Убеждението на закона за грях довежда душата до евангелието

Превод от английски на оригиналната статия: Conviction of Sin by the Law bringing the soul to the Gospel

Колекция от цитати от Духа на пророчеството

Един брат твърдял, че изповядвал истината, но никога не се бил чувствал удовлетворен от своята позиция. Той усещал, че трябва да има по-дълбоко действие на благодатта в сърцето си. Искал да дойде точно на тази среща. Той трябва да работи от основата. Основата трябва да бъде здрава. Трябва да копае дълбоко и да я постави твърдо върху скалата. Докато законът на Бога не бе записан на сърцето му той усещаше, че никога не може да бъде спасен и да чуе от от устните на Христос, "Добре, добри и верни слуга, влез в радостта на твоя Господ." Един брат обичал Христос една година и усещал, че заповедите на Отец са святи, праведни и добри. Усещал, че бил най-грешното същество. Имало много, което да го възпрепятства. Искал да се откаже от всичките си грехове. През последните няколко седмици той имал дълбоко убеждение за грях. Заедно с брата, който говорил точно преди него, той трябва да копае дълбоко, за да слезе до самото дъно на нечестието си, и да изкорени всяко зло. Знаел, че това било време на изпит и повратна точка в живота и опитността му. Законът на Бога е извънредно широк. Законът на Господ е съвършен, обръща душата. Той трябва да преживее това обръщане в своя живот. {Ривю енд Херълд,4-ти Май, 1876 г., параграф 14}

Някои хора от нашата епоха изглежда смятат, че е добродетел да наричат греха правда. Но Мойсей назова греха с правилното му име – престъпление на Божия закон. Мойсей изискваше всички, които бяха наистина каещи се и смирени заради престъпленията си, да изявят това като се отделят от събранието, и да се съберат до светилището пред погледа на целия Израил, а той да се помоли на Бога да им прости престъпленията, и отново да благоволи в тях. За да достигнат Божия стандарт, от древния Израил се изискваше убеждение и цялостно покаяние. И днес Бог не изисква нещо по-малко от своя народ. Трябва да има истинско действие на сърцето за покаяние и смирение, за да може да може да бъдат достигнати заветната грижа и защитаващата любов на Бога. Дадено е непогрешимо доказателство, че Бог е ревнив Бог, и че той ще изисква от съвременния Израил, така както изискваше и от древния Израил, послушание на неговия закон. Тази свещена история е проследена от перото на вдъхновението заради всички, които живеят на земята. Знамения на времето – 27-ми май, 1880 г.

И най-малкото отклонение от този закон, чрез пренебрегването му или доброволното му престъпване, е грях, а всеки грях излага грешника на гнева на Бога. Необновеното сърце ще мрази ограниченията на Божия закон, и ще се бори за премахването на неговите святи изисквания. Вечното ни благополучие зависи от правилното разбиране на Божия закон, от дълбокото убеждение за святия му характер, и от готовността за послушание към неговите изисквания. Хората трябва да бъдат убедени за греха си преди да почувстват, че се нуждаят от Христос. "Чрез закона става познаването на греха." Сатана е постоянно на работа, за да принизи човешката оценка за злия характер на греха. Онези, които тъпчат с краката си Божия закон, са отхвърлили единственото средство, което дефинира какво е грях пред престъпника. Те вършат делото на големия измамник. {Знамения на времето, 3-ти март, 1881 г. параграф 9}

О, да можеше да се види в този ден, такава дълбока ненавист към аза, такова голямо смирение на душата пред Бога, и такава силна вяра, когато е давана светлина, каквито бяха изявени от Мартин Лутер! Истинското убеждение за грях се преживява рядко днес; пълно е с повърхностни обръщания, а християнската опитност е занижена и бездушна. И защо е така? Заради фалшивото и фатално възпитание предадено от родителите на техните деца, и от пасторите на техните хора. Младите са оставяни да задоволяват любовта си към удоволствията, и да преследват необуздано пътя на греха; така те изгубват от поглед синовните си задължения, и научавайки се да тъпчат авторитета на своите родители, те са подготвяни да потъпкват и Божия авторитет. Подобно и на хората се позволява без да бъдат предупредени, да участват в греховните цели и удоволствията на света, докато изгубят от поглед своите задължения спрямо Бога, и изискванията му към тях. Те са уверявани в божествената милост, но им се позволява да забравят божествената справедливост. Очакват спасение чрез жертвата на Христос, без да предадат послушание на Божия закон. И по този начин, те нямат истинско убеждение за грях, а без това не може да има истинско обръщане. {Знамения на времето, 31-ви май, 1883 г., параграф 17}

Колко е широк контрастът между тези думи на Павел и онези, които идват от много амвони днес. Хората са учени, че послушанието на Божия закон не е необходимо за спасение; че трябва само да вярват в Иисус, и така са в безопасност. Без закона, хората нямат убеждение за грях и не чувстват нуждата от покаяние. Като не виждат своето състояние на изгубени нарушители на Божия закон, те не усещат нуждата си от изкупителната кръв на христос като тяхна единствена надежда за спасение. Божият закон е активното средство при всяко истинско обръщане. Не може да има истинско покаяние без убеждение за грях. Писанието заявява, че "грехът е беззаконие," [1 Йоан 3:4.] и че, "чрез закона става познаването на греха." [Римляни 3:20.] За да види вината си [298], грешникът трябва да изпита своя характер чрез великия Божий стандарт за праведност. За да открие своите несъвършенства, той трябва да погледне в огледалото на божествените постановления. Но макар че законът разкрива неговите грехове, той не предоставя лекарство. Единствено евангелието на христос може да предложи прощение. За да може да застане като простен, грешникът трябва да упражни покаяние спрямо Бога, чийто закон е бил престъпен, и вяра в Христос, неговата изкупителна жертва. Без истинско покаяние не може да има истинско обръщане. Мнозина са заблудени в това, и твърде често цялата им опитност се оказва една измама. Ето защо толкова много от тези, които се присъединяват към църквата , никога не са се съединявали с Христос. {Духът на пророчеството – т. 4, с. 297, 298} 1884 г.

С отстраняването на Божия закон, църквата е загубила от поглед благословенията на евангелието. Библейското обръщане и освещение,-- една радикална промяна на сърцето и преобразяване на характера,--е голямата нужда на църквите днес. Пробуждания при които хората стават членове на църквата без истинско убеждение за грях, без покаяние, и без признаване на изискванията на Божия закон, са причина за слабостта на църквата, и камък за препъване за света. {Духът на пророчеството – т. 4, с. 306, параграф 1}

Онези, които търсят спасение трябва да се заемат с делото с разбиране. Божието слово е нашият учебник. То ни казва какво е грях и ни посочва лекарството. Когато законникът запитал, "Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?" Христос го насочи към закона. "Какво е писано в закона?" попитал той; "как четеш?" Апостолът ни казва: "Грехът е престъпване на закона." Убеждението за грях е първата стъпка при обръщането; а законът на Бога е инструментът, който убеждава грешника. Точно този свят закон е който разкрива уродливостта на характера, разкрива поразената от греха област. И когато човекът е убеден в грях, когато осъзнава, че е изгубен и в пагубно състояние, Иисус разкрива Себе Си като опрощаващият греха Спасител. Чрез него грешникът може да получи прощение, въпреки, че така сигурно се е провалил по отношение на своя дълг за послушание към Бога. Но спасението никога не се спечелва чрез нарушаване на закона, или чрез занижаване на свещените му изисквания. {Знамения на времето, 26-ти ноември, 1885 г., параграф 8}

Защо трябваше апостолите да проповядват покаяние спрямо Бога?--Защото грешникът е във влошени отношения с Отец. Той е престъпил закона; той трябва да види греха си и да се покае. Какво е делото, което следва?--Да погледне към Иисус, чиято кръв единствено може да очиства от всичкия грях. Необходима е вяра в Христос; защото законът няма качеството да спасява. Законът осъжда, но той не може да прости на грешника. Грешникът трябва да бъде зависимост от заслугите на кръвта на христос. "Нека се хване за силата ми,"казва нашият милостив Изкупител, "за да може да се примири с мен, и той ще се примири с мен." Нашият Господ заявява, че онзи, на когото е простено повече, ще обича повече; и само онзи, който вижда себе си такъв какъвто е, опетнен от греха престъпник на Божия закон, ще чувства че се нуждае от прощение. Онзи, който има най-цялостно убеждение за свещените изисквания на закона, най-ясно ще вижда чудовищността на неговите провинения и действително ще чувства, че му е било простено много. {Знамения на времето – 5-ти август, 1886 г., параграф 2}

Всеки трябва да се опитва да разбере великите истини на спасителния план, за да може да бъде готов да дава отговор на всеки, който го пита за основанията на неговата надежда. Трябва да знаете какво е довело до падението на Адам, за да не допускате същата грешка и да изгубите небето така както той изгуби рая. Трябва да изучавате живота на патриарсите и пророците и историята на Божието отношение към хората в миналото; защото тези неща са били „написани за увещание на нас, върху които са дошли краищата на света." Трябва да изучаваме божествените наставления и да се опитваме да осъзнаем дълбочината им. Трябва да размишляваме върху тях докато осъзнаем тяхната значимост и непроменимост. Трябва да изучаваме живота на нашия Изкупител, защото той е единственият съвършен пример за хората. Трябва да съзерцаваме съвършената жертва на Голгота и да виждаме неимоверната греховност на греха и праведността на закона. Ще излезете с подновена сила и облагородени след едно изучаване на темата на изкуплението. Способност ви да схващате Божия характер ще се задълбочи; и когато целият спасителен план е ясно определен в ума ви, ще можете по-добре да изпълните вашата божествена заръка. Когато имате усещане за цялостно убеждение, ще можете да свидетелствате на хората за непроменимия характер на закона, изявен чрез смъртта на Христос на кръста, за зловредния характер на греха и за Божията правда в оправдаване на вярващия в Иисус, при условие на неговото по-нататъшно послушание на постановленията на Божественото управление в небето и на земята. {Ривю енд Херълд – 24-ти април, 1888 г., параграф 15}

Първата стъпка за помиряването с Бога, е убеждението за грях. “Грехът е беззаконие.” “Чрез закона става познаването на греха.” [1 Йоан 3:4; Римляни 3:20.] За да види вината си, грешникът трябва да изпита своя характер чрез великия стандарт за праведност на Бога. То е едно огледало, което показва съвършенството на един праведен характер, и прави способен грешника да различи дефектите на своя собствен характер. Законът разкрива на човека греховете му, но не предоставя лекарство. Макар, че обещава живот на послушния, той заявява, че дялът на престъпника е смърт. Единствено евангелието на Христос може да го освободи от осъждението или от опорочаването [468] на греха. Той трябва да приложи покаяние спрямо Бога, чийто закон е бил престъпен, и вяра в Христос, изкупителната му жертва. Така той се сдобива с “прощение на греховете от миналото,” и става участник в божественото естество. Той е дете на Бога, тъй като е получил духа на осиновлението и затова вика, “Авва, Отче!” {Великата борба 1888 г., с. 467, параграф 2, 3}

“Законът на Господ е съвършен, обръща душата.” [Псалом 19:7.] Без закона, нямат правилно разбиране за чистотата и святостта на Бога, или за собствената си вина и нечистотата си. Те нямат истинско убеждение за грях и не чувстват нужда от покаяние. Като не виждат изгубеното си състояние като нарушители на Божия закон, те не осъзнават нуждата си от изкупителната кръв на Христос. Надеждата за спасението се приема без радикална промяна на сърцето или реформация на живота. По този начин повърхностните обръщания са в изобилие, и към църквата се присъединяват множества, които никога не са били съединени с Христос. Погрешните теории за освещението, също, произтичащи от пренебрегването или отхвърлянето на божествения закон, имат изтъкнато място [469] в религиозните движения днес. Тези теории са едновременно фалшиви като учение и опасни като практически резултати; (Великата борба 1888 г., с. 468, 469)

Сърцето, което обича най-много Бог, няма да бъде склонно по никакъв начин да снижава Неговите правила до възможно най-малките изисквания, но послушната, вярна душа ще отдава с радостно пълно духовно послушание, когато законът е виждан в неговата духовна сила. Тогава заповедите с тяхната истинска сила ще намерят точното си място в душата. Грехът ще изглежда изключително греховен . . . . Повече няма да има себе-праведност, самомнение и почитане на аза. Търсенето на сигурност за аза изчезва. Дълбокото убеждение за грях и омразата към аза е резултатът и душата с нейното отчаяно чувство за гибел се осланя на кръвта на Божият Агнец, като нейно единствено лекарство.--Писмо 51, 1888 г. (Ум, характер и личност – т. 1, с. 33)

Христос не е бил представян във връзка със закона като верен и милостив Първосвещеник, който е бил изкушен във всичко като нас, но без грях. Той не е бил издигнат пред грешника като божествената жертва. На Неговото дело като жертва, заместник и гарант се е гледало с равнодушие и се е обръщало внимание само инцидентно; но точно от това има нужда да знае грешникът. Христос в неговата пълнота като опрощаващ греха Спасител, е това, което трябва да види грешникът; защото безподобната любов на Христос, чрез действието на святия Дух, ще доведе до убеждение и обръщане закоравялото сърце. Божественото влияние е вкусът на солта в християнина. Мнозина представят доктрините и теориите на нашата вяра; но тяхното представяне е като сол без вкус; защото святият Дух не действа чрез тяхното лишено от вяра служене. Те не са отворили сърцето, за да приемат благодатта на Христос; действието на Духа им е непознато; те са като брашно без мая; защото в цялата им работа няма действен принцип и те не успяват да спечелят души за Христос. Те не вземат за себе си правдата на Христос; тя е дреха, която те не са носили, една непозната пълнота и недокосван извор. {Материали от 1888 г., с. 1076, параграф 1}

законът на Бога, така както е представен в Писанието, има широк обхват на изискванията си. Всички принципи са святи, праведни и добри. Те поставят човека под задължение спрямо Бога: достигат до мислите и чувствата на душата; и ще произведат убеждение за грях във всеки, който е чувствителен към престъпването им. Ако законът достигаше само до външното поведение, хората не биха се почувствали виновни за погрешните си мисли, желания и планове. Но законът изисква самата душа, духовният деятел, да бъде чиста, умът да е свят, така че всички мисли и чувства да бъдат в съгласие със закона на любовта и правдата. Чрез неговата светлина, хората виждат себе си виновни пред Бога . . . . {Ръкопис 10, с. 287, 288} (1888 г.)

Усърдният търсач на истината трябва да има ясното „Така казва Господ.“ Той не желае да одобри неправдата, но само онези неща, които са превъзходни. Той е решен да не остави надеждата му за спасение да почива на нещо със съмнително естество. Той трябва да има увереността на Божието слово, относно това дали е бунтовник спрямо неговия закон, или верен на неговите правила за управление. Изкусни, добре замислени теории и аргументи, които се опитват да докажат, че Божият закон вече не е в сила, не задоволяват душа, която е измъчвана от убеждението за грях. Такъв човек не може да стои под напрежение. Той разсъждава, "Ако предположим, че Божият закон все още поддържа изискванията си към всяко човешко същество както е било и по времето на Адам и Ева, и ако аз приема тези добре замислени теории, в края ще се окажа на страната на големия бунтовник. Тогава аз бих бил една изгубена душа и просто ще споделя съдбата на един престъпник." Стенейки под товара на греха, той извиква: "Приятел ли съм на Бога или съм негов враг? Когато размишлява за Голготския кръст, го осиява истинската светлина. Той вижда в спасителния план, че смъртта на христос е необорим аргумент в полза на непроменимия характер на Божия закон. Законът на Бога е непроменим като своя автор; и понеже нито една заповед не може да бъде променена или някак изменена, за да отговори на падналото състояние на човека, Божият Син трябваше да умре, праведният за неправедните. Той понесе наказанието за непослушанието на човека, за да може човекът да бъде възстановен в благоволението на Бога, и чрез един живот на смирено послушание да успее да оформи един такъв характер, който да бъде счетен за достоен за място в Божието царство. {Знамения на времето, 6-ти юли, 1888 г., параграф 11}

Има много които се задоволяват с повърхностно познание за истината. Скъпоценните истини за това време са представени толкова ясно в нашите публикации, че мнозина са доволни и без да изследват Писанието за себе си. Те не размишляват върху направените твърдения, довеждайки всяко предложение до закона и свидетелството, за да видят дали идеите им съответстват на Божието слово. Мнозина не усещат, че за тях е от съществено значение да сравняват текст със текст, и духовните неща с духовни; и затова те не растат в благодат и в познаване на истината, което е тяхна привилегия. Те приемат истината без дълбоко убеждение за грях и представят себе си като работници в каузата на Бога, а всъщност те са едни необърнати хора. Един казва, "Искам да направя нещо за каузата на истината;" друг казва: "Искам да участвам в пасторската служба," и тъй като нашите братя много искат да приемат всички възможни работници, приемат тези мъже без да си дадат сметка дали техният живот предоставя доказателство, че т имат спасително познание за Христос. Никой не трябва да бъде приеман като работник в свещената кауза на Бога, докато не изяви, че има реална, жива опитност в Божиите неща. Една от причините поради която църквата е в състояние на отстъпление е, че толкова много са дошли при истината по този начин, и никога не са знаели какво е да притежават в душите си обръщащата сила на Бога. Има много пастори, които никога не са били обърнати. Те идват на молитвените срещи и се молят отново и отново със същите същите стари, безжизнени молитви; отново и отново изнасят същите сухи речи, от седмица на седмица и от месец на месец. Те нямат нищо ново и вдъхновяващо за представяне пред събранието, и е явно, че те не ядат плътта и не пият кръвта на човешкия Син, защото нямат живот в себе си. Те не са участници в божественото естество; Христос не пребъдва в сърцата им чрез вяра. {Ривю енд Херълд, 8-ми октомври, 1889 г., параграф 4, 5}

Христос привлича всеки, който не е преминал границата. Той го привлича към Себе си днес. Без значение колко голям грешник е той, Той го привлича. Ако грешникът може да хване за кръста на Голгота, тогава няма да има убеждение за грях. За какво е дошъл той там? Защото законът е бил престъпен, и той започва да вижда, че е грешник; а Христос умрял, защото законът е бил престъпен. И тогава той започва да гледа на правдата на Христос като на единственото нещо, което може да очисти грешника от греховете и престъпленията му. {Проповеди и разговори – с. 121, параграф 3} (1889 г.)

Убеждението в грях е първата стъпка при обръщането, и чрез закона става познаването на греха. Когато грешникът достигне до осъзнаване на своя грях, той е в състояние да бъде привлечен към Христос чрез удивителната любов, която е била показана към него на Голготския кръст. Когато е смирен и каещ се, той не търси прощение от закона, който е нарушил, но поглежда към Бог, който е предоставил прощение и освещение чрез неговия толкова възлюбен Син. Когато той поглежда към Божия Агнец, което взема греховете на света, любовта му към него нараства, и чрез гледане той се променя в същия образ. Апостолът писал, "Нека умът, който беше в Христос Иисус, бъде и във вас." Кроткият и свят Страдалец понесе греховете ни, за да може пред хората да се открие спасителния план, така че който повярва в него да не загине, но да има вечен живот. {Знамения на времето – 7-ми юли, 1890 г., параграф 5}

Любовта ни към Христос ще бъде пропорционална на дълбочината на убеждението ни за грях, а чрез закона става познаването на греха. Но когато видим себе си, нека обърнем погледа си към Иисус, който даде себе си за нас, за да може да ни изкупи от цялото нечестие. Чрез вяра се хванете за заслугите на Христос, и очистващата душата кръв ще се приложи. Колкото по-ясно виждаме злините и погубленията, на които сме били изложени, толкова по-благодарни ще бъдем за избавлението чрез Христос. Евангелието на Христос не дава право на хората да нарушават закона; защото тъкмо чрез престъплението бяха отворени вратите за нещастието в нашия свят. Днес грехът е същото зловредно нещо, каквото беше по времето на Адам. Евангелието не обещава благоволението на Бога на никой, който нарушава неговия закон в непокаяността си. Окаянството на човешкото сърце, вината за престъплението, разрухата на греха, всички тези са изяснени чрез кръста, където Христос издейства изходен път за нас. {Знамения на времето – 21-ви юли, 1890 г., параграф 8}

Заповедта от небето е: "Да възлюбиш Господ твоя Бог с цялото си сърце и с всичката си душа и с всичката си сила, и с всичкия си ум; и ближния си като себе си." Когато се разбере силата на това изискване, съвестта е убедена, грешникът е осъден. Плътският ум, който не се подчинява на Божия закон, нито пък може, се надига в бунт срещу святите изисквания на закона. Но когато грешникът гледа към Христос, висящ на Голготския кръст, страдащ за неговото престъпление, го обхваща едно по-дълбоко убеждение, и той вижда нещо от оскърбителния характер на греха. Там където има истинско проумяване на духовността и святостта на божествения закон, грешникът е под осъждение, и греховете му се явяват пред него в истинския им характер. Чрез закона става познаването на греха, и в неговата светлина той разбира злината на тайните мисли и делата на тъмнината. Божият закон представя нещата в такава светлина, в каквато той не е виждал живота си никога преди това. Той вижда, че това, което говорим с езика си, това което правим с ръцете си, това което показваме в живота си навън, е само малка част от това, което изгражда характера. Законът прониква до мислите и намеренията на сърцето. Той изследва тъмните страсти, които тайно се задоволяват, ревността, завистта, кражбата, убийството, злите намерения, и злото, което е скрито от очите на хората. Колко често хората възвеличават онези, в чийто сърца има тъмни неща, които са скрити от погледа заради липса на възможност да бъдат изявени. Но Божият закон регистрира всяко скрито зло. Мъдрецът заявява: "Бог ще докара на съд всяко дело, заедно с всяко тайно нещо, било то добро или зло." Мнозина, които твърдят, че вярват в обвързващото задължение на закона към всички интелигентни същества, гледат леко на тайните грехове, и се носят дръзко, като такива, които се задоволяват със своята себе-праведност, сякаш са наистина изпълнители на Божието слово. Делото им носи отпечатъка на дефектния им характер, и Бог не може да им бъде помощник. Бог не може да им сътрудничи. {Знамения на времето – 3-ти ноември, 1890 г., параграф 6, 7}

На онези, които са зърнали небесната истина, до които са дошли просветляващи лъчи, е дадено предупреждението. Заради душите си, не се обръщайте и не бъдете непокорни на небесното видение. Може да сте видели нещо във връзка с правдата на Христос, но има още истина, която трябва да се види ясно, и тя трябва да бъде оценена от вас като скъпоценността на редките скъпоценни камъниs. Ще видите закона на Бога и ще го тълкувате на хората в една напълно различна светлина от тази, в която сте го правили в миналото, защото законът на Бога ще бъде видян от вас като такъв, който разкрива Бога на милостта и правдата. Изкуплението извършено чрез изумителната жертва на Иисус Христос, ще бъде видяно от вас в една напълно различна светлина. Ще видите греха в неговия гнусен характер. Но юдеите не искаха да видят това. Иисус им каза: "Не искате да дойдете при мен, за да имате живот." "Защото всеки, който върши зло мрази светлината, и не идва при светлината, да не би да се открит делата му." Знамения на времето – 13-ти ноември, 1893 г.

Фактът, че Иисус, трябваше да пострада, невинен и чист, и че Бог трябваше да положи целият си гняв върху главата на своя скъп Син, така че невинният да понесе наказанието на виновните, праведният да претърпи наказанието за греха в полза на неправедния, раздира сърцето; и когато Иисус е издигнат, убеждение поразява душата, и любовта която подтикна даряването на Христос - безкрайният дар, кара грешника да предаде всичко на Бога. Но колко различен е случаят на онзи, който отказва да приеме спасението платено за него на безкрайна цена. Той отказва да погледне към унижението и любовта на Иисус. Той само казва:"Не искам този човек да царува над мен." На всички, които имат едно такова отношение, Иисус казва: "Не дойдох да докарам мир, но меч." Семейства трябва да бъдат разделени, за да може всички, които призовават името на Господ да бъдат спасени. Всички, които отказват неговата безкрайна любов видят християнството като меч, един обезпокоител на техния мир. Светлината на Христос ще прониже тъмнината, кото покрива злините им, тяхната порочност, измама и жестокост, ще бъдат изобличени. Християнството демаскира лицемерията на Сатана, и точно това демаскиране на неговите планове е което подбужда горчивата му омраза срещу Христос и неговите последователи. Не е възможно някой да стане истински последовател на Иисус Христос, без да отличи себе си от светската маса от невярващи. Ако светът пожелаеше да приеме Иисус, тогава не би имало меч на разделението, защото всички щяха да са ученици на Христос и в дружба един с друг, и тяхното единство щеше да бъде несломимо. Но случаят не е такъв. Тук-там, се намира отделен чел на семейството, който е верен на убежденията на своята съвест, и е принуден да стои сам в своето семейство или в църквата на която принадлежи, и накрая е принуден, заради курса на онези, с които е свързан, да се отдели от тяхната компания. Разграничителната линия е направена ясна. Единият стои на Божието слово, другите на традициите и преданията на човеците. {Ривю енд Херълд, 24-ти юли, 1894 г. параграф 3}

Обърнатата душа мрази греха; тя не се задоволява със самодоволство, себелюбие и самодостатъчност, нито такъв човек минава ден след ден с твърдението, че е християнин, докато носи позор на Христос чрез погрешно представяне на неговия характер. Онези, които правят тази грешка, и живеят изпълнени със себеправедност, в действителност не са направили първата стъпка към небето. Първата стъпка към небето е убеждението за грях, втората е покаяние и послушание. Истинската набожност никога не възвишава себе си. {Ривю енд Херълд, 17-ти септември, 1895 г., параграф 4}

Мнозина се извиняват за духовната си слабост, за техните изблици на страстта, за липсата на любов към техните братя. Те усещат отчуждение от Бога, осъзнават, че са роби на аза и греха; но желанието им да вършат Божията воля се основава на собствените им наклонности, а не на дълбокото вътрешно убеждение на Святия Дух. Вярват, че законът на Бога е задължителен; но не сравняват действията си с този закон, като водени от големия интерес на души, които са обвързани със съда. Признават, че трябва да се покланят на Бога и да го обичат върховно, но Бог не е във всичките им мисли. Те вярват, че правилата, които изискват любов към човека, трябва да се съблюдават; но се отнасят към съчовеците си със студено равнодушие, а понякога с несправедливост. Така те се отклоняват от пътя на доброволното послушание. Те не довеждат делото на покаянието достатъчно далече. Чувството за погрешността им трябва да ги накара да търсят възможно най-усърдно Бога за сила да разкрият Христос чрез доброта и търпение. Правят се много непостоянни усилия за реформа, но тези, които правят тези усилия не са разпънали аза. Те не предават себе си напълно в ръцете на Христос, за да търсят божествена сила да вършат неговата воля. Не желаят да бъдат оформени по божествено подобие. В един по-общ план, те признават своите несъвършенства, но конкретните грехове не са изоставени. "Направихме нещата, които не трябва да се правят," казват те, "и оставихме неизвършени нещата, които трябваше да направим." Но техните егоистични действия, които са така оскърбителни за Бога, не се виждат в светлината на неговия закон. Не се изразява пълно разкаяние за победите, които е спечелил азът. {Знамения на времето, 11-ти март, 1897 г., параграф 4, 5}

Законът на Бога, така както е представен в Писанието, е широк в изискванията си. Всеки принцип е свят праведен и добър. Законът поставя човека под задължение спрямо Бога; той достига до мислите и чувствата; и той ще предостави убеждение за грях във всеки, който е чувствителен за престъпването на неговите изисквания. Ако законът се прилага само за външното поведение, хората не биха били виновни за погрешните си мисли, желания и планове. Но законът изисква самата душа да бъде чиста и умът свят, така че мислите и чувствата да бъдат в съгласие със стандарта на любовта и правдата.--Ривю енд Херълд – 5-ти април, 1898 г.

Степента на любовта ни към Бога зависи от яснотата и пълнотата на убеждението ни за грях. "Чрез закона става познаването на греха." Колкото повече виждаме гибелта, на която сме били изложени заради греха, толкова по-благодарни ще бъдем за избавлението. {Ривю енд Херълд – 25-ти септември, 1900 г. параграф 13}

Какво е смирение? Онова усещане за греховност и недостойнство, което води до покаяние. Но ние трябва да бъде уверени в зловредността на заболяването преди да почувстваме нуждата си от лекарство. Онези, които не осъзнават греховността на греха не могат да оценят стойността на изкуплението и нуждата да бъдат очистени от всичкия грях. Грешникът измерва себе си със себе си и с онези, които са грешници като него самия. Той не поглежда към чистотата и святостта на Христос. Но когато Божият закон докара убеждение в сърцето му, той казва с Павел: “Някога бях жив без закона: но когато заповедта дойде, грехът оживя, а аз умрях” (Римляни 7:9). . . . Ръкопис 9 – с. 229, 230 (1900 г.)

Степента на любовта ни към Бога зависи от яснотата и пълнотата на убеждението ни за грях. "Чрез закона става познаването на греха." Но той не съдържа никакви произволни изисквания, а е даден на хората като защитна ограда, като щит. Който приема неговите принципи е предпазен от зло. Верността към Бога включва вярност към човека. Така законът не само посочва греха, но пази и правата и индивидуалността на всяко човешко същество. Той въздържа властимащия от потисничество, и подчинения от непослушание. Той осигурява благополучието на човека, и за този и за идващия свят. За послушния той е клетва за вечен живот; защото той изразява онези принципи, които траят вечно. {Стражът – 23-ти април, 1907 г., параграф 6}