Вечното евангелие

И видях друг ангел че летеше посред небето,
който имаше вечното благовестие,
за да прогласява на обитаващите по земята
и на всеки народ и племе, език и люде.
Откровение 14:6

„Самата вест дава светлина за времето, когато трябва да се осъществи то. Заявява се, че е част от “вечното благовестие” и се възвестява откриването на съда. Вестта за спасението е била проповядвана във всички епохи, но тя е част от евангелието, което щеше да бъде проповядвано само в последните дни, понеже само тогава можеше да бъде вярно, че часът на съда е настъпил. Пророчествата посочват поредица от събития, достигащи до откриването на съда. Това е вярно особено за книгата “Даниил”. Онази част от пророчеството тук обаче, която се отнасяше до последните дни, бе заръчано на Даниил да скрие и запечата “до последното време” (ЦП). Едва когато настъпеше то, можеше да бъде проповядвана вестта за съда, основана на изпълнението на тези пророчества. Но в последното време, казва пророкът, “мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава” (Даниил 12:4). Великата борба Гл. 20 Всеобщо религиозно пробуждане – Параграф 3

Цели 1260 години, мракът на Средновековието сякаш триумфирал над светлината на Божието Слово.¹ Верните на истината през този период сияели като звезди в тъмна нощ. Яркият пламък на Реформацията, започнала през XVI в. не успял да извърши осветляващото си дело докрай и от нейните среди Бог призовал друго движение.² В края на XVIII и в началото на XIX в. предсказаните от Христос природни феномени оповестили наближаващото завръщане на Царя на Царете.³ Много будни хора по цялата земя усърдно изучавали пророчествата и особено онези части от тях, които Писанието нарича „затворени и запечатани до края на времето.“⁴ По известните от онези, които за първи път започнали да проповядват „вечното евангелие“ били: Йохан Бенгел (1687-1752), Мануел Лакунца (Бен Ездра) (1731-1801), Уилям Милър (1782-1849), Луис Госен (1790-1863), Йозеф Волф (1795-1862), Джошуа Хаймс (1805-1895) и Джосая Лич (1809-1886).

Ангелът от началния стих е едно движение, което „имаше вечното благовестие“. Затова и прогласяваната от него и от следващите ангели вести могат да бъдат разбрани правилно само в контекста на това „вечно евангелие“. Тук (Откр. 14:6) е единственото място в Писанията, където евангелието е наречено вечно. Следователно, за този исторически момент евангелието има една уникална изява. Гръцката дума "евангелион" (εὐαγγέλιον) означава добра вест. Когато преглеждаме текстовете от Библията, които съдържат думата евангелие (благовестие) намираме, че то:

- е добрата вест за царството (Мат. 24:14)
- е на Бог и Христос (Марко 1:14; 2 Кор. 9:13)
- е призвание на самите апостоли (Римл. 1:1)
- е мерило в Божия съд (Римл. 2:16)
- е свещена служба (Римл. 15:16)
- разкрива тайна от вечността (Римл. 16:25)
- остава тайна за невярващите (2 Кор. 4:3)
- при фалшифициране носи проклятие (Гал. 1:9)
- изисква единодушието на вярващите (Фил. 1:27)
- не е само думи, но и сила, чрез Святия Дух (1 Сол. 1:5)
- води към спасение и слава (2 Сол. 2:14)
- представя възкръсналия Христос (2 Тим. 2:8)
- е Божия сила за спасение (Римл. 1:16)

От последователността на събитията в Откровение 14 глава става ясно, че прогласяването на ангелските вести ще бъде последвано от Второто пришествие на Христос (виж Откр. 14:14). Когато учениците на Христос Го попитали за белезите на Неговото Пришествие Той им представил подробна картина на събитията предшестващи края (Мат. 24 гл., Марко 13 гл., Лука 21 гл.). Според самия Христос, проповядването на благовестието по целия свят ще бъде последният белег преди Неговото второ идване:

Но който устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Мат. 24:13, 14.

Запомнете, че хората, които „устояват“ са избраните. Обърнете внимание също, че Иисус нарича добрата вест "благовестието на царството". В друга своя реч Господ представя прогласяването на истинското евангелие като събитие осъществяващо се в самия край:

А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син. Мат. 10:23.

Контекстът на това изказване е свързан с проблемите, които ще връхлетят вярващите като последица от избора им да свидетелстват за истината (виж Мат. 10:16-23). Налага се заключението, че щом като Христос все още не е дошъл втори път, то тогава благовестието на царството все още не е проповядвано. Но как е възможно това, при условие, че вярващите още от времето на ранната апостолска църква до днес са проповядвали Христос? Не казва ли и самият Спасител „това благовестие на царството“, като нещо, което е познато в дните на учениците? За да видим какво стои зад това привидно противоречие, ще трябва да изследваме Словото.

Вечното евангелие е вестта за Завещанието

Като за начало, нека видим защо Исус нарича евангелието – благовестие на царството; кое е това царство? Въпросното царство, е онова, което Бог завещал на Своя Син още през вечността. Преди да съществуват всички неща, там в необозримата за нас вечност, Бог завещава царството на Сина Си:

Ще каже (Бог): Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм! Аз (Синът) ще възвестя наредбата на Господ. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища. Псалм 2:6-8.

Исус съобщава за същото събитие на учениците си с думите:

А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас. Лука 22:29

Отново „устоялите“ са единствените, които имат наследство в царството. Когато Йоан Кръстител, „в духа и силата на Илия“ щял „да подготви за Господ благоразположен народ“, той заявил: „Покайте се понеже наближи небесното царство“⁵. По-късно и самият Иисус проповядвал същата проповед.⁶

Дотук разбрахме две неща: (1) Добрата вест е благовестие на царството, което Бог е обещал на Своя Син във вечността. (2) Когато Исус казва „това благовестие на царството“ Той има предвид специално благовестието, проповядвано от Йоан Кръстител и Него самия. Същинското познание на това благовестие се открива само на онези, които се доверяват на Спасителя и Го следват:

И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)". Марко 4:11, 12

Исус уверил учениците, че понеже те са „устояли с Него“ в „изпитанията Му“, имат уникалната привилегия да бъдат Негови сънаследници в обещаното Му от Бог наследство. Исус казал това на учениците - представителите на истинския Израил⁷. Влиянието на погрешните представи за царството, в дните на учениците, ги довело до горчиво разочарование. Когато техният Господ бил заловен и осъден на жестока смърт те не разбирали, че Божият Син, в качеството Си на Гарант на Божието завещание, трябвало да го подпечата със собствената Си кръв и така да откупи заграбеното притежание на Бога, потвърждавайки правото на Бог да раздава Духа на Сина Си на всички Негови сънаследници.⁸ Дори след като Бог възкресил Своя Син, учениците все още не разбирали как точно ще дойде царството:

На които (апостолите) и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и говореше за Божието царство. И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен... И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството? Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Деян 1:3-8.

Официалната коронация на Божия Син в Небето, била изявена на земята в деня на Петдесятницата, чрез изливането на Духа Му над всички Негови сънаследници. От тогава всички, които щели да повярват на свидетелството на учениците получавали Духа на Божия Помазаник в неограничена мярка⁹. След възнесението на Христос, вярващите не били изоставени, а напротив. Според Христос, за тях било „по-добре“Той да се възнесе, запазвайки завинаги човешкото си естество и бивайки съвършен посредник за хората пред Бога.¹⁰ След като удостовери пред Своя Баща знаците за подпечатаното Завещание (белезите на дланите Му), Той щял да дойде при всички тях, чрез Духа Си. Още преди страданията Си Исус им бил обещал:

Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас. Йоан 14:18.

А сега и самите апостоли съобщавали на онези, които вярвали в свидетелството им за царството, че Бог ще им изпрати Христос чрез Духа Си:

Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господ и Той да ви изпрати определения за вас Иисус Христос. Деян 3:19, 20.

Когато Писанието сравнява спасителното дело на Бога със земеделски процес, това изливане на Христовия Дух е наречено „ранен дъжд“, който се излива над „жадната земя“.¹¹ Но в края на земеделската година трябва да има и „късен дъжд“. Учениците разбрали, че „небето трябва да приеме“ техния Господ „до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци.“¹²

3 ½ пророчески времена на суша

Средновековието като период на отстъпление за християнството, чрез съюзяването му с властта на този свят и чрез смесването му с езичеството, е представен в Писанията като „време времена и половин време“ (3,5 г.),¹³ което са 1260 буквални години.¹⁴ Интересно е, че пророк Илия, от историята на древния Израил, обявил, че за три години и половина“¹⁵ „няма да падне роса или дъжд“.¹⁶ Причината за това въздържане на дъжда от страна на Бога била, че:

...Ахав, синът на Амрий, върши зло пред Господ повече от всички, които бяха преди него... той взе за жена Езавел, дъщерята на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и му се поклони. И издигна олтар за Ваал в храма на Ваал, който построи в Самария... Ахав направи и ашерата. Така Ахав направи повече, за да разгневи Господ, Израилевия Бог, от всичките израилеви царе, които бяха преди него. 3 Царе 16:30-33

В продължение на три и половина години Илия бил пазен и хранен от Бога в недостъпни места скрит от отстъпилия цар.¹⁷ В края на периода се върнал и чрез него Бог извършил голяма реформация за възвръщане на Израил към поклонението на истинския Бог.¹⁸

Съюзът между Ахаав и Езавел символизира забранената от Бога връзка между политическата и религиозната власт, който доминирал през цялото Средновековие (538-1798 г.).¹⁹ През това време „Езавел“ (властващата църква) „учи и подмамва“ Божиите наследници „да блудстват и да ядат идоложертвено“.²⁰ Тогава „Илия“ в лицето на верните Божии хора, бил скрит от Бога за целия период на бездъждието.²¹ Веднага след изтичането на пророкуваното време, „Илия“ щял да се завърне, за да обърне народа отново към истинския Бог. И ето че вечното евангелие започнало да се проповядва точно в началото на XIX в.²² Чрез адвентното движение²³ Бог започва основно възстановяване на истината в живота на отстъпилия духовен Израил (християнството).²⁴ Започва проповядване на „вечното благовестие“ на царството.

1Откр. 11:3

2Откр. 3:1

3Мат. 24:29 срв. Откр. 6:12-17

4Дан. 12:9

5Лука 1:17; Мат. 3:2;

6Марко 1:14, 15

7Вт. 32:6-9

8Откр. 5:1-9; Гал. 4:6

9Деян 2:33, 38, 39

10Йоан 16:7

11Яков 5:7; Ис. 44:3

12Деян 3:21

13Дан. 7:25; Откр.12:14

14Откр. 12:6 срв. Езекиил 4:6

15Яков 5:17; Лука 4:25

163 Царе 17:1

173 Царе 17 гл.

183 Царе 18 гл.

19Римокатолицизмът изпълнява това пророчество относно посочения период (виж Откр. 13:5 срв. Дан. 7:25). В 538 г. били сломени остготите – последният народ поддържал различно от папския Рим разбиране за Божеството. През 1798 г. войската на ген. Бертие пленява папа Пий VI и на Средновековното господство на папата е нанесено „смъртоносна рана“ (Откр. 13:3).

20Откр. 2:20

21Откр. 11:2, 3, 6 – Божиите верни, като Валдензите, живеели в изолация и в недостъпни планински местности

22Тази вест е част от „вечното евангелие“ (тя говори за вестта съдържаща се в Откр. 14:6, 7). Делото на проповядването бе поверено на хора. Святи ангели насочват, но същинското прогласяване на евангелието се осъществява от Христовите служители на земята. Верни хора, послушни на подтиците на Божия Дух и ученията на Неговото Слово, трябваше да прогласят това предупреждение. Те бяха търсили познанието за Бога, считайки го за “по-добро от търговията със сребро, и печалбата му от фино злато.” “Тайната на Господ е с онези, които му се боят; и той ще им покаже завета си.” Притчи 3:14; Псалм 25:14. Уайт, Елън, Оттук завинаги – с. 194, Параграф 1

23Advenio (лат.) – идване, завръщане, оттук течение, което очаква Второто пришествие на Христос

24Исая 58 гл.