Смъртта на Оза

Превод от оригиналната статия на английски: The Death of Uzzah

Едно от най-силните възражения срещу ненасилственият характер на Бога е случаят с Оза. Библията изглежда много ясна в този случай, когато казва:

“И гневът на ГОСПОДА пламна против Оза, и Бог го уби там за непочтителността; и той умря там при Божия ковчег.” 2 Царе 6:7

Много е ясно, нали? Оза извършил нещо, което било ясно забранено в закона на Мойсей и затова Бог го поразява и го убива. Няма друго обяснение освен това, че Бог директно го е убил, казват противниците на ненасилствения характер на Бога.

Обаче нека прочетем за друг пример, за който имаме повече подробности в Библията. Това е историята за цар Саул. Как е умрял цар Саул. Библията е много ясна:

“Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да се гаврят с мен! Но оръженосецът му не искаше, защото много се страхуваше. Тогава Саул взе меча си и се хвърли върху него.” 1 Царе 31:4

И така, Библията казва ясно, че Саул сам е отнел живота си. Това е много ясно и няма място за съмнение. Но в същата глава, само няколко стиха по-нататък, четем следното:

“ Така умря Саул за престъплението си, което беше извършил против ГОСПОДА относно ГОСПОДНОТО слово, което не спази, и още, понеже беше потърсил врачка, за да се допита, 14 а до ГОСПОДА не се допита. Затова Той го уби и обърна царството към Давид, сина на Есей.” 1 Лет. 10: 13, 14

Тук четем нещо различно от стих 4, а именно, казва ни се, че Бог убил Саул? Как е възможно това след като в стих 4 да ни се казва, че Саул е извършил самоубийство, хвърляйки се върху меча си?

Ето какво казва Духът на пророчеството:

“При цялото си бунтовно поведение Саул бе ласкан и мамен от Сатана. Работата на изкусителя е да представи греха за нищожен, да направи пътя на престъплението лесен и примамлив и да ослепи ума за предупрежденията и заплахите на Господа. Чрез омайващата си сила той подвеждаше Саул да се самооправдава и да се съпротивява на Самуиловите изобличения и предупреждения. А сега в голямото му бедствие се обърна към него, за да му представи колко грамаден е неговият грях и колко безнадеждно е да получи прощение, за да го хвърли в отчаяние. Никое средство не би унищожило неговата смелост и не би объркало разсъдъка му по-сполучливо от това - да бъде тласнат към отчаяние и самоубийство.” Патриарси и пророци – с. 680 / бълг. гл. 66 – Смъртта на Саул - параграф 13

“Бог дълго търпя Саул. Въпреки че бунтът и упоритостта му почти бяха смълчали Божествения глас в неговата душа, възможността за покаяние все още съществуваше. Но когато, изпаднал в опасност, отблъсна Бога, за да получи светлина от една пълномощница на Сатана, царят отхвърли и последната връзка със своя Създател и се постави напълно във властта на тази демонска сила, упражнявала влиянието си върху него в продължение на години и довела го до границата на унищожението.” Патриарси и пророци - с. 676/ бълг. гл. 66 – Смъртта на Саул - параграф 6

По този начин нещата са много по-ясни. Докато бил верен, Саул бил под специалната защита на Бога, но заради непослушанието към Бога и заради покоряването на дяволските лъжи, Саул се обърнал от Бога и така прекъснал връзката със своя Защитник и бил оставен изцяло в ръцете на дявола - господарят на собствения му избор.

В този случай, намираме един много важен принцип, а именно, че Бог поема отговорност за това, което позволява или това което не се намесва, за да възпре. Бог отдръпнал защитата Си от Саул, а Библията казва, че Бог го е убил, защото без Божията защита Саул нямал шанс срещу дявола.

А сега нека прочетем следващото изявление:

“Давид бе пренебрегнал дълга си да накаже престъплението на Амнон и поради неверността на царя баща и непокаяността на сина Господ допусна събитията да поемат естествения си ход и не спря Авесалом. Когато родители или ръководители пренебрегват задължението си да накажат нечестието, това ще направи самият Бог. Неговата въздържаща сила спрямо служителите на злото ще бъде в определена степен отстранена, така че течението на събитията ще доведе до наказване на греха с грях.” Патриарси и пророци – с. 728 / бълг. гл. 72 – Бунтът на Авесалом - параграф 5

От това твърдение научаваме, че неизповяданите грехове принуждават Бога да отдръпне въздържащата Си сила от служителите на злото (Сатана и неговите ангели) и резултатът е наказание и смърт за грешника, точно както бил случаят със Саул.

А сега, следващото твърдение е много важно:

“Сатана бе обвинил Яков пред Божиите ангели, изискващ правото да го унищожи заради греха му...” Патриарси и пророци – с. 201 / гл. 18 – Нощ на борба - параграф 17

И така, Сатана твърди, че има правото да унищожава онези, които съгрешават. В случаят с Яков, Бог не оставил сатана да го убие, защото Яков “Той бе научил, че Бог е милостив и се хвърли в милостта Му. Посочи назад към покаянието за греха си и молеше за избавление. Като правеше преглед на живота си, почти стигаше до отчаяние; но се държеше здраво за Ангела и с мъчителни, агонизиращи викове Го умоляваше, докато победи.” Патриарси и пророци – с. 201 / бълг. гл. 18 – Нощ на борба - параграф 17

Яков се покаял за греха си и Бог не позволил на Сатана да го унищожи, но какво да кажем за Оза? Бил ли е той верен човек, който просто е допуснал грешката да докосне ковчега? Ето какво казва Духът на пророчеството за този човек:

“Върху Оза падаше голямата вина за дързостта му. Престъпването на Божия закон бе снижило чувството му за светостта на закона. С неизповядани грехове той бе дръзнал да докосне символа на Божието присъствие, престъпвайки Божествената забрана.” Патриарси и пророци – с. 705 /бълг. гл. 70 – Царуването на Давид - параграф 12

Така Оза е имал неизповядани и неизоставени грехове. Последният му грях бил докосването на ковчега, с което показал незачитането си на ясната Божия заповед, и чрез това загубил божествената си защита и Сатана веднага го убил. Както е било и при случая със Саул, понеже Бог го оставил незащитен пред злия, Бог поел отговорността за смъртта му и затова се казва, че Той “го порази за неговата грешка”.

Прочетете внимателно следващите твърдения, защото те носят още светлина по този въпрос:

“Жестокостта е сатанинска черта. Бог е любов и всичко, сътворено от Него, бе чисто, свято и прекрасно, докато чрез първия голям бунтовник не се вмъкна грехът. Самият Сатана е врагът, който изкушава човека да съгрешава, а след това, ако може, го унищожава. Когато осигури жертвата си, ликува над постигнатата гибел. Да му бъдеше разрешено, би помел целия човешки род, т.е. би го уловил в мрежата си. Ако Божествената сила не бе му се противопоставила, нито един син или дъщеря на Адам не биха му избягнали.” Великата борба - 534 / бълг. гл. 33 – Първият голям измамник/Тайната на безсмъртието - параграф 10

“Бог е, Който закриля Своите творения, обгражда ги срещу злото и ги запазва от властта и силата на унищожителя. Но християнският свят е презрял закона на Йехова. Затова Господ ще осъществи обещанието Си: ще оттегли благословенията от земята и закрилящата грижа от тези, които се бунтуват срещу Неговия закон и учат и принуждават и други да вършат същото. Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства някои, за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава.” Великата борба – с. 589 / бълг. гл. 36 – Предстоящата борба - параграф 17