Всичката принудителна сила се намира само в управлението на Сатана

„Великата борба“ Ривю енд Херълд 7 септември 1897 г. [Тази статия съдържа няколко жизненоважни сведения, които дават яснота по отношение проблемите във Великата борба. Необходимо е тя да бъде внимателно проучена и разбрана]

Живеем в заключителните сцени на историята на тази земя и това, което сега се прави за Бог, се постига при най-неблагоприятните обстоятелства. Сатана има голямо умение и прекрасни способности. Бог му е поверил сила и мъдрост; но той се изпълни със самовъзвисяване и си помисли, че трябва да е пръв на небето. Чрез това търсене за себе си, този стремеж към надмощие, грехът влезе в света.

     Сатана реши да положи усилия да свали правителството на Бог и създаде свое царство. Той започна това дело, като направи точно както мъжете, които би трябвало да знаят по-добре, правят и днес. Той се оплака от предполагаемите дефекти в управлението на небесните неща и се стремеше да изпълни умовете на ангелите със своето недоволство. Тъй като не беше върховен, той посял семена на съмнение и неверие. Понеже не беше като Бога, той се стремеше да внуши в съзнанието на ангелите собствената си завист и недоволство. Така семената на отчуждението бяха засадени, за да прорастнат и да бъдат представени пред небесните съдилища като произхождащи не от Сатана, а от ангелите. Така измамникът щеше да покаже, че ангелите мислят както него.

     Най-трудно беше измамната сила на Сатана да се направи очевидна. Силата му да заблуждава се увеличаваше с практиката. Ако не може да се защити, той трябва да обвини, за да изглежда справедлив и праведен и да направи Бог да изглежда произволен и взискателен. В тайна той прошепна недоволството си на ангелите. Първоначално нямаше изразено чувство срещу Бога; но семето беше посято и любовта и увереността на ангелите бяха помрачени. Сладкото общение между тях и техния Бог беше прекъснато. Всяко движение се наблюдаваше; всяко действие се разглежда в светлината, в която Сатана ги бе накарал да виждат нещата.

     Това, което Сатана беше внушил в съзнанието на ангелите - дума тук и дума там - отвори пътя за дълъг списък от предположения. По своя изкусен начин той извлече изрази на съмнение от тях. След това, когато беше интервюиран, той обвини тези, които е образовал. Той постави цялото недоволство върху онези, които беше водил. Като един на свещена служба той проявяваше непреодолимо желание за справедливост, но това беше фалшификат на справедливостта, която беше напълно в разрез с Божията любов и състрадание и милост.

     Точно такива транзакции се извършват днес. Мнозина влагат такава увереност в собствените си идеи, че представят своите теории, сякаш не могат да сгрешат. След като думите им бъдат изречени, те никога не се връщат назад, никога не се каят, никога не чувстват, че се нуждаят от прошка. Те се чувстват като безпогрешни. Така е било в миналата история; по този начин ще бъде отново. Фалшивата религиозна увереност се превръща в предполагаема безпогрешност. Как могат тези заблудени да мислят, че те са единствените, водени и поучавани от Бог? Какво може да се направи, когато се прояви този дух? Не можете да ги убедите, защото те казват: „Бог ме е повел“. Те няма да признаят, че са действали водени от погрешни принципи. Те твърдят, че са се настанили правилно. Единственият курс, който може да се следва, е да ги оставите да развиват своите принципи. Може никога да не видят грешката си, но други може да бъдат убедени и спасени. Опитът да ги демаскирате би означавало да предизвикате съчувствие на тяхна страна.

     Големи усилия ще положат онези, които смятат, че тяхната собствена мъдрост е върховна, в точно същите линии, по които е работил Сатана и които са причинили толкова много пакости в Божия рай. Същите принципи са разкрити и поддържани и днес. Когато човек е избран на позиция на доверие, да ръководи важни интереси, големи и широки, или над интереси с по-малка степен, но все пак важни, Сатана раздвижва умовете на егоистите, които не са посветени на службата на Бога , които нямат нито едно око за славата му. Той изпълва сърцата им с духа на критики и обвинения. Ако смятат, че не са особено облагодетелствани, ще говорят за грешките и слабостите на този, срещу когото работят. Тази стъпка, предприета от Сатана, чиято специална работа е да създаде отчуждение и раздори, ще постави въпроса пред тези лица по най-измамен начин и те ще повдигнат срещу поставените на доверителни позиции най-несправедливите обвинения, за да обезсърчат и унищожат Божиите служители.

     Представянията на Сатана срещу Божието управление и неговата защита на тези, които застанаха на негова страна, бяха постоянно обвинение срещу Бог. Мърморенето и оплакванията му бяха безпочвени; и въпреки това Бог му позволи да разработи теорията си. Бог можеше да унищожи Сатана и всички негови съмишленици толкова лесно, колкото човек може да вземе камъче и да го хвърли на земята. Но по този начин той би създал прецедент за упражняване на сила. Цялата принудителна сила се намира само в управлението на Сатана. Господните принципи не са oт този ред. Той не би работил по тази линия. Той не би дал ни най-малко насърчение на което и да е човешко същество да се постави като Бог над друго човешко същество, чувствайки се свободно да му причини физически или психически страдания. Този принцип е изцяло творение на Сатана.

     Принципите на Божия характер бяха в основата на образованието, което постоянно се пазеше пред небесните ангели. Тези принципи бяха доброта, милост и любов. Самоочевидната светлина трябваше да бъде призната и свободно приета от всички, които заеха позиции на доверие и власт. Те трябва да приемат Божиите принципи и чрез представянето на истината и правдата да убедят всички, които са били в негова служба. Това беше единствената сила, която беше използвана. Силата никога не трябва да влиза. Всички, които мислят, че тяхното положение им дава власт да командват своите ближни и да контролират съвестта, трябва да бъдат лишени от позицията си; защото това не е Божият план.

     Тези принципи трябва да бъдат основата на образованието в Божията църква днес. Дадените от него правила трябва да се спазват и следват. Бог е заповядал това. Управлението му е морално. Нищо не трябва да се прави по принуда. Истината трябва да бъде преобладаващата сила. Всяка служба трябва да се извършва с желание и за Божията любов. Всички, които са удостоени с влиятелни позиции, трябва да представляват Бог; защото когато служат, те са на мястото на Бог. Във всичко техните действия трябва да съответстват на важността на тяхната позиция. Колкото по-висока е позицията, толкова по-отчетливо ще се разкрие саможертвата, ако са годни за службата. Всяко сърце, което се контролира от тези принципи, ще бъде вярно. Но когато тези, които изповядват, че са в служба на Бога, прибягват до обвинение, те възприемат принципите на Сатана, за да изгонят Сатана; и това никога няма да проработи.

     В небесните съвети беше решено, че трябва да се действа според принципи, които нямаше да унищожат моментално силата на Сатана; защото целта на Бог беше да постави нещата на вечна основа на сигурност. Трябва да се даде време на Сатана да развие принципите, които са в основата на неговото управление. Небесната вселена трябва да види разработени принципите, които Сатана обявява за по-добри от Божиите. Божият ред трябва да се постави в контраст с управлението на Сатана. Трябва да бъдат разкрити корумпиращите принципи на управлението на Сатана. Принципите на правдата, изразени в Божия закон, трябва да бъдат демонстрирани като неизменни, съвършени, вечни.

     Господ видя как Сатана използва своите сили и той постави пред него истината в контраст с лъжата. От време на време докато вървеше спора Сатана беше готов да бъде убеден, готов да признае, че греши. Но тези, които той беше измамил, също бяха готови да го обвинят, че ги е напуснал. Какво трябва да направи? - да се подчини на Бог или да продължи в измама? Той избра да отрече истината, да се приюти в неверни изказвания и измами.

     Господ позволи на Сатана да продължи и да демонстрира своите принципи. Бог наистина разкри, че неговите принципи са правилни, и той носеше със себе си непадналите светове и небесната вселена; но това се случи на една ужасна цена. Неговият единороден Син бе даден като жертва на Сатана. Господ Исус Христос разкри характер, напълно противоположен на този на Сатана. Както първосвещеникът оставя настрана своите великолепни, одежди на понтиф и отслужи в бяла ленена роба на обикновен свещеник, така Христос се изпразни от Себе Си и взе формата на слуга и принесе жертвата, и самият свещеник стана жертва.

     Като причини смъртта на Властелина на небето, Сатана победи собствената си цел. Смъртта на Божия Син направи смъртта на Сатана неизбежна. Беше му разрешено да продължи, докато администрацията му не бъде открита пред непадналите светове и пред небесната вселена. Проливайки кръвта на Божия Син, той се изкорени от привързаността на падналите същества. Всички го виждаха като лъжец, крадец и убиец.

     Бог вижда, че по целия свят се следва същият начин на действие. Мъжете и жените идват на мястото, където пътят се разминава; той е правилен или грешен. Хиляди хиляди се обличат в това, което смятат за непроницаема маскировка, и избират погрешното. Опитът да направят курса си ясен за другите чрез внезапни разкрития само би довел до по-голям брой избрали страната на заблудата. По този начин неправедните ще бъдат поддържани и много души ще бъдат унищожени.

     Днес Сатана работи върху човешките умове чрез своите криви принципи. Те ще бъдат приети и ще бъдат следвани от някои, които твърдят, че са лоялни и верни на Божието управление. Как да разберем, че са нелоялни и неверни? - „По плодовете им ще ги познаете“. Бог не насилва никого. Той оставя всички свободни да избират. Но той казва: "По плодовете им ще ги познаете." Господ няма да сметне за мъдри онези, които не могат да разграничат дърво, което носи бодливи плодове, и дърво, което носи маслини.

Поотделно ние решаваме своята вечна съдба, решаваме дали ще се радваме на най-високата чест, която може да бъде дадена на човека, дори на вечна тежест на славата, или ще бъдем класирани заедно със Сатана, като притежаващи неговия характер, като обезчестяваме Бог, защото изповядваме християнство докато представяме погрешно Христос. Тези, които решат да разкрият характера на архи-измамника, се идентифицират с него извън възможността за промяна, тъй като решават да не се виждат като грешни. Това беше пътят, който Сатана следваше.