Настоящото раняване и мъчение на Христос
Превод от оригиналната статия на английски: Christ's present wounding and torture
Много пъти в миналото, когато разсъждавах върху страданията на Христос на кръста и сърцето ми се сломяваше от скръб за Онзи, Който е страдал толкова много за нас, намирах утеха в мисълта, че сега Христос вече е в безопасност на небето и повече няма да бъде изложен на жестоките мъчения, които е претърпял на земята.
Библията говори ясно за еднократната смърт на Христос за очистването на греховете ни.
Евреи 9:22-28: „А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване. 23 И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези. 24 Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, 26 защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва. 27 И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд, 28 така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
Библията заявява, че Христос е бил принесен веднъж за проливането на кръвта Му за нас. Това е в пълно противоречие с римокатолическото учение за транс-субстанцията, според което кръвта и тялото на Христос се принасят хиляди пъти на ден по целия свят по време на католическата меса. Физическата смърт и мъченията на Христос са се случили само веднъж в плътта. Когато Христос умря на кръста, думата кръст е директно свързана със страданията и смъртта на Христос. Когато говорим за кръста, умовете ни са привлечени към удивителното откровение на Бога при смъртта на Неговия Син.
Има един изключително важен въпрос, който трябва да си зададем тук във връзка със страданията на кръста. Пироните и ударите с камшик ли причиниха агонията на Христос на кръста? Дали биенето и скубането на брадата Му е това, което Му причини толкова голямо страдание?
Не болката и унижението на кръста Му причиниха неизразима агония. Христос беше князът на страдащите; но страданията Му идваха от чувството за злостната проява на греха, знанието, че посредством фамилиярността със злото, човекът беше ослепял за неговата чудовищност. Христос видя колко здрава е хватката на греха спрямо човешкото сърце, колко малко щяха да бъдат онези, които биха пожелали да бъдат изкопчени от силата му. Той знаеше, че без помощ от Бога, човечеството щеше да загине и Той видя множества, които загиваха при наличието на така изобилната помощ {Копнежът на вековете, с. 752, параграф 4}.
За Христос, агонията на кръста беше чувството на зловредността на греха; способността на греха да поробва и закоравява човешкото сърце и да го унищожава. Неговата агония идваше от чувството, че въпреки близостта Му с изгубените, те щяха да откажат да бъдат спасени.
Критично важният въпрос, който трябва да си зададем е този: Дали неизразимата агония на Христовите страдания заради зловредността на греха и участта на грешниците бе ограничена само за времето на физическия дървен кръст? Христос не чувства ли това страдание и сега?
Евреи 6:6 „а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.”
Като един от нас, Той трябва да носи бремето на вината и скръбта. Безгрешният трябваше да чувства вината за греха. Онзи, Който обичаше мира трябваше да бъде в борба, истината трябваше да обитава там, където е заблудата и чистотата при порока. Всеки грях, всяко несъответствие, всяка омърсяваща страст, докарана от престъплението, бе мъчение за Духа Му. Той трябваше сам да изтъпче пътя; трябваше сам да носи бремето. Върху Онзи, Който остави славата Си и прие слабостта на човечеството, трябваше да тегне изкуплението на света. Той видя и почувства всичко това, но намерението Му остана твърдо. Спасението на падналата раса зависеше от ръката Му и Той протегна ръката Си, за да хване Всемогъщата Любов {Копнежът на вековете – с. 111, параграф 5}.
Иисус е нараняван отново чрез всеки грях; и когато гледаме към Онзи, Когото прободохме, скърбим за греховете, които Му докараха силна болка. Това страдание ще доведе до изоставяне на греха {Копнежът на вековете – с. 300, параграф 3}.
Христос чувства страданията на всеки страдащ. Когато злите духове раздират снагата на човека, Христос чувства проклятието. Когато високата температура прегрява животворния поток, Той чувства агонията (Копнежът на вековете – с. 823).
Възможно ли е да се осъзнаят страданията на Христос? Възможно ли е да си представим агонията на душата Му, която Той изпитва дори сега? Когато Христос поглежда към един млад човек, поробен от алкохол или наркотици и протяга ръка към него със силен копнеж да му помогне, а младият човек се обръща от Него, отдавайки се на самоунищожението, не виждаме ли нашия Спасител обхванат от скръб, копнеещ, жадуващ да спасява, но оставащ отблъснат. Христос изпраща Духа Си на младата жена, поробена от музиката и филмите на света, изпълващи ума й със себичност и зло, но Той е отблъснат, брадата Му е дърпана и оскубвана и Той е изгонен от душата, само за да може тя да продължи да се самоунищожава. Духът на Христос се опитва нежно да докосне сърцата на мъжете, когато сядат в кръчмата, поробени от алкохола и наблюдаващи на големия екран как се бият хора и така закоравяват душите си. Той пледира за тях, за да се обърнат от себелюбието и да се погрижат за своите семейства и да харчат парите си за стойностни неща. Мъжете поръчват още едно питие, разказват поредната шега, заливайки се от смях, а Христос отново е бит, ритан и изгонен от душите на хората.
Знаем ли какво е да си избутан встрани, тъпкан и оплют? Ще продължаваме ли да се подчиняваме на едно такова отношение? Всеки път, когато се опитваме да достигнем някого, сме унижавани и преживяваме тежка скръб. Как Христос продължава да прави това за мъже и жени? Ден и нощ протяга ръка, за да ги достигне, призовава ги, моли се за тях и отново и отново е отхвърлян. В духовния свят Той е бит с камшици и ритан, корона от тръни е поставяна на главата Му и Той е удрян с пръчка, оскърбяван и подиграван. Името Му е предмет на подигравка и присмех и Той тихо се подчинява на този унизителен спектакъл. Как може Той да издържа това?
Той се отрича от Себе Си. Това е реалността на кръста.
Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва (Мат. 16:24).
И който не вземе кръста си и Ме следва, не е достоен за Мен ( Мат. 10:38).
Обърнете внимание, че Христос не ограничава преживяването на кръста до Себе Си, нито го ограничава до едно единствено събитие. Физическите страдания на Христос веднъж за всички времена, бяха една милостива демонстрация на това, което Христос преживява всеки ден и всяка нощ. Постоянно отхвърлян, бит и унижаван.
Схващайки тази реалност, евангелският пророк Исая пише за страданията на Христос 700 години преди Той действително да дойде на земята и говори за това сякаш е реалност на настоящето и миналото на Неговото време.
Презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо. 4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен (Исая 53:3-4).
В 700-та година пр. Хр., Христос беше човек на сърби и навикнал на печал. Когато хората криеха лицата си от Него и с отвращение, гняв и страх се обръщаха от Него, Христос бе нараняван и измъчван в Духа Си. Колко дълго Христос е търпял това преживяване?
Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни (Исая 63:9).
Христос носеше човечеството през всичките дни на древността. Той бе нараняван от дните на Адам. Когато Христос наблюдаваше как Адам и Ева ядат от плода и как избират да изгонят Духа Му от себе си, Той бе наранен и сърцето Му бе дълбоко засегнато. Ето защо Библията ни казва:
И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света ( Откр. 13:8).
Думата заклан означава да убия жестоко. Сърцето на Христос бе разкъсвано в огромни пропорции още от времето на основаването на света. Тази реалност, която бе невидима за физическия свят, бе милостиво изявена преди 2000 години, за да може всички да разберат какво е преживявал Христос и какво продължава да преживява до днес. Знаем, че законът на Бога не беше физически написан дълго след сътворението на света, но ние знаем, че законът на Бога съществуваше. Така също и семето на Христовият кръст съществуваше от основаването на света, а беше изявено физически преди 2000 години. Агонията на страдащото агне, принесено от Адам в градината при неговото семейство, сочеше не само напред към физическото страдание и смъртта на Христос 4000 години по-късно, но посочваше също към непосредствените страдания на Христос там и тогава в градината.
Започваме ли да оценяваме дълбочината, широчината, височината и дължината на кръста? Започваме ли да разбираме колко огромни са страданията на Христос за нас? Можем ли да схванем дълбочината на писанията на Павел, когато казва:
Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен ( Гал. 2:20).
Как би могъл Павел да каже, че е разпънат с Христос най-малко 20 години след като това се е случило физически? Това е така, защото Павел се е сближил със страданията на Христос.
За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт ( Фил. 3:10).
Когато Христос живее в нас, ние чувстваме това. което Той чувства към изгубените, ние чувстваме Неговия ум и сърце и страданията Му и сме поддържани от Неговото себеотричане, мотивирано от прекрасната Му несебична любов агапе.
Но забележете нещо по-дълбоко в думите на вдъхновението:
Не болката и позора на кръста причиниха Неговата неизразима агония. Христос бе князът на страдащите (Копнежът на вековете - с. 752).
Ако Христос е Князът на страдащите, тогава кой е Царят на страдащите, Който напълно се отрече от Себе Си и страда невъобразимо, давайки Сина Си за нас?
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот ( Йоан 3:16).
Иисус уверява Своите ученици в състраданието на Бога към тях, към техните нужди и слабости. Няма нито една въздишка, нито една болка, нито едно душевно страдание, които да не оттекват в сърцето на Отец {Копнежът на вековете – с. 356, параграф 2}.
Страданията на Христос са израз на големите страдания, преживявани в Божието сърце. Признавам, че съм обхванат от скръб, когато си помисля за нашия скъпоценен Баща. Когато си помисля за всичкото Му страдание за един свят, който Го презира, усещам едно дълбоко чувство на възхищение и любов към Него. Любовта на Бога ме принуждава и аз се предавам напълно на нейната магнетична сила; силата на истинската любов.
Моля се да може да видите как кръста променя сърцата на хората; едно откровение за несебичността и постоянният опит за достигане на всеки мъж и жена. Едно ежедневно отблъскване и унижение, но Отец и Сина се отричат от СебеС, търпят срама и продължават да апелират, да умоляват и да се стремят да достигат през цялото време чак до самата последна възможност.
Когато знаем, че всеки грях, причинява толкова много страдание на нашия Господ Иисус, ще се обърнем ли към Него и ще прегърнем ли Неговата несебична любов и тогава, когато сме унизени и злепоставени, да изявим Неговия Дух без да си връщаме, без да се самосъжаляваме и да се обръщаме с отвращение и разочарование?
Когато погледна към кръста в тази светлина, усещам своето греховно състояние. В ума ми започва да се прояснява обхвата на моя проблем с „Аза”. Блясъкът на Неговото себеотричане осиява с ярка светлина егоистичното ми състояние и волята ми започва да се движи напред към решение за промяна. Копнея да бъда като моя Спасител, копнея да бъда свободен от самосъжаление и желанието за самозащита; копнея да обичам, както Той обича и с признаването на еднократното проливане на кръвта Му, се вкопчвам в уверението, че греховете ми са простени и че съм получил от Неговия Дух. Алелуя!
И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус ( Римл. 8:1).
