9:23,24). Човешкият ум едва ли може да схване дълбочината и висотата на духовните постижения на този, който придобие това знание. Деяния на апостолите, Гл. 52 - Параграф 5, 6

За дискусия:

Евр.10:1: Защо законът съдържа само сянка?

Евр. 10:19-20: От кога съществува този път и как е направен?