Защо Луцифер завидя на Божия Син

Превод от английски на оригиналната статия: Why was Lucifer Jealous of the Son of God?

Защо Луцифер завидя на Божия Син?

Исая 14:13, 14 А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, 14 ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!

Желанието на Сатана беше да бъде като Всевишния, но ако “втората личност на Божеството” беше всъщност Всевишният в същото време както Отец, тогава защо Луцифер ще завижда?

Вместо да се стреми да направи Бог върховен за чувствата и верността на всички създадени същества, неговото начинание беше да запази тяхната служба и лоялност за себе си. И закривайки славата, с която безкрайният Отец бе облякъл Своя Син, този княз на ангелите се стремеше към властта, която беше прерогатив само на Христос. Патриарси и пророци – с. 35

Елън Уайт твърди, че Луцифер е пожелал славата, с която Бог е облякъл Своя Син; той пожелал една власт, която била право само на Христос. Забележете как Елън Уайт комбинира властта, която е притежавал Христос със славата, с която го е облякъл Отец. Но Тринитарният възглед усилено защитава, че силата на Христос идва единствено от самия Него – “незаета и недобита”. Ако случаят беше такъв, тогава Елън Уайт наистина трябваше да каже, че Луцифер е пожелал силата, която е била прерогатив на Отец и Сина заедно, вместо само на Сина. И нещо повече, тя трябваше да каже, че той е търсил властта, която е била прерогатив на Отец, Сина и Святия Дух заедно, а не само на Христос.

Как би могъл Луцифер да пожелае власт, която по право е на Христос без наследство? Но Елън Уайт изяснява, че властта, която Луцифер пожелал била славата с която Отец облякъл Своя Син. Сега това е нещо, което лесно може да се разбере. Луцифер започнал да завижда за това, което Отец бил дал на Сина Си или което Сина Му е наследил, когато е бил роден. Синът не смятал, че това е ограбване, защото Той приел Словото на Отец; Луцифер смятал, че това е ограбване, защото Той не приел Словото на Отец.

Луцифер позволи на завистта му към Христос да доминира, и стана по-решителен. Оспорването на върховенството на Божия Син, чрез поставяне под съмнение на мъдростта и любовта на Създателя, бяха станали целта на този княз на ангелите. За постигането на тази задача той щеше да подчини енергията на този майсторски ум, който, след христовия, беше пръв измежду всички множества на Бога. Патриарси и пророци – с. 35, 36

Въпросът отново е, защо Луцифер завидя само на Христос, защо той не завидя на всичките трима члена на така нареченото Тринитарно Божество? Защо той оспорваше само върховенството на позицията на Сина?

Тринитарният възглед всъщност използва спираловиден и цикличен начин на разсъждение, който позволява предположението, че вината за цялата Велика борба произхожда от Самия Бог.

"Един план на спасението се съдържаше в завета направен от Трите Личности на Божеството, които еднакво притежаваха атрибутите на Божество. За да може да изринат греха и бунта от вселената и да възстановят хармонията и мира, едно от божествените Същества прие и влезе в ролята на Отец, друго в ролята на Сина. Оставащото божествено Същество, Святият Дух, трябваше също да участва в постигането на спасителния план." Гордън Йенсен – Адвентист Ривю – 31-ви октомври, 1996 г.

Тринитарният възглед предполага, че Втората Личност на Божеството доброволно е заела позицията на подчинение с оглед целта на спасителния план. Но изглежда, че действието, което предприема Божеството при избирането на Сина да бъде в подчинение било всъщност това, което предизвикало завистта на Луцифер и започнало бунта, който докарал греха в света. На тази основа случаят би могъл да бъде направен така, че всъщност Бог е отговорен за идването на греха във вселената. Уроците, които биха могли да се научат от Тринитарния мит са, от една страна, че липсата на честност не се заплаща и че винаги трябва да бъдеш себе си и да не се преструваш, че си някой друг.

Щом като Луцифер поставяше под въпрос позицията на Божия Син, не би ли било разумно Бог да изяви ясно позицията относно това кой беше Той? Истинският Бог на небето със сигурност е направил това. Нека прочетем това внимателно:

Царят на вселената свика небесните множества при Себе Си, та в тяхното присъствие Той да може да изяви истинското положение на Своя Син и да покаже връзката, която Той поддържа с всички сътворени същества. Синът на Бога споделяше трона на Отец, и славата на вечния, Самосъществуващ обкръщаваше и двамата. Около трона се събраха святите ангели, едно огромно, неизброимо множество – "десетки хиляди по десетки хиляди, и хиляди по хиляди" (Откровение 5:11.), най-възвишените ангели, и служители и подчинени, радващи се на светлината, която падаше върху тя от присъствието на Божеството. Пред събраните обитатели на небето Царят заяви, че никой освен христос, Единородният на Бога, не можеше да участва напълно в Неговите цели, и че на Него бе поверено да изпълнява могъщите съвети на волята Му. Божият Син бе извършил волята на Отец при създаването на всички небесни множества; и на Него, както и на Бога, те дължаха своята почит и вярност. Патриарси и пророци – с. 36

Ето я истинската позиция на Сина, изявена от Отец. Когато казваме истинската позиция, това е истината за това кой е Синът. Ако това, което е писано в предишния абзац не е истината за Сина, тогава Бог може да бъде обвинен в лъжа. Нека обобщим точките, които бяха изявени за истинското положение:

1. Синът споделял трона на Отец.

2. Славата на Самосъществуващия (Отец) обкръжавала и двамата

3. Христос би Единородният на Бога

4. Той единствен можел да влезе в Неговите цели

5. На Него била поверена властта да изпълнява могъщите съвети на волята на Отец

6. Почитта на всички сътворени същества била дължима на Христос също както към Отец.

Това е истината за Божия Син и отношенията, които той поддържал с всички сътворени същества. Но Тринитарният възглед не приемал това. Те виждат това като план, който е бил пуснат в действие при спасителния план. Но такава една позиция означава, че в думите от горния цитат Бог всъщност не е изявил позицията на Своя Син, а по-скоро е скрил истината за това кой наистина е бил Синът.

Ако Тринитарният възглед беше правилен, тогава Отец би казал:

1. Синът е титла, която Той използва, за да демонстрира принципа на подчинението

2. Синът има точно същата сила и способност както мен

3. Тази сила Той има от Себе Си и Той е избрал да заеме тази длъжност в полза на вселената.

4. Той не е наследил нищо от мен под никаква форма.

Това би трябвало да каже Бог ако той изявяваше ИСТИНАТА за Сина.

Тит 1:2 С надежда за вечен живот, който Бог, който не може да лъже, е обещал преди да започне светът;

Бог не може да лъже. Ако Луцифер е бил объркан относно положението на Сина, Отец би могъл да спаси Луцифер от цялата тази бъркотия като просто му каже истината' за Сина. Ако Тринитаристите могат да разберат това, тогава смятам, че и Луцифер е бил способен да го разбере, в предвид на това, че сме били направени малко по-нископоставени от ангелите.

Сатана е знаел точно кой е бил Синът. Библията дава ясно доказателство за това. Същината на сатанинското изкушение срещу Христос в пустинята бе да Го обърка относно това кой беше Той наистина. Сатана се опитваше да отдалечи Христос от реалната му идентичност. Това беше най-добрият начин да Го възпре. И как се обърна сатана към Иисус?

Мат. 4:3 И когато изкусителят дойде при него, той каза, ако си Божи Син

сатана апелира към христос да демонстрира Своята сила. Този апел беше свързан с името Син на Бога. Сатана е знаел кой е Иисус, а така също и останалите паднали ангели.

Мат. 8:29 И, ето, те извикаха, казвайки: Какво общо имаме с теб, Иисусе, Божи Сине? Да не си дошъл да ни мъчиш преждевременно?

Някои хора, за почуда, предлагат: “О, това е било при въплъщението!” Така това означава, че падналите ангели използват съответно титлите, които Бог е приписал за провеждането на спасителния план. Това наистина е много мило от тяхна страна!

Нека размислим за това много внимателно:

1. Ако Синът не беше в действителност Синът на Бога, но само заема позицията или титлата заради плана на спасението, тогава това създава объркване за Луцифер и ангелите относно Неговата реална идентичност.

2. Когато Бог свикал небесното множество, за да представи ясно въпроса, Неговият отказа да бъде честен с тях всъщност бил катализатор на бунта, чрез позволяването на ангелите да останат в объркване относно истинската идентичност на Сина.

3. Луцифер пожелал славата на Сина, която Отец Му бил дал. Той завидял само на Христос, ч не и на Отец и на Сина.

4. Разбираемо е, макар че не може да се извини, защо Луцифер би завидял на Сина за това че е облечен със сила и власт. Не е разбираемо, че ако Синът всъщност беше съравен и съвечен на Отец като Негово собствено независимо право, те да продължават да скриват това знание от ангелите и така да разпалват бунта в небето.

Вдъхновението изяснява кой е Синът.

Отец знаеше

Мат. 3:17 И ето глас от небето, който казваше: Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение.

Ангелите знаеха

Евреи 1:2-5 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, 3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. 5 Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?

Сатана знаеше

Мат. 4:3 И когато изкусителят дойде при него, той каза, ако си Божи Син.

Падналите ангели знаеха

Мат. 3:11 И нечистите духове, когато го видяха, паднаха пред него, и извикаха, казвайки: Ти си Син на Бога.

Учениците знаеха

Мат. 14:33 Тогава тези, които бяха в кораба дойдоха и му се поклониха, казвайки, наистина ти си Божият Син.

Мат. 16:15,16 Той им каза, Но според както вие казвате кой съм аз? А Симон Петър отговори и каза, Ти си Христос, Синът на живия Бог.

Стотникът знаеше

Марко 15:39 И когато стотникът, който стоеше срещу него, видя че той извика, и предаде дух, каза, Наистина този човек беше Синът на Бога.

И разбира се Иисус знаеше

Йоан 3:18 Този, който вярва в него не е осъден: но този който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи Син.

Защо по-голямата част от света изглежда не знае кой наистина е Иисус?

Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син," - не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновение, както е простеният грешник, но Син роден в изразения образ на личността на Отец, и в целия блясък на неговото величие и слава, един равен с Бога по власт, достойнство, и Божествено съвършенство. В него обитава цялата пълнота на Божеството телесно. Знамения на времето – 30-ти май, 1895 г., параграф 3

Господ Иисус Христос, единородният син на Отец, е наистина Бог в безкрайност, но не и в персоналност. Поглед нагоре – с. 367 (1905 г.)

Бог е Бащата на христос; Христос е Синът на Бога. На христос е било дадено въздигнато положение. Той е бил направен равен с Отец. Всички съвети на Бога са открити пред пред Неговия Син. Свидетелства към църквата, том 8, с. 268 (1909 г.)

Господ Иисус Христос, Божественият Син на Бога, съществуваше от вечността, една отделна личност, но едно с Отец. Той беше ненадминатата слава на небето. Той беше водачът на небесните интелигентни същества, и почитта от обожанието на ангелите бе приемана от Него като Негово право. Това не беше ограбване на Бога. "Господ ме имаше като начало на пътя си," Той заявява, "преди делата си от древността. Аз бях поставена от вечността, от началото, или откакто я имаше земята. Когато нямаше бездни, Аз бях родена; когато нямаше извори изобилстващи с вода. Преди да бяха установени планините, преди хълмовете аз се родих: докато той все още не беше направил земята, нито равнините, нито най-високите части от пръст на света. Когато приготвяше небесата, Аз бях там: когато поставяше кръг върху лицето на бездната" (Притчи 8:22-27). Избрани вести – том 1 – с. 247