Защо адвентистите от седмия ден не могат да участват във война

От Джордж У. Амадон,
Advent Review and Sabbath Herald, 7 март 1865 г.

1. Те не биха могли да пазят святата Господня събота. „Седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа.“ Изх. 20:10. Боят, както ни казват военните, е най-трудният вид работа; и седмият ден от всички дни би бил най-малко зачитаният в лагера и на фронта.
2. Шестата заповед от Божия морален закон гласи: „Не убивай“. Да убиеш означава да отнемеш живот. Войникът по професия е практически нарушител на тази заповед. Но ако искаме да влезем в живота, трябва да „пазим заповедите“. Матей 19:17.
3. „Бог ни е призовал към мир“; и „оръжията на нашето воюване не са плътски“. 1 Кор. 7:15; 2 Кор. 10:4. Евангелието не ни позволява да използваме други оръжия, освен „меча на Духа“.
4. Нашето царство не е от този свят. Христос каза на Пилат: „Ако Моето царство беше от този свят, тогава Моите слуги щяха да се бият.“ Йоан xviii, 36. Това е най-неоспоримото доказателство, че християните нямат нищо общо с плътски военни инструменти.
5. Заповядано ни е да обичаме дори враговете си. „Аз пък ви казвам“, казва Спасителят, „обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и молете се за онези, които ви гонят и обиждат.“ Мат. 5:44. Изпълняваме ли тази заповед, когато им взривяваме мозъците с револвери или разсичаме телата им със саби? „Ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“ Римл. 8:9.
6. Нашата работа е същата като тази на нашия Учител, който някога е казал: „Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да ги спаси.“ Лука 9:56. Ако Божият Дух ни изпраща да спасяваме хората, не ни ли изпраща друг дух да ги погубим? Нека знаем на какъв дух сме.
7. Заповедта в Новия завет е: „Не се противи на злото; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.“ Матей 7:59. Тоест, по-добре да обърнем другата буза, отколкото да му отвърнем с удар. Може ли този стих да се спазва на бойното поле?
8. Христос каза на Петър, когато удари слугата на първосвещеника: „Върни меча си.“ Матей 26:2. Ако Спасителят е заповядал на апостола да „прибере“ меча, със сигурност неговите последователи нямат право да го вземат. Тогава нека онези, които са от света, се бият, а ние нека се молим

9. Беше ми показано, че Божият народ, който е Неговото специално съкровище, не може да участва в тази объркваща война, защото тя противоречи на всеки принцип на тяхната вяра. В армията те не могат да се подчиняват на истината и едновременно с това да се подчиняват на изискванията на своите офицери. Това би довело до постоянно нарушение на съвестта. Светските хора се управляват от светски принципи. Те не могат да оценят никакви други. Светската политика и общественото мнение съставляват принципа на действие, който ги управлява и ги води да практикуват формата на праведност. Но Божият народ не може да бъде управляван от тези мотиви. Думите и заповедите на Бога, написани в душата, са дух и живот и в тях има сила да подчиняват и да налагат послушание. Десетте заповеди на Йехова са основата на всички праведни и добри закони. Тези, които обичат Божиите заповеди, ще се съобразяват с всеки добър закон на страната. Но ако изискванията на управниците са такива, че противоречат на Божиите закони, единственият въпрос, който трябва да бъде решен, е: На Бога ли ще се подчиняваме или на човека?  Свидетелства към църквата, том 1, Гл. 69, Параграф 17