Сатанинският фалшификат на справедливостта

Превод от оригиналната статия на английски: Satan's conterfeit justice

[Бележка на редакторите: Сатанинският фалшификат на справедливостта идва от създаването на липса на последователност между милостта и справедливостта, откъдето излиза, че първата е противна на втората. При използването на парадигмата за два източника, тези два атрибута са представени като противопоставящи се един на друг, което създава една фалшива идея за справедливостта. Бог винаги е милостив, а справедливостта е израз на милостта. Не е само едното или другото както твърди Сатана.

Влиянието на измамника не би било напълно унищожено, нито духът на бунта би бил напълно отстранен. За доброто на цялата вселена през непрестанните векове, той трябва да развие по-пълно своите принципи, така че обвиненията му срещу божественото управление да могат да се видят в истинската им светлина от всички сътворени същества, и справедливостта и милостта на Бога и непроменимостта на закона Му да могат завинаги да бъдат поставени отвъд всяко съмнение. {Патриарси и пророци – с. 42, параграф 3 / гл. 1 – Защо бе допуснат греха? - параграф 28}

За да може справедливостта и милостта да бъдат разбрани правилно, трябва да бъдат поставени в правилната им рамка. Посланието от Елън Уайт, което следва показва самото сърце на проблема.]

Грехът на Луцифер е необясним. Той беше неверен на Бога. Неговото жалеене и оплакване събудиха симпатии в ангелските войнства, и мнозина заеха същата позиция като тази на Сатана [Луцифер]. По какъв начин Бог прекъсна силата на тези обвинения?

Поради обвинителната сила на Сатана, планът на Бога не беше да се отнесе с него както заслужаваше. Изкусителят щеше да хвърли цялата вина за своя курс върху другите под него. Той щеше да направи нещата да изглеждат така, че ако той е можел да се движи според собствената си преценка, цялата демонстрация на бунта щяла да бъде избегната.

Осъдителната сила на Сатана би го довела до установяването на една теория за справедливостта, която е непоследователна с милостта. Той твърди, че служи в качеството си на гласа и силата Божия, твърди че решенията му са справедливи, чисти и без недостатък. По този начин той заема седалището на съда и заявява, че съветите му са непогрешими. Ето къде влиза неговата безмилостна справедливост, един фалшификат на справедливостта, който е омразен на Бога.

Но по какъв начин вселената може да разбере, че Луцифер не е безопасен и справедлив водач? В очите им той изглежда прав. Те не могат да виждат така както Бог вижда под външното покривало. Те не могат да знаят, така както Бог знае. Да се действа по начин, който ще го демаскира, за да изясни на ангелското множество, че неговият съд не е Божият съд, че той е създал свой собствен стандарт, излагайки себе си на справедливото Божие възмущение, би създало едно състояние на нещата, което трябваше да се избегне.

Точно заради измамната сила на Сатана, много ангели станали неверни на Бога. Бог беше истинен и праведен. Сатана не беше прав и беше убеден в това, че не е прав. Сега той трябваше да избере дали ще застане на Божията страна чрез подчинение, или ще продължи да поддържа себе си с лъжа. Чрез софистика и измама изглеждаше сякаш спечелва предимство, но това бе само за кратко време. Бог не може да лъже; Той се движи в директна линия. Луцифер би могъл да говори истината, когато тя служи най-добре на целите му, но той би могъл да се движи и в един изкривен курс, за да избегне поражение и унижение. . . .

Сатана не можеше отведнъж да бъде представен във вселената в истинския му характер. Трябва да се позволи на неговия изкривен начин на действие да продължи докато той разкрие себе си като обвинител, измамник, лъжец и убиец. С последния си акт, Сатана изкорени себе си от привързаността на вярната вселена. Със смъртта на Божия Син, измамникът бе демаскиран. - Писмо 16а, 1892 г.

Отпечатано в Триумфиращият Христос – с. 11.

Гледайте тази презентация за повече по този въпрос (скоро и на български):