Грехът - аз съм срещу него и срещу неговите отражения върху Отец и Сина
Публикувана Септ 25, 2018 от Ейдриън Ибънс в Бюлетини
|
|
|||||
 |
|||||
| Изминалите няколко години доказаха като истинно преживяването на тесния път, докато изучавахме внимателно Писанията и прецизно строихме върху основите на адвентните пионери и вестта от 1888 година.
Има едно повишаващо се съзнание за това, че тесният път е закотвен в среднощният вик от есента на 1844 г. и отива чак до небесния град. Нито една тухличка или щифт не трябва да се премахват от тази вест, но всяка част трябва да е поставена внимателно на своето място. Ако тази вест е нова за вас, тогава ви предстои да осъществите сериозно изследване, за да подредите ясно парченцата от пъзела в ума си, така че да стигнете до запечатващата вест, която приближава вестта за Божия характер към Божественият модел на съботата и празниците. В същото време тя се разбира в контекста на вечния завет, както той е изразен във вестта от 1888 г. Да, това е едно голямо хапче за преглъщане, но със старателна молитва и изучаване, парченцата ще се съберат, за да разкрият една прекрасна картина на Божията любов. Апелираме към всеки да внимава как формира своето разбиране в една доктринална рамка. Силни ветрове духат във всяка посока, и скоро - много скоро, ще бъде изявено с какъв материал градят хората. Съветвани сме да полагаме нашата структура според Божият Син Исус Христос, и да строим една след друга тухлите на адвентизма. Тези които сега започват да поставят под въпрос Среднощния вик от 22-ри октомври 1844 г.; Духът на пророчеството; неотменимостта и святостта на Божия закон; фактът, че на Уагонър и Джоунс е била даден една най-скъпоценна вест, и, че на Уагонър е била дадена истината за заветите, ще открият, че градят на пясък и идващата буря ще помете тези неправилно съзидани постройки. В същото време, атакуващото поведение към Адвентната църква и нейните ръководители с един негативен фокус, няма да успее да изгради хранещи верски общества, и едно поведение на себеправедност ще унищожи радостта и свободата на евангелието. Духат и странични ветрове, които наново изваждат на повърхността конфликтите от 80--те години на миналия век по отношение на темата за греха. Водилата между братята Стендиш и др. загрижени братя война от една страна и клонящите към евангелизма, които симпатизирали на д-р Дезмънд Форд сега се изявява във въпроса дали грехът е действие или състояние. Този въпрос е рамкиран извън Писанието макар че се използват много текстове, когато учениците на Библията се опитват да определят виновността на новородените пред съдебната скамейка на Бога. Въпросът дали грехът е състояние или действие не стига до релативното сърце на проблема с греха. Грехът причинява ужасна болка на нашия Баща и Неговия Син. Когато изучавах този въпрос през 80-те на миналия век, стигнах до заключението, че обсъжданията за това дали грехът е състояние или действие остават егоцентрични, и по-дълбокият проблем за Христовите страдания е пропускан в произтеклия от това дебат. Макар че има някои аспекти в дискусията, които имат нужда от осмисляне, като цяло тя е едно отклоняване от по-дълбокия проблем за това какво, или по-скоро кой е правдата и как да се сдобием с Него? Нека размишляваме върху темите за цената на нашето спасение, чудесата на благодатта, и как можем да имаме увереността за вечен живот и да престанем да се изпълваме с раздразнителност и гняв към другите, но по-скоро да виждаме навсякъде около нас любовта на Христос. Моля се всички, които отдават внимание на този въпрос за греха да не загубват от погледа си по-големите цели на евангелието и любовта на Бога, както е изявена в Неговия Син. Независимо дали вярвате, че грехът е действие или състояние, аз знам, че моят Спасител умря за вас и ви обича отвъд възможностите на всеки от нас да проумее това, и заради това, за Него вие имате безкрайна стойност. Неотложният въпрос за мен към настоящия момент е Какъв е наистина нашият Баща, за да можем да получим Неговия печат? Опитът да се докаже пред останалите дадена точка на доктрината с дух на господство и агресия клони повече към това да лансираме себе си като мъдри ученици на Библията, които заслужават уважението и почитта на останалите. Но ние четем: Човекът със себелюбив дух смята Бога за напълно подобен на себе си. Докато не отхвърлим това разбиране, не можем да разберем Този, Който е любов. Само безкористното сърце, смиреният и доверчив дух ще Го видят като “жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и вярност” (Изх. 34:6) {Копнежът на вековете, с. 302, Гл. 31, Параграф 18} Ако продължаваме да седим на съдебния престол, съдейки другите, които се различават от нас, и ги осъждаме като еретици, разкриваме духа на търсене на личната полза, и в едно такова състояние ние преценяваме (съдим), че Бог е едно напълно подобно на нас същество - един, който съди, осъжда и най-накрая екзекутира.Дали нашият небесен Баща е един преследващ еретиците съдия, който се старае да осъди и да изобличи онези, които са в заблуда? Библията ни казва ясно: Йоан 5:22 Защото Отец не съди никой човек, но е поверил целия съд на Сина: А какво четем за Божия Син? Йоан 12:47-48 И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. [48] Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Пропадах на този изпит много пъти. Осъждах много хора и в последствие желаех да се оттегля от тях в сърцето си. Не откривам това в примера на Исус. Намирам един, който е търпелив, нежен, кротък, но оставащ дълбоко убеден в истината. Докато приближаваме деня на умилостивението - денят, когато човешките сърца са съединявани със сърцето на нашия Баща, чрез Христос - виждаме ли осъждане? Не и в Христос. Римл. 8:1 И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус. Йоан 8:11 ... А Исус й каза: Нито Аз те осъждам: иди си и не съгрешавай повече. Осъждането което идва в съда е осъждането от самите нас и от Сатана. Това осъждане пречи на умилостивението. Когато виждаме колко неосъдителни са нашият Баща и Неговият Син, тогава трябва да се срещнем с нашия собствен съд, и, както казва Исус: Мат. 7:1-2 Не съдете, за да не бъдете съдени. [2] Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Когато тази седмица приближаваме към деня на умилостивението, ще изоставите ли духа на осъдителността над другите? Осъзнайте нещата - да, наистина, но обичайте брат си и сестра си, както ни обича Христос. Огънят на Божията любов ще доведе всички грешници, които останат в отношението на осъдителност да получат отразено обратно към тях собственото им отношение и така да се изправят срещу осъждането на самите себе си, чрез огледалото на Божия закон и това ще бъде едно пъклено преживяване. Насърчавам ви да разсъдите върху мислите в тази проповед - Шаблонът за съд и да размислите внимателно за това в деня на умилостивението. Благодат и мир Ейдриън Ибънс 2018 (Втората половина) график за пътуванията на пастор и г-жа Ибънс Очакваме с нетърпение да се срещнем с много от вас по време на обиколката ни из няколко страни. 21-23 септември Толкин Рок Сабат Чапъл - Денят на Умилостивението. Свържете се с TRSC за подробности. (trsc.today)25-27 септември Пуерто Рико - Първата половина на празника на Шатрите. Свържете се с Карлос Хернандес за подробности:caralbhertor@gmail.com Южна Африка - октомври и ноември. Заедно с Рубен Олшевски, Бен Крамлик и Данутат Браун. 21-24 ноември, Бангкок - Дани Браун Нови книжки Благодаря ви Изказваме благодарности към всичките ни поддръжници в различни части по света, които ни помагат да занесем радостната Тройна ангелска вест до света. Умоляваме за вашите молитви, когато продължаваме да напредваме в светлината на истината. Развълнувани сме от нещата, които научаваме и се молим вие също да бъдете благословени в това пътуване към едно по-дълбоко познание за Отец и Сина.
|
Моля свалете и изучавайте тези книжки, които са свързани с този бюлетин.
Уебсайтове maranathamedia.net maranathamedia-russia.com identitywars.com |
||||
