Въпросът за вечността

Тази статия е публикувана първоначално на 5-ти февруари 2010 г. 

Когато обмисляме синовността на Исус Христос, веднага се изправяме пред едно объркващо нещо. Когато четем Библията в прав текст, откриваме, че Синът е представен едновременно като вечен и като роден.

Христос е вечен
Мих. 5:2  А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си твърде малък, за да бъдеш между юдовите хиляди, от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде владетел в Израил; и произходът Му е от начало, от дните на вечността.

Йоан 8:58 Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.
Забележка: Връзката с АЗ СЪМ изразява едно състояние на постоянно съществуване.

Евр. 1:8  А за Сина казва: "Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота." 

Христос е роден
Евр. 1:2-4  в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

Йоан 1:18  Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Йоан 3:16  Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. 

Йоан 8:42  Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати. 
Забележка: Думата излязъл означава да произлезе или да излезе от

Когато се опитваме да хармонизираме двете титли Вечен и Роден Син, изглежда сякаш те не са съвместими.

Хармонизирането на тези две титли е основен компонент при разбирането на Божия Син

Това е мястото, където получаваме често срещаната линия на разсъждение от много тринитаристи:
1. Христос не можеше да излезе от Отца като Син, защото тогава Той нямаше да бъде вечен.
2. Това би означавало, че е имало време, когато Христос не е съществувал
3. Такова предложение показва отричане на неговата божественост
4. Затова Христос не може да бъде роден във вечността.

В такъв случай думата „роден” или по-конкретно "единороден" е принуждавана да промени своето значение. Ясният прочит на "единороден" е:

Моногенес един роден, тоест единствен: - само (роден, дете).

Затова има два начина, чрез които хората обикновено подхождат към термина "роден"
5. Исус бил роден в Своето въплъщение (когато дошъл на земята)
6. Исус бил духовно роден във вечността, което означава, че той влязъл в ролята на Син, но всъщност не е буквален син.

И в двата случая самоличността на Христос се променя, за да не бъде истински и буквален Син. Неговата истинска идентичност става неизвестна с етикета на Второто лице на Божеството. Няма концепция за връзка между Отец и Син, освен тази на равенството на силата и вечността. Това е всичко, което наистина можем да схванем - че и двамата са вечна сила. 

Така че в този ред на разсъждения, разрешаването на термините Вечен и Роден Син превръщат истинската самоличност на Единородния Син в тайна. Под тайна имам предвид това, че Неговата идентичност като Син става една загадка.

В рамките на този процес на разсъждение не е направен опит да се определи терминът вечен или вечност. Просто се прави предположението, че вечността е безкрайно разширение на времето, което продължава вечно.

Едно от интересните неща в този процес е, че времето в крайна сметка се оказва постоянно, а Христос е този, който се променя. При този сценарий кой на кого е обект?

На какво основание правим предположението, че времето е постоянно? Какво всъщност има предвид Библията, когато казва, че нещо е вечно?

От Евр. 5956; собствено - скрит, т.е. точката на изчезване; обикновено време отвъд ума (минало или бъдеще), тоест (практически) вечност; често срещано (особено с предлозите) винаги: - винаги (мн. ч.), древни (времена), повече, продължаване, вечно.

Библейската концепция за вечността е нещо, което е скрито, времето извън ума, което означава, че това е извън обсега на нашите умове. Ако нещо е скрито или е отвъд точката на изчезване, тогава не можем да начертаем линия в съзнанието си.

Библията казва:

Вт. 29:29  Скритото е на ГОСПОДА, нашия Бог, а откритото е на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон.

Библията определя вечността като нещо, което е скрито, Бог не ни я е разкрил, това е отвъд нашето разбиране. Налагането на нашето ограничено понятие за време върху вечността е опит да се търсят неща, които Бог никога не е искал да разберем.

Концепцията за време е постоянна за нас като човешки същества. Ако налагаме тази концепция върху вечността, не проецираме ли човешките условия върху Божеството. Възможно ли е това да е форма на идолопоклонство, за да направим Божият Син продължение на себе си. Ако живеем във времето, тогава Синът трябва да живее във времето, Той трябва да бъде като нас.

Абсурдно е да се измерва Христос с нещо, което Той е направил. Библията казва, че всичко е било направено чрез Христос и без Христос нищо не е било създадено. Йоан 1:3. Това включва и времето.

Вместо да превръщаме идентичността на Божия Син в тайна, защо не можем да позволим вечността да бъде тайна? Ако направим това и се ограничим до рамките на нашето съществуване, тогава термините Вечен и Роден Син намират пълна хармония. Ние имаме затруднения, когато се опитваме да достигнем до тайнството на вечността, нещо, което Бог никога не ни е разкривал.

Бих побързал да добавя, че процесът на Христос като Син със сигурност е тайна. Напълно отвъд нас е да се опитваме да разберем как Бог прави някое от тези неща, но ние говорим за идентичността на Сина - това не е тайна, защото ни е разкрито от Бог, че Христос е получил всичко от Бога и това го прави Син. От друга страна Бог не ни е разкрил какво е вечността или как функционира - това е тайна.

Това е единственият начин, по който можем наистина да кажем, че Христос е същият вчера, днес и завинаги. Ние трябва да позволим на Христос да бъде постоянен, а времето и вечността да бъдат променяни.

Неспособността да се направи това причинява унищожението на Родения Син от вечността, а това, приятели мои, е точно каквото Сатана желае от самото начало.

Къде ще поставите тайната? На етикета „Роден син” или „Вечност”?