Дарът на съботата

Превод от английски на оригиналната статия: The Gift of the Sabbath

Четях от Ранни писания за утринно бдение тази сутрин и бях впечатлен от следното твърдение:

"Видях, че святата събота е, и ще бъде, разделителната стена между истинския Израил на Бога и невярващите; и че Съботата е великият въпрос, който трябва да обедини сърцата на Божиите скъпи, чакащи светии." Ранни писания – с. 33

Не простият акт на вяра в съботата отделя Божия народ настрана, а контекста на това как адвентистите са намерили съботата. Тя е била намерена в светлината на среднощния вик. Тя била намерена като влизаща през вратата, която никой човек не можел да затвори и затварянето на вратата, която никой човек не можел да отвори. Съботата била намерена чрез светлината на пророчеството за 2300 денонощия.

В този контекст, посвещението или решението да се пази съботата не е акт на вяра, която се осланя на това, че Бог ще предостави нужната мъдрост и благословение, за да може да се почива в този ден. Тя е белег на освещението между нас и нашия Бог. Ез. 20:12.

През последните седмици намерих голямо благословение и утеха полагайки решително усилие да помня съботата. Повече не се втурвах в една обезумяла паника, но просто направих съботата по-голям приоритет в живота си и се подготвях за нея.

Има голямо благословение в съботата, точно както Господ нашият Бог е обещал. Моля се и вие също да намерите това благословение.