Умрял преди да се роди

        Запомних този израз от мой познат, който преди доста години разказваше анекдот в който един човек заръчал на близките си, че когато умре на надгробната му плоча да напишат: „Умрял преди да се роди“.  Днес като вярващ, изучавайки Божието Слово – Библията наблюдавайки реалностите и съдбите на хората в живота с пълна увереност мога да кажа, че въпросният израз е абсолютно верен. Не само всеки човек се ражда потенционално мъртъв, но и цялото човечество вече 6000 години от грехопадението на Адам и Ева е в такова трагично състояние. Това не е някаква моя мъдрост или  прозрение и констатация, но е библейска истина записана  в Божието Слово. Псалмопевецът цар Давид е записал следното: „В грях ме зачна майка ми.“(Псалм 51:5) Писано е още: „Няма праведен нито един.“ (Римляни 3:10).

А ето и последицата от всичко това: „Защото заплатата на греха е смърт….“(Римляни 6:23). Трябва да поясним, че писаното от Давид не означава, че майка му буквално го е заченала в грях - изневяра, блудство, прелюбодейство, (макар че има много такива случаи), но означава, че всеки човек в този свят роден след грехопадението на първите ни родители в Райската градина се ражда с поразен ум, мислене, плътско естество склонно към грехове, отделен и с вражда против Бога. Грешният човек по рождение и наследство вече е смъртен, егоистичен, себелюбив, обичащ греха и мразещ правдата и Бога: „Защото обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.“ (Йоан 3:19). От това състояние няма изключения. Човеците се мислят за много велики и мъдри и безкрайно се хвалят и гордеят с това, но Словото казва, че „човешката мъдрост е глупост“…. Но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха.“ (Римляни 1:21-22). Единствено Божията мъдрост е истинска и спасителна.  В (Притчи 8:36) се казва за Божията мъдрост: „Които мразят мен обичат смъртта.“  А също и: „Има път който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (Притчи 14:12)

Всеки човек се ражда духовно мъртъв, отделен от Бога. Това означава, че по естество и рождение всеки е с неправилно, изкривено покварено, егоистично, себелюбиво, материалистично мислене, за ценностите, приоритетите, смисъла и целта на живота, като естествената последица от това е смърт. С изопачено разбиране за характера на Бога, за Неговата правда и правосъдна система. Поради това измамно, себеизмамно и погубващо и себепогубващо мислене относно Бог, огромна част от хората стават и са атеисти, а повечето от вярващите (и езичници и християни) вървят в неправилна, измамна и гибелна посока направлявани от плътските си „адамови“  егоистични желания и подбуди всаждани, поощрявани и контролирани от Луцифер – Сатана. Всичко това води човечеството към безкрайни грехове, постоянно вършене на зло и бавна или по-бърза, но сигурна смърт. В (Битие 6:5) е записано: „И когато видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно и само зло.“ Този текст се отнася за поколението непосредствено преди потопа и времето на Ной, но тази ситуация никога не се е променяла съществено в човешката история. В наши дни греховете, злото насилието и моралната деградация на човека надминават тези отпреди потопа.

Всеки може да види ежедневно всичко това със собствените си очи. Кулминацията на греха ще достигне върха си втори път (първият с разпъването на Божия Син на кръста) и отново точно преди второто пришествие на Исус Христос. В Матей 24:37-39 е записано:

„И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Защото както в онези дни преди потопа ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“

Това не означава, че Бог осъжда яденето, пиенето и брака, но че всичко това което човеците вършат всеки ден е егоистично и е по безкрайно покварен и извратен начин (преяждане, алкохолизъм, безбрачно съжителство, абсурдни и противоестествени хомосексуални еднополови бракове). Днес светът живее и е в ужасно състояние на лавинообразно увеличаващи се поквара и грях. Кой е основният грях? Егоистичен и себелюбив живот без Бога. Бунт и вражда  против  Бога. Омраза, изкривяване на представата за милостивият, ненасилствен и любящ характер на небесният ни Създател и Баща. „Грехът е беззаконие“. Беззаконие е отхвърлянето и нарушаването на Божията воля – закон (10-те морални принципа – заповеди), които са израз на Божият характер, на милост, любов, ненасилие, прощение и агапе любов към човека. Отхвърляйки Бог и Неговата милост и любов, човек сам прекъсва връзката си с Животодарителя, с Извора на живота, като последицата от това естествено и неизбежно е вечна смърт. Не Бог убива човека, но човекът сам се самоубива (самоизключвайки се от „контакта“)  от Източника на живота.

Всеки сам прави своя избор за бъдещето си и никой друг не носи отговорност, ако той избира смъртта. Грехът – егоистичен живот без Бога има хиляди и хиляди форми, образи, изяви и лица, но крайният резултат винаги и неизменно е само един – вечна смърт. Ето само един кратък списък от неизброимите изяви на греха в който е затънало човечеството: егоизъм, езичество - идолопоклонство, окултизъм, спиритизъм, сатанизъм, гордост, себелюбие, алчност, експлоатация, омраза, войни, всякакъв вид насилие (физическо и психическо) кражби, лъжи (фейк – фалшиви новини в медиите), измами (днес и телефонни и в интернет), алчност и лакомия, алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, изневери, прелюбодейства, проституция, порнография, зоофилия, хомосексуализъм, гей паради, фестивали и шествия (прайдове), безбрачно съжителство, еднополови бракове, полигамия, полиандрия, смяна на пола, новата „екстра“ – трети пол, и какви ли не още морални извращения, за които човек трудно може да предположи че съществуват. Тъжна и срамна картина и почти пълно обезумяване на човечеството. Свят който с бързи крачки, ускорено и упорито се носи към собствената си гибел. Въпросът е има ли изход?

Единственият изход е Исус Христос. В Библията е записано:

„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния на ап. 4:12), „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един който вярва в Него, но да има вечен живот.“(Йоан 3:16)

Спасението от греха и вечната смърт е единствено чрез вяра и следване на Исус Христос – Божият възлюбен, единороден, буквален, (а не метафоричен) Син. Този Син Който единствен правилно представя истинският ненасилствен характер на милост и агапе любов на Своя небесен Отец – Бог. За спасението от греха и смъртта е необходимо пълно духовно новорождение и радикална смяна на мисленето, битието и посоката в живота. В противен случай и човечеството и всеки отделен човек е обречен (себеобречен) на вечна гибел. Исус Христос ясно обяснява това чрез думите Си към юдейският първенец и фарисей Никодим:

„Исус му отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.“ (Йоан 3:3-7).

Всеки човек роден на тази земя се нуждае от духовно новорождение. Първото физическото – плътското е само временно и естествено води към вечна смърт. Само повторното, духовното новорождение води към вечен живот, и това е Божият призив и покана записани в Библията към всеки един жител на планетата. Външният израз на това е кръщението, но истинският такъв е пълната промяна на сърцето – вяра в Единственият Бог чрез Исус Христос и Неговият Дух, мисли, поведение, ценности, приоритети, дела. Външната форма (кръщението) все още не означава че спасението на човека е гарантирано. Това става в продължителен и постепенен процес на (освещение) пълно преобразяване на ума и възстановяване на изгубения при греха Божий образ в човека. Това не може да стане с човешки сили, а само чрез силата на Божият преобразяващ ума и сърцето Дух. Човешкият дял е той да не се противи и бунтува в този процес на борба със себелюбието и аз-а, но да се предаде със смирение, покаяние и вяра на Христос. В противен случай така наречените и мислещи себе си за „християни“ се самозаблуждават и самозалъгват, че са годни за небето и със сигурност ще изгубят спасението си  ако не осъзнаят всичко това.

        И още няколко мисли за Бог и живота. Целият космос, цялата вселена и живота в нея са сътворени и поддържани от Твореца Бог. Има само един единствен Бог, Който е вечният Източник на всичко съществуващо – видимо и невидимо, материално и духовно, на живата и неживата материя, на всяко творение. „… понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.“ (Колосяни 16-17)

       „Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички  живот и дишане и всичко; и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го усетили и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас, защото в Него живеем, движим се и съществуваме…“ (Деяния на ап. 17:24:28).

Всяко живо същество и ангели и хора, и растения и животни съществуват и са живи единствено поради факта, че Бог им дава и постоянно им влива „жизнено дихание“ и поддържа живота им. Никое живо същество няма собствен оригинален, вроден, себеприсъщ, независим живот в себе си освен Бог. Няма задгробен живот, няма живот след смъртта. Това е окултна и сатанинска измама. Единствен Бог е Творец, а всичко останало са Негови творения. Всеки жив организъм, всеки миг зависи за съществуването си от връзката си с Бога. Ако тази връзка прекъсне, творението моментално умира. Хората в момента са все още живи единствено поради Божията милост и любов, поради която Той, въпреки, бунта и неверието на човеците все още им дава живот с надеждата и призива да дойдат с вяра при Него, за да получат не временен а вечен живот. Временният живот е само един шанс и тест на годност за вечността. От човешкият избор зависи дали ще се възползват или ще отхвърлят този изключителен шанс плод и израз на Божията агапе любов.

       Дано четящите тези редове да се замислят сериозно и да направят преглед  на приоритетите, ценностите си и равносметка на живота си. В (Откровение 3:1) е записано: „… Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв“. Сами да си отговорят на въпроса дали са духовно живи или мъртви. В каква посока се движат към живот или към смърт. Духовната смърт неизбежно води към вечна смърт. Само духовното новораждане води към вечен живот.

      „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ (Римляни 6:23)

       Един съвет от апостол Павел:

„И това вършете, като знаете времето, че часът е настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината.“ (Римляни 13:11-12)

         Ето Божият призив към всеки човек на тази земя:

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“(Матей 11:28)

 „Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища;  защото Аз съм Бог – и няма Друг.“ (Исая 45:22)

 „Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.“ (Псалм 34:8)

 „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (Йеремия 29:11)

"И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий се от греховете си, и призови Неговото име.“ (Деяния на апостолите 22:16)